PR-ът възможен, дори и без “новина”

Един репортаж от днешния „Преди обед” (Btv) ми направи особено силно впечатление. Темата му беше свързана с това как на актьора Деян Донков са му закопчали колата със скоба на гърба на Народния театър и колко озадачен е той от тази постъпка на „Паркинги и гаражи”. Препоръчвам го като успешен пример за медийно  „освежаване” на връзката между марката и известното лице, което я популяризира. Освен това е доста симпатичен пример и за това как липсата на истинска новина би могла да се неутрализира с измислена такава.

Резултатите от тази комуникационна дейност: 3 минутен репортаж по Btv с показване на колата от всички ъгли + множество споделяния на тази новина от други онлайн медии, между които и онлайн изданието на „24 часа”. Склонна съм да вярвам, че тази новина + снимки от колата и Донков ще намерят място и по жълтите вестници още идния четвъртък.

Материалът, за който аз говоря се намира между 11:46 минута и 14:22 в репортажа J

Очаквам коментари J

Наздраве за Боб и за творческото безсилие на родните телевизии

Така се стекоха нещата, че през последните две седмици се превърнах в още по-сериозен теле-зрител. Резултатът – затвърдих собствените си наблюдения, свързани с тоталната липса на теми в най-рейтинговите родни новинарски и публицистични предавания. Отново!

Със сигурност, това мое откритие на дали ще изненада някого, но не мога да остана безучастна, когато от родните телевизии подценяват толкова грубо собственото ми зрителско търпение… Капката преля, когато чух „новината” за англичанина Боб, който излъчва от собственото си студио в село Долна Кремена сутрешно радио предаване, за ПОРЕДЕН път тази седмица – първо в сутрешния блок на Бтв, а после и като новина във всички новинарски емисии през деня...

Факт е, че когато научих за този журналист и неговото начинание за пръв път по БНТ преди около седмица, определено ми стана интересно. Когато обаче два дни по-късно чух същата „новина” за него и по Нова – степента на интереса ми рязко спадна. И когато това досадно дежа вю се появи и по Бтв с цяла седмица закъснение, определено емоциите ми навлязоха в червеникавия регистър.

Ако оставим „новината” за Боб настрана, практически темите, които централните емисии дъвчат и предъвкват във всичките си предавания през последните две седмици, се свеждат до… цели ДВЕ (!) - земетресението в Перник и забраната за тютюнопушенето на обществени места. Толкоз. Тук-таме материал за един или друг Боб рязко „освежава” потока от празнословене, което повтаря и преповтаря един и същ рефрен.

Съвсем естествено и без никакви претенции за каквото и да е, си задавам простичкия наглед въпрос - защо сме свидетели на подобна тематична бедност в медиите? Наистина ли в нашата страна нищо не се случва или просто хората, които седят зад производството на медийната продукция, нямат очи и уши за случващото се? Не ми се иска да задълбавам и в излишни теории на конспирацията, но дали пък липсата на тематично разнообразие не е целенасочен ход на някой зъл гений, луд фен на тезата, че информационно затъмнените хора се управляват по-лесно, а повторението е майка на затъпяването?

И въпреки, че след последното разсъждение някои биха отбелязали, че и аз започвам да ставам една истинска Долна Кремена, с радост искам да отбележа, че днес тематиката на скучния медиен поток „живна” с нова тема – взривовете в село Лозенец. И следвайки тенденцията на гореупоменатите наблюдения, хващам бас, че ударната й вълна ще се задържи във всички предавания на водещите телевизии (и не само) за повече от десет дни, разбира се - ако новината за някой астероид не пресече рязко пътя й. И тогава, нищо друго не ни остава в ролята на „драгия зрител”, освен да се заредим с търпение, да се настаним удобно на дивана пред телевизора и да си сипем едно питие за… здравето на Боб, разбира се! 

Сериалът „Женени с деца в България”

Когато тийзърът се превръща в кампания

Вчера си говорихме с една приятелка и тя ме попита: „А, бе, какви са тези хора с кашони на главата?! Мернах ги в „Сделка или не” и не можах да разбера…” Тази реплика определено отприщи цял дълъг разговор за тийзърите и за това колко добра е идеята, на която е подчинен конкретния тийзър на новия сериал по NOVA.

            Когато говорим за това как медии си правят PR като използват техните собствени канали, често съм доста крайна, защото признайте, че ако и Вие сте в PR отдела на bTV и можете да използвате всичките рейтингови предавания, това да направите и котката си известна, никак не би било особено непосилна задача. Неизбежно е.

            В конкретния случай, обаче, който ме провокира да споделя мнение, тийзърът на сериала „Женени с деца в България” прави позиционирането на представата за сериала в различните предавания на NOVA доста по-различно от елементарната, но вече наложена и очевидно добре работеща схема за позициониране на медиен продукт– когато предстои старт на нов сериал, на пример, актьорите му „плъзват” уж случайно из всичките предавания на конкретната медия – до втръсване. И така се реализира целеният ефект на публичност. Без някакъв особен криейтив, единствено и само с щедро използване на ресурса на конкретната телевизия (медийна група). Обратно на това устойчиво клише, екипът на предстоящия сериал, демонстрира доста различен подход.

            Кашоните на главите на актьорите провокират въпроси към конкретния медиен продукт и оттам се повишава вниманието към него постъпателно - по ефекта на доминото. Въпросът „Кой се крие под кашоните?” набира все по-голяма сила, а интерпретациите по темата зависят единствено и само от въображението на зрителите, подклаждани умело от авторите на различните предавания и пречупени през различните стилове и формати на отделните предавания . Този подход бързо налага идеята като впечатляващ и в същото време – изключително прост тийзър, при който тя е толкова добра, че има потенциала да се развие в мащабна кампания.

            А вниманието към българското семейство Бънди или Бикови, естествено води след себе си серия от не толкова PR-ски въпросчета и най-вече – искрената надежда сценарият бъде също толкова „на ниво” колкото е кампанията, защото… както добре  знаем и най-добрата кампания не е в сила да продава дълго време продукт, който не се откроява с особени качества.

Размисли за бедстващите български телевизии

Рейтинг „на гърба” на дядо Ангел

                                                    

 © Снимка:   БГНЕС

Вече четвърти ден българските медии ликуват! Едно, до вчера никому-неизвестно село, даде материал за пълна – 24 часова програма на всякакви телевизионни програми. Чист „дюшеш!”, както биха казали табладжийте.

Опустошителната ледена вълна заля целия телевизионния екран – от сутрешните блокове, през всяка една новинарска емисия, до …коментарните, аналитични, политически, здравни и дори – развлекателни предавания (очаквам всеки момент и позицията на „Господари на ефира” по темата). Ето на това вече му викам бедствие. Нещо повече- докато вълната в село Бисер часове след като опустоши всичко, се отдръпна, то тази, заляла телевизионния екран – очевидно се е закотвила удобно и няма мърдане. Не знам дали само на мен така ми се струва, но вместо да понамалее, в последните два дни се увеличава...

Не казвам тук, че медиите, особено електронните, трябва да останат равнодушни към хорската трагедия. Казвам само, че когато историята на всяка една жертва, с пълните, тъжни и тягостно-детайлни подробности се окаже траен център на вниманието във всяко едно предаване, проблемът май не е в бедствието. А в медиите.

Водени от неистова хищническа настървеност, добре прикрита зад минорен тембър и тъмен дрескод, репортери и водещи от всякакви телевизионни програми преследват жертвите, като се опитват да изкопчат от тях всякакви безумни подробности, прекалено лични и драматични, дори за шоуто на Опра.

Антон Хекимян, например, за репортаж за сутрешния блок тази сутрин, трескаво търсеше жертва на наводнението, която да разказва гадни, интимни и „несподелени досега в ефир” подробности от случката:

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/videos/video/417193774-Furgoni_za_zimata_na_postradalite_ot_navodnenieto_v_s_Biser.html

Вчера Гала (с помощта на Милен Цветков, разбира се), по подобен начин подстрекаваше своята репортерка да разпитва пострадалата баба как точно е бил удавен мъжът й -  дядо Ангел: http://play.novatv.bg/play/264625/?autostart=true

Да не говорим за траурния глас на Слави Трифонов от снощи, който „потънал в прискърбие”, също бедстваше от екрана в Деня на траур.

Аз също съм зрител. И съм човек. И SMS изпратих. И ми е тъжно за трагедията. Но и не искам да допусна целодневното присъствие на най-драматичните подробности на пострадалите, в живота си. Не искам да се замислям за това как точно дядото се е нагълтал с ледена вода и колко „романтично” (като в „Титаник” – и това сравнение чух някъде от екрана) са загинали липсващите възрастни съпрузи. Защото дори и да се замисля, пак няма да мога да спася пострадалите.

Успоредно на трагедията обаче, се случват разни други неща. Благодарение на несъизмеримата „атрактивност” на хорската драма от с. Бисер, сърдитият доклад на Европа вече втори ден остана на мноооого по-заден план. В тази връзка, май не всички са недоволни от хищническия интерес на телевизионните репортери...

И за финал, искам да спомена и за единствената, според мен, адекватна реакция в деня на траур – тази на екипа на шоуто „Денис и приятели” (БНТ). Денис не излезе снощи да говори безсмислени и никому ненужни прискърбия. Просто не се появи – и толкоз.

В тази връзка си мисля, че e време да оставим хората да преживеят мъката си, без да им бъркаме в раната. Без да си вдигаме рейтинга и без да демонстрираме практически неефективна загриженост!

Затова… нека изпратим по още един SMS с текст DMS Bedstvie на 17 777 и най-после да сменим темата!

Размисли за кампанията на bTV - "Да изчистим България за един ден"

ЛЕНИНСКИ съботник

И пак дойде пролетта, и всичко, свързано с птичките и пчеличките започна с пълна сила да вълнува съзнанието на средностатистическия „трудовак”, независимо, че сега е модерно той да се разхожда в мола, а не в парка и да се хваща за i-phona, а не за „зелено”. Така един пролетен ден, Btv се осмели да ни хвърли една (макар и гумена) ръкавица, провокирайки гражданското ни самосъзнание. „Да изчистим България за един ден” определено развълнува Facebook, ако трябва да се позовавам на публикация, преброила 2500 фена на стената на групата само за първия ден. „Суууупер!” – би възкликнал всеки, който прочете това. Но, моят съвет е, преди да го направи, да влезе в групата и да разгледа коментарите… Че инициативата е много добра, две мнения няма. Че, когато снегът се разтопи, всички боклуци лъсват и необходимостта от такова почистване се оказва крещяща – това също няма какво да го коментираме. И това, че повечето хора свързват „ходенето на теферич” с необходимостта да си зарежат празните двулитровки бира, там където са ги изпили, ще оставя умишлено без коментар.

Въпреки всички позитиви на една такава кампания, обаче, има някои неща, свързани с нея, които не бива да останат, както се казва, „несподелени”.

Първото е свързано с това, че името на групата не отговаря на конкретния „обхват на дейност” и това не без основание провокира гневни коментари. В тази връзка, няма как хората от провинцията да не се ядосат (или дори обидят), когато разберат, че независимо, че заглавието обхваща цялата страна, кампанията ще се реализира само в София. „Започваме със София, догодина ще продължим и по другите градове” – такова е обяснението на организаторите. Да, ама кога и в кои градове – никой не казва. В този случай – коментари като „Всичко много хубаво, аз съм съгласна, само че не знаех че София е България. В тая страна има и други градове.” – се оказват повече от основателни.            

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             Второто е свързано с организацията: „Доброволците, които искат да се включат в почистването в столицата, могат да се записват на телефон 9377 502”. Добре…обаче, кому е нужно да се затормозява по този начин процедурата? Поставянето на излишни пречки в организацията, довежда до спад в ентусиазма на участващите – и няма нужда да си специалист по организиране на събития, за да знаеш това. Друг е въпросът, че това може да е свързано с допълнителни организационни елементи – за тях обаче на този етап (седмица преди почистването и 5 855 фена в групата) информация няма.

Трето – на страницата на кампанията в интернет (www.btv.bg/da-izchistim) е публикуван списък с определен брой локации за почистване. Кой, защо и как е определил тези 17 (!) места – също е доста любопитно. Отново – ако приемем, че те са толкова,  защото точно там са предвидени допълнителни активности, които ще занимават доброволците, тогава – добре. Но, пък, ако е така- защо никъде не е посочено, че те са в известна степен пожелателни и извън тях, всеки би могъл да чисти, където му е приятно? А ако чистим някъде другаде, дали това ще означава че не сме част от кампанията?

И преди да си помислите, че аз съм поредният вечно недоволен българин (защото доста примери за подобни хора също можете да откриете, четейки коментарите на стената), ще отбележа, че аз и целият ни екип приветстваме кампанията и със сигурност ще се включим в почистването. Така, както, надявам се ще го направите и вие. Защото всяко едно от горепосочените рязко избледнява, когато залогът е „планина/парк/град, обилно нацъфтели в „пролетни” полиетиленови цветове”.

Архив, сп. SIGNCAFE, 4/2011г.