петък, 28 декември 2012 г.

Коледните картички и бизнес комуникацията


В последните няколко години, уж на шега, си събирам всички дигитални Коледни картички, които получавам. От глупави и безвкусни, до любопитни, интересни, смешни и впечатляващи – спектърът, в който могат да бъдат оценени е доста обширен. И въпреки, че е съвсем лесно да критикуваме картичките, които са ни изпратили, предлагам да погледнем от другата страна и да си припомним момента, в който отново е началото на декември и отново седим пред бялата страница в търсене на уникалното коледно послание. И независимо, дали тази година сме били вдъхновени и картичката се е появила без особени усилия, никой от нас не е застрахован от бъдещи коледно-творчески кризи на тази тема.
Ако мога да бъда откровена, основният извод, който бих могла да си направя след тазгодишното картичко-получаване е, че по-добре семпла, но авторска идея, отколкото Коледна щампа с (дори невидим) етикет: ”Free Christmas cards”. И то не заради това, че щампата е „безплатна”, а защото зад нея просто не седи никакво усилие. Вероятно това е много приемлив вариант за хора, които нямат възможност да си изработят картичката сами, но когато става въпрос за специалисти по комуникации, приемливите оправдания в тази посока, са доста оскъдни.
            Въпреки всичко, обаче, по-добре с картичка (независимо каква е тя), отколкото без такава. Защото, колкото и „рутинно”, „шаблонно” или „клиширано” да изглежда това усилие на мнозина от нас, трябва да си признаем, че има нещо наистина неповторимо в това бизнес пощата ти да бъде препълнена с добри пожелания.
Убедена съм, че именно картичките са едно от местата, където се ражда и живее Духът на Коледа!

Ето някои от одухотворените картички, които съм получавала по Коледа.


 






И за десерт – определено най-оригиналната измежду тях – видео-картичката, изготвена от екипа на All Channels Communication Group: 
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=2RZazrC-zII 



Благодаря на всички за картичките, които ми изпращате.
Нека пожеланията, написани от вас, ви се върнат с пълна сила!

четвъртък, 27 декември 2012 г.

От Кунева до Оби-Уан…


Едно предколедно видео обръщение разбуни духовете в българското онлайн пространсво. Коментарите под него, естествено варират от най-положителни до най-отрицателни. Без никакво желание да вземам страна в политическите настроения, които то подбужда, безсъмнено трябва да призная, че то определено изпълни целта си – да създаде информационен повод, който да осигури присъствие на Меглена Кунева във „времето за политика” по време на Коледните трапези.  Добре изчислено, поздравления за екипа, родил идеята!

Колко обаче добре е реализирана тя, е въпрос на съвсем друг анализ.
Според мен, този кадър, разкриващ подробности, свързани с колената на политическия лидер, е абсолютно събирателен за качеството на самото послание, което видообръщението носи.

И…още нещо, на което не мога да не обърна специално внимание за размисъл – финалът, при който е използвано вероятно едно от най-устойчивите семантични езикови клишета във филмовата история: „и нека силата е с нас…”. А колко е подходящо то за конкретната ситуация, оставам на вас да прецените.

Ето тук можете да намерите и цялото обръщение:

неделя, 23 декември 2012 г.

Пресконференцията на Путин: 5 часа ,100 въпроса и много издънки


Кликайки напред – назад из нет-а, се натъкнах на един доста интересен факт. При изписване в Google „Putin annual press conference” излизат безчет страници(!) с линкове към статии, главно от САЩ, с едно и също заглавие – “Putin defends himself in annual news conference”. За моя изненада, обаче, в голяма степен съдържанието на тези дописки, повечето от които съвсем схематични, никак не отговоря на заявеното в заглавието. Дали това е така заради желанието на американските медии, Руският президент наистина да се пооправдае за конкретни свои действия или не – не бих се ангажирала да коментирам. 

Факт е, обаче, че впечатляващият маратон, който задържа вниманието на 1200-та журналиста, събрани в залата, в продължение на четири часа и половина без никаква почивка, тази година премина през призмата на все по-стелещото се напоследък световно политическо явление – нищо-не-казването. Витиеватата реторика на Президента успя да излавира между стоте въпроса, чрез които световни журналисти се опитаха да „приклещят” руския политически лидер. 

Разбира се, добре аранжираното политическо събитие, не премина без издънки, независимо от опита и желанието на екипа на Президента. Ето някои от най-очевадните от тях: 

Очевадно толериране на свои журналисти. Най-яркият пример за това е размяната на фамилиарности между Путин и една от руските журналистки Мария Соловенко, към която той се обърна с „Маша”, а му отговори, наричайки го с галеното „Вова”. 

Пренебрегване на непознати представители на медиите. Независимо, че времето беше достатъчно много, за да може голяма част журналистите да зададат свои въпроси, усещането за театрална аранжировка по време на събитието беше доста осезаемо. До степен до която представители на медиите бяха принудени да размахват листи и лаптопи с нарисувани котенца, само и само да привлекат вниманието на Президента и той да им даде думата. Е, вниманието беше привлечено – но не това на Путин, а това на колегите им, които не останаха равнодушни и включиха това в своите материали. 

Пълнеж и общи приказки. Печеленето на време с теми и въпроси, които седят извън интереса на политическите журналисти, е вече наложил се стил на политическо говорене, който не подмина и това събитие. Обратно на очакванията на медиите, че по време на събитието ще извлекат новини, те бяха принудени да се задоволят с преповтаряне на вече познати мисли и становища. Това определено не ги направи много щастливи, но пък познанията на Путин, свързани с точната дата за края на света, обиколиха света за минути. 



Снимка: The Atlantic Mobile

Menu(Do not Edit here)

Follow by Email

Slider(Do not Edit Here!)