Без провокации в официалната президентска реч на Обама

        Речта на Барак Обама при встъпването му в новия президентски мандат, противно на очакванията, не успя да се влезе в историята като нещо изключително.

Класическата форма, избрана за излагане на аргументацията, отново, както и при предходните му речи и най-силно – при онази, която той изнесе при обявяване на резултатите от изборите (позната още като „Речта на победителя”), беше спираловидно построена. Увод липсва. Хронологическият подбор на събитията и подредбата й в три последователни разгръщащи се аргументативни елемента, е ефективно решение именно за публични изяви с разнородна аудитория, които не налагат вникване в представената информация. Спираловидната конструкция се поддържа от петкратното повторение на основната теза в рамките на изказването, при което с всяко ново повторение, становището се разгръща чрез едно от ключовите послания от отминалата кампания. Така в откриващото становище, поместено в началото на речта, е включено най-широкото понятие от политическата идеология на Барак Обама – демокрацията. Последователно към изказа са внесени послания, свързани със „свободата”, „борбеността” и „действието”, за да завършат с открития призив, добре познат и от двете кандидат-президентски кампании, насочен към народа и към една обединена и про-активна „заедност”, която може да постигне всичко. Заедност, завещана от прадедите, която трябва да бъде поддържана и подхранвана, защото само и единствено чрез нея, Американският народ може да се пребори с проблемите си и да постигне своята Американска мечта (която е разгърната нашироко в „Речта на победителя”).

Речта е изключително емоционална – факт, който е продиктуван, както от самия повод, така и от цялостния стил на Президента, налаган и поддържан чрез всеки един от елементите, включени в кандидат-президентската кампания. Именно в резултат на тази търсена емоционалност, изказът е наситен с епитети (много повече са от глаголите), използват се примери от героичното минало, олицетворения, сравнения, метафори, повторения, психологически паузи. В аргументативната част, изцяло в стила на предходните речи, Барак Обама назовава „малкия човек”. С риск от клише, тук отново присъстват добре познатите типажи – войникът, учителката, децата.

Това, което отсъства в самата реч, е конкретната цел. Нещо голямо и завладяващото, което да бъде запомнено, повтаряно или пре-цитирано, което да се превърне в завет за последователите му. Измежду помпозното, на моменти - поетично говорене, все пак се открояват три проблема, които могат да се окачествят като заявка за бъдеща работа – 1. покриване на изискванията на съвременната икономика, 2. поощряване на свободния пазар и 3. грижа за малкия и „уязвимия”.

Финалът на речта не е помпозен. Той се явява поредното преповтаряне на ключовото становище – този път, акцентът е върху общността. В него се съдържа призив, дотолкова, доколкото всичко казано преди това би било единствено възможно, ако всички американски граждани се обединят в едно. Акцентът отново е поставен върху онази „заедност”, задължителна за политическото мислене и ценностната система, която Барак Обама и неговият екип демонстрират вече повече от четири години.

Да, това няма да е речта на Кенеди от 1961 г., със запомнящото се: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се замислете какво можете да направите вие за нея”. Няма и да е речта на Линкълн от 1865г. За сметка на това, тази реч е една истинска „Обамова” реч, в която той е точно толкова себе си, колкото е и във всеки един елемент от кампанията, която проведе преди изборите – искрен, близък до хората, видимо загрижен и абсолютно готов да бъде припознат като „бащата” на нацията – такъв, от какъвто нацията има нужда в момента, за да се справи с проблемите, пред които е изправена.

Реч на Елиф Шафак, авторът на „Любов”

Как да направим речта си завладяваща?

            Проектът „Блогът на една книга” (http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2012/02/2011.html) ме върна назад в спомена за „Любов” – последната художествена книга, която прочетох на един дъх. Въпреки първоначалният скептицизм, с който в известна степен подходих към нея, тя бързо ме завладя и се превърна категорично в книгите, за които обичам да говоря.

Далеч не сюжетът й обаче, е нещото, за което искам да разкажа сега. Това, което ме впечатли дори още повече от самата книга, е авторът й – туркинята Елиф Шафак, и по-специално нейната публична реч като гост-лектор на конференциите TED.

Уверена, космополитна и харизматична – така бих я окачествила аз в ролята й на оратор. Смислено, добре балансирано и динамично – такова пък е определението ми за самата реч на Шафрак пред събралата се аудитория. Определено всеки, на който му предстои публична изява от класическите 20тина минути, може да се поучи от това конкретно представяне на турската писателка.

Ето как бихме могли да откроим ключовите акценти на завладяващата публична реч, на базата на представянето на Елиф Шафак:

Добре структурирана теза, изнесена в уводната част на речта. Уводът на класическите речи се състои от няколко ключови изречения, с които трябва да грабнем вниманието на аудиторията си. Въпреки, че той не е задължителен елемент за речите, рядко можем да си позволим на практика реч без увод. Веднага след кратките встъпителни изречения, трябва да кажем и тезата си.

Обособяването на тезата не бива да се пренебрегва. Най-важното трябва да се концентрира в едно изречение. Колкото по-ясно, толкова по-добре. Понякога това изглежда „фасулска работа”, но често концентрирането на мисълта в едно единствено – точно и ясно изречение, далеч не е толкова лесно. Трябват репетиции. Тезата на Елиф Шафак беше обособена в общи линии така: „Всяка ограничение води до упадък”.

Изграждане на аргументативна част от минимум три основни аргумента в полза на тезата. Аргументите трябва да бъдат задължително измислени и отрепетирани преди събитието. Не бива да се разчита на „импровизации”, колкото и да се чувстваме навътре в темата. Не забравяйте, че единствено добрата подготовка ражда добри импровизации. Аргументацията на Елиф Шафак включва три момента - личното ограничение, социалното ограничение и политическото ограничение. Всеки един от тях е развит в подаргументация.

Позоваване на авторитети. Авторитетите обаче трябва да се подбират внимателно. Не бива да се забравя , че те трябва да са изцяло съобразени с очакванията, знанията и „харесванията” на аудиторията. В случая Шафак на няколко пъти използва цитати, които не са нито много дълги, нито много протяжни. Изключително добра идея е писател да цитира писатели – както прави в случая и тя.

Ако ще се разказват лични истории – внимавайте  с дължината на разказа. Всяка история не бива да е по-дълга от няколко изречения, иначе рискът да отегчим аудиторията е реален. Личните истории идентифицират оратора със самия разказ и скъсяват дистанцията между него и аудиторията му. Дали ще има или няма да има лична история в аргументацията на речта, зависи от нагласите на аудиторията. Проучете ги предварително.

Никакви вицове или „забавни случки”, ако не сме абсолютно убедени, че сме добри разказвачи. Иначе ще се постигне обратният ефект. Неизбежно е.

Финалът като кулминация на речта. За разлика от увода, заключиението е задължително. То трябва да преповтаря (но не дословно) тезата, изведена в началото. Емоционалността на този етап от речта също е задължителна. Епитетите се подбират, така че да градират изказа. Добре е речта да завършва с апел или призив към аудиторията. Турската писателка избира да завърши речта си с цитат – послание на древните суфисти (изборът не е случаен, суфистите и техните послания присъстват осезаемо в книгата й „Любов”, аудиторията със сигурност е запозната с това). Посланието кореспондира изцяло с казаното до тук, внася допълнителна емоционалност и призовава към размисъл.

Външният вид на оратора трябва да е абсолютно незабележим. Нищо по него не бива да прави впечатление, защото така вниманието на аудиторията  ще се насочи към тоалета, а не към думите на оратора. Неслучайно Елиф Шафак е облечена цялата в черно. Дрехите й се превръщат във фон, на който думите изпъкват без проблем.

Жестовете трябва да са обрани. Препоръчителни са отворените жестове в средния регистър (между хълбока и раменете) – това ще подчертае искреността на думите ви. Репетирайте жестикулациите си пред огледалото и внимавайте да не ги превърнете в своеобразно "тактуване" на думите. Отстрани изглежда много неестествено!

И може би най-важното от всичко: напишете си речта предварително и си я научете. Не я учете на изуст, но импровизирайте свободно върху нея. Разгледайте внимателно представянето на Елиф Шафак и бъдете сигурни, че дамата, колкото и естествена да ви се струва, никак не си съчинява нещата на момента. Не се запъва, не се чуди, а разказва – без паузи и каквито и да е междуметия.

Освен всичко останало – предварителната подготовка ще ви даде повече увереност и ще намали сценичната треска!

Ето тук можете да видите и самото представяне на Елиф Шафак пред TED:

http://www.ted.com/talks/elif_shafak_the_politics_of_fiction.html

Коментар за новия сайт Jobtiger.tv

Във видеото, детайлите са ключови

Започвам с поздравление към колегите от Jobtiger за смелата постъпка да пуснат интерактивен видео-сайт. Определено има доста полезни неща, които могат да бъдат видени/чути на него, но като всяко ново начало – има и доста елементи, които трябва да бъдат изчистени във времето и които всеки, решил да се захване с „телевизионерство” (макар и в рамките на сайт или блог), трябва да има предвид. В противен случаи, рискуваме да наподобим максимално онова чукче от онзи виц и накрая щем-не щем да си признаем: „прилича на световните сайтове, ама няма нищо общо”.

http://jobtiger.tv/consultant/kak-da-upravlyavate-imidja-si-online

Ораторите в кратките филмчета

Те не случайно са „лицата” на сайта. Като преносители на идеята, ораторите се явяват фронтмените на нашия проект. Като такива, не бива да са просто „кои да е”. Не всеки, който е добър в писането или в практиката, е подходящ за видео изява. Нека си припомним, че телегеничността е съвкупност от качества – както вербални, така и невербални, които най-често са дарба, но дори и такава, трябва да се развиват и усъвършенстват. В тази връзка ключово е да не допускаме в лица на нашата кампания да се превръщат хора, с регионални говорни изменения, лоша дикция, нисък патос или говорни дефекти.

Невербална комуникация

Невербалната комуникация, както повечето специалисти по комуникация знаят добре, съставлява огромната част от комуникацията изобщо. Ще припомня само, че според изследванията, едва 7% от комуникацията се осланя на смисъла от казаното. В тази връзка, не бива да неглижираме нито един от елементите, които съставляват невербалната комуникация. Ще премина само накратко през тях, конкретно в контекста на разглежданите образователни клипчета:

Проксемиката е подразделение от НВК, което обръща сериозно внимание на разпределението на предметите в пространството и значението, което те получават в зависимост от конфигурацията им с останалите - съседни елементи. В тази връзка, изключително важен е декорът, на който са снимани видеата. Впечатление прави полу-празната библиотека, която служи за фон на по-голямата част от видеата на заглавната страница на сайта. Липсата на книги, както и недобрата подредба зад говорещите, навява на самоцел. Не е ясно защо е избран точно този фон и какво искат да ни кажат авторите с него.

Кинесиката се свързва с положението на тялото на говорещия. В част от клиповете се забелязва скованост на ораторите, липса на синхрон между вербална (думи) и невербална комуникация от тяхна страна (поза и жестове), което независимо дали е в резултат от притеснение или липса на опит, създава шумове при възприемане на посланието на оратора от аудиторията. С други думи – никак не е подходящо ораторът, който ни говори за „имидж”, да е поприседнал върху рафт от етажерка.

Вокалика. Със сигурност сте забелязали как звучат западни образователни видеа. Ораторите говорят енергично и въздействат с пъления диапазон от възможности, които има собствения им глас. Почти няма да чуете оратор, който говори плахо, мъмри си под носа или в чийто глас по какъвто и да е начин се долавя колебание, срам или притеснение. Подобни емоции трябва да бъдат притъпени, за сметка на убедителното, категорично ораторско говорене.

Външен вид и облекло. Не искам да звуча критично, но сайт, чиято аудитория е подчертано бизнес-ориентирана, никак не е редно да си позволява да представя на нейното внимание лица, които не са поднесени в съответния (според очакванията й), външен вид. Спортно-елегантният стил е изключително удобен и аз лично го предпочитам, но когато говорим за мениджъри и мениджърско поведение, той е уместен единствено и само за уикенда.

На финал, със сигурност ще искате да ме оборите, като кажете, че „съдържанието е най-важно”. Определено ще сте прави, но нека не забравяме, че първото впечатление се изгражда подсъзнателно (и невербално) през първите няколко минути от срещата и остава водещо за бъдещото развитие на комуникацията.

С други думи – старата поговорка „по дрехите посрещат, по ума изпращат”, що се отнася до визуалното възприемане, днес е по-категорична от всякога и ако не се съобразяваме с това - рискуваме, най-малкото - да ни одумват! :)