In memoriam: Оскар де ла Рента

Този път няма да говоря за роклите на Оскар де ла Рента. Не само защото, каквото и да се каже за тях винаги е бледо, в сравнение с това, което те представляват в действителност, но и защото този единствен път фокусът е друг.

Начинът, по който на сайта на дизайнера беше обявена неговата смърт вчера, силно ме впечатли.
Силен. Личен. Истински.

http://www.oscardelarenta.com/

Оставям на вас да се опитате да „дешифрирате“ какво е написано в това лично писмо, подписано от дъщеря му и зет му. Дори и да не успеете, обаче, смисълът не се губи. Защото емоцията не се чете, а се усеща. 

Реч на Виктория Бекъм като посланик на ООН

Честно казано за пръв път чувам Виктория Бекъм да говори. Или по-скоро – да казва, каквото и да е. Това, обаче, което слушам/гледам от официалното й представяне като Глобален посланик на ООН, определено ме впечатли – едновременно като реч и невербална комуникация.

Кратичко е – споделям го, защото има какво да се научи от него – конструиране на послания, отворен и искрен изказ, емоция, която е едновременно овладяна, но и сърдечна. Харесва ми.

Представянето можете да видите тук.

Реч на Леонардо ди Каприо пред ООН за климата

Отдавна не съм виждала/слушала толкова добре написана и произнесена реч. Няма да я анализирам. Само ще кажа - блестяща е!

Формулата е проста - проблем-решение-call for action. Поднесена с изключително добро представяне.
Продължителността й е само три минути. Три минути, които си заслужават!
Цялата реч тук:

Футболният PR на Меркел

Ден след финала на световното, едни от най-разпространяваните и споделяни снимки в социалните мрежи, са селфитата на героите на вечерта – футболистите от Немския отбор. Почти на всяка подобна снимка обаче, дори на тази с купата, стои и Меркел. Не знам за вас, но за мен това е изключително добър PR, в посока „популяризиране на образа на модерния политик – жена” и разчупване на прекалено строгия стереотип, за който не веднъж Германският канцлер е упреквана. Разбира се, Меркел можеше да не е толкова делово облечена, но пък костюмът е в един от цветовете на Германското знаме, което го прави в голяма степен уместен...

Всичко останало говори само за себе си. Все пак, за социалните медии и успехът на посланията в тях най-важно е 1. емоцията, 2. искреността и 3. поводът. И трите присъстват в този PR акт на Канцлера.

#Creativity Above All

Когато някой си носи креативното в себе си, нищо не може да го спре. Нито бюджет, нито бюрократични предизвикателства. Идеята да се използва тревата като метафора за косъм не е нова (както можете да видите и в кампаниите на Gillette), но това скромно сандъче с трева, изплевена наполовина, няма как да не ни впечатли! J

Събитието, което ще промени Пловдив

Отидох, видях и пиша. И ми хареса. Ама много. Независимо, че влезеш ли веднъж в Пловдивския #Капана, никак не ти се иска той да те пуска обратно в ежедневните ти задължения. Времето там е спряло, а атмосферата намеква за вечност, която съвпада изцяло с новото (старо) предназначение на тази старинна част на града – креативно сборище на хора от различни творчески професии. 

Ново е, защото Община Пловдив неотдавна взима решение да поднови това позападнало в последно време място, като насърчи всячески собствениците да предоставят характерните „дюкяни” на хора от различните жанрове на изкуството. Старо пък е, защото Капана е бил средище на артистична енергия още от времето на Османската империя.

С изключителна организация и със сигурност в резултат на не-лека координация, резултатите вече са на лице. За да насърчи инициативата, Общината отделя от бюджета си, прави конкурс и предоставя безвъзмездно десет от ателиетата на хора от различни креативни индустрии, като с бюджета покрива разходите по наема, тъй като в Капана всички помещения са частна собственост. Успоредно на това, инвестира в модернизиране на инфраструктурата на района, както и в „обживяването” му и целенасоченото му превръщане в креативен център на града. Резултатът - в Капана в момента тече активна ремонтна дейност – както по „стягането” на отделните помещения, така и по външния облик на пространството, като се махат тротоарите и всичко се превръща в едно голямо и единно цяло със своя атмосфера и артистичен заряд, тесни дюкянджийски павирани улички, реставрирани къщни фасади, асми, които се вият по някои от тях и много, много арт инсталации – от вътре и от вън.

С две думи – на дали ще ми се случи да посетя Пловдив оттук нататък, без да си намеря повод да се отбия в Капана, за да изпия едно кафе, да разгледам актуална изложба на фотографии, да си купя панерче (или чанта!) от рециклирана хартия, да послушам аудио-инсталация, да си купя плоча от магазинчето за плочи(!) или просто, за да почерпя вдъхновение от специфичната атмосфера, характерна само и единствено за творческите кварталчета по целия свят.

Всъщност ще направя това отново още на 20ти юни, когато започва най-мащабното „ново” събитие в Капана – ONE DESIGN WEEK, чието откриване на практика се превръща в конкретния повод за този трескав подем, за цялото пребоядисване, подготовка, подредба, вълнения, ентусиазъм… Защото с началото на тази щура, изпълнена с всякакви интересни перформанси седмица, артисти от цял свят ще имат възможността да оставят късче от себе си чрез и през това, което ще направят там...

            И най-хубавото е, че когато всичко е готово, проектът ще се превърне в още един довод към цялостната аргументация за кандидатурата на Пловдив в Европейска столица на културата 2019, конкурсът, който поставя в изключителна надпревара Града под тепетата със София, Велико Търново и Варна. Не ме разбирайте погрешно – ясно е, че всеки един от тези градове има своите специфични и изключителни предимства. За нищо на света не бих искала да ги сравнявам, а още по-малко да определям аз кой и как има или няма качества да носи тази титла. Въпреки това, целенасочените усилия на Община Пловдив си заслужиха моите адмирации и смятам, че те трябва да бъдат наградени, защото доказват как едно мащабно събитие може да промени имиджа на цял град.

Горещо им стискам палци и … си пожелавам до нови срещи в #Капана и #pLOVEdiv! 

За PRът и блогърстването със стил

Няма да направя поредния впечатляващ материал за модното събитие La T D Style, организирано от фешън блога Style Inspiratrice. Няма да ви разкажа и за прекрасните дизайнерски тениски, които видях там, вдъхновени от темата за френския „Живот в розово”. И изобщо няма да ви кажа колко красиво беше декорирано всичко по време на събитието, изцяло в хармония с настроението – пристъпваш прага на галерията „Иван Асен” 22 и се пренасяш мигновено на някоя от малките арт улички около Нотр Дам.

Ще ви разкажа обаче за най-впечатляващата дама на събитието и негов ключов инициатор – PR специалистът и блогър Ванина Ханджийска, която за пореден път ме вдъхнови да напиша два реда за това колко е важно да познаваш смисъла от модерната комуникация, особено когато си отдаден и професионално на нея.

Ванина е енергична и креативна. Освен, че е автор на триезичен и изключително интелигентно списван фешън блог, в реалния живот тя е PR специалист с повече от осем години опит в сфертата на комуникациите, като голяма част от професионалния й път е свързан не с модния, а с финансовия сектор. В момента тя се занимава с вътрешните комуникации и PR  дейностите на една от големите застрахователни компании на българския пазар. 
И понеже не искам да разводнявам с много текст, ето как самата тя намери връзката за себе си между PR и блогването, с което се надявам да вдъхновим онези от вас, които още не са започнали да пишат блог, а се „канят” отдавна, най-после да седнат и да го направят. С чисто изследователска цел, ако не с друга ;)

Защо реши да стенеш блогър?

В.Х.: Случи се много спонтанно и непланирано. Всъщност, винаги съм обичала модата и съм се възхищавала на дизайнерите, които успяват да придадат форма на своето въображение и да ни накарат да мечтаем. От години следя това изкуство и една сутрин се събудих с идеята, че мога да направя блог, в който да споделя този интерес. След това нещата започнаха да се подреждат и всички натрупани знания, интереси, контакти и идеи, свързани с модата, придобиха конкретна форма и очертания.

Какво ти дава блогърстването?

В.Х.: Дава ми свобода за изява и изразяване, мотивира ме да отида още по-далеч, да видя нови неща, да потърся нови хора и идеи, които да покажа. Една от целите на Style inspiratrice е да покаже и по някакъв начин да допринесе за популяризирането на нови лица, нови места, оригинални подходи.

Как това да имаш собствен блог се отразява на професионалното ти отношение към новите медии?

В.Х.: Това са медии, които изискват почти непрестанно актуализиране на знанията и адаптиране на комуникационните подходи. Това, че имам собствен блог ми помага да разбирам по-добре тези медии, защото по някакъв начин живея в тях, да уча нови неща, да комуникирам по нов начин.

 

PR събитие за блогъри и уроците на Fibank

Шестият рожден ден на блога на
Fibank е един добър повод да си припомним колко е важно да бъдем партньори с блогърите. Колко е важно да ги познаваме, да се сприятеляваме с тях и като цяло - да се опитваме да изграждаме още по-хубави професионални отношения...

Без излишни подробности, ето какво научихме от това страхотно и много уютно събитие:

Мястото на събитието за блогъри, трябва да е неформално, точно каквато трябва да бъде и цялата комуникация с тях. Защото атмосферата изгражда контекст, който или ще ни държи дистанцирани, или ще ни подтикне към интересни разговори. В тази връзка, клуб или бар е по-добре от хотелско лоби, супер скъп и изискан ресторант или зала. Все пак блогърите са креативни хора, затова е важно да подходим и ние креативно към тях.

Специалният момент. Свикнали сме на "специални" събития да има "специално" откриване, речи и т.н "специални" неща. При събитията за блогъри - колкото по-малко формално "специални" неща има, толкова по-добре. В случая нямаше изобщо говорещи шефове и клиширани приказки. Имаше домакини и гости и това създаваше усещане, че сме наистина добре дошли на рожден ден!

Менюто и напитките. Изключително рядко на "специални" събития има бира. Ясно е защо - пие се много, не е рентабилно и не е дотам "изискано". На събитието на блогъри, обаче, когато целта ти е да ги въвлечеш в "небрежен", но конструктивен диалог, бирата се оказва някак задължителна, нали?

Подаръците. Както и при "специалните" събития, така и на по-личните и неформални събития за блогъри, трябва да има подарък за довиждане. Нещо, което да запази доброто впечатление от срещата и да се превърне във финален аргумент в полза на добрите отношения. Изборът на безмислен сувенир не е добра идея. По-скоро нещо практично, интересно или креативно. Бутилка хубаво вино, както бяха избрали и в случая домакините, е едно класически успешно решение.

Не на последно място, изключително важно е как ще въвлечем блогърите в нашия фирмен диалог. Какво ще поискаме от тях и най-важното - как точно ще го поискаме. Този момент в блогърските корпоративни срещи е изключително "тънък" и вероятно е най-същественият за това дали този вид комуникация ще бъде успешна сега и за в бъдеще или не. Ако при специалните събития "апелът" за съдействие е открит и ясен, то при тези, нещата трябва да са доста по-фино представени. Ясно е, че искаме блогърите да са ни приятели, но не бива да забравяме, че техните медии са си "техни" и именно от тях и тяхната спонтанност зависи дали, какво и как да публикуват в тях. Така че, вместо да ги натискаме да пишат за нас, нека ги вдъхновим и убедена съм, те сами не само ще пишат, но и ще говорят за нас във всеки удобен момент- онлайн и офлайн. А точно това за нас, PR специалистите, всъщност е най-важното!

МОН си образУва непростим гаф

Казват, че една снимка е по-силна от хиляди думи. Аз бих добавила - един едничък гаф понякога има силата да разруши имидж, изграждан с години. Не, че имиджът на Министерството на образованието и науката е целенасочен, целеустремен и качествено поддържан с години, но това, че някакъв "експерт" от същата институция може изобщо да допусне подобна правописна грешка, е меко казано абсурдно. Безобразна, грозна и най-вече неграмотна, тази грешка е недопустима през 21.век в европейска страна. Не бих искала да съм на мястото на колегите - специалисти по комуникации в МОН, защото съзнават или не, тази грешка е с характера на "камъчето, което преобръща колата". И още веднъж -  нека припомним, че в информационната ера, в която живеем, "реториката на детайла" има последната дума в публичните комуникации....

Снимка: offnews.bg

Реторически ПР. Методика за ПР ефективност

Научна статия

Абстракт:
В настоящата статия ПР и реторическата аргументация се разглеждат като същностно обвързани. Осмислянето на реторическата аргументация като ключова при изграждане на убеждаваща целева комуникация в рамките на ПР дискурса, налага повишаване на нивото на реторическа компетентност от специалистите по ПР. За повишаване на ефективността на практици и изследователи, свързани с реализиране на отделни ПР техники, настоящото съобщение предлага апробирана и практико-приложима Методика за ПР ефективност, която позволява детайлен анализ на ключови елементи от всяка ПР техника, чрез който да се проследи и оптимизира комуникационната ситуация за конкретните нужди на всяка една ПР кампания.

Ключови думи: ПР ефективност, реторическа аргументация, Методика за ПР ефективност, ПР техника, ПР кампания

Abstract:
The current article accepts PR and rhetorical argumentation as essentially correlated. Rhetorical argumentation and the way it is given a meaning in PR context requires enhancing the overall levels of rhetorical comprehension being in a possession of contemporary PR practitioners. This current statement offers a practice tested technique, called The PR Effectiveness Technique, which provides an opportunity of a detailed rhetorical analysis to be made and thus a key elements of PR techniques to be examined thoroughly, so that PR effectiveness to be obtained to a maximum level.

Key words: PR effectiveness, rhetorical argumentation, The PR Effectiveness Technique, PR Technique, PR Campaign

Цялата статия, можете да прочетете в онлайн изданието "Реторика и комуникации", бр.7, януари 2013г.

Поуките от един политически билборд

Без да изпадам в разточителен анализ, бих искала да обърна внимание на този конкретен билборд, който комуникира кандидат за евро депутат.

Най-вече, бих искала да се спра на няколко ключови комуникационни грешки, които подсказват тотална липса на адекватно отношение към медийния контекст, в който се реализира разглежданата комуникация.

Нека в началото си припомним, че политическият дискурс изисква строги правила по отношение на цялостната визуална комуникация (шрифтове, подбор на цветове, дрескод). В тази връзка в настоящият билборд са допуснати няколко ключови грешки, които не успяха да ме оставят безучастна, независимо от желанието ми да не коментирам политическите медийни изяви тази година. И все пак:

            - планът на снимката на кандидата е "aмерикански", а би трябвало да е близък, с акцент върху лицето. В момента акцентът индиректно е поставен върху безупречната фигура на кандидата, но лицето, което всъщност комуникира искреност, откритост и сериозност – дълбочинни качества, които на практика имат значение в политическата комуникация, остава на заден план.

            - във връзка с казаното по-горе, дрескодът е абсолютно нарушен. Европейският парламент и политическата реторика, като цяло, е консервативна и тя има своите изисквания към участниците в нейния макро контекст. С други думи – секси костюм с дълбоко деколте не е най-добрият избор за дрескод. Същото се отнася и за цвета на костюма – предпочитаните за бизнес-етикета светли тонове са кремаво, екрю или светлата гама на синьото. Но не и бялото, независимо, че то е цвят, който се свързва народопсихологически с чистота и искреност;

            -изборът на шрифтове, и по-специално, тяхното разположение, наподобява шоу програма. Италик - шрифтовете и подборът на цветове, вероятно с цел акцентиране върху дадена част от името, е присъщо за шоу изпълнители, но не и за изискванията на политическата реторика.

            -конкретният билборд е изключително подходящ пример, що се отнася до това, че всяка комуникация трябва да е адаптирана за конкретните специфики на канала – с други думи- изборът на цветове (по-специално червеното) се оказват нечетивни на разстояние по-далечно от 2 метра от билборда. Обратно на това, билбордът е медия, която се „комуникира” от разстояние и във връзка с това, съответните червени надписи остават нечетивни.

            -не бих искала да коментирам изборът на слоган, защото рискувам да вляза в сериозна полемика, свързана с ключовите цели на посланието и с факта, че никой слоган не е самоцелен – той не съществува, защото трябва да съществува, а съществува, за да комуникира лесно, бързо и най-вече ефективно и запомнящо се, най-важната част от публичното послание на марката или личността, която се комуникира с него.

Политически PR без резервирано място в метрото

Това е един от онези примери, при които една снимка има много по-голяма сила от хиляди думи.

Оставам снимката, на която Дейвид Камерън - британският министър-председател, правостоящ чете небрежно вестник в метрото, както и коментарите след нея на вас...

Снимката е взета от FB страницата на изданието Waqt News.

PR-ът възможен, дори и без “новина”

Един репортаж от днешния „Преди обед” (Btv) ми направи особено силно впечатление. Темата му беше свързана с това как на актьора Деян Донков са му закопчали колата със скоба на гърба на Народния театър и колко озадачен е той от тази постъпка на „Паркинги и гаражи”. Препоръчвам го като успешен пример за медийно  „освежаване” на връзката между марката и известното лице, което я популяризира. Освен това е доста симпатичен пример и за това как липсата на истинска новина би могла да се неутрализира с измислена такава.

Резултатите от тази комуникационна дейност: 3 минутен репортаж по Btv с показване на колата от всички ъгли + множество споделяния на тази новина от други онлайн медии, между които и онлайн изданието на „24 часа”. Склонна съм да вярвам, че тази новина + снимки от колата и Донков ще намерят място и по жълтите вестници още идния четвъртък.

Материалът, за който аз говоря се намира между 11:46 минута и 14:22 в репортажа J

Очаквам коментари J