Бъдещето оживява

Не беше отдавна, когато представата за холограмните образи беше запазена марка единствено на Стар Трек и Междузвездн войни. Два съвсем актуални комуникационни примера обаче, ме карат да си мисля, че всъщност ние вече живеем в бъдещето, независимо, че непосредставената реалност упорито се опита да ни прави на щрауси.

Първият пример е от Испания. Това е първият в света холограмен протест, в който хиляди се включват във виртуалния поход против закон, забраняващ протестите пред сградите на публични институции.

Вторият пример е от Русия. Кампанията е насочена срещу онези шофьори, които упорито продължават да паркират на места за инвалиди, без самите те да са такива.

 

 

Малка нощна “приказка” за рекламата

През последния месец ми се налага да върша определени неща в интервала 3-5 часа през нощта и тъй като заниманията ми по това време изискват от мен поне да съм будна (!), често прибягвам до телевизора за забавление. Докато пиша това, обаче си давам сметка, че „телевизор” и „забавление” в контекста на този безумен часови пояс, са две думи, които в името на истинността, няма как да сложа в едно изречение. Програмата по това време е отчайваща, дори повторенията на предавания са малко. От екрана се лее само и единствено боза, но не каква да е, а пресечена – с дъх на латиноамерикански сапунки, подправена с турски сериали на око и гарнирана – тук-там с някой роден шедьовър. С две думи – цъкането по каналите през нощта е занимание, лишено от какъвто и да е смисъл – констатация, която едва ли би изненадала някого. 

Принципно, сама по себе си, не изненадва и мен. Това, обаче, което на фона на цялата тази кафеникаво-блудкава течност, успява почти всяка нощ да ме впечатли искрено, е наличието на рекламни блокове! Без майтап! Повторенията на безумни предавания биват накъсвани от реклами, които някой е програмирал, но още по-учудващо - друг е платил. И тези реклами никак не се свеждат до уникалното творение – телешопинга. През последните дни видях реклами на слънцезащитни кремове, напитки и какво ли още не. Все неща, които на мен и на останалите неколцина изтрещели зрители в този безумен час, ще ни бъдат от изключителна, неотложна и безкрайно необходима полза. Подозирам обаче, че шефовете на отделите, платили за рекламата на тези брандове, не са между гледащите телевизия през нощта, в противен случай няма да успея да намеря логично обяснение за това тяхно решение да похарчат никак не малък бюджет за поява в този „праймтайм”.

Всъщност, споделих тези мои среднощни телевизионни преживявания, защото винаги, ама винаги, като зрител, слушател и най-вече – потребител, съм се чудила кои са тези хора, които плащат за солидната доза безумия, които преминават през местата за реклама, независимо къде са ситуирани те. Защото, както казват старите хора, не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава – народна мъдрост, която за съжаление явно важи в пълна сила за голяма част от родното рекламното програмиране. 

Съдържанието е всичко, каза Бил Гейтс

               Много се радвам, че успях да открия оригиналния текст на статията, написана от Бил Гейтс през март 1996-та година - "Content is King". Не бих искала да си позволявам да я превеждам, затова я оставям в английския й вариант, като единствено ще я оформя графично, за да улесня четенето.
                Това, което мен лично ме впечатлява в нея, е че въпреки че е написана толкова отдавна, тя засяга тема, която е на дневен ред днес повече от всякога. Между редовете й седи недвусмисленото желание за развитие на качественото съдържание и стремежът към усъвършенстване на информацията, предоставяна онлайн. Проблем, изключително актуален във времето, когато дайл-ъпът е част от миналото, а бюджетите за реклама в интернет надвишават в десетки пъти тези, за които Бил Гейтс говори тогава…
                С други думи, според мен, тази статия определено си заслужава отделеното време.
Насладете й се!

Content is King 

Content is where I expect much of the real money will be made on the Internet, just as it was in broadcasting.

The television revolution that began half a century ago spawned a number of industries, including the manufacturing of TV sets, but the long-term winners were those who used the medium to deliver information and entertainment.

When it comes to an interactive network such as the Internet, the definition of "content" becomes very wide. For example, computer software is a form of content-an extremely important one, and the one that for Microsoft will remain by far the most important.

But the broad opportunities for most companies involve supplying information or entertainment. No company is too small to participate.

One of the exciting things about the Internet is that anyone with a PC and a modem can publish whatever content they can create. In a sense, the Internet is the multimedia equivalent of the photocopier. It allows material to be duplicated at low cost, no matter the size of the audience.

The Internet also allows information to be distributed worldwide at basically zero marginal cost to the publisher. Opportunities are remarkable, and many companies are laying plans to create content for the Internet.

For example, the television network NBC and Microsoft recently agreed to enter the interactive news business together. Our companies will jointly own a cable news network, MSNBC, and an interactive news service on the Internet. NBC will maintain editorial control over the joint venture.

I expect societies will see intense competition-and ample failure as well as success-in all categories of popular content-not just software and news, but also games, entertainment, sports programming, directories, classified advertising, and on-line communities devoted to major interests.

Printed magazines have readerships that share common interests. It’s easy to imagine these communities being served by electronic online editions. But to be successful online, a magazine can’t just take what it has in print and move it to the electronic realm. There isn’t enough depth or interactivity in print content to overcome the drawbacks of the online medium.

If people are to be expected to put up with turning on a computer to read a screen, they must be rewarded with deep and extremely up-to-date information that they can explore at will. They need to have audio, and possibly video. They need an opportunity for personal involvement that goes far beyond that offered through the letters-to-the-editor pages of print magazines.

A question on many minds is how often the same company that serves an interest group in print will succeed in serving it online. Even the very future of certain printed magazines is called into question by the Internet. For example, the Internet is already revolutionizing the exchange of specialized scientific information. Printed scientific journals tend to have small circulations, making them high-priced. University libraries are a big part of the market. It’s been an awkward, slow, expensive way to distribute information to a specialized audience, but there hasn’t been an alternative.

Now some researchers are beginning to use the Internet to publish scientific findings. The practice challenges the future of some venerable printed journals. Over time, the breadth of information on the Internet will be enormous, which will make it compelling. Although the gold rush atmosphere today is primarily confined to the United States, I expect it to sweep the world as communications costs come down and a critical mass of localized content becomes available in different countries.

For the Internet to thrive, content providers must be paid for their work. The long-term prospects are good, but I expect a lot of disappointment in the short-term as content companies struggle to make money through advertising or subscriptions. It isn’t working yet, and it may not for some time.

So far, at least, most of the money and effort put into interactive publishing is little more than a labor of love, or an effort to help promote products sold in the non-electronic world. Often these efforts are based on the belief that over time someone will figure out how to get revenue.

In the long run, advertising is promising. An advantage of interactive advertising is that an initial message needs only to attract attention rather than convey much information. A user can click on the ad to get additional information-and an advertiser can measure whether people are doing so.

But today the amount of subscription revenue or advertising revenue realized on the Internet is near zero-maybe $20 million or $30 million in total. Advertisers are always a little reluctant about a new medium, and the Internet is certainly new and different. Some reluctance on the part of advertisers may be justified, because many Internet users are less-than-thrilled about seeing advertising. One reason is that many advertisers use big images that take a long time to download across a telephone dial-up connection. A magazine ad takes up space too, but a reader can flip a printed page rapidly.

As connections to the Internet get faster, the annoyance of waiting for an advertisement to load will diminish and then disappear. But that’s a few years off.

Some content companies are experimenting with subscriptions, often with the lure of some free content. It’s tricky, though, because as soon as an electronic community charges a subscription, the number of people who visit the site drops dramatically, reducing the value proposition to advertisers.

A major reason paying for content doesn’t work very well yet is that it’s not practical to charge small amounts. The cost and hassle of electronic transactions makes it impractical to charge less than a fairly high subscription rate.

But within a year the mechanisms will be in place that allow content providers to charge just a cent or a few cents for information. If you decide to visit a page that costs a nickel, you won’t be writing a check or getting a bill in the mail for a nickel. You’ll just click on what you want, knowing you’ll be charged a nickel on an aggregated basis.

This technology will liberate publishers to charge small amounts of money, in the hope of attracting wide audiences.

Those who succeed will propel the Internet forward as a marketplace of ideas, experiences, and products-a marketplace of content.

This essay is copyright © 2001 Microsoft Corporation. All Rights Reserved.

Когато мозъкът ни диктува какво да си купим

Защо често си поръчваме „като на онзи човек от съседната маса”? Какво ни кара да купуваме неща, които не са ни необходими? Защо в Mc Donalds мирише толкова осезаемо на пържени картофки? Какво ни кара да колекционираме разни непотребни наглед неща? Защо отново си купихме нещото, което се бяхме зарекли повече да не пазаруваме? 

На тези и още хиляди въпроси, датският маркетингов експерт Мартин Линдстрьом намира изключително любопитни отговори в книгата си „Биология на купуването” (2011). И то, не докато седи, забол нос в дебелите книги, а докато наблюдава директно човешкия мозък и това как различните неврони реагират на дразнения, свързани с купуването. В нея той описва нашироко резултатите от мащабни изследвания на човешкия мозък, които представят по един научен и същевременно изключително любопитен начин, доста интересни заключения. Свежият стил на автора, самоиронията и чувството му за хумор, пък превръщат книгата с оригиналното заглавие „Buy.ology” в едно истинско изживяване.

Ето някои любопитни заключения, извадени директно от самата книга. Преди да достигне до тях, обаче, изследователят не пропуска да подчертае, че „невромаркетингът не е за имплементирането на идеи в мозъка на хорaта или насилването им да купят нещо, което не искат да купят; той е за това да открие онова, което е вече в главата ни – нашата Покупкология”.

 „Или накратко, резултатите от сканирането показват, че предупрежденията върху цигарените кутии не само не възпират, ами чрез активиране на нуклеус акумбенса те като че ли всъщност окуражават пушача да запали. Нямахме друг избор, освен да си извадим заключението, че същите тези  предупредителни надписи, целящи да отказват хората от пушенето, да снижават раковата заболяемост и да спасяват животи, вместо това са станали направо блестящ маркетингов инструмент за тютюневата промишленост.”

„Резултатите показват, че ние не запомняме брандове, които не са интегрална част от сюжетната линия на програмата. Те стават бял шум, забравят се лесно и мигновено… С други думи специалистите по реклама и маркетинг, които ни бомбардират с бранд подир бранд, по-добре направо да драснат клечката на всичките милиони долари, които мислят да похарчат за рекламите си. Освен, ако въпросният бранд не играе основна роля в сюжетната линия, ние няма да го запомним и точка по въпроса.”

„Именно огледалните неврони ни определят като консуматори. Точно както мозъкът на жената я кара да изпита какво е да изглеждаш като оная секси манекенка, така и мозъкът на този мъж му казва как ще се чувства, ако живее според рокендролската си мечта.  И в двата случая огледалните им неврони надделяват над рационалното им мислене и ги карат подсъзнателно да имитират – и да си купят- това, което е пред очите им.”

„Ритуалите и суеверията упражняват силно влияние върху това как и какво купуваме. Неслучайно, през последните няколко години се наблюдава световна тенденция козметичната промишленост да прибягва до „научни” формили, за които се твърди, че миризмата се нагаждала към ДНК на потребителя на продукти. Като оставим настрана факта, че идеята парфюмът да отговаря на нечие ДНК е чиста лудост, това не е спряло нито една от тези компании да продължават да се опитват да убедят клиентите си, че подобни мистериозни формули съществуват.”

„От всичките ни сетива, обонянието е най-първично и най-дълбоко вкоренено. Така че една ли е изненадващо, че специалистите по маркетинг много бързо се усетиха да ароматизират продуктите. Когато говорим за храна, знаеш ли защо в почти всички големи супермаркети има и пекарна? Не само защото аромата на току-що опечен хляб ти казва, че той е пресен, но и защото мениджърите знаят, че когато ароматът на горещ хляб или поничка те удари в носа, ти моментално огладняваш толкова зверски, че си готов да зарежеш предварително приготвения си списък и да започнеш да трупаш в кошницата неща, които никога не си имал намерение да купуваш.”

С две думи – ако все още не сте имали възможността да вземете в ръце тази изключително интересна книга, просто не го отлагайте повече. Сигурна съм, че тя ще ви вдъхнови за много нови професионални открития!

Блатото „Държавни поръчки”

Патово положение и за PR, и за рекламата

Кризата подтикна целия  PR сектор да повиши вниманието си към държавните поръчки. Естествено – когато бюджетите на компаниите стават все по-стеснени, алтернативата да организираш „пресконференции” или „информационно обслужване” за десетки хиляди, няма как да не звучи особено атрактивна. Въпреки възможната идиличност на подобен сценарий, който да протече по класическите: „качествен брийф от страна на институцията, следван от креативен пич – от страна на агенциите и на финала – звън на лед в чашите за уиски, с които се отпразнува сделката”, нещата у нас никак не седят така розово. Най-често конкурсите се печелят от едни и същи хора, които естествено никак не са „никому” не познати и почти е невъзможно с чист креативизъм и творчески ентусиазъм да се спечели една или друга поръчка, дори и кандидатът да е представил най-нисък бюджет. Защото, за разлика от частните конкурси, при държавните „бюджетът” никак не е водещ за резултата от конкурса. За съжаление – не са водещи и „креативната идея” и „талантливият подход”. Водещи са единствено връзките. И въпреки, че големите „играчи” в PR бизнеса често предпочитат да помахват с ръка и да сменят темата, когато разговорът наклони в посока „държавни поръчки”, фактите са си факти.

Срещата на CHIVAS 12, посветена на “Рекламата” и проведена неотдавна, показа, че освен в PR, картинката и при усвояване на държавни поръчки в сектор „Реклама” е доста сходна. Вероятно, защото на финала на секторите „Връзки с обществеността” и „Реклама” седят едни и същи специалисти „Маркетинг и реклама”, от които зависи кой какво ще получи, кой какво ще даде и кой каква кампания, ще успее да изфабрикува. Ситуацията е повече от патова за сектора – едни и същи пари достигат до едни и същи хора, на които им липсва каквато и да е мотивация да правят креативни неща и, извинете ме за грубия израз, но най-често реализират кампании лишени от тотален смисъл, идея или въображение. Просто, защото  там някъде има едни пари, които трябва да се усвоят и те ЕДИНСТВЕНО и САМО трябва да се усвоят. Без значение по какъв начин. И проблемът, както казва във видеото от срещата (гледай тук: http://video.chivas12.bg/advertising/) и режисьорът Стоян Радев, не е в злините, които са направили онези, които са снимали един или друг глупав клип – държавна поръчка, а в пропуснатите възможности да се реализират добри неща с тези наистина големи бюджети.

Няма нужда да обясняваме кой за какво е виновен или да изследваме причините защо се е стигнало до тук. Факт е че тази ситуация ще продължи да битува, докато всички ние, участниците и в двата сектора, не й дадем масова гласност. Силно се надявам, че тази среща на CHIVAS, която на финала завършва с Меморандум, ще се превърне в първа крачка към масова кампания (надявам се подкрепена от браншовите организации), която да генерира buzz по темата и с упоритост, малко по малко, да успее да стигне до вниманието на когото трябва и тежкото и тромаво колело най-после да се задвижи. Със сигурност МНОГО недоволни от тази публичност ще има, защото интересите са огромни. И битката ще е ожесточена, но… нима възможността да правим добре платени креативни кампании не си заслужава усилието? Съмнявам се. 

Филмови PR легенди

PR феноменът STAR WARS

Каквото и да кажем за STAR WARS – ще е малко. Фен съм и това определено ме прави пристрастна. Въпреки това, няма как да не искам да отправя за пореден път адмирациите си към Лукас и компания, които преди повече от 30 години поставят началото на една истинска огромна индустрия.

Подобен проект, обаче, не се реализира от само себе си. Не става и „супер проект” от нищото. Оказа се, че Джордж Лукас, още при подписването на договора за изпълнение на първия си филм от поредицата – STAR WARS EPISODE IV, предвижда превръщането му  във „фен продукция”, като си осигурява свобода и автономност за реализиране на всякакви вторични проекти, свързани със сюжета на филма и лицата на героите, които да добавят допълнителна емоционална обвързаност между филма и феновете му. Тоест – още преди да е започнал да прави каквото и да е, свързано с филма, той има ясна визия, маркетингова стратегия и точно дефинирана аудитория – за него ключова публика са хората, фенове на темата „за звездите”, изключително популярна по това време. Към тях той трябва да подходи емоционално – друга по-ефективна форма на убеждаване няма.

След като първият филм излиза по киносалоните в САЩ, за една година се превръща в най-касовият филм в историята до този момент. Номиниран е за 11 награди Оскар, от които печели 7. Подобен е успехът, който „сполита” и всяка една от останалите пет серии, въпреки че трябва да признаем – твърдите фенове на суперпродукцията и до ден днешен не възприемат радушно „Новите серии”.

Какво превръща филма в легенда?

Това е може би въпросът, който си задава всеки, който „те първа” се запознава със STAR WARS (извинете ме за оригиналното изписване, но българският превод ми създава усещане за преднамерена инфантилност). Първата серия излиза през 1977 г., последната – макар и не нова, но модернизирана серия, излиза през 2011-та. Огромен период от време, в който се сменят поколения, а нагласите и очакванията на публиката стават все по-завишени, особено що се отнася за SCI-FI жанра. Натискът и изискванията са огромни, Лукас обаче е готов да посрещне всяка новост. Нямам намерения да правя исторически преглед на иновациите и гъвкавостта на режисьора. Само искам да подчертая, че иновативността, смелостта и стратегическото мислене са факторите, които продължават да пълнят салоните и днес. В тази връзка, изключително откритие за мен беше фактът, че Джордж Лукас, освен класическите „трейлъри” към своите филми, много преди да има социални мрежи и YouTube, приготвя Viral клипчета (със сигурност без да знае, че години по-късно те ще се казват така), които търпеливо „изчакват” своето време. Поредицата „Darth Vader in Love”, която се състои от 4 кратки части, е нищо различно от успешен пример за вирусен маркетинг днес. Малко хора знаят, че тези клипчета са заснети веднага, след като е завършена и първата серия от филма (тоест – през 1977-ма!) и това наистина е Darth Vader, декорът е оригиналният, а снимките са направени в едно от студията, в които е заснет част от филма в Лондон.
       Част първа.

 Част втора.

 Част трета.

 Част четири.

За всички фенове, представата за STAR WARS през годините е поддържана повече от успешно и чрез поредицата от добре изпипани фен продукции. Нещо повече – „Empire of Dreams”, документалният сборник от филми и клипове, посветени на шестте серии от сагата, е с времетраене от над 4 часа! Това, което мен лично най-силно ме впечатли е чисто PR-ският подход, който е приложен в един от елементите -  5-6 от най-известните режисьори на Холивуд, разказват как STAR WARS ги е впечатлила и как са били повлияни от отделните серии, за да създадат след това различните свои суперпродукции. Изключително впечатляващо! Без капка завист към Джордж Лукас, всеки един от тях засвидетелства легендарния произход на тази поредица.

http://www.youtube.com/watch?v=AGo7kYQC_mU

През годините STAR WARS се налага като културен модел. Броят на препратките и „случайните реплики”, които кореспондират с филмовата сага и могат да бъдат открити в други филми – от глуповатите сериалчета на FOX Life, до безспорни „класики в киното”, е изключителен. Неизброим е и броят на препратките в рекламата. Две от най-любимите ми рекламни клипчета (за навигационната система Tom-Tom):

 Tom-Tom с Yoda.

 Tom-Tom с Vader.

„Ала STAR WARS” се разви и титаничният рекламен сблъсък между Greenpeace и Volkswagen от последната една година – още едно доказателство, че метафората STAR WARS е устойчив мисловен модел и днес.

 Greenpeace, VW Dark side, част  1.

 Greenpeace, VW Dark side, част  2.

 Volkswagen Отвръща на удара. 

Изключително интересни и изцяло в PR контекста са и съпътстващите филма събития. Саундтракът на STAR WARS буквално „заживява собствен живот”. Той е замислен и реализиран като отделна огромна инвестиция, чиято възвръщаемост също кореспондира с неизброимото. Когато Джордж Лукас кани Джон Уилямс (един от най-награждаваните композитори на филмова музика с 5 „Оскара” и огромен брой „Грами” и „Златен глобус”) да напише музиката още на първия филм и да я запише с Лондонския симфоничен оркестър, на мнозина това се е видяло прекалено „претенциозен” ход. Днес обаче, именно тази първоначална инвестиция се превръща в едно от най-устойчивите комуникационни механизми, които поддържат идеята за STAR WARS жива. Нещо повече – привилегия е за всеки симфоничен оркестър по целия свят (в това число и на Софийския симфоничен оркестър), да разработи и изпълни пред публика саундтрака на STAR WARS. Концертите се превръщат в огромни събития, а присъствието на Vader или на някои от другите герои от филма, единствено и само допълват музикалното внушение.

В етапа на киното днес, в който филмите с ефекти сякаш задължително се заснемат на 3D (или IMAX), Лукас не пропусна „да отговори на удара”. Първата серия STAR WARS конвертирана на 3D в момента е и по българските кина. В следващите 1-2 години – предстоят и останалите. STAR WARS е „изтупан от прахта”, готов да се представи в пълния си блясък и на новите, претенциозни и технологично капризни тийнейджъри. Нещо повече – готов е да се превърне в „религия” и за тях. Като влиза в света им, в живота им и в игрите им - като им предоставя възможността сами да се потопят в света на STAR WARS с играта STAR WARS The Old Republic.

http://www.youtube.com/watch?v=z0RuR3FREFw

А всъщност…STAR WARS не е нищо друго освен „a love story”, във всеки един аспект на това иначе претенциозно словосъчетание. И на нас ни остава единствено и само да й се отдадем изцяло. Отново!