Краят на новогодишния SMS

Колкото и гръмко да звучи заглавието, фактите са си факти. В последните десетина години, явлението Новогодишен SMS преживя много – от колебливото скромно прохождане, през тотално-задължителен екзистенциален „пик” до – смея да твърдя – своя край, изразен в тоталната липса на интерес от страна на милионите български потребители на мобилни услуги към този вид услуга (разбира се, според самите телекомуникационни оператори, нещата не стоят така, но пък и според Btv, откакто ограничиха излъчването си, зрителите са се увеличили...).

Въпреки всичко днес си спомням дори с лека носталгия, как до преди няколко години да разпращаш съобщения на връх „дванадесетия час” беше нещо като задължителна необходимост. Допълнително романтична нотка придаваше колебливият обхват на мобилните оператори в интервала 00-03:00 часа на първия ден от Новата година, което пък превръщаше всеки пробил информационната бариера SMS в уникален, невероятен и непоправим такъв. Правеше го един вид – специален, независимо, че повечето съобщения бяха лишени от индивидуалност, лице и род, а универсалността на думите ги превръщаше в еднакво приемливи, независимо дали ставаше въпрос за разпращане на лели, баби или дори на шефове или подчинени.

Днес нещата далеч не стоят така. На Нова година обхват има и всеки, който иска да поздрави своите близки може да го стори с кратко обаждане. Това, разбира се, стеснява кръга на хората, но пък прави обаждането доста по-специално, а пожеланието – лично, независимо, че често си поздравяваме тривиалните здраве, любов и късмет.

Къде отиде дългият списък от „учтиви” SMS? Във Facebook, разбира се. Но не в лични съобщения, а в лични статуси. И независимо, че и аз направих така – написах в личен статус своето пожелание към себе си и към всички свои приятели там, признавам, имаше момент на Първи, когато напливът от съобщения ми залипсва. Знам, че никога вече няма да е същото, а и съзнавам, че няма реална нужда от това. И все пак – имаше някакво особено очарование в това да си пишем SMSи за Нова година. Със сигурност доста повече от това да си четем нюзфийда и да си представяме, че всеки един от приятелите ни, пишейки своя статус, има предвид точно и единствено нас.

Така или иначе – Новата година вече четири дни е факт и независимо дали със SMS или не, нека още веднъж си пожелаем здраве, любов и късмет. Защото на финала най-важното на пожеланието е превръщането му в мантра, която се сбъдва, независимо от формата, чрез който сме избрали да я материализираме, нали?

Размисли за бедстващите български телевизии

Рейтинг „на гърба” на дядо Ангел

                                                    

 © Снимка:   БГНЕС

Вече четвърти ден българските медии ликуват! Едно, до вчера никому-неизвестно село, даде материал за пълна – 24 часова програма на всякакви телевизионни програми. Чист „дюшеш!”, както биха казали табладжийте.

Опустошителната ледена вълна заля целия телевизионния екран – от сутрешните блокове, през всяка една новинарска емисия, до …коментарните, аналитични, политически, здравни и дори – развлекателни предавания (очаквам всеки момент и позицията на „Господари на ефира” по темата). Ето на това вече му викам бедствие. Нещо повече- докато вълната в село Бисер часове след като опустоши всичко, се отдръпна, то тази, заляла телевизионния екран – очевидно се е закотвила удобно и няма мърдане. Не знам дали само на мен така ми се струва, но вместо да понамалее, в последните два дни се увеличава...

Не казвам тук, че медиите, особено електронните, трябва да останат равнодушни към хорската трагедия. Казвам само, че когато историята на всяка една жертва, с пълните, тъжни и тягостно-детайлни подробности се окаже траен център на вниманието във всяко едно предаване, проблемът май не е в бедствието. А в медиите.

Водени от неистова хищническа настървеност, добре прикрита зад минорен тембър и тъмен дрескод, репортери и водещи от всякакви телевизионни програми преследват жертвите, като се опитват да изкопчат от тях всякакви безумни подробности, прекалено лични и драматични, дори за шоуто на Опра.

Антон Хекимян, например, за репортаж за сутрешния блок тази сутрин, трескаво търсеше жертва на наводнението, която да разказва гадни, интимни и „несподелени досега в ефир” подробности от случката:

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/video/417193774-Furgoni_za_zimata_na_postradalite_ot_navodnenieto_v_s_Biser.html

Вчера Гала (с помощта на Милен Цветков, разбира се), по подобен начин подстрекаваше своята репортерка да разпитва пострадалата баба как точно е бил удавен мъжът й -  дядо Ангел: http://play.novatv.bg/play/264625/?autostart=true

Да не говорим за траурния глас на Слави Трифонов от снощи, който „потънал в прискърбие”, също бедстваше от екрана в Деня на траур.

Аз също съм зрител. И съм човек. И SMS изпратих. И ми е тъжно за трагедията. Но и не искам да допусна целодневното присъствие на най-драматичните подробности на пострадалите, в живота си. Не искам да се замислям за това как точно дядото се е нагълтал с ледена вода и колко „романтично” (като в „Титаник” – и това сравнение чух някъде от екрана) са загинали липсващите възрастни съпрузи. Защото дори и да се замисля, пак няма да мога да спася пострадалите.

Успоредно на трагедията обаче, се случват разни други неща. Благодарение на несъизмеримата „атрактивност” на хорската драма от с. Бисер, сърдитият доклад на Европа вече втори ден остана на мноооого по-заден план. В тази връзка, май не всички са недоволни от хищническия интерес на телевизионните репортери...

И за финал, искам да спомена и за единствената, според мен, адекватна реакция в деня на траур – тази на екипа на шоуто „Денис и приятели” (БНТ). Денис не излезе снощи да говори безсмислени и никому ненужни прискърбия. Просто не се появи – и толкоз.

В тази връзка си мисля, че e време да оставим хората да преживеят мъката си, без да им бъркаме в раната. Без да си вдигаме рейтинга и без да демонстрираме практически неефективна загриженост!

Затова… нека изпратим по още един SMS с текст DMS Bedstvie на 17 777 и най-после да сменим темата!