За PRът и блогърстването със стил

Няма да направя поредния впечатляващ материал за модното събитие La T D Style, организирано от фешън блога Style Inspiratrice. Няма да ви разкажа и за прекрасните дизайнерски тениски, които видях там, вдъхновени от темата за френския „Живот в розово”. И изобщо няма да ви кажа колко красиво беше декорирано всичко по време на събитието, изцяло в хармония с настроението – пристъпваш прага на галерията „Иван Асен” 22 и се пренасяш мигновено на някоя от малките арт улички около Нотр Дам.

Ще ви разкажа обаче за най-впечатляващата дама на събитието и негов ключов инициатор – PR специалистът и блогър Ванина Ханджийска, която за пореден път ме вдъхнови да напиша два реда за това колко е важно да познаваш смисъла от модерната комуникация, особено когато си отдаден и професионално на нея.

Ванина е енергична и креативна. Освен, че е автор на триезичен и изключително интелигентно списван фешън блог, в реалния живот тя е PR специалист с повече от осем години опит в сфертата на комуникациите, като голяма част от професионалния й път е свързан не с модния, а с финансовия сектор. В момента тя се занимава с вътрешните комуникации и PR  дейностите на една от големите застрахователни компании на българския пазар. 
И понеже не искам да разводнявам с много текст, ето как самата тя намери връзката за себе си между PR и блогването, с което се надявам да вдъхновим онези от вас, които още не са започнали да пишат блог, а се „канят” отдавна, най-после да седнат и да го направят. С чисто изследователска цел, ако не с друга ;)

Защо реши да стенеш блогър?

В.Х.: Случи се много спонтанно и непланирано. Всъщност, винаги съм обичала модата и съм се възхищавала на дизайнерите, които успяват да придадат форма на своето въображение и да ни накарат да мечтаем. От години следя това изкуство и една сутрин се събудих с идеята, че мога да направя блог, в който да споделя този интерес. След това нещата започнаха да се подреждат и всички натрупани знания, интереси, контакти и идеи, свързани с модата, придобиха конкретна форма и очертания.

Какво ти дава блогърстването?

В.Х.: Дава ми свобода за изява и изразяване, мотивира ме да отида още по-далеч, да видя нови неща, да потърся нови хора и идеи, които да покажа. Една от целите на Style inspiratrice е да покаже и по някакъв начин да допринесе за популяризирането на нови лица, нови места, оригинални подходи.

Как това да имаш собствен блог се отразява на професионалното ти отношение към новите медии?

В.Х.: Това са медии, които изискват почти непрестанно актуализиране на знанията и адаптиране на комуникационните подходи. Това, че имам собствен блог ми помага да разбирам по-добре тези медии, защото по някакъв начин живея в тях, да уча нови неща, да комуникирам по нов начин.

 

PR събитие за блогъри и уроците на Fibank

Шестият рожден ден на блога на
Fibank е един добър повод да си припомним колко е важно да бъдем партньори с блогърите. Колко е важно да ги познаваме, да се сприятеляваме с тях и като цяло - да се опитваме да изграждаме още по-хубави професионални отношения...

Без излишни подробности, ето какво научихме от това страхотно и много уютно събитие:

Мястото на събитието за блогъри, трябва да е неформално, точно каквато трябва да бъде и цялата комуникация с тях. Защото атмосферата изгражда контекст, който или ще ни държи дистанцирани, или ще ни подтикне към интересни разговори. В тази връзка, клуб или бар е по-добре от хотелско лоби, супер скъп и изискан ресторант или зала. Все пак блогърите са креативни хора, затова е важно да подходим и ние креативно към тях.

Специалният момент. Свикнали сме на "специални" събития да има "специално" откриване, речи и т.н "специални" неща. При събитията за блогъри - колкото по-малко формално "специални" неща има, толкова по-добре. В случая нямаше изобщо говорещи шефове и клиширани приказки. Имаше домакини и гости и това създаваше усещане, че сме наистина добре дошли на рожден ден!

Менюто и напитките. Изключително рядко на "специални" събития има бира. Ясно е защо - пие се много, не е рентабилно и не е дотам "изискано". На събитието на блогъри, обаче, когато целта ти е да ги въвлечеш в "небрежен", но конструктивен диалог, бирата се оказва някак задължителна, нали?

Подаръците. Както и при "специалните" събития, така и на по-личните и неформални събития за блогъри, трябва да има подарък за довиждане. Нещо, което да запази доброто впечатление от срещата и да се превърне във финален аргумент в полза на добрите отношения. Изборът на безмислен сувенир не е добра идея. По-скоро нещо практично, интересно или креативно. Бутилка хубаво вино, както бяха избрали и в случая домакините, е едно класически успешно решение.

Не на последно място, изключително важно е как ще въвлечем блогърите в нашия фирмен диалог. Какво ще поискаме от тях и най-важното - как точно ще го поискаме. Този момент в блогърските корпоративни срещи е изключително "тънък" и вероятно е най-същественият за това дали този вид комуникация ще бъде успешна сега и за в бъдеще или не. Ако при специалните събития "апелът" за съдействие е открит и ясен, то при тези, нещата трябва да са доста по-фино представени. Ясно е, че искаме блогърите да са ни приятели, но не бива да забравяме, че техните медии са си "техни" и именно от тях и тяхната спонтанност зависи дали, какво и как да публикуват в тях. Така че, вместо да ги натискаме да пишат за нас, нека ги вдъхновим и убедена съм, те сами не само ще пишат, но и ще говорят за нас във всеки удобен момент- онлайн и офлайн. А точно това за нас, PR специалистите, всъщност е най-важното!

Блогърите и Avene: успешното събитие за блогъри

Вчера френският козметичен гигант Avene се осмели да организира събитие за блогъри и това, естествено ме провокира да се позамисля по голямата тема за комуникацията с блогърите у нас. Никак не случайно използвам именно глагола „осмелявам се”, тъй като независимо, че това е една от най-модерните форми на таргетирани събития, у нас подобни никак не се правят често. Дали, защото клиентите все още не оценяват докрай необходимостта от установени отношения с „ресорните” блогъри или пък „тези хора” – блогърите, де,  все още се оказват едно мъгляво понятие, събирателно за хора, които нещо-си-там пишат по някакви-си-там темички…

Без да се спирам на емоционален анализ (какъвто определено напира в мен) на това последното, искам да споделя някои много добри хрумки, взети от вчерашното събитие, които надявам се, да успеят да вдъхновят или пък – „окуражат” още компании за предприемане на „първата крачка” по пътя към блогърите.

Първото нещо, на което искам да обърна внимание е, че от Avene определено бяха се постарали да поканят блогъри. Ама не журналисти или хора, с постоянен абонамент за събития, на които има вино и безплатни тестери… Освен това, броят на блогърите –гости беше внушителен за подобен род събития, което пък е резултат от това, че никой от компанията не е решил, че разбира от всичко, а за организирането на блогърско събитие са се обърнали естествено към блогъри, които се занимават с комуникации и те, от своя страна, съвсем успешно бяха достигнали до желаната аудитория. Това е една сериозна точка в плюс за Avene и още по-сериозна в минус за всеки, който си мисли, че Гугъл ще му каже всичко и блогърите ще се отзоват „под строй” на всяко събитие, поканени от всеки човек и буквално „примамени” от нещо безплатничко J

Другото нещо, което определено ме впечатли, беше фактът, че сценарият беше адаптиран към характеристиките на аудиторията. Така че, освен задължителните презентации с много пълнеж и мако конкретика, разказани пламенно от експерти на марката, към тях се включи и човек, който каза пет приказки на езика на блогърите. Борил Богоев (организатор на събитието, блогър и онлайн маркетинг специалист) излезе пред женската-блогърска аудитория и обърна събитието в посока – блогърите и техния конкретен интерес към марката и нейните продукти. Той представи три аргумента защо блогърите биха искали да пишат за това събитие и какво Avene ще направи за тях. Ясна, точна и конкретна win-win ситуация, в която изобщо не си мислете, че става въпрос за пари. Който познава блогъри или се опитва да блогърства знае, че в основата на личното предизвикателство за поддържане на личен/професионален дневник, седи някаква идея. И именно идеите са тези, които „палят” блогъри, всичко друго е второстепенно. Е, Борил представи три идеи, развити в алтернативи, като разбира се, остави последната дума на гостите. На тяхната свободна воля да пишат или не, каквото и да е, да хвалят или хейтят. Единственият апел беше да са искрени в писането си, което пък е другото най-важно нещо за блогърите. Факт.

Всъщност, отивайки на това събитие, ако трябва и аз да съм максимално искрена, не планирах да пиша. Провокирана бях обаче от добрата организация и личното отношение към добре дефинираната аудитория. А това вече е друго нещо, за което определено си заслужава да се разкаже и … както се казва, да се сподели.

Защото добрите практики, трябва да се споделят, нали?!

Към PR@Festivals - страницата на най-добрите комуникационни камапании

Блогърите проговарят

Разкриха тайните на блогосферата

От няколко дни на пазара е дългоочакваният втори за 2012-та, юбилеен брой на сп. SIGNCAFE.

В PR раздела, водеща е темата със заглавие „Шестият елемент”. Ето малко подробности, свързани с нея:

„Една от най-скъпите коли в света носи името „Шестият елемент”. От дебюта си на изложението в Париж през 2010-та, всички автомобилни експерти са единодушни, че именно този модел е навярно „най-впечатляващият” създаван някога. Неслучайно, вдъхновени от шестия рожден ден на списание SIGNCAFE, решихме да посветим PR темата на този юбилеен брой на една от най-впечатляващите възможности, които, подобно на този автомобилен модел, застава на пътя на специалистите по комуникации с все по-нарастващо значение – БЛОГЪТ.

Признавам си, и аз, като голяма част от родните PR специалисти, в голяма степен подценявах тази медия. Не знаех много за нея, но и не срещах особена необходимост от това да науча каквото и да е в повече. Всичко, обаче се промени, когато се натъкнах на вероятно една от най-поучителните български онлайн книги, писани някога по темата – Blogopedia. Водена от собственото си любопитство, изтеглих я веднага (авторите й я разпространяват безплатно!) и – в голяма степен, на пук на себе си, започнах да я чета, търсейки отговор за това: „Какво пък толкова има в тези блогове?!”. Няма нужда да обяснявам какво аз намерих вътре и как се промени представата ми за цяла една неподозирана от мен, реалност. Без никакво колебание обаче, реших, че трябва да споделя наученото. Или – да помоля десет от авторите на Blogopedia, заедно да разкажат най- важното, което трябва да се знае за блоговете, специално за вас – читателите на SIGNCAFE. За моя най-голяма радост, всеки един от тях прие да се включи в този нестандартен проект на списанието ни с изключителна готовност. Резултатът – повече от десет страници полезни съвети, любопитни идеи и много „малки тайни” за това как да си направим и да поддържаме успешен блог. Насладете им се!”

Любими цитати от авторите на темата:

„Доста често се чувствам "ветеран" (разбирай - "уморен кон"), но всъщност съм блогър от някакви си четири години. Не е малко, но не е и чак толкова много... Пък и едва ли е чак толкова важно от колко време пишеш - а какво пишеш, нали така?!
Смисълът на блогирането - поне за мен лично - е в това, да чувстваш, че имаш нужда да кажеш нещо на света. Много хора са сърдити на целия този свят и не му говорят. Други пък са възпитани в някаква фалшива скромност - и нямат никакво намерение да занимават света със себе си. И от двата типа няма да излезе читав блогър... но не е невъзможно. Хората се променят.”

Пламен Петров е човекът, който в края на 2009-та решава да събере съмишленици и да създадат книгата за блогърстването – Blogopedia.

„Най-важното за един блог, без значение какъв е, е да се списва честно,
със страст. На второ място за успеха на блога са важни последователността и уникалността на споделяното.”

Жустин Томс е името, с което се свързват като че ли най-много проекти у нас – цели 9 книги, посветени на разучаване и овладяване на онлайн пространството.

“Като правило е добре при нов блог да се започне от безплатна споделенa платформа. Особено, когато ви липсва опит в създаването на сайтове и програмирането в интернет. Безплатните платформи предлагат много възможности, които лесно и бързо могат да се конфигурират. Така буквално за 5 минути може да си направите блог и да започнете да пишете статии.”

Боян Юруков е вече пет години сериозен блогър, който списва един личен и няколко други блога.

“Лоялните читатели са най-ценни както и лоялните клиенти. Истината е, че ако блогът няма фокус, нещо, което да го отличава от всички останали трудно ще успее да събере и лоялни читатели. Така че първата крачка към създаването на вярна аудитория е избора на фокус и придържането към него. Събирането на читатели не е работа за ден два и изисква постоянност от страна на пишещия.”

Деси Бошнакова е може би най-известният PR специалист- блогър у нас и със сигурност няма нужда от обширно представяне.

“Блоговете са един от най-ценните съвременни инструменти за комуникация, изграждане на репутация и влияние. Ако се използват добре, могат да бъдат изключително мощни. А ако се използват по неподходящ начин, могат да бъдат просто загуба на време или - по-лошо - да навредят по неприятен и разрушителен начин.”

Борил Богоев е горд притежател на Ph.D. по бизнес модели в интернет, онлайн предприемач, консултант и лектор.

„Ако водещият критерий (при създаване на блог) обаче е чистият егоцентризъм и желанието да погали егото си, пишейки нещо, без то да носи добавената стойност от споделената информация, никоя социална мрежа не може да му помогне блогът да стане популярен и посещаван. Честно казано не вярвам подобен блог да просъществува повече от година.”

Ивелина Атанасова е блогър, експерт по дигитален маркeтинг и консултант с опит в областта на бизнес стратегиите, комуникациите, онлайн рекламата и PR.

„Моят личен съвет е: ако сте обзети от гняв или друга силна емоция, изчакайте да ви мине. Пишете в блога си само, когато сте спокойни и така ще сте в състояние да обмислите случката от различни ъгли и да създадете по-стойностни текстове.” 

МайкРам е консултант по управление на проекти и кариерно развитие. Занимава се с маркетинг в социалните мрежи и изнася лекции по комуникационни умения и говорене пред публика.

„Повечето фирми си представят, че продажбите ще скочат бързо с помощта на блога и че блогът е един евтин и неизискващ усилие проект. Няма такова нещо. Блогът изисква време и компетентен човек или екип, който непрекъснато поства нови неща и има дар слово и чар да общува с посетителите на блога. Ако това им харесва, ако те си паснат с модератора на блога, посетителите ще станат ваши почитатели, а почитателите ще се превърнат във ваши лоялни клиенти.”

Поли Козарова е съ-автор на един от най-четените професионални блогове за комуникации -  Маркетинг Буркан. Тя е маркетинг експерт с над 15 годишен опит в маркетирането и продажбите в консултантски и IТ компании.

„Ако писането и поддържането на блог не ви носи радост, по-добре не го правете. Важи и за корпоративнтие блогове - намерете някой, който ще прави това с удоволствие.”

Събина Панайотова е блогър и фрилансър в областта на социалните медии. Казва, че етикетът, който най-добре я описва е "блогър", защото има мнение и обича да го изказва свободно.

"Мога спокойно да разгледам Facebook като микроблогинг платформа със строго изразен социален характер"

ДимитърНиколов е консултант по интернет маркетинг, специализиращ международен бизнес и мениджмънт в Гронинген, Холандия. 

Още веднъж - благодаря на всички, че се съгласиха да участват в този изключително интересен проект! 

Малко онлайн маркетинг с нулев бюджет

Новият PR е социалният скаут!

Тази предизвикателна сентенция излезе от устата на един от лекторите на семинара –„Интернет маркетинг с нулев бюджет” – Kaladan. Когато я чух, веднага ми прозвуча много интересно и провокативно – „новият PR е социалният скаут!”. И как иначе!

            Като оставим настрана натрупаната романтичната представа за хората, които от малки се научават да се справят сами във всякакви нестандартни ситуации,  със сигурност съвременния PR се доближава в голяма степен до скаутството. Подобно на тази зелено-оцеляваща организация, и в нашия бранш специалистите трябва да са „винаги на щрек” и „винаги да успяват да се справят във всякакви ситуации”. Освен това, в чантата на всеки уважаващ себе си Event manager със сигурност има поне един SURVIVAL KIT, в който са концентрирани всякакви неща – от отвертка и свински опашки, през чорапогащник и фон-дьо-тен.

            Какво обаче е PR-ското скаутство в социалните медии, е един съвсем друг въпрос. Докато очите на всичките в бизнеса са насочени към различните социални алтернативи, разликата между лични и професионални профили остава малко размита. Поддържането на професионални профили все още е на ниво „качване на безсмислени снимки” и преписване на „цитати или мъдри мисли”. Не, че има нещо лошо в това, разбира се, но както казаха и вчера на семинара – практически най-важното за нашето присъствие в социалните медии е, да бъдем полезни. В тази връзка, колкото по-дълбоко се потопим във възможностите на различните социални и онлайн платформи, толкова по-дълеч ще стигнем – колкото и банално да звучи. И винаги трябва да помним, че „съдържанието е всичко” (по Евгени Йорданов). Факт е, че картинките се шерват и лайкват повече във Facebook, но съдържанието остава онова, което вдъхновява, усмихва или впечатлява нашите ключови последователи. А какво са няколко „лайка” на фона на мнението на „твърдите” ни „приятели” или „симпатизанти”, с които имаме не толкова общи лични, но със сигурност общи професионални интереси. Неслучайно и самият Facebook индексира повече онова, което другите говорят за нас, поощрявайки репутационния индекс…

          

        Ето и няколко хитринки, които ще ни помогнат да станем още по-добри „социални скаути” – с нулев бюджет, разбира се:

1. Нека тази седмица отделим поне малко време, за да разгледаме социалните мрежи (колкото и банално да звучи това на пръв поглед). Нека излезем от Facebook и смело да се потопим в LinkedIn (където най-важно е да си съберем поне няколко recommendation-a), Twitter, Pinterest (който се използвал в 80% от жени), Forsquare и…Google+  (който между другото ще ни помогне да се оптимизираме по-добре при търсене в Google). Не казвам да станем супер активни навсякъде, но да познаваме особеностите на отделните платформи. В този ред на мисли, не е важно да се чекваме редовно дали, какво, кога и къде ядем, а да сме убедени, че ако трябва да правим интересна кампания, можем спокойно да използваме възможностите и на Forsquare…
2. Да приоритизираме бюджета си в следващите месеци и да си поставим за цел да се запишем поне на един курс за онлайн маркетинг – колкото и да си мислим, че всичко знаем дори за Facebook, само защото прекарваме доста време в него, винаги има много неща, които специалистите знаят по-добре от нас. Факт.
3. Да се включваме активно по професионални дискусии (в професионални групи). Разбира се – не задължително да сме „на всяка манджа – меродия”, но все пак присъствието ни не бива да е и „от дъжд на вятър”. Това ще ни подобри „социалната репутация”, убедени са експертите.
4. Да публикуваме статуси или материали във Facebook, като имаме предвид ключови думи, които агрегата обича. Това ще ни индексира по-добре. Много добра и задълбочена статия по въпроса има в блога на Иво Илиев тук.     
5. И…да не си забравяме чувството за хумор. Дори и когато някой нещо хейтва, трябва да не си го слагаме много присърце. В тази връзка – благодаря на Ален Попович за отвратителния MARMITE, който ни даде да опитаме вчера на семинара. Между впрочем, фирменият сайт и онлайн представянето на MARMITE си остава ненадминат пример за това как да се справяме с хейтърите и да ги превърнем безболезнено (и с чувство за хумор) във фенове. Вижте повече тук.

Толкова за социалното скаутство.

И още нещо за финал - ако винаги спирате водата, докато си миете зъбите – това няма да ви направи по-добър PR, но при всички положения ще ви направи по-добър човек! J

Тема на броя: PR Clichés

PR Clichés

На пръв поглед пресилена, темата за клишетата в професията, която едва от няколко години съществува в Националната класификация на професиите у нас, се оказва пре любопитна. Любопитно беше и как всички колеги, занимаващи се с „Връзки с обществеността”, които по един или друг повод станаха част от подготовката на тази тема, имаха една и съща първоначална реакция – усмивка. Къде със скрита ирония, къде с нескрита болка от това, в което на места е превърнат PR у нас или от онова, което по един или друг начин успява да се „продаде” за такова. И независимо, че както казват старите хора „за всеки влак си има пътници”, целта на темата в този брой е да се опита да щрихира някои от най-досадните и най-изтъркани явления, превърнати до голяма степен в аксиоматични, що се отнася за технологията на PR, които се използват с пълна сила, независимо дали са най-подходящите в един или друг конкретен момент.

PR не е само писане на прессъобщения!

Не ме разбирайте погрешно – писането на прессъобщения е и продължава да бъде изключително важно за ефективното реализиране на почти всяка PR цел и в това няма две мнения. И въпреки това, то далеч не е задължително и неподлежащо на коментар действие. Когато говорим обаче за съобщения до медиите, познати по начина, по който съществуваха от края на 20 век (съществуват и днес), нещата започват да добиват коренно различен вид. Няма как да очакваш, че медиите ще възкликнат от възторг, когато им изпращаш информация с повод и без повод. Или с други думи казано, липсата на новина в прессъобщението е част от поредицата „любими клишета”, която дори днес, въпреки, че уж всички сме свръх информирани и имаме по-големи изисквания към качеството на информацията, продължава да се случва ежедневно в практиката на родния PR. Следват други ключови моменти (или по-скоро „липсват такива”), като „актуалност на информацията” и „информационна плътност”. За съжаление, продължава да няма сила, която може да убеди голям процент PR специалисти у  нас, че текучеството на кадри във фирмения отдел или пускането на нов продукт на пазара са факти, които сами по себе си не са нещо, което би впечатлило редакторите. Всеки повод може да стане новина, но само ако се облече в някаква значима „история”, важна за жителите поне на половин град. В противен случай - рискуваме да влезем в статистика, подобна на тази, която показа, че през 2009 –та в САЩ са изпратени неподходящи или адресирани до грешни журналисти цели 1.7 милиарда прессъобщения(!)( в. Класа, 08.02.2010 г.). И като пресметнем, че всяко едно подобно съобщение е не само загуба на пари за клиента, но и време, материали и потенциал на автора му, сметката започва да излиза доста солена.

Всичко това, обаче е само едната страна на монетата. От другата стои фактът, че все по-често, гейткипърите (редакторите), когато все пак решат да публикуват информация от прессъобщение, най-често я взимат директно на принципа copy-paste. И така се заражда дилемата – да има или да няма прессъобщения? Разбира се, че животът на съобщенията до медиите не е изтекъл, но за да са ефективни днес, в условията на свръх информираност, те трябва да се развиват, да се адаптират и да станат част от модерния начин на комуникация с журналистите. В опит да отговорим на въпроса – What’s next?, що се отнася до прессъобщенията, ще ви представим няколко алтернативи на класическите прессъобщения, които все по-често намират място в световния съвременен PR:

ü      Медийно съобщение за социалните мрежи (Social media release) е 2.0 версията на официалните прессъобщения, при които може да се изпращат интегрирани съобщения от линкове, видео и снимки. Специалистите препоръчват Pitchengine за създаване на ефективни съобщения.

ü      Блогов брифинг (Blogger Briefing) – организиране на конферентни разговори или видео-срещи с блогъри по теми, които ги касаят.

ü      Видео в Youtube – интерактивността в комуникациите налага по-новаторски методи. Запишете посланието си на видео и разпространете линка от  Youtube във всички социални мрежи. Колкото по-атрактивно го заснемете, толкова по-гледано ще е то!

ü      Интернет излъчване (internet broadcast) – поддържането на интернет страницата на вашите клиенти е все по-важно. Нещо повече – всеки раздел от нея трябва да се оптимизира максимално, в тази връзка често изключително ценен се оказва разделът FAQs („Често задавани въпроси”)

ü      Публикации в блоговете (blog posts) – Ако имате какво да казвате или тема, която да поддържате – поддържайте блог!

ü      Twitter “Chat” Tour – намерете онзи чат в Twitter, който е свързан с вашата тема и се включете активно него, без разбира се, да прекалявате!

ü      Виртуален уличен мач (Virtual Scavenger Hunt) е технология, която навлиза все по-често в PR. При нея най-важното е да се провокира интерес, който да доведе трафик до вашата публикация, сайт, блог. Измислете виртуално събитие и провокирайте хората с него!

ü      Enewsletter – ако компанията, за която работите, поддържа нюзлетър, не пропускайте да го използвате като платформа за разпространение на информация!

ü      Изпратете туит. Не подценявайте фактите – известните личности използват Twitter за да обявят своите „най-горещи” новини.

PR и безсмислените събития

Че за мнозина PR е равно на „организиране на партита”, в това две мнения няма. Това схващане датира толкова назад във времето, колкото и „Златния юбилей на крушката” организиран от Едуард Бернайс през 1929г. по повод 50 години от създаването на Едисоновата електрическа крушка. Въпреки това, не бива да пренебрегваме факта, че дори тогава той далеч не е възприемал PR единствено като „организиране на събития”. Отивайки по-далеч в „събитията и PR-a”, следва да попитаме – а това да събереш едни хора, да им организираш „малко кетъринг” и вино, да поканиш и журналисти – достатъчно ли е? Не, разбира се! Ако това да поканиш журналисти на събитие беше достатъчно преди 5-6 години, и те трябваше само да бъдат „почерпени” за да дойдат и да „понапишат” нещо за теб, сега то далеч не е достатъчно. Нужна е отново НОВИНА. Нещо трябва да се случва и то е основното, когато става дума за „организиране на събития”. И така неусетно стигаме до въпроса и за качеството на събитията. Това, че организирането на пресконференция е „фасулска работа”(както биха казали мнозина), е едно на ръка. Другото е това, че след като обявите темата, разпратите поканите, наемете зала и организирате безплатни кафета, идва въпросът „Колко журналисти ще дойдат?”. И започва едно голямо чакане. А рискът на пресконференцията да дойде един журналист днес е по-осезаем от всякога. Времето се превръща в най-ценна „суровина” и ако го няма Бойко Борисов, някой от министрите или друга изключително „рядка звезда”, никой няма да си направи труда да пропътува половината град, за да чуе нещо, което веднага след края на събитието, така или иначе ще разбере от вас и материалите, които ще му изпратите.

Може да прочетете целия материал на страниците на хартиеното издание – брой 3/2011г.

Архив, сп. SIGNCAFE, 3/2011г.