PR на St. Patrick’s Day

Два бранда в надпревара за „зеления” празник

Замириса на пролет и „зеленият” ирландски ден не закъсня да се появи в календара. Независимо, че този голям ирландски празник все още няма никакви традиции у нас, утре (17 март) двата най-големи местни бранда – GUINNESS и JAMESON и на родна почва ще дадат всичко от себе си, за да ни докажат, че определено си заслужава поне веднъж в годината да отдадем дължимото на бохемския патрон – свети Патрик.

            Тъй като от години лично адмирирам начина, по който ирландците са превърнали „споделянето на по чашка” в своя национална религия, определено ми е интересно какво правят брандовете в България, така че да привлекат вниманието и на най-големите скептици (за това какво са направили брандовете в Дъблин, можете да прочетете в един от любимите ми PR пътеписи тук).

            Изключително добро впечатление ми направи ненатрапчивата онлайн кампания на GUINNESS. В дните преди празника, официалният сайт Guinness.com прилича повече на микросайт, отколкото на скучен фирмен адрес. Влизаш и …веднага биваш приканен да се включиш в „националното тържество” с поне едно виртуално „Наздраве!”. Резултатът – няма как да не ти се прииска да се „преброиш” и ти, докато спонтанно започваш да изброяваш на ум всичките си достойни приятели, които също биха се изкефили да бъдат включени в бройката. Следва почти интуитивно споделяне в личния профил или на стените на верните другари, разбира се - във Facebook. Оттук се стига директно до приложението в социалната мрежа. За да те надъха още повече и да потвърди факта, че си на „прав” път, докато кликаш по стъпките на тъмната бира, там те посреща каунтър, който отброява колко много са станали феновете, които споделят огромната виртуална наздравица с GUINNESS по целия свят. Е, няма как да не кликнеш още веднъж на COUNT ME IN!

            Въпреки, че от JAMESON не са подходили толкова креативно в онлайн пространството, офлайн – обещават да се отчетат подобаващо. Миналата година не успях да отида на голямото зелено парти във Военния клуб, но отзивите след него бяха много позитивни. Тази година от екипа на бранда обещават още по-голямо парти. Това, което на мен лично не ми допада в предложението им е локацията, но… убедена съм, подобен „дребен” детайл няма да се отрази на общото настроение.

            Независимо дали в някоя ирландска кръчма, вкъщи или на партито на JAMESON, определено си заслужава да си кажем „Наздраве”, най-малко- за здравето на онези, които истински умеят да се веселят!

            Наздраве!

P.S. Дни след събитието излезе и това по-обширно представяне на ирландски брандове, които по свое му отбелязват Деня на св. Патрик. Него можете да прочетете тук.

Марките и любовта

Любовта: Разковничето на успеха

Темата за любовта и марките ме връхлетя отново* миналия петък, след концерт на Sentimental Swingers. Три прекрасни дами, които с песента, сценичното си поведение и дори облеклото си те взимат и те отнасят назад във времето на Великият Гетсби и джаза (Ах, този джаз!)...

Въпреки сантименталните емоции, които определено успяха да надигнат във всеки един от нас - зрителите (предвид доста категоричната обратна връзка, характеризираща се в бурни ръкопляскания, подсвирквания и овации „Браво”), вдъхновена от тяхното изпълнение, все пак ще се опитам да се концентрирам върху любовта, през призмата на бизнеса.

            Често си говорим, че за да е успешно едно послание и да се наложи даден бранд като продукт на пазара, то той трябва да е изкомуникиран правилно. Или с други думи – да е определена много точно таргетираната аудитория, да е построено много добре посланието, като пресечна точка на нейните изисквания и реалните (!) качества на продукта и всичко това да е опаковано в солидна доза въображение, тъй като каквото и да си повтаряме – опаковката си остава инкарнация на старата българска поговорка „По дрехите посрещат, по ума изпращат”.

            Рядко, обаче си признаваме, че за да ни излезе вкусна комуникационната „манджа”, към всичко упоменато съвсем накратко по-горе, трябва да прибавим и любов. Подобно на готвенето. Слагаш всичко, което пише в рецептата обаче, ако не си на кеф, докато готвиш – просто не ти се получава и това си е. Вари го, печи го – нищо! Накрая се вбесяваш още повече, в момент на ярост изсипваш всичко в кофата и гугваш за телефона на денонощната пицария с притаена надежда, че и след 12 ще ти донесат нещо за ядене…

            Без любов никой проект не става „както трябва”, дори и никой друг, освен вас самите да не е забелязал това. Сега си спомням, че в журналистическия ни учеха, че „журналистите трябва да са професионалисти и че когато има краен срок, не може да се търси вдъхновение” и въобще…да сме оставили вдъхновението някъде-си, защото то не било за професионалисти. С голямо извинение, към респектиращия преподавател, чието име няма да цитирам, но това са пълни глупости. Че професионализмът изисква по-практично и прагматично отношение към всеки проект – факт. Че не можем да сме еднакво влюбени във всеки проект – от тоалетна хартия до депутат, факт. Че не можем да си избираме проектите по това дали ни харесват или не, защото наемът за офиса и заплатите на служителите ни дишат във врата…- факт. Въпреки това, когато се случи да разглеждаме портфолиото си и подобно на албум със стари снимки, да си спомняме детайли откъм реализацията на един или друг проект, винаги има такива, за които си спомняме като „по-любими” от други. И съответно такива клиенти, за които събитието, или кампанията, или каквото и да е – са се реализирали по-леко, отколкото от други. С други думи – имало е любов.

            В контекста на концерта, от който се вдъхнових аз за тези редове, Sentimental Swingers са абсолютно категоричен пример за това, че проект, посипан с любов, при добро стечение на няколкото други променливи, е обречен на успех. Защото, ако се отделим от емоциите, те на практика са: три  дами, които пеят добре (има хиляди други добре изглеждащи дами, които пеят добре), които са подбрали добре репертоара си (такива музиканти също има доста), помислили са за всеки детайл в представянето си – от сценичното поведение през внушителните костюми, без които определено нищо нямаше да е същото и със завидна доза самочувствие, влизат с „взлом” в една изключително специфична музикална нисша. Резултатът – продаваем, интересен, единствен в нощния живот на София продукт, който предизвиква (1) интерес, (2) удоволствие и (3) наслада. Продуктът обаче никак нямаше да е така успешен, ако към него липсваше любовта. Ако докато пееха (изнасяха своята програма), всяка една от трите дами не влагаше емоцията, която го прави уникален, категорично представянето нямаше да е същото и то щеше да е просто поредния „експеримент”, който се случва в клубна София.

Или както вече веднъж си говорихме – любовта е много важна за бизнеса, затова нека да я потърсим и да й се отдадем изцяло и в работата си (въпреки, че Св. Валентин мина). За съжаление в българския бизнес рядко се обръща внимание на любовта, а май точно това ще се окаже разковничето на успеха J

*На последния Social Me Workshop, Бисер Вълов говореше за Марките на любовта. И за това колко важна е любовта при позиционирането на продуктите. Между другото, той има доста интересна лекция по тази тема, ако ви се отвори случай - не пропускайте да го послушате.