Поуките от един политически билборд

Без да изпадам в разточителен анализ, бих искала да обърна внимание на този конкретен билборд, който комуникира кандидат за евро депутат.

Най-вече, бих искала да се спра на няколко ключови комуникационни грешки, които подсказват тотална липса на адекватно отношение към медийния контекст, в който се реализира разглежданата комуникация.

Нека в началото си припомним, че политическият дискурс изисква строги правила по отношение на цялостната визуална комуникация (шрифтове, подбор на цветове, дрескод). В тази връзка в настоящият билборд са допуснати няколко ключови грешки, които не успяха да ме оставят безучастна, независимо от желанието ми да не коментирам политическите медийни изяви тази година. И все пак:

            - планът на снимката на кандидата е "aмерикански", а би трябвало да е близък, с акцент върху лицето. В момента акцентът индиректно е поставен върху безупречната фигура на кандидата, но лицето, което всъщност комуникира искреност, откритост и сериозност – дълбочинни качества, които на практика имат значение в политическата комуникация, остава на заден план.

            - във връзка с казаното по-горе, дрескодът е абсолютно нарушен. Европейският парламент и политическата реторика, като цяло, е консервативна и тя има своите изисквания към участниците в нейния макро контекст. С други думи – секси костюм с дълбоко деколте не е най-добрият избор за дрескод. Същото се отнася и за цвета на костюма – предпочитаните за бизнес-етикета светли тонове са кремаво, екрю или светлата гама на синьото. Но не и бялото, независимо, че то е цвят, който се свързва народопсихологически с чистота и искреност;

            -изборът на шрифтове, и по-специално, тяхното разположение, наподобява шоу програма. Италик - шрифтовете и подборът на цветове, вероятно с цел акцентиране върху дадена част от името, е присъщо за шоу изпълнители, но не и за изискванията на политическата реторика.

            -конкретният билборд е изключително подходящ пример, що се отнася до това, че всяка комуникация трябва да е адаптирана за конкретните специфики на канала – с други думи- изборът на цветове (по-специално червеното) се оказват нечетивни на разстояние по-далечно от 2 метра от билборда. Обратно на това, билбордът е медия, която се „комуникира” от разстояние и във връзка с това, съответните червени надписи остават нечетивни.

            -не бих искала да коментирам изборът на слоган, защото рискувам да вляза в сериозна полемика, свързана с ключовите цели на посланието и с факта, че никой слоган не е самоцелен – той не съществува, защото трябва да съществува, а съществува, за да комуникира лесно, бързо и най-вече ефективно и запомнящо се, най-важната част от публичното послание на марката или личността, която се комуникира с него.

Размисли за рекламната визия на Kempinski в Банско

Националният ни комплекс върху един билборд?

Движейки си през „Предела” в посока Банско, иначе изключително разсеяният ми поглед, успя да улови посланието на един конкретен билборд. Или по-скоро - „успях да прочета написаното на един билборд”, защото за „послание” в контекста на изречението „Italy in Bansko”, което служи за „прослава” на ресторанта на един от най-големите и известни хотели в зимния курорт, малко се затруднявам да говоря. Въпреки това, ще се опитам да анализирам тази чудата ситуация…

Слоганът (нека приемем „Italy in Bansko” за слоган на тази рекламна визия), поставен на предела, няколко километра преди световния ски курорт, със сигурност е насочен към пътуващите в тази посока. Или към хората (българи и чужденци), тръгнали на ски в Добринище, Банско, Разлог или някое близко на тях място, към живущите в различните населени места от Областите Банско и Гоце Делчев, или към чужденците, които отиват към Гърция. Използваният в него английски език стеснява възможностите за таргетирана аудитория в контекста на България, като предполага приоритетното поднасяне към чуждестранното население. Или с други думи – имаме слоган, насочен към чужденците, които пътуват в посока Банско.

След като определихме първичната аудитория, нека продължим с разсъжденията по ред. Какво целим да им кажем на тези чужденци? Че заведенията в България стават само, ако приличат на заведения в Италия? Че ресторантът на Kempinski представлява вариант на такъв в Италия? Че ако не могат да си позволят да отидат в Алпите, те могат да отидат в Банско и там ще им е същото? Че няма никакво значение, че са дошли в България, защото ние нямаме нищо какво да им предложим, затова единственото, което може да ги впечатли е „да намерят пристан” в ресторант, който прилича на италиански?

Трудно ми е да взема решение. Още по-трудно ми е да вникна в логиката на автора на това послание. Като човек, който доста пътува, аз лично не отивам на едно място, за да се почувствам като на друго. Избирам дестинацията си, за да уловя автентичността й, а не да си мисля, че съм някъде, където всъщност не съм.

Безкрайно много обичам Италия. Определено признавам, че тя е в много отношения критерии и за хотелиерско обслужване, и за ресторантьорство, и за гостоприемство – затова се връщам там всеки път, когато имам такава възможност. Но, ако реша да карам ски на Банско, не го правя, защото търся заместител на Алпите. Убедена съм, че няма да го направи и никой чужденец, който е решил да си купи билет за България и да покара на „Томба”.

Нещо повече – интересно ми е какво очакват авторите на тази рекламна визия, че този чужденец ще разкаже на приятелите си, когато се прибере в къщи: „Бях в един хотел, който беше абсолютно италиански. Много беше хубаво, но България е доста далеч и …всъщност, май следващата година няма да отида в Банско, а ще отида в Алпите, защото там обслужването е на много високо ниво…” Разбира се, това е само един доста критичен вариант. Силно се надявам, че той ще разкаже за капамата, за кръчмите, за автентичния стил, за пистите и все пак – за БЪЛГАРСКОТО гостоприемство. Ще оцени всички достойнства на нашата малка страна, няма да обърне никакво внимание на недостатъците и ще се върне пак – следващият път с приятелите си, които е успял да въодушеви с разказите си. Размечтах се, ще кажете вие. Може и да сте прави. Но няма как да не ми се иска именно този да е PR сценарият на всичко, свързано с българския туризъм. И няма как да не искам всички ние – българите, да мислим по-стратегически, по концептуално и с по-голямо самочувствие. Защото в крайна сметка, няма как дълго време да продаваш някакъв продукт, ако не си абсолютно убеден в качествата му, нали?