Патово положение и за PR, и за рекламата
Кризата подтикна целия PR сектор да повиши вниманието си към държавните поръчки.
Естествено – когато бюджетите на компаниите стават все по-стеснени,
алтернативата да организираш „пресконференции” или „информационно обслужване”
за десетки хиляди, няма как да не звучи особено атрактивна. Въпреки възможната
идиличност на подобен сценарий, който да протече по класическите: „качествен
брийф от страна на институцията, следван от креативен пич – от страна на
агенциите и на финала – звън на лед в чашите за уиски, с които се отпразнува
сделката”, нещата у нас никак не седят така розово. Най-често конкурсите се
печелят от едни и същи хора, които естествено никак не са „никому” не познати и
почти е невъзможно с чист креативизъм и творчески ентусиазъм да се спечели една
или друга поръчка, дори и кандидатът да е представил най-нисък бюджет. Защото,
за разлика от частните конкурси, при държавните „бюджетът” никак не е водещ за
резултата от конкурса. За съжаление – не са водещи и „креативната идея” и „талантливият
подход”. Водещи са единствено връзките. И въпреки, че големите „играчи” в PR бизнеса често предпочитат
да помахват с ръка и да сменят темата, когато разговорът наклони в посока
„държавни поръчки”, фактите са си факти.
Срещата на CHIVAS
12, посветена на “Рекламата” и проведена неотдавна, показа, че освен в PR, картинката и при
усвояване на държавни поръчки в сектор „Реклама” е доста сходна. Вероятно,
защото на финала на секторите „Връзки с обществеността” и „Реклама” седят едни
и същи специалисти „Маркетинг и реклама”, от които зависи кой какво ще получи,
кой какво ще даде и кой каква кампания, ще успее да изфабрикува. Ситуацията е
повече от патова за сектора – едни и същи пари достигат до едни и същи хора, на
които им липсва каквато и да е мотивация да правят креативни неща и, извинете
ме за грубия израз, но най-често реализират кампании лишени от тотален смисъл,
идея или въображение. Просто, защото там
някъде има едни пари, които трябва да се усвоят и те ЕДИНСТВЕНО и САМО трябва
да се усвоят. Без значение по какъв начин. И проблемът, както казва във видеото
от срещата (гледай тук: http://video.chivas12.bg/advertising/) и режисьорът Стоян Радев, не е в злините, които са
направили онези, които са снимали един или друг глупав клип – държавна поръчка,
а в пропуснатите възможности да се реализират добри неща с тези наистина големи
бюджети.
Няма нужда да обясняваме кой за какво е виновен или да
изследваме причините защо се е стигнало до тук. Факт е че тази ситуация ще
продължи да битува, докато всички ние, участниците и в двата сектора, не й
дадем масова гласност. Силно се надявам, че тази среща на CHIVAS, която на финала завършва с
Меморандум, ще се превърне в първа крачка към масова кампания (надявам се подкрепена
от браншовите организации), която да генерира buzz по темата и с упоритост, малко по
малко, да успее да стигне до вниманието на когото трябва и тежкото и тромаво
колело най-после да се задвижи. Със сигурност МНОГО недоволни от тази
публичност ще има, защото интересите са огромни. И битката ще е ожесточена, но…
нима възможността да правим добре платени креативни кампании не си заслужава
усилието? Съмнявам се.
