Най-големите митове за онлайн репутацията

Днешната тема е провокирана от мое скромно „проучване” в гугъл, по темата за онлайн имиджа и социалната репутация. След обстойно изчитане на намерените резултати на български език, останах меко казано шокирана от наличието на толкова много голям брой родни специалисти по онлайн имидж или репутация. Като оставя настрана това мое лично изумление, практически не броят, а качеството на експертизите, са нещото, в което определено съзрях интересен проблем. В голяма степен анализите и съветите гравитират около няколко точки, които повторени многократно от различни източници, определено биха могли съвсем успешно да заблудят някого нищо не подозиращ човек, че това да си имаш онлайн имидж си е фасулска работа, която всеки с кажи-речи сносен профил в една или повече социални мрежи, би могъл да си направи сам. Е, да де, но ако наистина ставаше толкова лесно, сигурна съм, че и вашият нюзфийд нямаше през последните дни да е задръстен с политически колажи, просто защото политиците щяха да са се погрижили за своята идеална онлайн репутация. И то – сами!

Ето още няколко от най-устойчивите митове, свързани с имиджовото онлайн позициониране:

Създаването и поддържането на профил в колкото се може повече социални мрежи е вероятно най-често повтаряният експертен „златен” съвет. И въпреки, че той е изграден върху истината, че търсачките обичат профилите в социалните мрежи и оптимизират ключовите думи, този инструмент никак не е достатъчен сам по себе си за поддържане на каквато и да е репутация. Той е само платформа, която обаче трябва да се пълни с качествено съдържание. Това всеки ден да публикуваш котенца в социалния си (не дай си Боже – корпоративен) профил, няма да добави стойност към името ви. Освен, ако не сте зоомагазин или ветеринарна клиника, разбира се.

Цялата ми публикация можете да прочетете тук.

Към Facebook страницата на PR@Festivals - мястото на най-добрите комуникационни кампании.

Когато имиджът и репутацията не са просто „кухи” думи

Едно мнение успя да се превърне в централна тема на разговори вече дни наред. Разбира се, причините това да се случи, се коренят в различни направления – от традиционния „глад” на медиите за какви ли не „чужбински” изказвания, през опита на някои хора да се възползват от възможност за малко публичност. Аспектът, обаче, на който аз искам да обърна внимание в рамките на същата тази тема, е визията на страната ни във Великобритания. Или по-точно - на факта, че щом едно конкретно мнение успява да провокира подобна лавина от коментари и в двете страни, то със сигурност става въпрос за негативен имидж и нестабилна репутация.

И така достигаме до въпроса с разликата между имиджа и репутацията – две понятия, които доста свободно се използват в общественото пространство, но чиято употреба далеч не винаги е съвсем правилна.

Объркването в употребата им възниква, в резултат на това, че ежедневно политици, медии и общественици използват думите “имидж” и “репутация” като синоними или взаимнозаменяеми. На практика, обаче, между тези две схващания има много сериозна и ясна разлика. Начинът, по който една марка изгражда позитивен имидж и този, по който развива силна репутация, представляват два различни и много специфични технологични процеса.

Нивото на клиентското внимание е разковничето при определяне на същностните разлики между тези две понятия.

Цялата ми публикация можете да прочетете тук.