Речта на
Барак Обама при встъпването му в новия президентски мандат, противно на
очакванията, не успя да се влезе в историята като нещо изключително.
Класическата
форма, избрана за излагане на аргументацията, отново, както и при предходните
му речи и най-силно – при онази, която той изнесе при обявяване на резултатите
от изборите (позната още като „Речта на победителя”), беше спираловидно
построена. Увод липсва. Хронологическият подбор на събитията и подредбата й в
три последователни разгръщащи се аргументативни елемента, е ефективно решение
именно за публични изяви с разнородна аудитория, които не налагат вникване в
представената информация. Спираловидната конструкция се поддържа от петкратното
повторение на основната теза в рамките на изказването, при което с всяко ново
повторение, становището се разгръща чрез едно от ключовите послания от
отминалата кампания. Така в откриващото становище, поместено в началото на
речта, е включено най-широкото понятие от политическата идеология на Барак
Обама – демокрацията. Последователно към изказа са внесени послания, свързани
със „свободата”, „борбеността” и „действието”, за да завършат с открития
призив, добре познат и от двете кандидат-президентски кампании, насочен към
народа и към една обединена и про-активна „заедност”, която може да постигне
всичко. Заедност, завещана от прадедите, която трябва да бъде поддържана и
подхранвана, защото само и единствено чрез нея, Американският народ може да се
пребори с проблемите си и да постигне своята Американска мечта (която е
разгърната нашироко в „Речта на победителя”).
Речта е
изключително емоционална – факт, който е продиктуван, както от самия повод,
така и от цялостния стил на Президента, налаган и поддържан чрез всеки един от
елементите, включени в кандидат-президентската кампания. Именно в резултат на
тази търсена емоционалност, изказът е наситен с епитети (много повече са от
глаголите), използват се примери от героичното минало, олицетворения,
сравнения, метафори, повторения, психологически паузи. В
аргументативната част, изцяло в стила на предходните речи, Барак Обама назовава
„малкия човек”. С риск от клише, тук отново присъстват добре познатите типажи –
войникът, учителката, децата.
Това, което
отсъства в самата реч, е конкретната цел. Нещо голямо и завладяващото, което да
бъде запомнено, повтаряно или пре-цитирано, което да се превърне в завет за
последователите му. Измежду помпозното, на моменти - поетично говорене, все пак
се открояват три проблема, които могат да се окачествят като заявка за бъдеща
работа – 1. покриване на изискванията на съвременната икономика, 2. поощряване
на свободния пазар и 3. грижа за малкия и „уязвимия”.
Финалът на речта
не е помпозен. Той се явява поредното преповтаряне на ключовото становище –
този път, акцентът е върху общността. В него се съдържа призив, дотолкова,
доколкото всичко казано преди това би било единствено възможно, ако всички
американски граждани се обединят в едно. Акцентът отново е поставен върху онази
„заедност”, задължителна за политическото мислене и ценностната система, която
Барак Обама и неговият екип демонстрират вече повече от четири години.
Да, това няма да е речта на Кенеди от 1961 г., със запомнящото се: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се замислете какво можете да направите вие за нея”. Няма и да е речта на Линкълн от 1865г. За сметка на това, тази реч е една истинска „Обамова” реч, в която той е точно толкова себе си, колкото е и във всеки един елемент от кампанията, която проведе преди изборите – искрен, близък до хората, видимо загрижен и абсолютно готов да бъде припознат като „бащата” на нацията – такъв, от какъвто нацията има нужда в момента, за да се справи с проблемите, пред които е изправена.
