понеделник, 13 август 2012 г.

Да направим „малко PR” на Министъра


Поемам риска институционалните ни колеги да приемат лично, онова, което имам да кажа, но за някои неща ми е доста трудно да остана безучастна. Във вчерашния 24 часа открих това каренце. Разбира се, зачетох се, въпреки че по съдържанието не съм сигурна дали целта на написаното е била някой изобщо да го прочете...
Не искам да звуча грубо, затова снимах каренцето в доказателство на думите ми. И все пак – след като с невероятно усилие преминах през тези „не-съдържащи-информация” три абзаца, естествено си зададох няколко въпросчета свързани с това кой пише тези неща, кой ги одобрява и … кой се очаква да остане безкрайно доволен, след като ги прочете.
В опит все пак да си отговоря, реших да споделя тази пламенна реч, подписана с името и снимката (вероятно най-клишираната снимка на г-н Министъра, позиращ с недподписваща химикалка в ръка). Скромните ми претенции по реторика и писане на речи предполагат няколко буквално железни правила за писане на речи – обръщения.
На първо място стои целта. След като няколко пъти препрочетох този текст, продължавам да не мога да намеря по-голяма цел от това да се „пусне там нещо във вестника по повод откриването на ловния сезон”. Ама дали ловците трябва да го видят, дали ще им е интересно да го прочетат и въобще…какво искаме да им кажем и носим ли някакво реално съдържание с текста, това няма никакво значение. Или поне, не за автора на речта – с което се изчерпва покриването на второто правило в реториката -определянето на аудитория и генериране на послание, изцяло съобразено с нея. Третото – изборът на адекватен (отново, спрямо аудиторията и самото послание) канал, също в този контекст остава доста спорен…
Ако продължим с анализа, според това как „трябва” да се пише едно реторическо послание (каквото настоящият текст има претенции да бъде), трябва да си поговорим и за съдържанието му. В случая, извинете ме, но трите абзаца представляват абсолютен нонсенс, що се отнася до словослагане. Думи, свързани в изречения, които образуват три смислово неопределени абзаца… Или един текст, който просто трябва да се мъдри гордо до снимката на Министъра.
И така, на финал имаме – текст и снимка на Министъра, ето това очевидно е представата на някой за „малко PR” във вестника…
Спирам до тук, защото ако продължа, ще се окаже, че съм обърнала прекалено много внимание на нещо, което далеч не го заслужава и ще вземе да се окаже, че този безумен текст свършва определена работа, пък било то и с негативен оттенък.

Menu(Do not Edit here)

Follow by Email

Slider(Do not Edit Here!)