Информационното затъмнение в „Ораново” или какво НЕ се прави при кризи

Днешният инцидент в мина „Ораново” буквално ме потресе. Възмущението ми обаче никак не беше насочено към самата драма. Мина е, вероятно срутването на скални маси не е неочаквано, макар, че е меко казано – ужасно. По-ужасното е, че цял ден днес тази криза е буквална мистерия за обществеността. Медиите клечат пред мината цял ден и те, заедно с десетките близки и роднини на миньорите, седят в абсолютно неведение цял ден кой е жив, кой е пострадал, кои са жертвите, кои са липсващите… Независимо от всички официални лица, които влизат и излизат от администрацията на мината, никой не е сметнал за необходимо да излезе и да даде официална информация за случващото се. До следобеда самите собственици на мината отказваха коментар. Ето това, ако не е тотална мисинтерпретация на темата с комуникацията при кризи, здраве му кажи.

Вероятно малко си говорим за кризи. Вероятно липсват професионалисти. Вероятно доста хора просто нехаят за това, че живеем в 21. век и информационните затъмнения не са най-подходящото нещо, което могат да направят. Да оставим настрана всички майки, баби, съпруги и деца, които прекараха един супер емоционален ден пред централния портал на мина „Ораново”…

Както казах, възмутена съм. Затова, ще спра дотук с думите, които напират в мен и ще предложа две неща от себе си. Първо – един супер готин пример от преди няколко години, когато в мина в Чили имаше затрупани миньори, но комуникацията беше по учебник. И второ – ако администрацията на мина „Ораново” няма възможност да си наеме професионален специалист по комуникация в кризи, нека ми се обади на мен – готова съм да им съдействам доброволно. Просто защото подобни комуникационни безобразия не бива да съществуват.

10 must-read книги за всеки PR специалист

Около 24 май е така – все за книги си говорим. Независимо кой какво успя да прочете този дълъг уикенд, обаче, предлагам да се опитаме да направим заедно едно полезно списъче с  най-препоръчителни книги за всеки PR специалист. Ето моите десет. Очаквам след това и вашите!„Бащата на манипулацията: 

"Едуард Л. Бернайс & Раждането на ПР” (ROI).  Това е вроятно една от най-фундаменталните книги, посветени на изкуството PR. В нея няма да намерите теория, класификации или определения. Тя е просто едно изключително любопитно четиво, което ще ви зареди с много енергия и желание да покорите света.

„Презентирай като Стив Джобс” (ROI). Доста са книгите, които се занимават с личността на Бащата на Ябълката. Това, обаче, което прави тази книга различна, е че тя показва по един изключително увлекателен начин основните „механизми”, по които протичат ненадминатите речи на Стив Джобс. Определено има какво да се научи от нея за презентирането и модерните манипулативни техники.

„Биология на купуването” (Изток-Запад). Тази книга се чете буквално за една вечер. Е, малко по-дълга идва, но пък е ужасно увлекателна. Толкова много са любопитните факти, свързани с психологията ни като потребители, че съм абсолютно сигурна, че няма да спрете да говорите за прочетеното поне една седмица!

Останалата част от списъка, можете да намерите тук.

Facebook EdgeRank за начинаещи

За новите медии и за това как те променят изискванията към специалистите по комуникации сме си говорили не веднъж. Въпреки това, обаче, динамиката, с която се променят нещата в социалните мрежи повелява периодично да си ъпдейтваме темата, тъй като нищо в нея не е за постоянно. Едно от най-непостоянните неща, свързани с Facebook комуникацията и ефективното поддържане на корпоративни страници, се свързва с алгоритъма на социалната мрежа и с променливите, които влияят за оптимизиране на нашите публикации.И за да не стане прекалено сложно за SEO (оптимизация за търсещи машини) неспециалисти, за каквито е предназначен предимно този текст, с риск да разсмея гурутата в бранша, ще се опитам да преведа някои понятия и основни положения.

Да започнем с EdgeRank или формулата на Facebook за оптимизаране на публикации. Според нея, три са основните компоненти, които участват във формирането на “мечтаната оптимизация”:

Affinity (Ue),

Weight (We) и

Time (Te).

Цялата ми публикация можете да прочетете тук.

Chek-list за безпроблемни събития

Дойде пролетта и с нея – желанието на клиентите за повече събития. Какво по-добро от това, ще кажете вероятно вие. О, със сигурност няма по-добро, но за да останат всички доволни на финала на събитието, няколко са нещата, които с времето са се превърнали в абсолютно задължителни. Не, че ако се спазят няма да се предотвратят всички „непредвидени случки”, но пък нали именно непредвидените случки все пак са си част от тръпката на събитийния мениджмънт!?

(…)

Преди да изпаднем в прекален меланхолизъм, предлагам заедно да надникнем в едно от абсолютно задължителните неща, които всеки истински професионалист трябва да носи със себе си, за да може да „закърпва” всякакви ситуации, възникнали преди и по време на кажи-речи всеки специален ивент – чантата на събитията. Ето какво намираме в нея:

Ножица, макетно ножче – винаги има какво да се отреже, да се премахне. Ръчният труд за доизкусуряване е почти абсолютно задължителен.

Игла и конец, свински опашки, тел бод – както за отрязване, така и почти винаги има нещо за защипване и прихващане. Понякога ключови елементи от декорацията на емблематични събития са прихванати „аварийно” със свинска опашка. Или с кламер.

Цялата ми публикация можете да прочетете тук.

„Железният” стил на Желязната Лейди

Преди дни ни напусна една от най-впечатляващите дами – политици на всички времена. Въпреки сериозната й възраст, тя до последно остана символ класика, женственост и сила. Каквото и да кажем за стила на Желязната Лейди би било прекалено малко, а амбицията пък да успеем и да го вместим в страничката ни тук, придобива още по-комичен характер. Въпреки това, докато разглеждах стотиците възпоменателни репортажи и коментари, изписани след смъртта на Маргарет Тачер, се оказах отново прикована от харизмата на тази изключителна жена.

Снимка, след снимка, независимо от ситуацията или времето, което са запечатали, Маргарет Тачер изглежда по един и същ начин – без никакви лични емоции. Цивилизационната модалност – или най-общо казано – дрескодът й, в едно с прическата и гримът, са абсолютна константа. Костюмът е строг и делови, цветовете са пастелни, а десенът е винаги издържан в един цвят. Няма плетени жилетчици или сакенца на цветя, каквито за съжаление често си позволяват съвременни политици, особено у нас. Разбира се, изборът не е случаен. Изключителната женственост на тоалетите, успоредно с класическите и дори консервативни линии са изцяло издържани в професионалния й стил. Едновременно строги, но елегантни, скъпи, но ненатрапчиви, дрехите й изпълняват идеално функцията си – да поддържат рамката, в която се разкриват всички аспекти на личностното присъствие и на професионалната реализация на Желязната Лейди.

Цялата ми публикация можете да прочетете тук.