Поуките от един политически билборд

Без да изпадам в разточителен анализ, бих искала да обърна внимание на този конкретен билборд, който комуникира кандидат за евро депутат.

Най-вече, бих искала да се спра на няколко ключови комуникационни грешки, които подсказват тотална липса на адекватно отношение към медийния контекст, в който се реализира разглежданата комуникация.

Нека в началото си припомним, че политическият дискурс изисква строги правила по отношение на цялостната визуална комуникация (шрифтове, подбор на цветове, дрескод). В тази връзка в настоящият билборд са допуснати няколко ключови грешки, които не успяха да ме оставят безучастна, независимо от желанието ми да не коментирам политическите медийни изяви тази година. И все пак:

            - планът на снимката на кандидата е "aмерикански", а би трябвало да е близък, с акцент върху лицето. В момента акцентът индиректно е поставен върху безупречната фигура на кандидата, но лицето, което всъщност комуникира искреност, откритост и сериозност – дълбочинни качества, които на практика имат значение в политическата комуникация, остава на заден план.

            - във връзка с казаното по-горе, дрескодът е абсолютно нарушен. Европейският парламент и политическата реторика, като цяло, е консервативна и тя има своите изисквания към участниците в нейния макро контекст. С други думи – секси костюм с дълбоко деколте не е най-добрият избор за дрескод. Същото се отнася и за цвета на костюма – предпочитаните за бизнес-етикета светли тонове са кремаво, екрю или светлата гама на синьото. Но не и бялото, независимо, че то е цвят, който се свързва народопсихологически с чистота и искреност;

            -изборът на шрифтове, и по-специално, тяхното разположение, наподобява шоу програма. Италик - шрифтовете и подборът на цветове, вероятно с цел акцентиране върху дадена част от името, е присъщо за шоу изпълнители, но не и за изискванията на политическата реторика.

            -конкретният билборд е изключително подходящ пример, що се отнася до това, че всяка комуникация трябва да е адаптирана за конкретните специфики на канала – с други думи- изборът на цветове (по-специално червеното) се оказват нечетивни на разстояние по-далечно от 2 метра от билборда. Обратно на това, билбордът е медия, която се „комуникира” от разстояние и във връзка с това, съответните червени надписи остават нечетивни.

            -не бих искала да коментирам изборът на слоган, защото рискувам да вляза в сериозна полемика, свързана с ключовите цели на посланието и с факта, че никой слоган не е самоцелен – той не съществува, защото трябва да съществува, а съществува, за да комуникира лесно, бързо и най-вече ефективно и запомнящо се, най-важната част от публичното послание на марката или личността, която се комуникира с него.

Политически PR без резервирано място в метрото

Това е един от онези примери, при които една снимка има много по-голяма сила от хиляди думи.

Оставам снимката, на която Дейвид Камерън - британският министър-председател, правостоящ чете небрежно вестник в метрото, както и коментарите след нея на вас...

Снимката е взета от FB страницата на изданието Waqt News.

„Железният” стил на Желязната Лейди

Преди дни ни напусна една от най-впечатляващите дами – политици на всички времена. Въпреки сериозната й възраст, тя до последно остана символ класика, женственост и сила. Каквото и да кажем за стила на Желязната Лейди би било прекалено малко, а амбицията пък да успеем и да го вместим в страничката ни тук, придобива още по-комичен характер. Въпреки това, докато разглеждах стотиците възпоменателни репортажи и коментари, изписани след смъртта на Маргарет Тачер, се оказах отново прикована от харизмата на тази изключителна жена.

Снимка, след снимка, независимо от ситуацията или времето, което са запечатали, Маргарет Тачер изглежда по един и същ начин – без никакви лични емоции. Цивилизационната модалност – или най-общо казано – дрескодът й, в едно с прическата и гримът, са абсолютна константа. Костюмът е строг и делови, цветовете са пастелни, а десенът е винаги издържан в един цвят. Няма плетени жилетчици или сакенца на цветя, каквито за съжаление често си позволяват съвременни политици, особено у нас. Разбира се, изборът не е случаен. Изключителната женственост на тоалетите, успоредно с класическите и дори консервативни линии са изцяло издържани в професионалния й стил. Едновременно строги, но елегантни, скъпи, но ненатрапчиви, дрехите й изпълняват идеално функцията си – да поддържат рамката, в която се разкриват всички аспекти на личностното присъствие и на професионалната реализация на Желязната Лейди.

Цялата ми публикация можете да прочетете тук.

Golden Drum 2012/ Events Silver: Звукът, който може да се види

Какво се случва, когато звукът придобие форма? Отговорът е: Една изключителна кампания, наградена със сребърен барабан на Golden Drum 2012 в категория „Събития”.


Полският информационен портал Polskieradio.pl притежава най-голямата аудио колекция в страната. За да популяризира това, медиата организира кампания в която емблематични полски речи, изказвания и песни са визуализирани чрез отливки на собствените им фонограми.
Агенцията е Hypermedia Isobar, Warsaw

Golden Drum 2012/ Events: Silver
Campaign: Touch The Sound
Product and services: Polskieradio.pl
Event Production: Polskie Radio
Advertising agency, city: Hypermedia Isobar, Warsaw


Campaign idea explanation:
Hypermedia Isobar created an event, where people could literally touch the most important sounds of the XX century. Brief: PolskieRadio.pl is a news portal with the largest radio recordings database in Poland. Our task was to promote it at on of the biggest science fairs in Europe - Science Picnic. We wanted to amuse people and make them remember this day. Idea: To do that, we’ve printed out the most famous historical radio recordings with the revolutionary technology of 3D printing. To create a sound, that you can touch. Mysterious teaser invitations for the event were aired on the national radio stations (eg. "Printing Voice" - beatbox simulation of printer sounds, or "Midas" about the mythical king who is forced by the music industry to turn bad songs into golden hits with his magical touch). Internet communication consisted of interactive banner and Facebook app that let people vote on their favourite recordings from the XX century. Some of them were important political speeches such as "I had a dream", some were funny, some touching, but each of them had it's own place in popular culture. Results: We have created an unforgettable experience for thousand of visitors, who touched the sound for the first time in their life. Our event reinforced PolskieRadio.pl brand image as tech-savvy and culture oriented. Our idea already has been recognized - one of the sound waves, a recording of a troop crying out the well known poem "We demand ammunition", became exhibited in the Warsaw Uprising Museum.

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

Golden Drum 2011/ Events Gold: Говорещите картини

И докато сме все още на вълна изложби, нека си припомним и една изключителна кампания, наградена със злато в категория „Събития” на Golden Drum 2011.

Полската Фондация за аудио-озвучаване провокира широката общественост, като кани известни меценати, колекционери и любители на изобразителното изкуство на специален търг, на който всички те чак на място разбират, че единственият начин да „видят” картината, за която ще наддават, е като чуят описанието за нея. Също, както го правят незрящите в ежедневието си. Целта на кампанията е да повиши вниманието на широката общественост към необходимостта от аудио-озвучаване в музеите и гелариите, разбира се.
Агенцията е DDB Warsaw.

Кампанията е носител още на сребро в категория „PR” на Golden Drum 2011 и е шортлистната от журито на Cannes Lions 2011 и на Eurobest 2011.

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

Eurobest 2012/ PR Silver: Регистър на неправилно паркиралите

Колко често ви се е приисквало да наснимате всички неправилно паркирали из улиците и да ги изпратите на някого, който да вземе адекватни мерки… ?

Именно тази потребност се превръща в основа на суперуспешна руска кампания, инициирана отново от медия – вестникът The Village.ru. Те разработват безплатно приложение, което помага на всички да снимат неправилно паркиралите и да събират снимките в галерия, в която всеки може да влезе, да коментира или…да се намери сниман и да се засрами :)
Кампанията е наградена със сребро на най-големия европейски фестивал за креативност Eurobest 2012. Агенцията е LOOK AT MEDIA MOSCOW.


Title: PARKING DOUCHE
Client: THE VILLAGE
Category: CONSUMER SERVICES
PR/Advertising Agency: LOOK AT MEDIA MOSCOW, RUSSIA


Description:
'Douche parking' is a huge city problem in Russia. There are not many places to park but also there are people who just don't care about others. Online city newspaper, The Village.ru, has decided to help people make such behaviour socially unacceptable using digital media. We've created a free app. It allows people to take pictures of wrongly parked cars, and save the car number, type (e.g. crossover) and colour. This data is streamed live to special banner ads that are targeted through IP address to locations where these cars were parked. These banners work as pop-ups where you see a car with a number 'parked' on an article you're reading. When you hover over the banner it lets you know that this car is annoying people in a certain street in the city right now just like it's doing on the site. The user was motivated to share the picture of the 'parking douche' in social media to close the banner. Because of the IP address/location targeting, lots of people saw themselves, their neighbours/colleagues or the 'douches' they saw and hated for a long time. That made them care and share the project information, and others were left feeling ashamed. We've discovered a topical city issue. Our solution ignited lots of discussions in media (not only in Russia, but also abroad) and created a huge volume of WOM. This positioned The Village as a socially conscientious brand that inspires citizens to make their city better.

Execution:
We've created a free app that allows people to capture wrongly parked cars. The data is streamed live to special banner ads that are targeted through IP address to locations where these cars were parked. These banners work as pop-ups where you see a car with a number 'parked' on an article you're reading. When you hover over the banner it lets you know that this car is annoying people in a certain street in the city right now just like it's doing on the site. The user was motivated to share the picture of the 'parking douche' in social media to close the banner.

Results:
Because of the IP address/location targeting, lots of people saw themselves, their neighbours/colleagues or the 'douches' they saw and hated for a long time. That made them care and share the project information, and others were left feeling ashamed. ITR — over 70%. Huge media buzz: Mashable, Bloomberg Businessweek, Top Gear, Discovery, Afisha, Russia Today, Rain Optimistic Channel, Lenta.ru, Slon.ru, Vedomosti, Harvard Business Review Russia, RusNovosti etc. more than $1 million in free media money.

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

Eurobest 2012/ PR Silver: Битката за бебетата

„Битката за бебетата” не е поредната сълзлива дарителска акция. Това е национална кауза, която обединява цяла Сърбия в една от най-мащабните кампании, случвали се някога в страната. На финала – болниците там получават нови 195 кувиоза на обща стойност над 2.5 милиона евро. Агенцията е Saatchi&Saatchi Belgrade. Кампанията е наградена със сребро на Eurobest 2012.

Eurobest 2012/ PR:Silver
Title: BATTLE FOR THE BABIES
Client: FOND B92
Product: HUMANITARIAN CAMPAIGN FOR DONATIONS OF 100 NEW INCUBATORS
PR/Advertising Agency: SAATCHI & SAATCHI Belgrade, SERBIA



Description:
Serbian hospitals were poorly equipped to provide care for our youngest and most vulnerable citizens. The 40 years old incubators were severely outdated, resulting in death rate for babies to exceed 60 percent. Despite these startling figures, incubators were not being upgraded by the government and the public remained unaware of the problem. Our goal was to receive donations for 100 new incubators. We had to bring the issue to the forefront of people’s minds and help ensure that more babies would not die as a result of dated technology. Challenge was to motivate Serbians into collective action and putting pressure on companies with the capacity to help. But, rather than asking individuals to donate to the cause, we mobilized people behind a humanitarian movement “Battle for the Babies”. To create an emotional interest in the cause, babies were framed as the nation’s youngest and most heroic fighters embroiled in a battle where living is the final victory.

Execution:
Our weapon was the voice of people! We made people part of the battle, not just a mean. On our web site they could choose roles for themselves within the ‘army’. Recruiters created pressure by voting for companies they felt should donate to the cause; Veterans (people who were premature themselves) shared their stories; Medics (members of the medical community) highlighted needs of premature babies; and Guerilla Squads spread the word. Every day more people, organizations, hospitals, schools and institutions joined this heroic movement! Volunteers from entire Serbia distributed materials, organized events to promote the cause and created voting spots on streets. The army created a buzz which motivated more people to join the battle! Independent networks and all national media joined by donating free media. Image of a raised baby’s fist – drawing on the well-known image of resistance – became an iconic symbol for the campaign, sweeping across the country!

Results:
Public awareness, engagement of media and number of donated incubators were main criteria for evaluation. 1 million people joined this heroic battle and put pressure on more than 700 companies. Campaign raised funds for 195 incubators, amounting to 2,600,000 Euro covering needs of the entire country. Every newspaper, TV and radio station in Serbia engaged in the battle. Media reach over 85% of total population. The campaign generated 420,000 Euro worth of free media and 1,700,000 Euro of PR. Total media budget 0 Euro. All contributing companies and individuals were rewarded with a medal of honor, signifying the invaluable contribution they made to the lives of others. The event was broadcasted live on national television. President of Serbia declared 2012 the Year of Babies.

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

Eurobest 2012/ PR Gold: Шведите го правят най-добре

Една изключително силна Twitter кампания, насочена изцяло към представяне и поддържане бранда на Швеция. Основната идея в нея е, че всеки един швед е посланик на своята страна и като такъв трябва да бъде използван целенасочено. Така стартира мащабната Twitter кампания @Sweden, в рамките на която всяка седмица различен човек поддържа акаунта и туитва своето „шведско” ежедневние. В нея се включват, както известни личности от страната, така и обикновени хора. Кампанията е наградена със злато от Eurobest 2012/PR. Агенцията е VOLONTAIRE, Stochholm.

Title: CURATORS OF SWEDEN
Client: SWEDISH INSTITUTE MARIA ZIV & VISITSWEDEN
Type of Entry: Technique
PR/Advertising : VOLONTAIRE Stockholm, SWEDEN

Description:
Objective Position Sweden as a progressive country. Planning How do you create curiosity, interest and sympathy for a small nation of nine million far up in the north of Europe? And how to prove the core values (open, authentic, caring, innovative)? PR Strategy Start conversations instead of one-way communication, in order to let people spread the word volontarily - without a given budget. Use the fastest medium to reach journalists and multipliers globally: Twitter Idea Remove nation-branding conventions by letting ordinary Swedes control the official @sweden account one week at a time. Let them represent Sweden through personal reflections, thoughtful, provocative and fun tweets. Then repeat the procedure week after week putting new persons in charge of the account. Tweet by tweet, the image of Sweden is built: dynamic, personal, innovative and deeply human. Then add: No censorship. No limits. Just like Sweden. Results We attracted over 65 000 followers from 120 countries and started thousands of conversations, sparking discussions on transparency in social media and how technology can be used for democracy as well as inspiring others to start similar accounts like @WeAreAustralia, @PeopleOfTheUK, @TweetweekUSA and @CuratorsMexico. Featured in all major media such as TheTimes, BBC, CNN, MSNBC, FoxNews, blogs such as boingboing, thenextweb, readwriteweb and mashable as well as on sites such as Huffington, Al Jazeera, Al Arabiya, Vogue, WashingtonPost, Globe&Mail, LaStampa and broadcasted on Swedish, Italian and US radio for an equivalent PR value in excess of $ 40,000,000.

Execution:
Curators of Sweden is not a campaign, but an ongoing initiative that lives in real-time on the Twitter platform. The initiative started on Nobel Day, the 10th of december 2011. Each week sees a new spokesperson for the country, being revealed on sunday night before starting his/her honourable task on Monday morning. An archive function of the curators' tweets and a short description of the project are available in parallel on the curatorsofsweden.com website.

Results:
We attracted over 65,000 followers from 120 countries and started thousands of conversations, sparking discussions on transparency in social media and how technology can be used for democracy as well as inspiring others to start similar accounts like @WeAreAustralia, @PeopleOfTheUK, @TweetweekUSA and @CuratorsMexico. We've been featured in all major media such as The Times, BBC, CNN, MSNBC, Fox News, blogs such as boingboing, thenextweb, readwriteweb and mashable as well as on sites such as Huffington, Al Jazeera, Al Arabiya, Vogue, Washington Post, Globe and Mail, La Stampa and broadcasted on Swedish, Italian and US radio for an equivalent PR value in excess of $40,000,000. Some media have been contacting our Curators directly for interviews after their week is up. We think this is great!

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

Eurobest 2012/ PR Gold: Накарайте политиците да говорят!

Това е една кампания, отличена със злато от един от най-големите европейски фестивали – Eurobest 2012/PR. Зад нея седи най-големият информационен сайт на Екатерининбург (Русия) – URA.RU, който инициира офлайн инициатива, при която три големи пътни дупки са превърнати в част от образите на трима от градската управа - губернаторът, кметът и заместник-кметът на града. В отговор, от управата изпращат хора, които да „замажат” с боя образите. От медията, обаче са предвидили този ход, монтирали са скрити камери и след като графиките са „замазани” с боя, излизат с посланието: „Да ги замажем не означава, че сме ги ремонтирали” (“Painting is not fixing it!”). А така ефектът от акцията само се мултиплицира …

Eurobest 2012/ PR: Gold
Title: MAKE THE POLITICIANS WORK!
Product: CITY WEBSITE
Category: BEST USE OF LIVE EVENTS, STUNTS, CELEBRITY ENDORSEMENTS
PR/Advertising Agency: VOSKHOD Yekaterinburg, RUSSIA


Yekaterinburg is the fourth largest city in Russia by population; and one of the very last in terms of quality of roads. The local site URA.RU, which writes about life in the city, decided to remind politicians that it is their duty to repair the roads. Our politicians don’t care about potholes. Their only worry is their own public image. So we associated road holes with the images of certain politicians. In the night, on three potholes in city center, we drew faces of the governor, the mayor and the vice-mayor. In the following day workers were sent to the holes but only to cover the portraits with paint. The officials were not aware that we were watching over the holes with hidden cameras. We came back to the holes and next to each painted out portraits we wrote: “Painting it is not fixing it”. The news about caricatures with the reference to Ura.ru became a viral sensation in Russia. The politicians were no longer able to sit idle. The holes were fixed. Thus a special-purpose project Ura.ru Roads was launched, where every citizen can submit a problem road with a demand to fix it. The news about the action was released in more than 300 media, mentioned in social networks more than 7000 times. During this period of this episode, the website traffic on URA.ru doubled. But the main thing is that it made the officials begin doing their jobs.

Execution:
In the night, on three potholes in city center, we drew faces of the governor, the mayor and the vice-mayor. In the following day workers were sent to the holes but only to cover the portraits with paint. The officials were not aware that we were watching over the holes with hidden cameras. We came back to the holes and next to each painted out portraits we wrote: “Painting it is not fixing it”.

Results:
The news about caricatures with the reference to Ura.ru became a viral sensation in Russia. The politicians were no longer able to sit idle. The holes were fixed. Thus a special-purpose project Ura.ru Roads was launched, where every citizen can submit a problem road with a demand to fix it. The news about the action was released in more than 300 media, mentioned in social networks more than 7,000 times. During this period of this episode, the website traffic on URA.ru doubled. But the main thing is that it made the officials begin doing their jobs.

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

‘Game Change’ – един бърз предизборен урок по „SPIN”

Филмът за кандидат-президентската кампания „Маккейн – Пейлин” е абсолютно задължителен за всички, които се занимават с комуникации, независимо дали имат сериозни интереси в политическия „SPIN” или не. В него има много от всичко и най-вече – от представата за маргиналния политик, която аз лично бих нарекла „провинциален комплекс”.

На кратко: това е история за една дама, която получава уникална житейска и професионална възможност, но възможностите й, капацитетът и средата й се оказват по-силни от нея и я засмукват неизбежно в „центрофугата” на политическата самозабрава. Интересен е, провокативен и – за мен лично – изпълнен е с доста поуки, които, независимо от отдалечеността на социално –политическия контекст, важат с всичка сила и за нашата географска ширина. С други думи – ‘Game Change’ (2012) е една добра и най-вече – поучителна подготовка за предстоящите ни четири последователни изборни години. 

Без провокации в официалната президентска реч на Обама

        Речта на Барак Обама при встъпването му в новия президентски мандат, противно на очакванията, не успя да се влезе в историята като нещо изключително.

Класическата форма, избрана за излагане на аргументацията, отново, както и при предходните му речи и най-силно – при онази, която той изнесе при обявяване на резултатите от изборите (позната още като „Речта на победителя”), беше спираловидно построена. Увод липсва. Хронологическият подбор на събитията и подредбата й в три последователни разгръщащи се аргументативни елемента, е ефективно решение именно за публични изяви с разнородна аудитория, които не налагат вникване в представената информация. Спираловидната конструкция се поддържа от петкратното повторение на основната теза в рамките на изказването, при което с всяко ново повторение, становището се разгръща чрез едно от ключовите послания от отминалата кампания. Така в откриващото становище, поместено в началото на речта, е включено най-широкото понятие от политическата идеология на Барак Обама – демокрацията. Последователно към изказа са внесени послания, свързани със „свободата”, „борбеността” и „действието”, за да завършат с открития призив, добре познат и от двете кандидат-президентски кампании, насочен към народа и към една обединена и про-активна „заедност”, която може да постигне всичко. Заедност, завещана от прадедите, която трябва да бъде поддържана и подхранвана, защото само и единствено чрез нея, Американският народ може да се пребори с проблемите си и да постигне своята Американска мечта (която е разгърната нашироко в „Речта на победителя”).

Речта е изключително емоционална – факт, който е продиктуван, както от самия повод, така и от цялостния стил на Президента, налаган и поддържан чрез всеки един от елементите, включени в кандидат-президентската кампания. Именно в резултат на тази търсена емоционалност, изказът е наситен с епитети (много повече са от глаголите), използват се примери от героичното минало, олицетворения, сравнения, метафори, повторения, психологически паузи. В аргументативната част, изцяло в стила на предходните речи, Барак Обама назовава „малкия човек”. С риск от клише, тук отново присъстват добре познатите типажи – войникът, учителката, децата.

Това, което отсъства в самата реч, е конкретната цел. Нещо голямо и завладяващото, което да бъде запомнено, повтаряно или пре-цитирано, което да се превърне в завет за последователите му. Измежду помпозното, на моменти - поетично говорене, все пак се открояват три проблема, които могат да се окачествят като заявка за бъдеща работа – 1. покриване на изискванията на съвременната икономика, 2. поощряване на свободния пазар и 3. грижа за малкия и „уязвимия”.

Финалът на речта не е помпозен. Той се явява поредното преповтаряне на ключовото становище – този път, акцентът е върху общността. В него се съдържа призив, дотолкова, доколкото всичко казано преди това би било единствено възможно, ако всички американски граждани се обединят в едно. Акцентът отново е поставен върху онази „заедност”, задължителна за политическото мислене и ценностната система, която Барак Обама и неговият екип демонстрират вече повече от четири години.

Да, това няма да е речта на Кенеди от 1961 г., със запомнящото се: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се замислете какво можете да направите вие за нея”. Няма и да е речта на Линкълн от 1865г. За сметка на това, тази реч е една истинска „Обамова” реч, в която той е точно толкова себе си, колкото е и във всеки един елемент от кампанията, която проведе преди изборите – искрен, близък до хората, видимо загрижен и абсолютно готов да бъде припознат като „бащата” на нацията – такъв, от какъвто нацията има нужда в момента, за да се справи с проблемите, пред които е изправена.

"За", "против" или "въздържал се" на референдума в неделя?

Независимо каква е личната ви позиция по повод всенародното "ядрено" допитване тази неделя, предлагам да хвърлим по едно око на клиповете, с които представителите на различните гледни точки провеждат своите агитационни кампании.

За да не бъда упреквана в агитации от какъвто и да е характер, предлагам да започнем прегледа с един изключително любопитен за мен клип, предвид лицата в него и партията, която го инициира - Партия на Зелените в Европейския парламент (The Greens in the EP) . Сигурна съм, че след като изгледате видеото (ако не сте го направили досега), сами ще имате доста коментари, затова ще се въздържа от свои.

Още един клип в сферата на "отрицанието". Обединението на Мария Капон е заложило на доста използваното напоследък визуално решение чрез изписване на посланията с хоризонтални и вертикални думи с обикновен или болднат шрифт. На прима виста се сещам поне за още три подобно изглеждащи кампании - факт, който никак не говори в полза на този комуникационен избор.

Щабът на БСП по време на тази кампания, определено "обира точките". Осем видеа, пет в един стил и три - в тотално друг. Както казах и по-горе, въздържайки се от коментар, ще добавя само: въоръжете се с търпение и ги изгледайте.


Един от доста добре направените клипове в рамките на тази кампания, е на "България на гражданите". Въпреки това, вероятно улисани в изработката му, авторите са пропуснали да обърнат внимание на важна част от невербалната комуникация на лидера на партията - нейния дрескод. С други думи - визията на Кунева в него, никак не съответства на поста й.


Разбира се, кампанията не би била същата, ако в нея няма и откровени "хейтърски" елементи. Този клип не е кой знае какъв, но за да спазим демократичния дух - ето го и него:

Никъде из Мрежата не открих клипове на управляващата партия. Или няма такива, или аз не съм попаднала на тях. Ако е първото - това е сериозен повод за размисъл. Ако е второто - моля за съдействие и веднага ще ги добавя тук.

Изключително интересни ще са ми всички коментари по темата :)

От Кунева до Оби-Уан…

Едно предколедно видео обръщение разбуни духовете в българското онлайн пространсво. Коментарите под него, естествено варират от най-положителни до най-отрицателни. Без никакво желание да вземам страна в политическите настроения, които то подбужда, безсъмнено трябва да призная, че то определено изпълни целта си – да създаде информационен повод, който да осигури присъствие на Меглена Кунева във „времето за политика” по време на Коледните трапези.  Добре изчислено, поздравления за екипа, родил идеята!

Колко обаче добре е реализирана тя, е въпрос на съвсем друг анализ.

Според мен, този кадър, разкриващ подробности, свързани с колената на политическия лидер, е абсолютно събирателен за качеството на самото послание, което видообръщението носи.

И…още нещо, на което не мога да не обърна специално внимание за размисъл – финалът, при който е използвано вероятно едно от най-устойчивите семантични езикови клишета във филмовата история: „и нека силата е с нас…”. А колко е подходящо то за конкретната ситуация, оставам на вас да прецените.

Ето тук можете да намерите и цялото обръщение:

http://www.youtube.com/watch?v=2b4j5aAB2AQ

Пресконференцията на Путин: 5 часа ,100 въпроса и много издънки

Кликайки напред – назад из нет-а, се натъкнах на един доста интересен факт. При изписване в Google „Putin annual press conference” излизат безчет страници(!) с линкове към статии, главно от САЩ, с едно и също заглавие – “Putin defends himself in annual news conference”. За моя изненада, обаче, в голяма степен съдържанието на тези дописки, повечето от които съвсем схематични, никак не отговоря на заявеното в заглавието. Дали това е така заради желанието на американските медии, Руският президент наистина да се пооправдае за конкретни свои действия или не – не бих се ангажирала да коментирам. 

Факт е, обаче, че впечатляващият маратон, който задържа вниманието на 1200-та журналиста, събрани в залата, в продължение на четири часа и половина без никаква почивка, тази година премина през призмата на все по-стелещото се напоследък световно политическо явление – нищо-не-казването. Витиеватата реторика на Президента успя да излавира между стоте въпроса, чрез които световни журналисти се опитаха да „приклещят” руския политически лидер. 

Разбира се, добре аранжираното политическо събитие, не премина без издънки, независимо от опита и желанието на екипа на Президента. Ето някои от най-очевадните от тях: 

Очевадно толериране на свои журналисти. Най-яркият пример за това е размяната на фамилиарности между Путин и една от руските журналистки Мария Соловенко, към която той се обърна с „Маша”, а му отговори, наричайки го с галеното „Вова”. 

Пренебрегване на непознати представители на медиите. Независимо, че времето беше достатъчно много, за да може голяма част журналистите да зададат свои въпроси, усещането за театрална аранжировка по време на събитието беше доста осезаемо. До степен до която представители на медиите бяха принудени да размахват листи и лаптопи с нарисувани котенца, само и само да привлекат вниманието на Президента и той да им даде думата. Е, вниманието беше привлечено – но не това на Путин, а това на колегите им, които не останаха равнодушни и включиха това в своите материали. 

Пълнеж и общи приказки. Печеленето на време с теми и въпроси, които седят извън интереса на политическите журналисти, е вече наложил се стил на политическо говорене, който не подмина и това събитие. Обратно на очакванията на медиите, че по време на събитието ще извлекат новини, те бяха принудени да се задоволят с преповтаряне на вече познати мисли и становища. Това определено не ги направи много щастливи, но пък познанията на Путин, свързани с точната дата за края на света, обиколиха света за минути. 

Снимка: The Atlantic Mobile

Г-жа Обама и утопичният свят на американското семейство

Кампанията за Президент на САЩ е в разгара си и всекидневно политическите щабове на основните опоненти внасят нова серия аргументи към цялостния комуникационен дискурс. В този контекст, пламенната двадесет и пет минутна реч на първата дама – Мишел Обама, изнесена вчера пред публика и медии, се превръща в крайъгълен камък в политическата кампания на нейния съпруг.

Въпреки че в политическото говорене, подобна ситуация – първата дама да излиза в публична защита на своя съпруг, не е типична, за Мишел Обама тази изява е логическо продължение на поредица от насочени целеви актове. Тя е естествено продължение на една втора политическа линия, изграждана и поддържана внимателно от екипа на Президента още от началото на неговия мандат. През четирите години управление на нейния съпруг, образът на Първата дама беше много внимателно позициониран и изграждан стратегически, до степен в която днес той се употребява от екипа като свързващо звено в публичната представа и разположението на Президента и неговия народ. Нещо повече – в кампания, изградена върху тясната връзка между лидер и последователи, ролята на Съпругата на Обама е ключова.

В качеството си на своеобразен гарант за изпълнение на основното послание от политическото говорене на кандидата на Демократите, което може да се обобщи с простото: „Аз съм като вас, аз съм един от вас”, Мишел Обама очаквано застава пред аудиторията. Нейната публична роля на съпруга и майка е хиперексплицирана до степен съпруга и майка на народа, на избирателите. В този контекст, изказването й е изградено изцяло върху емоционални апели, върху идеята за емоционалното говорене на майката. Личните истории, свързани със семействата им – нейното и на Президента, разказите за ключови в емоционално отношение житейски моменти от тях, ненатрапчивото, но осезаемо присъствие на фигурите на двете им деца, споменаването на родителите им – нейния баща, неговата майка и баба, назоваването на Президента на малко име – всичко това разгръща поредица от аргументи, подредени в добре балансирано концентрично изложение. Всеки нов аргумент внася серия от тройни подаргументи, които добавят допълнителна сила към основното становище, интерпретирано горе-долу така: „Ние се нуждаем от вас, защото ние сме част от вас и само заедно можем да върнем силата и блясъка на американската нация”.

Речта цели да докосне избирателите. Да ги увери още веднъж в автентичността на политическото говорене на Барак Обама, да ги направи съпричастни, да им даде личен пример и да гарантира изпълнение на поеманите от него обещания. Тя, дошлата от обикновено семейство с болен баща, среща него – момчето от колежа, което има само един чифт обувки, влюбват се и създават семейство, въпреки, че в началото всичко, което имат е „любов и дългове към банката”. Въпреки това, с упорит труд и много вяра в семейните ценности и трудолюбието, те успяват да постигнат Американската мечта и тъй като дълбоко вярват, че човек е щастлив не когато има единствено за себе си, а когато споделя с другите и им помага и те да изживеят същата тази Американска мечта, се захващат с политика. Нещо повече – днес, с опита, придобит от четирите години управление, те вече знаят какво още трябва да се направи и всичко, от което имат нужда е търпението, подкрепата и помощта на нацията, за да могат, въпреки тежките времена и предизвикателствата, да помогнат на Америка да продължи да се развива като държава и нация. Така – ни повече, ни по-малко, речта се превръща във вербализация на развиващия се образ на Първата дама. Изцяло в стила на Опра, с характерните хиперболизации и силни смислови акценти, изградени върху оксиморонната двойка – „трудности – победа”, Мишел Обама разкрива себе си и се налага като гарант за изпълнението на политиката на мъжа си – политика направена от и за хората.

Утопично и идеалистично – така звучи бъдещето в речта на Мишел Обама. И въпреки, че рационалният превод на речта не би приел съществуването на подобно публично становище, то това е единственото възможно бъдеще в настоящия ролеви модел. Майката закрилница иска най-доброто за децата си и прави всичко единствено и само заради тях. И Президентът – бащата на народа, който ще се погрижи за всички членове от семейството и най-вече за онези, които имат нужда от това.

Дали обаче речта и цялостната позиция на Първата дама в рамките на президентската кампания на нейния съпруг, е съобразена с нагласите и очакванията на аудиторията днес, остава въпрос от изключителна важност. Защото докато преди четири години, своеобразният месиански модел предричаше победа, то към момента ситуацията налага доста по-различна посока на политическо говорене. Много повече конкретика и по-малко общи приказки. Защото по видяното до момента, емоциоанлността, щедро демонстрирана в настоящата кампания на Обама, е посока, която днес, за разлика от преди четири години, отвежда екипа в плаващите пясъци на нарастващия избирателен скептицизъм, от които изплуването се оказва все по-трудна задача. Залогът е огромен, а на обратната страна на монетата седи конкретният и ясен изказ на опонента, точните и не винаги удобни публично зададени въпроси, фактите, данните и огромната, невиждана от сто години насам безработица в САЩ.

Цялата реч на Мишел Обама, може да се види тук: http://www.youtube.com/watch?v=ZTPdKUA9Ipg

Тема на броя: Политическият PR

Политическият PR unplugged

Ако мога да перифразирам една любима на мъжете поговорка, бих казала, че „човек и добре да живее – рано или късно идват избори”. Докато се обърнем и пак се задават телевизионни изяви, политическо празнословене, political spin, безсънни нощи и безкрайно много работа. Какви са очакванията за предстоящата предизборна кампания, колко е тънка границата между „обичан” и „мразен” и има ли мяра в публичните изяви, са въпроси, които ще получават много и различни отговори през следващите месеци. Прогнозите за титанично медийно присъствие на кандидат-президенти и кметове никак не са без основание и това прави интересът към предстоящата кампания още по-голям. Дали ще е наистина така – предстои да видим. Дотогава обаче, събирането на мнения, впечатления и коментари по темата си е направо задължително. Ето какво успяхме да съберем ние…

Black & White PR

Разсъждавайки по темата за политическия PR и предстоящите „есенни приключения”, няма как да не си спомним за последната голяма кампания. Кой беше най яркият елемент от нея? Кое ни впечатли? Кое беше новото? Какава остана поуката? Без да изпадаме в подробности, мисля, че ще ви е интересно на бързо да си припомним без коментар мненията на някои от PR експертите, замесени в Парламентарни избори 2009*.

 - Историята за черния PR е и ще си остане най-яркият спомен от тези избори, независимо дали на някой му харесва или не! (Михаил Михайлов, който участва в кампанията в качеството си на PR експерт на
„Лидер”)

-Въпреки това, не трябва да подценяваме факта, че именно този черен PR буквално раздразни хората, подтиквайки ги да отидат и да гласуват. (Веселин Пенев, познат в политическите среди като PR съветникът на ДПС)

-Ако трябва реално да изчислим дали с кампанията на Коалиция за България е било по-добре или по-зле, ще ви кажа, че без нея щеше да е по-зле. Поне тя накара хората да повярват, че гласът им струва нещо и излязоха да си го дадат! (Юрий Асланов  социолог)

-След като излезе клипът с брадвата, всички в щаба реагираха много остро и много първосигнално и дори настояха да отговорим „на удара с удар” като направим аналогичен агресивен клип. Аз се опитах да ги разубедя, но на този етап никаква разумна аргументация като че ли не действаше. Тогава реших да им представя вариант на евентуален наш клип и когато го видяха, всички буквално се отвратиха. Така визуализацията се превърна в най-силната ми аргументация, с която успях да убедя щаба да не отвръщаме на нападките. Аз признавам, че някой може да каже, че в нашите клипове има лека нодка на познатия ни от миналото т.н. „соцреализъм”, но искам да ви уверя, че именно това се оказа формулата, която работи най-успешно в България. Оказва се, че тук битовите, дребните истории са наистина много по- истински и близки до хората и именно затова хората ги възприемат като естествени и ненатрапчиви. (Найо Тицин, PR ескперт на Синята коалиция)

-В потвърждение, искам да кажа, че фактите са категорични, че една такава социална, битово-масова кампания като тази на Синята коалиция в крайна сметка се оказа доста по-печеливша от нашата, която беше по-елитарна, някак си по-отдалечена от обикновените хора. (Людмила Виденова - директор на пресцентъра на НДСВ)

Прекалената публичност

Независимо, че все още има доста време до официалния старт на предизборната кампания 2011, на практика ние вече сме в такава. Доста специалисти по политически PR са единодушни, че кампанията за предстоящи избори започва още на следващия ден след изборния ден от предходните. Дали целенасочено следвайки тази максима или не, настоящото правителство демонстрира доста сериозно медийно присъствие и в това две мнения няма. Подобна активна употреба на медиите, обаче, естествено провокира размисли около взаимовръзката между „публичност” и „политически имидж”, както и естествено, около това дали все пак понякога публичността може да стане „прекалена”. Да поразсъждава с нас на тази тема, поканихме политическият PR Арман Бабикян.

Бихте ли да определили трите най-важни елемента при изграждане на персонален политически имидж?

Рискувам да прозвучи като клише, но ако говорим само за три елемента, то със сигурност трябва да се работи за разпознаваемост, харесване и доверие. Обикновено се твърди, че тези фази вървят последователно, но опитът ми покажа, че е по-добре да вървят успоредно. Животът и събитията в кариерата на един политик рядко следват учебникарската логика. Искам да кажа, че дори да те познават само 20 човека, ти трябва да ги впечатлиш положително и да бъдеш откровен с тях. Елементите се преплитат, защото политиката е обществена дейност, за която човек доброволно е решил да отдели определен брой години от живота си. У нас общото възприятие е, че това е доходен бизнес, маскиран зад благовидна кауза. В същността си дали си доброволец на Червения кръст или общински съветник е вид дарение на усилия и знание в полза на общността. Опасно е да ме сметнете за наивник, но има такива хора и у нас, и те опитват да пробият в политиката.

Пълното интервю с Арман Бабикян по темата, можете да проследите на страниците на хартиеното издание на сп. SIGNCAFE, 04/2011г.

Медийни изяви

Като човек, който вярва, че когато някой реши да гради публичен образ, талантът не е достатъчен, винаги ми прави впечатление, когато някой политик или кандидат-такъв, самоуверено произвежда гаф след гаф, убеден в своята безупречност. Времето, в което образа на Жорж Ганчев впечатляваше електората с екзотика и колорит, безвъзвратно отмина. Вродената ораторска дарба днес повече от всякога е важно, но недостатъчно условие. Още по-важни са обаче качествените специалисти по спийчмейкинг и професионалното проумяване, че да пишеш впечатляващи речи или да обучаваш някого за изяви пред медиите, не е умение, което върви ръка за ръка с абревиатурата PR. То е нещо, за което се изисква продължителна подготовка, тренировки, инвестиции на време и пари, амбиция, упоритост и четене. Със сигурност периодът на усвояване на тънкостите на говоренето пред публика (респективно „медии”) ще е доста по-кратък от този на Демостен, но това никак не означава – да е сведен до минимум. Говорейки критично за ораторските умения на политици и PR специалисти, бихме искали да ви представим няколко урока от Брад Филипс, специалист по медиа тренинги, автор на изключително полезния блог Mr. Media Training, собственик и управител на Phillips Media Relations, специализирана в медийни тренинги и спийчмейкинг.

1. Развийте своето съобщение. Нищо друго не е толкова важно, колкото това да знаете какво точно искате да кажете, когато се изправите пред аудитория. Точно преди да вземете думата си систематизирайте трите опорни точки (ключови фрази), които искате непременно да съдържа вашето послание и които носят смисъла на изказването ви.

2. Повтаряйте. Повтаряйте. Повтаряйте. Добре е да повтаряте поне едно от вашите ключови послания при отговор на всеки отправен към вас въпрос. Разбира се, не бива да повтаряте едно и също до безкрай, но не бива да забравяте, че вие сте там, за да комуникирате вашето послание. А то трябва да се съдържа във всеки отговор.

3. Пренасяне. Няма такова нещо като „перфектният въпрос”. Ваша работа е като комуникатор, когато се изправите пред питаща аудитория (репортери) да изградите мост между техните въпроси и вашето послание. За да си улесните работата, можете да използвате вметнати изречения като „най-важното, което трябва да се спомене е…” или
„това, което става ясно тук е, че…”

4. Не завързвайте нови приятелства. Ако прекарате 20 минути в компанията на някой, който ви интервюира и разговорът потръгне, лесно можете да се подведете и да си кажете „Е, колко било лесно!”. В момента, обаче, в който започнете да се чувствате удобно и започнете да възприемате репортера за „приятел”, вероятността да се отдалечите от фокуса на съобщението и да допуснете грешка, нараства лавинообразно. Определно репротерът/журналистът/събеседникът ви може и да е приятелски настроен, но той със сигурност не ви е приятел.

5. Говорете всекидневен език. Твърде е вероятно да ви се струва, че ако използвате термини или висок стил на изказ, ще звучите по-начетено и достоверно. Точно обратното. Използването на висок стил често издига стена между вас и публиката ви. Когато говорите със смесена аудитория, състояща се от различни хора, използвайте езика на 12 годишно дете.

6. Не подценявайте силата на лийда. Когато отговаряте на въпроси, не използвайте индукция. Дайте всички най-важни неща в началото (в лийда). Ако след това имате още време за изказване, може да се върнете на аргументите  и да задълбочите аргументацията. Но, помнете, че ако не започнете с най-важното, твърде възможно е репортерът да ви изреже при монтажа, още преди да сте си довършили мисълта.

7. Демонстрирайте отдаденост. Въпреки, че този съвет звучи повече като лише, той е изключително важен. Повечето хора, които правят публични изяви, се опитват да слагат маски и да демонстрират хладен, делови стил. В резултат – често изглеждат отегчени. Отпуснете се и говорете със страст, с жестове и мимики. Бъдете приветлив и усмихат, ако ситуацията го позволява.

8. Говорете 10% по-високо от обикновено. Ако застанете пред микрофон и говорите с обичайната височина на тона си, най-вероятно ще звучите монотонно (това далеч не се отнася за хора, които по принцип говорят в по-високия регистър). За повечето от нас, обаче, микрофонът има снижаващ ефект, което означава, че трябва да говорите малко по-високо, за да звучите така, както звучите по принцип. Освен това, повишаването на гласа, автоматично помага включване на жестове и мимики, което усилва влиянието от комуникацията.

9. Внимавайте за интонацията си. Ако се чувствате атакуван, ще бъдете такъв. Вместо да посрещате трудните въпроси с паника, приемете ги като възможност да промените мнението на аудиторията си. Дори и да нямате перфектен отговор, аудиторията ще е по-склонна да повярва на оратор, който е убедителен, а не обяснителен.

King’s Speech

ИИ като заговорихме за ораторски техники и усвояването им, няма как да пренебрегнем сценария на „Речта на краля”. Фактът, че Ники Неделчев (управителят на Publicis Grupe) беше обявен за „българския двойник на Колин Фърт”, далеч не е единствената допирна точка между филма и PR специалистите. Нещо повече – може би всяко обучение по публични изяви трябва да започва с този филм – така „ученикът” сам ще разбере колко е сериозно това начинание и колко изключително важно е да слуша учителя си. На същото мнение е и Сюзан Янг  - специалист с над 25 годишен опит в PR и комуникациите, управител на Get Infront Communications. Впечатлена от сюжета на филма, тя го препоръчва на всички специалисти по комуникации. Освен това, с намигване, систематизира своите „5 кралски урока по комуникации”- взети директно от него:

1. Имайте вяра в гласа си

Бърти (Краля) е толкова привикнал към факта, че цял живот силните и влиятелни мъже в семейството му му се подиграват, заради заекването, че в един момент той буквално заживява с мисълта, че „няма глас”. Точно заради това, преди терапията, всеки път, когато баща му – Крал Джордж 5, му дава думата за произнасяне на публични речи, той не може да обели нито дума. Въпросът тук е – дали и на вас ви засядат думите  в гърлото, когато трябва да се изправите и да говорите пред публика?

2. „Слушайте ме!”

Ето един от диалозите между Бърти и Лайнъл (неговият учител):

Кралят: С-с-слушай ме…слушай ме!

Лайнъл: Защо да си губя времето и да те слушам?

Кралят: З-з-защото имам глас!

Лайнъл: (с гордост)…Да, така е! Ти имаш глас!

И тук идва въпросът – използвате ли гласа по най-ефективния начин? Или тихичко се молите останалите да обърнат някак си случайно внимание на вас, марката ви или блога ви? Или, както пита Шерил Сандберг във Facebook: “Имате ли място на масата или седите прави около нея?”. Всеки има глас. Използвайте го!

3. Представете най-доброто от себе си

В едно интервю, актьорът Джефри Ръш (Лайнъл) казва: „Този филм има изключително послание, което е представено метафорично. Гледайки „Речта на краля” ние не просто присъстваме на историята на един човек, който заеква, а на една епическа метаморфоза, която метафорично представя най-добрата версия от нас самите”.  В тази връзка идва върпосът – горедеете ли се или се срамувате от Вашето публично Аз? Как сте възприеман от останалите? Как можете да подобрите поведението си и цялостното си представяне?

4. Отворете си устата…и…

Ричард Брукс включва този цитат в неговия репортаж за Sunday Times “Точно преди да обяви официалното свикване на новия Кабинет, през ноември 1940, той (Берти) пише: „Лайнъл, умирам от страх. Сънувах как стоя пред членовете на Парламента с широко отворена уста и просто не мога да изрека нито дума!”. А Вие преживявали ли сте кошмара от това да останете безмълвни?

5. Говорете на и за хората

Колин Фърт казва: „Красноречието е много важна за тази работа. Когато Кралят говори, нацията усеща, че той говори за и на всеки един от жителите на Великобритания. И точно заради цялото това напрежение, страхът в него се надига и той усеща как не може да продължи да говори.” А Вие изправяли ли сте се пред критична публика, която трябва да завладеете? Или по-скоро се криете зад чужди цитати, мисли, публикации в блогове и социални мрежди, чужди аватари?

Може да прочетете целия материал на страниците на хартиеното издание.

Архив, сп. SIGNCAFE, 4/2011г.

---

* Разговорът е част от открита закуска на политически PR специалисти, посветена на темата “Black&White PR”, проведена на 10 юли 2009 година.