Националният ни
комплекс върху един билборд?
Движейки си през „Предела” в посока Банско, иначе
изключително разсеяният ми поглед, успя да улови посланието на един конкретен
билборд. Или по-скоро - „успях да прочета написаното на един билборд”, защото
за „послание” в контекста на изречението „Italy in Bansko”, което служи за „прослава” на ресторанта на един от
най-големите и известни хотели в зимния курорт, малко се затруднявам да говоря.
Въпреки това, ще се опитам да анализирам тази чудата ситуация…
Слоганът (нека приемем „Italy in Bansko” за слоган на тази рекламна визия), поставен на предела,
няколко километра преди световния ски курорт, със сигурност е насочен към
пътуващите в тази посока. Или към хората (българи и чужденци), тръгнали на ски
в Добринище, Банско, Разлог или някое близко на тях място, към живущите в
различните населени места от Областите Банско и Гоце Делчев, или към
чужденците, които отиват към Гърция. Използваният в него английски език стеснява
възможностите за таргетирана аудитория в контекста на България, като предполага
приоритетното поднасяне към чуждестранното население. Или с други думи – имаме
слоган, насочен към чужденците, които пътуват в посока Банско.
След като определихме първичната аудитория, нека продължим
с разсъжденията по ред. Какво целим да им кажем на тези чужденци? Че
заведенията в България стават само, ако приличат на заведения в Италия? Че
ресторантът на Kempinski представлява вариант на такъв в Италия? Че ако не могат да
си позволят да отидат в Алпите, те могат да отидат в Банско и там ще им е
същото? Че няма никакво значение, че са дошли в България, защото ние нямаме
нищо какво да им предложим, затова единственото, което може да ги впечатли е
„да намерят пристан” в ресторант, който прилича на италиански?
Трудно ми е да взема решение. Още по-трудно ми е да вникна
в логиката на автора на това послание. Като човек, който доста пътува, аз лично
не отивам на едно място, за да се почувствам като на друго. Избирам
дестинацията си, за да уловя автентичността й, а не да си мисля, че съм някъде,
където всъщност не съм.
Безкрайно много обичам Италия. Определено признавам, че тя
е в много отношения критерии и за хотелиерско обслужване, и за
ресторантьорство, и за гостоприемство – затова се връщам там всеки път, когато
имам такава възможност. Но, ако реша да карам ски на Банско, не го правя,
защото търся заместител на Алпите. Убедена съм, че няма да го направи и никой
чужденец, който е решил да си купи билет за България и да покара на „Томба”.
Нещо повече – интересно ми е какво очакват авторите на тази
рекламна визия, че този чужденец ще разкаже на приятелите си, когато се прибере
в къщи: „Бях в един хотел, който беше абсолютно италиански. Много беше хубаво,
но България е доста далеч и …всъщност, май следващата година няма да отида в
Банско, а ще отида в Алпите, защото там обслужването е на много високо ниво…”
Разбира се, това е само един доста критичен вариант. Силно се надявам, че той
ще разкаже за капамата, за кръчмите, за автентичния стил, за пистите и все пак
– за БЪЛГАРСКОТО гостоприемство. Ще оцени всички достойнства на нашата малка
страна, няма да обърне никакво внимание на недостатъците и ще се върне пак –
следващият път с приятелите си, които е успял да въодушеви с разказите си.
Размечтах се, ще кажете вие. Може и да сте прави. Но няма как да не ми се иска
именно този да е PR сценарият на всичко, свързано с българския туризъм. И няма
как да не искам всички ние – българите, да мислим по-стратегически, по
концептуално и с по-голямо самочувствие. Защото в крайна сметка, няма как дълго
време да продаваш някакъв продукт, ако не си абсолютно убеден в качествата му,
нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар