Evetnex Awards 2012 - събитието за събития ще отправи своята провокация през март

В началото на март ще се проведе второто издание на единствения конкурс за събития у нас – Eventex Awards. Пилотният брой премина, съпроводен от висок интерес, дълги коментари и много хрумки, които да бъдат реализирани в следващото издание. E, ето го и него. Какви са настроенията преди събитието, как организаторите планират този ивент и къде ще бъде скрита “уловката” тази година, разказва специално за PR@Festivals Ованес Ованесян – основател на  Eventex Awards.

Какво е новото, което ще ни изненада на тазгодишната церемония Eventex Awards, която ще се състои на 6 март?

За съжаление не мога да споделя програмата предварително. Миналата година организирахме конкурс и церемония по награждаването за пръв път и беше огромно предизвикателство за нас.  Въпреки, че имахме малки пропуски, се справихме страхотно. Вярвам, че тази година ще се справим още по-добре и програмата ще е още по-интересна. Церемонията ще се излъчва онлайн и всеки може да я гледа на сайта на събитието. Според мен обаче, си заслужава да присъствате на живо!

Какви са очакванията, свързани с броя и качеството на кандидатурите, които ще бъдат подадени през тази година? Нека припомним – крайният срок за участие е 30ти януари 2013?

Очакваме между 80 и 100 кандидатури тази година.  Кандидатурите, които са попълнени до момента, са публични и всеки може да ги разгледа на http://eventex.bg/awards/2012/uchastnitsi и сам да прецени на какво ниво са.

Крайният срок за регистрация е 30 януари, така че който желае да участва, може да се регистрира. Важно е да се отбележи, че всички събития с идеална цел могат да участват в конкурса напълно безплатно.

Моля, разкажете ни малко повече за журито!

Всеки един от журито е специалист в определена област. Един член от журито може да оцени кетъринга, друг техниката, трети декора, четвърти цялостната организация, пети маркетинга и т.н.. Смятам, че силата на голямото жури от около 30 човека е в крайната средна оценка, която е доста реалистична, защото всеки оценява според собствените си компетенции.

Как се готвите за негативните коментари, които неизбежно ще бъдат провокирани след втората по ред церемония за събития у нас?

Оценките на журито са публични и не се притесняваме от негативни коментари. Всеки е свободен да изрази мнението си. Ще се радвам негативните мнения да са под формата на препоръки. Така и ние бихме извлекли ползи от тях.

Кое е нещото, заради което всеки от бранша трябва да посети семинара, предхождащ церемонията – Eventex Seminar (който ще се състои в началото на февруари)?

Семинарът е единствен по рода си и се организира един път в годината от 2009 година насам. Той се е превърнал в ключов фактор за събитийния бранш в България. Атмосферата е уникална и аз лично имам специално  и пристрастно отношение към него. J

Винаги се опитваме да правим нещо интересно, така че считам, че и тази година ще успеем да сме различни и интересни, особено в програмата извън лекциите. Възможностите за нови контакти и утвърждаването на съществуващи с хора от бранша, са страхотни, а според мен това е едно от най-ценните неща на всяко бизнес събитие.

Кой от лекторите ви е най-интересен лично на вас и защо?

Мен лично най-много ме вълнува лекцията на Илона Станева, която е Маркетинг Директор на Fibank. Тя ще ни помогне да разберем как мислят спонсорите и кога казват „ДА”. За съжаление много често въобще не получаваме отговор от потенциални спонсори. Интересно ми е да знам как мислят те, каква е процедурата на взимане на решения, защо и кога отговарят, какво е най-важното за тях и т.н. Сигурен съм, че и много колеги от бранша имат подобни въпроси.

Всички кампании, отличени с награди на Eventex Awards 2011, можете да намерите тук.

Към всички кампании, публикувани в PR@Festivals

PUSH-UP PR

Тази година PR кампаниите, шортлистнати на фестивала Cannes Lions 2012, определено ме впечатлиха. Моя коментар за тях, както и този на различни родни и международни PR специалисти, заедно с пълна селекция от наградени ентрита, ще можете да прочетете в броя на SIGNCAFE, който ще излезе през септември. Без да чакам да излезе броя, обаче, искам да споделя една от любимите ми кампании, отличени абсолютно заслужено със златен лъв, с оригинално заглавие - HEMA MEGA PUSH-UP BRA дело на холандската агенция DOOM&DICKSON Amsterdsm. Съвсем накратко, кампанията е следната: Екипът на марката сутиени HEMA пуска скандална фотосесия на един от push-up сутиените си, за лице на която е избран мъж. Акцентът е поставен върху това, че сутиенът е толкова добър, че дори и мъж може да изглежда с невероятен бюст единствено и само с помощта на сутиените на HEMA (Цялата кампания можете да видите тук: http://www.canneslions.com/work/2012/pr/entry.cfm?entryid=15514&award=99&order=0&direction=1).

Дръзка и в същото време изключително проста, тази кампания отговаря на задължителните две условия, които отличават наистина големите PR идеи от обикновените и посредственички такива. Смелостта и размахът на въображението пък са другото нещо, което винаги, ама винаги впечатлява – независимо дали нас, зрителите или тях – клиентите.

Уникална идея, насладете й се с удоволствие!

Цукерберг, Иво Илиев и българската следа във Фейсбук

Преди дни бяха раздадени и първите у нас награди за фейсбук страница. Интересни личности и брандове отнесоха статуетки за различни онлайн заслуги. След финала на церемонията, освен статуетките за наградените, за всички, които се интересуват професионалано от комуникации, остават поуките. Ето какви са моите пет:

1. У нас има ентусиасти, които са готови да правят разни неща, за да може целият сектор да върви напред. Тук е мястото да благодарим на организаторите (виж. Иво Илиев) за възможността да наблюдаваме как различни родни брандове мерят сили в най-посещаваната социална мрежа. Остава да си пожелаем още повече участници за следващия сезон на класацията, защото тук Пуховата сентенция „Колкото повече, толкова повече”, важи с пълна сила.
2. Блогърите са интересно и задружно племе, което заслужава сериозни адмирации. Независимо, че българите се славим с единашката си природа, родните блогъри показват, че „сговорна дружина планина повдига”, когато има наистина смислена идея, която да ги вдъхнови. 
3. Свидетели сме на много добре поддържани и модерирани страници във фейсбук, които доказват, че социалните мрежи не са място за споделяне единствено на снимки, направени пред огледалото на лъскава тоалетна в гъзарско заведение.
4. Има смисъл да се ровим в социалните мрежи. Има смисъл и да се сприятеляваме с марки. Така демонстрираме своята лоялност към тях, усещаме се съпричастни и поддържаме активна зона на комфорт. Пък и … току виж сме спечелили нещо допълнително в отговор на своята лоялност!
5. Във фейсбук има групи, чийто членове си помагат. И тук не говоря за BG-mama. Ако още не сте член на професионални групи, никога не е късно да поправите грешката. Когато влезете там, обаче, бъдете готови не само да взимате, но и да давате, колкото и банално да звучи на пръв поглед това.
   
   

Това са моите пет. След като влезете и разгледате сайта на класацията - http://bgfacebook.com/, със сигурност ще се сдобиете и със свои. Независимо какви са те, обаче, сигурна съм, че и вие ще подкрепите мнението, че шампионите се раждат в състезания, а не докато си седят кротко в хола на дивана. Не, че във второто има нещо лошо, но за съжаление от тази позиция всички сме шампиони, без да можем да го докажем J

Успех на класацията и във втория й сезон, който, както Иво обеща, ще стартира още тази есен!

"PR ПРиз" и борбата с безразличието

В случай, че някой не е разбрал, с пълна сила в момента тече процедурата за набиране на кандидатури за участие в PR конкурса с най-дълга традиция у нас – PR ПРиз. Периодът за подаване на кампании ще продължи до 20 април, когато всичките заявени ентрита ще бъдат събрани, за да бъдат предоставени на журито за оценка.

Процедурата е лесна, проста и не съдържа никакви неизвестни. Без може би едно – директен отговор на въпроса, свързан с реалната полза от участие на подобни мероприятия.

Като оставим настрана „маратонския” девиз, свързан със самото участие, какво друго би могло да ни стимулира да се включим? Скрит нарцисизъм, чисто желание за слава или първичната, дълбоко вкоренена и професионално мотивирана жажда за съревнование?

Независимо къде са корените на мотивацията, факт е, че добрите идеи имат нужда да бъдат споделени. А добрите кампании трябва да бъдат показвани. Това удължава живота им и мултиплицира ефекта от усилията ни, като го трансформира в професионална и социална репутация. Тя, на свой ред, никак не е за подценяване. Защото независимо, че действията на някои колеги пораждат подигравателни шушукания в бранша, свързани с прекалената им себеизява и самоизтъкване, факт е, че именно те са едни от най-разпознаваемите лица на българския PR. Колкото и да не ни е приятно да си го признаем…

Което, всъщност, е просто поредното доказателство в полза на тезата, че всеки един от PR практиците е посланик на собствената си професия и като такъв трябва да я представя активно пред всичките външни за нея публики. Участието на подобни професионални форуми, пък, е един от доказано ефективните възможности за изтъкване на реални професионални постижения и за добавяне на допълнителна стойност към имиджа на PR.

Говорихме си с колеги преди време и една от тях сподели: „Нямаме с какво да кандидатстваме в последните години. За да оцелеем, участваме по обществени поръчки, които са толкова тъпи, че ни е срам да участваме с тях на конкурси”. Вероятно тези думи са ви познати, а сценарият олицетворява и вашата офис-реалност. И все пак… дали пък за цяла година не сте направили нещо истински смислено? Нещо интересно и впечатляващо, което е държало съзнанието ви будно много нощи и за което сте разказвали на приятелите си?

И като заговорихме, за причините да НЕ се включим в подобно мероприятие, сред личните ми фаворити се нареждат онези, свързани с ”двата конкурса”, с „таксите за участие” и с „личните приоритети”. Към тях, разбира се, могат да се добавят още хиляди такива, основно, защото у нас продължаваме да се фокусираме върху оправданията за това „какво да не направим”, вместо за това „какво да направим”. Готови сме всеки път, когато изгубим и сме изненадани, когато спечелим. Пресмятаме разходите, отколкото да мислим за приходите…

Въпреки всичкия ни негативизъм обаче, през последната година определено имаше много добри български PR кампании. Аз лично, искам да ги видя наградени и искрено се надявам, че авторите им няма сами да поставят рамки на собствените си идеи, като ги лишат от възможността да се превърнат в case studies за следващите поколения български PR специалисти. 

Oscars 2012

Клишета и баналности на Оскарите

Филмовите награди Оскар със сигурност развълнуваха деня на милиони по света. Като оставим настрана блясъкът от червения килим, който със сигурност ще захранва женските списания цяла година, както и спорът дали „Артистът” или „Изобретението на Хюго” повече заслужаваше да отнесе статуетката за „Най-добър филм”, предлагам да се фокусираме върху трийсетте секунди, в които всеки един, спечелил Оскар, получава думата…

„Благодаря на кучето!”

Разбира се, най-често срещаната дума в речите отново беше „Благодаря!”. Броят на благодарностите варираше от класическите едно-две, до цели 15(!) в речта на режисьора Мишел Хазанавичус. Ясно е, че речта сама по себе си е „благодарствена”, но поименното изброяване на участниците в даден филмов проект, както и на членовете на семействата на отличените, не добавя особено значение към минутите, които всеки един има на сцената на Академията. Освен това, сигурна съм, все някой е останал неназован и то не защото съответният отличен не оценява заслугите му, а просто защото под напора на емоциите, най-естественото нещо на света е паметта ти да ти изневери. Неслучайно специалистите по реторика съветват да се избягват поименни изброявания на поредица от хора. В този ред на мисли, не мога да се въздържа да не отбележа и артистичното-творческо откровение на френския режисьор: „Благодаря на кучето! Едва ли му пука и едва ли разбира какво казвам, на всичкото отгоре не игра добре, но му благодаря!”.

В контекста на благодарствените изказвания, обаче се отличи това на Мерил Стрийп. Въпреки, че на практика речта й се състоя от 3 еднотипни елемента – (1) благодари на мъжа си, (2) благодари на гримьора си и (3) на приятелите си, разположението на благодарствените слова, както и кратката емоционална мотивация към всяко едно от тях, внесоха искреност и одухотвореност в думите й.

Четене от листче

            Публичното говорене позволява при определени ситуации четене на предварително написани речи. Най-често това са положения, при които има позоваване на източници, спазване на точни цитати, споменаване на дати, цифри или данни. Четене по време на реч, която се предполага да е емоционална и искрена, още повече – когато цялата е с дължина от няколко изречения, никак не е препоръчително. Оценявам високо опита на Жан дьо Жарден да каже нещо „по-различно и по-специално” в рамките на публичното си изказване, но няма как да не определя избора му да чете думите си от листче, като „малко недоизпипан”. Тотално емоционалният финал на речта му, при който той дори премина на родния си език – френски и бурно възкликна няколко неподправени реплики, спасиха изказването му от стерилност. Този емоционален изблик на актьора раздели представянето му на две части – формална и неформална, които са тотално различни и на фона на това разделение, първата част показа неувереност, плахост и несигурност, докато втората го представи в един изцяло личен, искрен и истински конктекст. Фактът, че именно втората беше по-емоциалналната и въздействаща част от речта, беше това, което остави у публиката траен позитивен привкус и  усещане за искреност. Това е причината актьорът да ни стане и симпатичен.

Колин Фърт vs. Натали Портман

Въпреки, че са натоварени с доста по-различна функция и са в по-различен стил от речите на номинираните, изказванията на актьорите, които обявяват победителите, също представляват сериозен изследователски интерес. За да оповестят отличените в двете най-оспорвани категории – за „най-добра актриса” и „най-добър актьор”, на сцената излязоха миналогодишните носители на Оскар в двете категории Натали Портман и Колин Фърт. Интересното и при двете изказвания беше, че бяха построени еднотипно. Избраната от организаторите форма на изказа им беше „обръщение към конкретния номиниран” и кратка – в рамките на 2-3 изречения обосновка – представяне за него. Въпреки тази структурна рамка, обаче, те никак не прозвучаха еднакво. 

Докато изказването на Колин Фърт беше изпълнено с епитети, смели оценки, общи спомени между него и представяния актьор, то това на Портман би могло да се определи като доста „шаблонно” и „протоколно”. В него липсваше увереност при представянето на актьорите, липсваше размах в словата и определенията, беше доста сдържано откъм лична оценка и това неминуемо се отрази на ефективността на представянето. Защото ролята на водещия актьор в случая е чрез думите си да внесе допълнителна емоционалност, която с всяка следваща номинация да се повишава и накрая да ескалира при произнасянето на името-победител. При представянето на Колин Фърт, думите му постигнаха целта си. В представянето на Натали Портман – за съжаление, не успяха.

Ако все още не сте гледали церемонията, можете да гледате всякакви материали, свързани с нея, тук (преводът е малко лош, но пък информацията е синтезирана и сайтът предлага доста гледни точки) http://btvnews.bg/lifestyle/oscars2012/ .

BAPRA Bright Awards

Колко „BRIGHT” ще са кампаниите тази година?

Както вероятно вече сте разбрали – от днес стартира официалното набиране на кандидатури за третите български PR награди BAPRA BRIGHT AWARDS. Крайният срок за подаване на ентрита е 19 март.

            Поводът ме кара да помечтая. Да, определено да си помечтая, че тази година ще видим една изключително впечатляваща селекция от кампании, които – независимо от всички променливи, с които традиционно оправдаваме липсата на особена креативност и творчески ентусиазъм, ще ни вдъхновяват цяла година и с които ще надъхваме студентите.

            Да си помечтая, че през тази година, резултатът от надпреварата между наградите на BAPRA и тези на БДВО ще е единствено и само в полза на участниците в конкурсите. Ще се създаде изключително конкурентна среда, в която ще видим много нови лица, които ще ни покажат впечатляващо нов начин на мислене. Няма да има „лагери”, „отбори” или каквото и да е друго разделение между родния PR бизнес, който така или иначе не е кой знае колко голям.

            Да си помечтая, че сериозна част от наградените от българските конкурси, ще проявят самочувствие и ще решат да участват и на международни форуми. Че тази година няма да проявим регионален комплекс, а ще излезем гордо на международната PR сцена, където ще манифестираме идеите си. Защото ще имаме какво да манифестираме!

            Да си помечтая, че броят и качеството на наградените български кампании по международните форуми, ще е поне колкото на румънските, които през последните няколко години са наистина впечатляващи. Че ще видим по-добра кампания от тази, която спечели Grand Prix на Golden Drum’2011 (кампанията Vodafone Chivu). И на финала – нашите усмивки ще са още по-големи от техните (кампанията Little Voice, Big Sound)!

            Да си помечтая, че вече на всички окончателно ни е писнало да се оправдаваме с липсата на пари. Нима традиционно най-креативните кампании не са създадени за НПО-та без никакъв планиран бюджет за какъвто и да е PR?!

            Да си помечтая, че тази година BAPRA BRIGHT AWARDS, ще са наистина … ама наистина, наистина BRIGHT!