Бъдещето оживява

Не беше отдавна, когато представата за холограмните образи беше запазена марка единствено на Стар Трек и Междузвездн войни. Два съвсем актуални комуникационни примера обаче, ме карат да си мисля, че всъщност ние вече живеем в бъдещето, независимо, че непосредставената реалност упорито се опита да ни прави на щрауси.

Първият пример е от Испания. Това е първият в света холограмен протест, в който хиляди се включват във виртуалния поход против закон, забраняващ протестите пред сградите на публични институции.

Вторият пример е от Русия. Кампанията е насочена срещу онези шофьори, които упорито продължават да паркират на места за инвалиди, без самите те да са такива.

 

 

Зад кулисите с Обама и Путин

Последните дни "спонтанни" задкулисни снимки - първо на Путин и Медведев, а днес и на Обама (макар и в доста по-различен контекст), обиколиха социалните медии и предизвикаха серия от най-любопитни коментари. И ако при руските лидери (http://vbox7.com/play:f3b9644a4a&start=3 ) коментарите клоняха по-скоро към оценки от типа "ненужна показност", то при американския им колега те са доста по-позитивни (https://www.facebook.com/WhiteHouse/videos/10153740339834238/?fref=nf ).

Независимо от това кой какво казва обаче, безспорен факт е, че "небрежните" видеа набират все по-голяма и неоспорима публичност.

Реч на Ципрас ден преди референдума

Споделям една типична надъхваща реч, която, независимо от развоя на събитията в Гърция, е достойна за задълбочен реторичен анализ.


Граждани на Гърция,

През последните шест месеца правителството води битка в условията на безпрецедентен икономически натиск, за да реализира мандата, който вие му дадохте на 25 януари. Мандат за преговори с нашите партньори, чиято цел е да сложим край на строгите икономии, да върнем просперитета и социалната справедливост в нашата страна. За постигане на устойчиво споразумение, което зачита, както демокрацията, така и европейските правила. Споразумение, което да доведе до окончателно излизане от кризата. В течение на преговорите неколкократно беше изискано от нас да приложим мерките от меморандума, договорен от предишните правителства, без значение, че този меморандум недвусмислено беше осъден от гръцкия народ в последните избори. Никога, дори за миг, не сме помисляли да се откажем. Или да предадем вашето доверие.

След пет месеца тежки преговори, нашите партньори изпратиха предложение-ултиматум на заседанието на Еврогрупата, което е насочено срещу гръцката демокрация и гръцкия народ. Ултиматум, който противоречи на основополагащите принципи и ценности на Европа. Ценностите на нашия общ европейски проект. На гръцкото правителство беше казано да приеме предложението, което ще донесе допълнителна, непоносима тежест на плещите на неговия народ. То ще подкопае възстановяването на икономиката и обществото като засили несигурността и изостри още повече социалното неравенство.
Предложенията на институциите включват мерки, които целят поредно дерегулиране на пазара на труда, орязване на пенсиите, още по-сериозно намаление на заплатите в публичния сектор, както и увеличаване на ДДС върху храните, ресторантьорството и туризма, премахване на данъчните облекчения за гръцките острови. Тези предложения, които пряко нарушават европейските социални достижения, базовото право на труд, равенство и достойнство, доказват, че някои партньори и членове на институциите нямат интерес да бъде постигнато жизнено и ползотворно споразумение за всички. По-скоро целят унижението на гръцкия народ. Пакетът илюстрира настойчивостта на МВФ да наложи груби, наказателни мерки за строги икономии. Сега е моментът водещите европейски сили да използват повода и да предприемат инициатива да бъде сложен окончателен край на кризата с гръцкия дълг. Криза, която засяга и другите европейски държави и, която заплашва бъдещето на европейската интеграция.

Жители на Гърция,

Изправени сме пред историческата отговорност да не позволим борбите и жертвите на гръцкия народ да останат напразни, да укрепим демокрацията и националния ни суверенитет. Тази отговорност ляга върху нас! Отговорност за бъдещето на страната ни. Това ни задължава да потърсим суверенната воля на гръцкия народ за отговор на ултиматума. По-рано тази вечер беше свикан кабинетът и аз предложих да бъде проведен референдум, за да се чуе гласът на хората. Прие се единодушно. Утре парламентът ще проведе извънредно заседание, за да ратифицира предложението на кабинета за провеждане на референдум следващата неделя, на 5 юли. Въпросът ще бъде дали да приемем или да отхвърлим мерките на международните финансови институции. Вече информирах френския президент, канцлера на Германия, както и президента на Европейската централна банка за моето решение.
Утре ще помоля писмено лидерите на ЕС и институциите за кратко удължаване на програмата, за да могат гръцките граждани да вземат решение без натиск и шантаж, така както е предвидено в Конституцията на страната ни, в духа на демократичната европейска традиция.
Граждани на Гърция, призовавам ви да решите – независимо и с достойнство, както повелява гръцката история, трябва ли да приемем изнудващия ултиматум, който настоява за стриктно и унизително прилагане на безкрайни икономии, без перспектива някога да се изправим на собствените си крака, социално и финансово.
Ние трябва да отговорим на авторитаризма и суровите мерки на икономии с демокрация – спокойно и решително. Гърция, люлката на демокрацията, трябва да изпрати ярко демократично послание на европейската и световната общност. Аз лично се ангажирам да зачета резултата от вашия демократичен избор, какъвто и да е той.
Напълно убеден съм, че вашият избор ще отчете историята на нашата страна и ще изпрати до целия свят послание за достойнство. В тези критични моменти, всички ние трябва да помним, че Европа е общ дом за всички европейски народи.Че в Европа няма собственици и гости. Гърция е и ще остане неразделна част от Европа, а Европа е неразделна част от Гърция.
Но Европа без демокрация ще бъде една Европа без идентичност и компас. Призовавам всички вас към национално единство, да запазим самообладание и да вземем достойно решение. За нас, за бъдещите ни поколения, за гръцката история. За суверенитета и достойнството на страната ни!

Снимката и речта са от lentata.com

In memoriam: Оскар де ла Рента

Този път няма да говоря за роклите на Оскар де ла Рента. Не само защото, каквото и да се каже за тях винаги е бледо, в сравнение с това, което те представляват в действителност, но и защото този единствен път фокусът е друг.

Начинът, по който на сайта на дизайнера беше обявена неговата смърт вчера, силно ме впечатли.
Силен. Личен. Истински.

http://www.oscardelarenta.com/

Оставям на вас да се опитате да „дешифрирате“ какво е написано в това лично писмо, подписано от дъщеря му и зет му. Дори и да не успеете, обаче, смисълът не се губи. Защото емоцията не се чете, а се усеща. 

Реч на Виктория Бекъм като посланик на ООН

Честно казано за пръв път чувам Виктория Бекъм да говори. Или по-скоро – да казва, каквото и да е. Това, обаче, което слушам/гледам от официалното й представяне като Глобален посланик на ООН, определено ме впечатли – едновременно като реч и невербална комуникация.

Кратичко е – споделям го, защото има какво да се научи от него – конструиране на послания, отворен и искрен изказ, емоция, която е едновременно овладяна, но и сърдечна. Харесва ми.

Представянето можете да видите тук.

Реч на Леонардо ди Каприо пред ООН за климата

Отдавна не съм виждала/слушала толкова добре написана и произнесена реч. Няма да я анализирам. Само ще кажа - блестяща е!

Формулата е проста - проблем-решение-call for action. Поднесена с изключително добро представяне.
Продължителността й е само три минути. Три минути, които си заслужават!
Цялата реч тук:

Футболният PR на Меркел

Ден след финала на световното, едни от най-разпространяваните и споделяни снимки в социалните мрежи, са селфитата на героите на вечерта – футболистите от Немския отбор. Почти на всяка подобна снимка обаче, дори на тази с купата, стои и Меркел. Не знам за вас, но за мен това е изключително добър PR, в посока „популяризиране на образа на модерния политик – жена” и разчупване на прекалено строгия стереотип, за който не веднъж Германският канцлер е упреквана. Разбира се, Меркел можеше да не е толкова делово облечена, но пък костюмът е в един от цветовете на Германското знаме, което го прави в голяма степен уместен...

Всичко останало говори само за себе си. Все пак, за социалните медии и успехът на посланията в тях най-важно е 1. емоцията, 2. искреността и 3. поводът. И трите присъстват в този PR акт на Канцлера.

#Creativity Above All

Когато някой си носи креативното в себе си, нищо не може да го спре. Нито бюджет, нито бюрократични предизвикателства. Идеята да се използва тревата като метафора за косъм не е нова (както можете да видите и в кампаниите на Gillette), но това скромно сандъче с трева, изплевена наполовина, няма как да не ни впечатли! J

Събитието, което ще промени Пловдив

Отидох, видях и пиша. И ми хареса. Ама много. Независимо, че влезеш ли веднъж в Пловдивския #Капана, никак не ти се иска той да те пуска обратно в ежедневните ти задължения. Времето там е спряло, а атмосферата намеква за вечност, която съвпада изцяло с новото (старо) предназначение на тази старинна част на града – креативно сборище на хора от различни творчески професии. 

Ново е, защото Община Пловдив неотдавна взима решение да поднови това позападнало в последно време място, като насърчи всячески собствениците да предоставят характерните „дюкяни” на хора от различните жанрове на изкуството. Старо пък е, защото Капана е бил средище на артистична енергия още от времето на Османската империя.

С изключителна организация и със сигурност в резултат на не-лека координация, резултатите вече са на лице. За да насърчи инициативата, Общината отделя от бюджета си, прави конкурс и предоставя безвъзмездно десет от ателиетата на хора от различни креативни индустрии, като с бюджета покрива разходите по наема, тъй като в Капана всички помещения са частна собственост. Успоредно на това, инвестира в модернизиране на инфраструктурата на района, както и в „обживяването” му и целенасоченото му превръщане в креативен център на града. Резултатът - в Капана в момента тече активна ремонтна дейност – както по „стягането” на отделните помещения, така и по външния облик на пространството, като се махат тротоарите и всичко се превръща в едно голямо и единно цяло със своя атмосфера и артистичен заряд, тесни дюкянджийски павирани улички, реставрирани къщни фасади, асми, които се вият по някои от тях и много, много арт инсталации – от вътре и от вън.

С две думи – на дали ще ми се случи да посетя Пловдив оттук нататък, без да си намеря повод да се отбия в Капана, за да изпия едно кафе, да разгледам актуална изложба на фотографии, да си купя панерче (или чанта!) от рециклирана хартия, да послушам аудио-инсталация, да си купя плоча от магазинчето за плочи(!) или просто, за да почерпя вдъхновение от специфичната атмосфера, характерна само и единствено за творческите кварталчета по целия свят.

Всъщност ще направя това отново още на 20ти юни, когато започва най-мащабното „ново” събитие в Капана – ONE DESIGN WEEK, чието откриване на практика се превръща в конкретния повод за този трескав подем, за цялото пребоядисване, подготовка, подредба, вълнения, ентусиазъм… Защото с началото на тази щура, изпълнена с всякакви интересни перформанси седмица, артисти от цял свят ще имат възможността да оставят късче от себе си чрез и през това, което ще направят там...

            И най-хубавото е, че когато всичко е готово, проектът ще се превърне в още един довод към цялостната аргументация за кандидатурата на Пловдив в Европейска столица на културата 2019, конкурсът, който поставя в изключителна надпревара Града под тепетата със София, Велико Търново и Варна. Не ме разбирайте погрешно – ясно е, че всеки един от тези градове има своите специфични и изключителни предимства. За нищо на света не бих искала да ги сравнявам, а още по-малко да определям аз кой и как има или няма качества да носи тази титла. Въпреки това, целенасочените усилия на Община Пловдив си заслужиха моите адмирации и смятам, че те трябва да бъдат наградени, защото доказват как едно мащабно събитие може да промени имиджа на цял град.

Горещо им стискам палци и … си пожелавам до нови срещи в #Капана и #pLOVEdiv! 

За PRът и блогърстването със стил

Няма да направя поредния впечатляващ материал за модното събитие La T D Style, организирано от фешън блога Style Inspiratrice. Няма да ви разкажа и за прекрасните дизайнерски тениски, които видях там, вдъхновени от темата за френския „Живот в розово”. И изобщо няма да ви кажа колко красиво беше декорирано всичко по време на събитието, изцяло в хармония с настроението – пристъпваш прага на галерията „Иван Асен” 22 и се пренасяш мигновено на някоя от малките арт улички около Нотр Дам.

Ще ви разкажа обаче за най-впечатляващата дама на събитието и негов ключов инициатор – PR специалистът и блогър Ванина Ханджийска, която за пореден път ме вдъхнови да напиша два реда за това колко е важно да познаваш смисъла от модерната комуникация, особено когато си отдаден и професионално на нея.

Ванина е енергична и креативна. Освен, че е автор на триезичен и изключително интелигентно списван фешън блог, в реалния живот тя е PR специалист с повече от осем години опит в сфертата на комуникациите, като голяма част от професионалния й път е свързан не с модния, а с финансовия сектор. В момента тя се занимава с вътрешните комуникации и PR  дейностите на една от големите застрахователни компании на българския пазар. 
И понеже не искам да разводнявам с много текст, ето как самата тя намери връзката за себе си между PR и блогването, с което се надявам да вдъхновим онези от вас, които още не са започнали да пишат блог, а се „канят” отдавна, най-после да седнат и да го направят. С чисто изследователска цел, ако не с друга ;)

Защо реши да стенеш блогър?

В.Х.: Случи се много спонтанно и непланирано. Всъщност, винаги съм обичала модата и съм се възхищавала на дизайнерите, които успяват да придадат форма на своето въображение и да ни накарат да мечтаем. От години следя това изкуство и една сутрин се събудих с идеята, че мога да направя блог, в който да споделя този интерес. След това нещата започнаха да се подреждат и всички натрупани знания, интереси, контакти и идеи, свързани с модата, придобиха конкретна форма и очертания.

Какво ти дава блогърстването?

В.Х.: Дава ми свобода за изява и изразяване, мотивира ме да отида още по-далеч, да видя нови неща, да потърся нови хора и идеи, които да покажа. Една от целите на Style inspiratrice е да покаже и по някакъв начин да допринесе за популяризирането на нови лица, нови места, оригинални подходи.

Как това да имаш собствен блог се отразява на професионалното ти отношение към новите медии?

В.Х.: Това са медии, които изискват почти непрестанно актуализиране на знанията и адаптиране на комуникационните подходи. Това, че имам собствен блог ми помага да разбирам по-добре тези медии, защото по някакъв начин живея в тях, да уча нови неща, да комуникирам по нов начин.

 

PR събитие за блогъри и уроците на Fibank

Шестият рожден ден на блога на
Fibank е един добър повод да си припомним колко е важно да бъдем партньори с блогърите. Колко е важно да ги познаваме, да се сприятеляваме с тях и като цяло - да се опитваме да изграждаме още по-хубави професионални отношения...

Без излишни подробности, ето какво научихме от това страхотно и много уютно събитие:

Мястото на събитието за блогъри, трябва да е неформално, точно каквато трябва да бъде и цялата комуникация с тях. Защото атмосферата изгражда контекст, който или ще ни държи дистанцирани, или ще ни подтикне към интересни разговори. В тази връзка, клуб или бар е по-добре от хотелско лоби, супер скъп и изискан ресторант или зала. Все пак блогърите са креативни хора, затова е важно да подходим и ние креативно към тях.

Специалният момент. Свикнали сме на "специални" събития да има "специално" откриване, речи и т.н "специални" неща. При събитията за блогъри - колкото по-малко формално "специални" неща има, толкова по-добре. В случая нямаше изобщо говорещи шефове и клиширани приказки. Имаше домакини и гости и това създаваше усещане, че сме наистина добре дошли на рожден ден!

Менюто и напитките. Изключително рядко на "специални" събития има бира. Ясно е защо - пие се много, не е рентабилно и не е дотам "изискано". На събитието на блогъри, обаче, когато целта ти е да ги въвлечеш в "небрежен", но конструктивен диалог, бирата се оказва някак задължителна, нали?

Подаръците. Както и при "специалните" събития, така и на по-личните и неформални събития за блогъри, трябва да има подарък за довиждане. Нещо, което да запази доброто впечатление от срещата и да се превърне във финален аргумент в полза на добрите отношения. Изборът на безмислен сувенир не е добра идея. По-скоро нещо практично, интересно или креативно. Бутилка хубаво вино, както бяха избрали и в случая домакините, е едно класически успешно решение.

Не на последно място, изключително важно е как ще въвлечем блогърите в нашия фирмен диалог. Какво ще поискаме от тях и най-важното - как точно ще го поискаме. Този момент в блогърските корпоративни срещи е изключително "тънък" и вероятно е най-същественият за това дали този вид комуникация ще бъде успешна сега и за в бъдеще или не. Ако при специалните събития "апелът" за съдействие е открит и ясен, то при тези, нещата трябва да са доста по-фино представени. Ясно е, че искаме блогърите да са ни приятели, но не бива да забравяме, че техните медии са си "техни" и именно от тях и тяхната спонтанност зависи дали, какво и как да публикуват в тях. Така че, вместо да ги натискаме да пишат за нас, нека ги вдъхновим и убедена съм, те сами не само ще пишат, но и ще говорят за нас във всеки удобен момент- онлайн и офлайн. А точно това за нас, PR специалистите, всъщност е най-важното!

МОН си образУва непростим гаф

Казват, че една снимка е по-силна от хиляди думи. Аз бих добавила - един едничък гаф понякога има силата да разруши имидж, изграждан с години. Не, че имиджът на Министерството на образованието и науката е целенасочен, целеустремен и качествено поддържан с години, но това, че някакъв "експерт" от същата институция може изобщо да допусне подобна правописна грешка, е меко казано абсурдно. Безобразна, грозна и най-вече неграмотна, тази грешка е недопустима през 21.век в европейска страна. Не бих искала да съм на мястото на колегите - специалисти по комуникации в МОН, защото съзнават или не, тази грешка е с характера на "камъчето, което преобръща колата". И още веднъж -  нека припомним, че в информационната ера, в която живеем, "реториката на детайла" има последната дума в публичните комуникации....

Снимка: offnews.bg

Реторически ПР. Методика за ПР ефективност

Научна статия

Абстракт:
В настоящата статия ПР и реторическата аргументация се разглеждат като същностно обвързани. Осмислянето на реторическата аргументация като ключова при изграждане на убеждаваща целева комуникация в рамките на ПР дискурса, налага повишаване на нивото на реторическа компетентност от специалистите по ПР. За повишаване на ефективността на практици и изследователи, свързани с реализиране на отделни ПР техники, настоящото съобщение предлага апробирана и практико-приложима Методика за ПР ефективност, която позволява детайлен анализ на ключови елементи от всяка ПР техника, чрез който да се проследи и оптимизира комуникационната ситуация за конкретните нужди на всяка една ПР кампания.

Ключови думи: ПР ефективност, реторическа аргументация, Методика за ПР ефективност, ПР техника, ПР кампания

Abstract:
The current article accepts PR and rhetorical argumentation as essentially correlated. Rhetorical argumentation and the way it is given a meaning in PR context requires enhancing the overall levels of rhetorical comprehension being in a possession of contemporary PR practitioners. This current statement offers a practice tested technique, called The PR Effectiveness Technique, which provides an opportunity of a detailed rhetorical analysis to be made and thus a key elements of PR techniques to be examined thoroughly, so that PR effectiveness to be obtained to a maximum level.

Key words: PR effectiveness, rhetorical argumentation, The PR Effectiveness Technique, PR Technique, PR Campaign

Цялата статия, можете да прочетете в онлайн изданието "Реторика и комуникации", бр.7, януари 2013г.

Поуките от един политически билборд

Без да изпадам в разточителен анализ, бих искала да обърна внимание на този конкретен билборд, който комуникира кандидат за евро депутат.

Най-вече, бих искала да се спра на няколко ключови комуникационни грешки, които подсказват тотална липса на адекватно отношение към медийния контекст, в който се реализира разглежданата комуникация.

Нека в началото си припомним, че политическият дискурс изисква строги правила по отношение на цялостната визуална комуникация (шрифтове, подбор на цветове, дрескод). В тази връзка в настоящият билборд са допуснати няколко ключови грешки, които не успяха да ме оставят безучастна, независимо от желанието ми да не коментирам политическите медийни изяви тази година. И все пак:

            - планът на снимката на кандидата е "aмерикански", а би трябвало да е близък, с акцент върху лицето. В момента акцентът индиректно е поставен върху безупречната фигура на кандидата, но лицето, което всъщност комуникира искреност, откритост и сериозност – дълбочинни качества, които на практика имат значение в политическата комуникация, остава на заден план.

            - във връзка с казаното по-горе, дрескодът е абсолютно нарушен. Европейският парламент и политическата реторика, като цяло, е консервативна и тя има своите изисквания към участниците в нейния макро контекст. С други думи – секси костюм с дълбоко деколте не е най-добрият избор за дрескод. Същото се отнася и за цвета на костюма – предпочитаните за бизнес-етикета светли тонове са кремаво, екрю или светлата гама на синьото. Но не и бялото, независимо, че то е цвят, който се свързва народопсихологически с чистота и искреност;

            -изборът на шрифтове, и по-специално, тяхното разположение, наподобява шоу програма. Италик - шрифтовете и подборът на цветове, вероятно с цел акцентиране върху дадена част от името, е присъщо за шоу изпълнители, но не и за изискванията на политическата реторика.

            -конкретният билборд е изключително подходящ пример, що се отнася до това, че всяка комуникация трябва да е адаптирана за конкретните специфики на канала – с други думи- изборът на цветове (по-специално червеното) се оказват нечетивни на разстояние по-далечно от 2 метра от билборда. Обратно на това, билбордът е медия, която се „комуникира” от разстояние и във връзка с това, съответните червени надписи остават нечетивни.

            -не бих искала да коментирам изборът на слоган, защото рискувам да вляза в сериозна полемика, свързана с ключовите цели на посланието и с факта, че никой слоган не е самоцелен – той не съществува, защото трябва да съществува, а съществува, за да комуникира лесно, бързо и най-вече ефективно и запомнящо се, най-важната част от публичното послание на марката или личността, която се комуникира с него.

Политически PR без резервирано място в метрото

Това е един от онези примери, при които една снимка има много по-голяма сила от хиляди думи.

Оставам снимката, на която Дейвид Камерън - британският министър-председател, правостоящ чете небрежно вестник в метрото, както и коментарите след нея на вас...

Снимката е взета от FB страницата на изданието Waqt News.

PR-ът възможен, дори и без “новина”

Един репортаж от днешния „Преди обед” (Btv) ми направи особено силно впечатление. Темата му беше свързана с това как на актьора Деян Донков са му закопчали колата със скоба на гърба на Народния театър и колко озадачен е той от тази постъпка на „Паркинги и гаражи”. Препоръчвам го като успешен пример за медийно  „освежаване” на връзката между марката и известното лице, което я популяризира. Освен това е доста симпатичен пример и за това как липсата на истинска новина би могла да се неутрализира с измислена такава.

Резултатите от тази комуникационна дейност: 3 минутен репортаж по Btv с показване на колата от всички ъгли + множество споделяния на тази новина от други онлайн медии, между които и онлайн изданието на „24 часа”. Склонна съм да вярвам, че тази новина + снимки от колата и Донков ще намерят място и по жълтите вестници още идния четвъртък.

Материалът, за който аз говоря се намира между 11:46 минута и 14:22 в репортажа J

Очаквам коментари J

Коледни "чудеса" по летищата

Вчера няколко родни вестника супер впечатлени, разпространиха информация за коледната акция на авиокомпанията WestJet. Накратко – преди дни, повече от 250 пътници в полет до Калгари са имали възможността да застанат пред дигитален Дядо Коледа и да си пожелаят подарък. Повечето от тях обаче докато го правили, никак не очаквали, че в канадския град, на лентата за багажа, ще ги очакват и подаръците, които са си пожелали – от плосък телевизор и таблет, до чорапи и бельо.

Много кратка справка в Google, обаче показва, че независимо от мащаба на акцията, идеята по Коледа авиокомпаниите да правят „неочаквани” подаръци на своите пътници никак не е нова.

Така например, през 2010та холандският авиопревозвач KLM реализира подобна инициатива на международното летище в Амстердам. Тогава кампанията е насочена към клиентите им, които са и едновременно с това и потребители на социалните мрежи. С други думи, всеки, който се е отбелязал във Forsquare или дал достъп до данните си в социалните мрежи, без да знае участва в своеобразна „игра”, я в която екипа на компанията разглеждайки данните му, навиците и интересите му, му подготвя малък подарък – от шампанско и ръчни часовници, до книги и традиционни холандски стоки.

Друга доста по-интересна кампания, но в подобен сюжет, е реализирана миналия декември от Brussels Airlines. Тогава пък от компанията създават акция, специално насочена към клиентите им, които седят и си чакат багажа до лентата, веднага след полета. Уловката или „специалният момент” в нея, е свързан със „случайното” пускане по лентата на един красиво опакован голям коледен подарък, който сам да намери своя собственик – или онзи, който пръв се осмели да си го прибере. Вътре пък, в коледния подарък седят два билета до желана дестинация в Европа.

Public Affairs от шоколад

Изключително любопитен аспект на понятието Public Affairs.

С други думи, това е масовото разпространение на „новината”, че готвачът на Обама вече е готов с интерпретацията си на Белия Дом – но от шоколад. 

Видеото е разпространено из целия свят днес не от къде да е, а от пресслужбата на институцията…

Изключително ми е интересен и вашият коментар тук J

Етика и кризи

Медийната реалност отново доказва, че именно при кризи за етика трябва да се говори най-много. При „заплетени” обстоятелства, специалистите по комуникации като че ли са най-склонни да използват различни мерки, изхождайки по-скоро от максимата „целта оправдава средствата”. Дори и привидно ефективни, обаче, най-често подобни „професионални избори” не остават ненаказани и не след дълго самите те се превръщат в повод за нови кризи. Ситуацията става като че ли лавинообразна, а безпроблемното й преодоляване се превръща в изключително предизвикателство.

За да не залагаме сами „бомби”  на себе си в комуникацията си при кризи и да преминем максимално плавно през турбулентните времена, нека припомним какво препоръчват експертите по комуникации:

Независимо колко знаете за ситуацията, не си измисляйте. Не си съчинявайте и не се правете на по-компетентни, отколкото сте. Обществеността, клиентите ви и журналистите няма да ви оправдаят, ако разберат, че ги лъжете.

Независимо кой и какво ви разпитва, придържайте се към онова, което искате да кажете и което сте готови да кажете. Ни повече- ни по малко.

Не се крийте и не си изключвайте телефона. На всяко обаждане и на всеки въпрос трябва да се отговори. Дори и ако отговорът е: „Нямаме информация към момента, ще дадем повече след час”, на пример.

Не се опитвайте да угодничите на медиите. Не се опитвайте да изопачавате истината или да представяте фактите в драматично по-мек вариант, отколкото са. Рискът да ви уличат в укриване на истината, е голям.

Не се опитвайте да протакате, да забавяте и да „печелите време”. По време на кризи, печеленето на време става единствено и само посредством комуникация.

И най-важното: не всеки професионален комуникатор трябва да е задължително и специалист при кризи. Затова, ако смятате, че не можете да се справите сами, по-добре е просто да инвестирате в експертна помощ, отколкото да се нагърбите с непосилен товар, който ще усложни допълнително иначе нелеката ситуация. Пък и така вероятността да влезете „в устата на колегите”, медиите и цялата общественост – става значително по-малка. А това със сигурност е изключително важно за всяка кризисна ситуация.

Този текст е публикуван в брой 80/30 септември 2013 г. на браншовото издание на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). За повече интересни текстове на професионални теми, написани от колеги от комуникационния бранш, не се колебайте да следите онлайн изданието „ПРактики”, което излиза два пъти в месеца.

Информационното затъмнение в „Ораново” или какво НЕ се прави при кризи

Днешният инцидент в мина „Ораново” буквално ме потресе. Възмущението ми обаче никак не беше насочено към самата драма. Мина е, вероятно срутването на скални маси не е неочаквано, макар, че е меко казано – ужасно. По-ужасното е, че цял ден днес тази криза е буквална мистерия за обществеността. Медиите клечат пред мината цял ден и те, заедно с десетките близки и роднини на миньорите, седят в абсолютно неведение цял ден кой е жив, кой е пострадал, кои са жертвите, кои са липсващите… Независимо от всички официални лица, които влизат и излизат от администрацията на мината, никой не е сметнал за необходимо да излезе и да даде официална информация за случващото се. До следобеда самите собственици на мината отказваха коментар. Ето това, ако не е тотална мисинтерпретация на темата с комуникацията при кризи, здраве му кажи.

Вероятно малко си говорим за кризи. Вероятно липсват професионалисти. Вероятно доста хора просто нехаят за това, че живеем в 21. век и информационните затъмнения не са най-подходящото нещо, което могат да направят. Да оставим настрана всички майки, баби, съпруги и деца, които прекараха един супер емоционален ден пред централния портал на мина „Ораново”…

Както казах, възмутена съм. Затова, ще спра дотук с думите, които напират в мен и ще предложа две неща от себе си. Първо – един супер готин пример от преди няколко години, когато в мина в Чили имаше затрупани миньори, но комуникацията беше по учебник. И второ – ако администрацията на мина „Ораново” няма възможност да си наеме професионален специалист по комуникация в кризи, нека ми се обади на мен – готова съм да им съдействам доброволно. Просто защото подобни комуникационни безобразия не бива да съществуват.