четвъртък, 26 април 2012 г.

Речта ми от публична защита за научна степен "Доктор"


Уважаеми г-н Председател,
Уважаемо жури,
Уважаеми гости,

Темата на научната ми дисертация е „Реторическата аргументация в комуникацията ПР отдели – медии”. Обществената значимост на изследвания проблем, е водещият аргумент при избора й. Проблематиката има претенции за актуалност, поради две основни причини. От една страна стои стремежът на съвременните изследователи по реторика да реабилитират представата за тази наука, възприемана по-често от широката общественост и от представители на други научни сфери като специалност, която принадлежи на античността.
            От друга страна, стои фактът, че професията „Връзки с обществеността” (ПР) в България, както и българската й научна практика, имат значително кратка история,  в рамките на която все още не е разгърнат и анализиран пълният потенциал от възможности, които тя притежава.
            Успоредно на тези две причини, трябва да се подчертае, че в съвременната изследователска дейност в България, към момента пресечните точки между науките „реторика” и „връзки с обществеността” не са обект на задълбочен изследователски интерес от страна на учените.
            Така трудът е резултат от близо 10 годишни насочени усилия, полагани едновременно и в изследователската, и в практическата сфери, на научните полета на ПР и реториката. Бакалавърското ми образование по ПР, надградено с магистърска степен по Реторика и кратката, но изключително полезна специализация в Амстердамския университет под ръководството на проф. Франс ван Емерен, на чиято научна концепция, свързана с новата реторика и теория на аргументацията, се позовавам и в рамките на самото изследване, ми позволиха да придобия и изградя изключително полезни научни познания в сферите ПР и реторика. Като представител на младото поколение изследователи, успоредно на университетските си ангажименти, аз не се поколебах да участвам активно и в сферата на българския „Пъблик рилейшънс” и това ми помогна да добия преки впечатления, свързани с реализирането на тази професия у нас, да се запозная с професионалните достижения на родните специалисти, да ги съпоставя с тези на колегите ни от САЩ и Западна Европа, да формирам мнение и да формулирам собствена теза (или препоръка), свързана с бъдещото развитие на специалистите по ПР. Така, в резултат едновременно на солидна научна подготовка и на задълбочена практическа работа по специалността, аз аргументирам изследователската си теза, съдържаща се в рамките на настоящата тема.
В този ред на мисли, настоящото изследване е опит да се докаже взаимната обвързаност между реторика и ПР, а реторическата аргументация е разглеждана като същностна за всяка една ПР техника, използвана от специалистите по комуникации при изграждането на ефективна комуникация с първичните (медии) и вторични (широка общественост) публики.
Обект на анализ са три съществуващи ПР кампании, чрез които се проверява емпирично устойчивостта на поставената в основата на настоящото изследване, изследователска теза. Подборът на кампаниите е подчинен на различни принципи – принципът на времева актуалност (всички кампании са реализирани в периода септември 2010 – ноември 2011г.), принципът на тематична актуалност (кампаниите обхващат трите най-актуални за съвременния български ПР проблематики – събитиен ПР, продуктов ПР и политически ПР), принципът за многообразие в използваните ПР техники (използвани са, както най-често срещните в ПР техники – прессъобщение и специално събитие, така и по-рядко срещаните, но от първостепенно значение – публична реч, безплатен вестник, видео послание) и регионалният принцип – всички кампании са създадени от български ПР специалисти и са реализирани в рамките на комуникацията с българските медии. Подобна регионална детерминираност позволява точно локализиране на поставеното в изследователската теза, явление.
В предмет на настоящата работа се превръща проследяването на тясната обвързаност между реторика и ПР. В рамките на теоретичната част (разположена в първа глава), реторическата аргументация е изведена като същностна за ПР дискурса. Предвид представените в научния обзор, ключови достижения, свързани с новата реторика, реторическата аргументация и ПР, в рамките на теоретичната част се предлага научно обоснован модел на взаимно развитие между ПР и реторическата аргументация. Възприема се, че реторическата аргументация е същностна за всяка една ПР техника, независимо от нейния формат. Според предложения модел на взаимодействие между ПР и реторическата аргументация, комуникационната кампания е изградена от различни ПР техники, във всяка от които е представена отделно обособена реторическа аргументация, в рамките на която са използвани, както реторически, така и диалектически средства.
Провеждането на реторически и аргументативен анализ, в рамките на емпиричната част на настоящия дисертационен труд (разположен във втора глава), е цел на настоящото изследване. В резултат на представената в първата глава теоретична рамка, в емпиричната част се изготвя методика за реторически и аргументативен анализ, според която се провежда и конкретното емпирично изследване. В методиката са включени, както класическите реторически принципи, така и съвременни реторически концепции.
За постигане на поставените цели са използвани теоретичният и емпиричният анализи. Реализираното на емпиричното изследване се случва на базата на контент анализ, в рамките на който е апробирана и методиката, за която ще стане подробно дума малко по-долу.
Задачите, които се реализират в хода на настоящото изследване, са:
1. Да се направи теоретичен обзор (анализ) на специализираната литература и научните достижения на някои от най-значимите теоретици – български и световни, в областта на новата реториката, реторическата аргументация и ПР. На базата на установените ключови научни схващания, да се внесат концептуални предложения за връзката между реторическата аргументация и ПР.
2. Да се изготви методиката за реторически и аргументативен анализ на ПР технология, по която да се разглеждат и отделните ПР техники, нещо, което не е правено до момента в българската научна практика.
3. Да се подберат актуални и значими ПР кампании, реализирани от български ПР специалисти в рамките на българския комуникационен дискурс.
4. Да се направи селекция от три ПР кампании, които да са реализирани чрез максимален брой ПР техники, в това число и най-често срещаните в практиката.
5. Да се направи контент анализ на избраните ПР кампании, както и реторически и аргументативен анализ на всеки един елемент (ПР техника) използвана в тях.
Осмислянето на реторическата аргументация като ключова при изграждане на убеждаваща целева комуникация в рамките на ПР дискурса, налага повишаване на нивото на реторическа компетентност от специалистите по ПР. Степента, в която те владеят реторическите и аргументативни техники пряко рефлектира върху ефективността от реализираните от тях ПР кампании. В този ред на мисли се обособява и изследователската теза на настоящия дисертационен труд, която е: специалистите по ПР в България осмислят частично или не осмислят въобще значението на реторическата аргументация в реализираната от тях убеждаваща комуникация и това се отразява на нивото на постиганата от тях ефективност в комуникацията им с представителите на медиите.
Както беше споменато и по-горе, дисертационният текст се състои от две глави, като в първата глава се обособява теоретичната рамка на настоящото изследване, а във втората се апробират емпирично всички изследователски заключения и обобщения.
Глава първа („Реторика, аргументация, ПР и медии: теоретическа рамка”) очертава различните области на понятието реторика и аргументация, като акцент на вниманието на настоящото изследване представляват съвременните интерпретации и „метаморфозите” (както ги нарича проф. Александрова), които настъпват във възприемането на реториката през 20. век.
Тя започва с обширно представяне на различни научни концепции, свързани с разглеждането на аргументацията като същностна за реториката. Актуалността на засегнатата в настоящата работа проблематика – реторическата аргументация в комуникацията между ПР отдели и медии, предопределя проследяване и съпоставка със съвременния прочит на науката реторика. В тази връзка се провежда и съпоставителен анализ на ключовите за 20. век европейски концепции за развитие на реториката, наречена още „нова реторика”. Разглеждат се научните реторически концепции на Стивън Тулмин, на Хаим Перелман и Люси Олбрехт-Титека, и на Франс ван Емерен и Роб Гротендорст.
Във втората част на първа глава се представят  ключовите етапи от развитието на науката „Връзки с обществеността”. Очертават се нейните характеристики, особености и значение за съвременните публични комуникации. Предвид обекта на настоящото изследване, в рамките на тази глава са представени най-често срещаните и определящи за ПР като технология, техники. Изследва се тяхното значение в комуникацията между ПР отдели и медии и се очертават прогнози за бъдещо развитие, с оглед променящите се изисквания на обществената среда. Предвид представените в предходната глава научни достижения, в настоящата се предлага научно обоснован модел на взаимно развитие между ПР и реторическата аргументация.
            Глава втора („Реторическа аргументация и ПР: емпиричен анализ”), представлява реторически и аргументативен анализ на три съвременни ПР кампании от три различни сфери на Връзките  с обществеността. За пръв път, в научната практика, в рамките на реторическия и аргументативен анализ на споменатите кампании, се апробира методика на анализ, разработена на базата на изложените в теоретичната част реторически и аргументативни концепции.
Причините за въвеждане на методиката са:
1. Към настоящия момент в научното поле, което се фокусира едновременно върху двете научни области – реторика и ПР, няма изградена методика за реторически анализ, която да може да се прилага при емпирични изследвания от ПР дискурса.
2. В настоящата методика се съчетават класическите антични схващания за реториката (Аристотел), като към тях са прибавени елементи от теоретичните концепции на изследователите на „новата реторика” - Стивън Тулмин, Хаим Перелман и Люси Олбрехт-Титека и Франс ван Емерен, подробно разгледани и аргументирани в подглави (1.1., 1.2. и 1.3. на глава първа) .
            3. В нея са включени ключови за конструиране на ефективната убеждаваща комуникация елементи, както и стъпки за реторически анализ в резултат на досоциирането на комуникативната среда на ключови елементи.
            4. Методиката позволява свобода на анализа и интерпретацията на получените резултати. Тя може да се прилага едновременно и при контент-анализ, и при съпоставителен анализ на различни ПР техники, елементи от различни кампании, както и към ПР техники от една единствена кампания.
            5. В настоящата методика не се отчита точен количествен критерий за ефективност, тъй като единни критерии за ефективност в ПР технологията към този момент не съществуват. Резултатите от изследването, проведено по предложения в методиката план, биха могли да насочват към конкретни заключения, но не претендират за математическа точност и рационална пунктуалност. 
6. Релевантността на променливите в рамките на конкретните речеви дискурси допуска възможност за отклонения от получените, в резултат на методиката резултати, в тази връзка, препоръчително е възприемането на резултатите от анализа като препоръчителни, а не като окончателни и математическо-аксиоматично истинни.
7. Настоящата методика няма претенции за завършеност. Тя е предложение за реторически аргументативен анализ, адаптирано към динамичната променливост на ПР средата и с нея се поставя началото на открит диалог, свързан с преосмисляне на значението на реториката и реторическия анализ като корелационно съотнасящ се към ефективността от ПР комуникацията.
В резултат на реторическия анализ, извършен по гореупоменатата методика в края на втора глава, се достигат до следните изводи:
1.                  В резултат на недоброто познаване на основните принципи на реторическата аргументация, ораторите построяват текстовете си без да ги адаптират максимално към нагласите, очакванията и нуждите на таргетираната от тях аудитория.
2.                  Предвид недобре осъзнатата роля на реторическата аргументация в хода на комуникацията между ПР специалисти и медии, генерираните от ПР специалистите текстове съдържат множество елементи, които нямат реторическа роля и не указват въздействие върху крайните резултати от комуникацията. Това практически обезсмисля част от комуникационните усилия на ПР специалистите в рамките на цялата комуникация.
3.                  Недоброто познаване на реторическата аргументация от страна на ПР специалистите, позволява съществуването на реторически неефективни елементи в рамките на отделните използвани ПР техники. Липсата на реторичност на отделните комуникационни елементи обезсмисля съществуването им и го превръща в самоцел.
4.                  Слабото или никакво познаване на възможностите на реторическата аргументация от страна на ПР специалистите се отразява на аргументативния арсенал, използван от тях в комуникацията им с представителите на медиите. В резултат се наблюдават еднотипни аргументи, които се повтарят в рамките на един и същ текст. Подобна еднотипност води до монотонност на текста и понижаване на резултатите от комуникацията.
5.                  В рамките на комуникацията между ПР отдели и медии се прави опит да се използват различни аргументи, в зависимост от характера и поставените цели. Въпреки това, броят и качеството им са неубедителни за да докажат стабилни познания в областта на реторическата аргументация.
6.                  Най-често използваните реторически аргументи в рамките на комуникацията между ПР отдели и медии са „позоваване на авторитети” и „привнасяне на авторитети”. Рядко обаче ПР специалистите поставят избора си на конкретни авторитети на предварителен реторически анализ и избраните от тях субекти, се оказват реторически неефективни, съотнесени към предварително зададените цели.
7.                  Липсата на добро познаване на аргументативния процес, се отразява върху неравномерното и нецелесъобразно построяване на доказателствения процес. Често се наблюдава преминаване от иднукция към дедукция и обратно, в рамките на един единствен текст. Подобно аргументативна некомпетентност затруднява възприемането на текста от аудиторията (медиите), както и нерядко се превръща в повод за неубедителност на целия аргументативен процес.
8.                  Нерядко се наблюдава липса на солидна аргументация в рамките на отделните комуникационни елементи (в това число, преповтаряне на цели отделни аргументи без внасяне на нова информация в тях). Това предизвиква разминаване с предварителните очаквания на аудиторията.
9.                  В голяма част от текстовете, генерирани от ПР специалистите и предназначени за представителите на медиите, се наблюдава свръхупотреба на наименованието на дадена марка. Подобно решение е ефективно за рекламната комуникация, но не и за ПР комуникацията, за която информационния повод и информационните елементи, поднесени в хода на аргументативния процес, са видовоопределящи.
Резултатите, изведени от очертаните устойчиви тенденции, потвърждават необходимостта от задълбочено изучаване на реторика и реторическа аргументация от страна на съвременните ПР специалисти. Осъзнаването на необходимостта от реторическа грамотност ще даде възможност за генериране на още по-ефективни послания, както и ще разшири възможностите на ПР техниките за трансфер на послания между марката и нейните публики.
В резултат на проведеното изследване и след систематизация на получените аналитични резултати, се обособява и изследователския принос на настоящото дисертационно изследване в няколко ключови насоки:
  1. За пръв път в българската изследователска практика се провежда проучване, насочено към проблематика, свързана с реторическата аргументация, разглеждана като фундаментална част от реализирането на ПР като технология и се прилага реторически инструментариум в една сравнително нова професия и практика у нас – ПР.
  2. Провежда се задълбочен анализ на ефективността на ПР технологията, при който степента на реторическа компетентност се съотнася пропорционално на качеството на постигнатите от ПР кампаниите резултати.
  3. Прилага се методика за реторически аргументативен анализ, апробирана върху три различни групи кампании и в резултат – се създава работеща изследователска методика за интердисциплинарен анализ, която съответства на изискванията на реторическата и ПР практика.
  4. Установява се потребност от специализирана реторическа подготовка на ПР специалистите, за да се повиши ефективността от постигнатите от тях резултати в комуникацията между тях и представителите на медиите.

В заключение бих казала, че създаденият дисертационен труд дава отговори на въпроси, свързани с ролята, значението и силата на реторическата аргументация в рамките на ПР комуникацията, реализирана конкретно между ПР отдели и медии, очертава трайни тенденции свързани със степента на реторическа компетентност на ПР специалистите днес и дава препоръки, свързани с бъдещото развитие на една от най-модерните съвременни професии – в посока задълбочен анализ на възможностите, които предоставя реторическата аргументация за повишаване ефективността от убеждаващата комуникация. По своя характер, проучването е отворено и загатва за нови възможни посоки в изследователското търсене като позиционира осмислянето на влиянието на реторическата комуникация и реториката в рамките на ПР технологията и отделните нейни техники.
Благодаря!

събота, 21 април 2012 г.

Ранди Гейдж: Успехът е заразен



Случайно се натъкнах на тази изключително вдъхновяваща реч на Ранди Гейдж на тема „обкръжение и просперитет” (10x to NovaVizia.net). В нея наричаният още „гуруто на бизнеса и успеха” разкрива в рамките на 5-6 минути привидно прости, но същевременно изключително дълбоки житейски (и разбира се, философски) истини от вида „с какъвто се събереш, такъв ставаш”.



Основната му теза се състои в това, че ключов фактор за нашия бизнес успех са  четирите човека, с които общуваме най-много. Ако те са визионери, мислят позитивно и търсят по всякакъв начин успеха (или вече са го постигнали), то неизменно общуването с тях ще повлияе позитивно и на нас. И обратното.
            По класически реторически принцип, той подкрепя тезата си с позоваване на авторитети като цитира книгата на д-р Брус Липтън „Биология на убежденията”, според когото: Доходите ти ще бъдат винаги осреднена стойност на тези на петимата човека, с които прекарваш най-много време”. Това е и основният аргумент на Гейдж при структуриране на речта му. Към него той добавя ситуации от истинския живот и не на последно място – примери от собствения си живот – стилистически избор, който определено оживява изказа му и предотвратява монотонност.
         И въпреки, че дълбоко в себе си всичко звучи „много американско” и никак не толкова близко до народопсихологията на българина, определено минутите в компанията на Ранди са вдъхновяващи. Мисля си, че ако човек започва работната събота сутрин с хубаво кафе, гледайки точно тази вдъхновяваща реч, денят му ще мине по-философски лежерно.
            Лека събота на всички!

сряда, 18 април 2012 г.

Бербатов, д-р Хаус и персоналният имидж


Снощи случайно попаднах на финалната новина от серията „Спортни”, веднага след новините по Нова. Заслушах се и … зяпнах екрана. За съжаление, онлайн емисията не е раздробена на отделни елементи и не мога да ви насоча към конкретното видео, което провокира особен интерес у мен, но за сметка на това, тя днес се е разпространила лавинообразно и вече може да се види и в онлайн и офлайн медиите (излиза като първа новина, когато в Google се напише „Димитър Бербатов”). А тя е, че Бербатов е нарисувал рисунка на любимия си тв герой – д-р Хаус и я е разпространил с гордост в социалните медии, където за отрицателно време събрал няколко хиляди "лайка"…
Уникално!
Привнесена към някои от основните правила за изграждане на персонален имидж, тази "невероятна" новина, спокойно може да бъде разгледана като case study за обозначаване „какво не бива да се допуска”, когато ситуацията с персоналния имидж е – нека кажем „лабилна”.

Ето какво се разчита от това иначе небрежно и може би – импулсивно публикуване в социалните мрежи. Най-скъпо платеният български футболист и един от най-скъпо платените футболисти в Европа, най-често оставен на скамейката на отбора, за който играе, скучае адски докато виси там, и затова намира утеха в рисуването. От тези рисунки е адски доволен и това вероятно ще е новото му амплоа, когато нещата с Манчестър приключат. Интересът му върху футбола не е особено голям и изчаква търпеливо времето му в отбора да изтече, като се преориентира върху нещо различно…
Много е възможно да ме обвините, че интерпретацията ми е доста „волна”, но, тя е една от хилядите възможни, възникнали в резултат на подобен неадекватен и нелогичен сигнал, изпратен от публичната личност към световната общественост. Защото Димитър Бербатов не е кой-да-е и неговата публичност предполага определена последователност в социалното му поведение (поведението му в социалните мрежи). Изпращането на каквито и да е знаци в тях, трябва да е абсолютно целенасочено и най-малкото „смислово определено”, защото в противен случай, особено пък когато имаме вариативен персонален имидж, всяка недомислица рискува да бъде изтълкувана погрешно и да генерира след себе си поредица от доста нежелани коментари, които със сигурност ще повлияят върху публичния му образ. Подобно на моята крайно негативна интерпретация, представена по-горе. Освен, разбира се, ако преследваната цел не е именно тази, но… дълбоко се съмнявам, че екипът на Димитър Бербатов гони умишленото му злепоставяне и представянето му в публична светлина, асоциативно свързана със „скука”, „излишно време за губене”, „незаинтересованост”, каквито са безспорно соматичните маркери, които кореспондират с „рисуване”, „драскане” или „скициране”, когато то не е водещата публична активност.

вторник, 17 април 2012 г.

Когато мозъкът ни диктува какво да си купим



Защо често си поръчваме „като на онзи човек от съседната маса”? Какво ни кара да купуваме неща, които не са ни необходими? Защо в Mc Donalds мирише толкова осезаемо на пържени картофки? Какво ни кара да колекционираме разни непотребни наглед неща? Защо отново си купихме нещото, което се бяхме зарекли повече да не пазаруваме? 
На тези и още хиляди въпроси, датският маркетингов експерт Мартин Линдстрьом намира изключително любопитни отговори в книгата си „Биология на купуването” (2011). И то, не докато седи, забол нос в дебелите книги, а докато наблюдава директно човешкия мозък и това как различните неврони реагират на дразнения, свързани с купуването. В нея той описва нашироко резултатите от мащабни изследвания на човешкия мозък, които представят по един научен и същевременно изключително любопитен начин, доста интересни заключения. Свежият стил на автора, самоиронията и чувството му за хумор, пък превръщат книгата с оригиналното заглавие „Buy.ology” в едно истинско изживяване.
Ето някои любопитни заключения, извадени директно от самата книга. Преди да достигне до тях, обаче, изследователят не пропуска да подчертае, че „невромаркетингът не е за имплементирането на идеи в мозъка на хорaта или насилването им да купят нещо, което не искат да купят; той е за това да открие онова, което е вече в главата ни – нашата Покупкология”.

 „Или накратко, резултатите от сканирането показват, че предупрежденията върху цигарените кутии не само не възпират, ами чрез активиране на нуклеус акумбенса те като че ли всъщност окуражават пушача да запали. Нямахме друг избор, освен да си извадим заключението, че същите тези  предупредителни надписи, целящи да отказват хората от пушенето, да снижават раковата заболяемост и да спасяват животи, вместо това са станали направо блестящ маркетингов инструмент за тютюневата промишленост.”

Резултатите показват, че ние не запомняме брандове, които не са интегрална част от сюжетната линия на програмата. Те стават бял шум, забравят се лесно и мигновено… С други думи специалистите по реклама и маркетинг, които ни бомбардират с бранд подир бранд, по-добре направо да драснат клечката на всичките милиони долари, които мислят да похарчат за рекламите си. Освен, ако въпросният бранд не играе основна роля в сюжетната линия, ние няма да го запомним и точка по въпроса.”

Именно огледалните неврони ни определят като консуматори. Точно както мозъкът на жената я кара да изпита какво е да изглеждаш като оная секси манекенка, така и мозъкът на този мъж му казва как ще се чувства, ако живее според рокендролската си мечта.  И в двата случая огледалните им неврони надделяват над рационалното им мислене и ги карат подсъзнателно да имитират – и да си купят- това, което е пред очите им.”

Ритуалите и суеверията упражняват силно влияние върху това как и какво купуваме. Неслучайно, през последните няколко години се наблюдава световна тенденция козметичната промишленост да прибягва до „научни” формили, за които се твърди, че миризмата се нагаждала към ДНК на потребителя на продукти. Като оставим настрана факта, че идеята парфюмът да отговаря на нечие ДНК е чиста лудост, това не е спряло нито една от тези компании да продължават да се опитват да убедят клиентите си, че подобни мистериозни формули съществуват.”

От всичките ни сетива, обонянието е най-първично и най-дълбоко вкоренено. Така че една ли е изненадващо, че специалистите по маркетинг много бързо се усетиха да ароматизират продуктите. Когато говорим за храна, знаеш ли защо в почти всички големи супермаркети има и пекарна? Не само защото аромата на току-що опечен хляб ти казва, че той е пресен, но и защото мениджърите знаят, че когато ароматът на горещ хляб или поничка те удари в носа, ти моментално огладняваш толкова зверски, че си готов да зарежеш предварително приготвения си списък и да започнеш да трупаш в кошницата неща, които никога не си имал намерение да купуваш.

С две думи – ако все още не сте имали възможността да вземете в ръце тази изключително интересна книга, просто не го отлагайте повече. Сигурна съм, че тя ще ви вдъхнови за много нови професионални открития!




вторник, 10 април 2012 г.

"PR ПРиз" и борбата с безразличието




В случай, че някой не е разбрал, с пълна сила в момента тече процедурата за набиране на кандидатури за участие в PR конкурса с най-дълга традиция у нас – PR ПРиз. Периодът за подаване на кампании ще продължи до 20 април, когато всичките заявени ентрита ще бъдат събрани, за да бъдат предоставени на журито за оценка.
Процедурата е лесна, проста и не съдържа никакви неизвестни. Без може би едно – директен отговор на въпроса, свързан с реалната полза от участие на подобни мероприятия.
Като оставим настрана „маратонския” девиз, свързан със самото участие, какво друго би могло да ни стимулира да се включим? Скрит нарцисизъм, чисто желание за слава или първичната, дълбоко вкоренена и професионално мотивирана жажда за съревнование?
Независимо къде са корените на мотивацията, факт е, че добрите идеи имат нужда да бъдат споделени. А добрите кампании трябва да бъдат показвани. Това удължава живота им и мултиплицира ефекта от усилията ни, като го трансформира в професионална и социална репутация. Тя, на свой ред, никак не е за подценяване. Защото независимо, че действията на някои колеги пораждат подигравателни шушукания в бранша, свързани с прекалената им себеизява и самоизтъкване, факт е, че именно те са едни от най-разпознаваемите лица на българския PR. Колкото и да не ни е приятно да си го признаем…
Което, всъщност, е просто поредното доказателство в полза на тезата, че всеки един от PR практиците е посланик на собствената си професия и като такъв трябва да я представя активно пред всичките външни за нея публики. Участието на подобни професионални форуми, пък, е един от доказано ефективните възможности за изтъкване на реални професионални постижения и за добавяне на допълнителна стойност към имиджа на PR.
Говорихме си с колеги преди време и една от тях сподели: „Нямаме с какво да кандидатстваме в последните години. За да оцелеем, участваме по обществени поръчки, които са толкова тъпи, че ни е срам да участваме с тях на конкурси”. Вероятно тези думи са ви познати, а сценарият олицетворява и вашата офис-реалност. И все пак… дали пък за цяла година не сте направили нещо истински смислено? Нещо интересно и впечатляващо, което е държало съзнанието ви будно много нощи и за което сте разказвали на приятелите си?
И като заговорихме, за причините да НЕ се включим в подобно мероприятие, сред личните ми фаворити се нареждат онези, свързани с ”двата конкурса”, с „таксите за участие” и с „личните приоритети”. Към тях, разбира се, могат да се добавят още хиляди такива, основно, защото у нас продължаваме да се фокусираме върху оправданията за това „какво да не направим”, вместо за това „какво да направим”. Готови сме всеки път, когато изгубим и сме изненадани, когато спечелим. Пресмятаме разходите, отколкото да мислим за приходите…
Въпреки всичкия ни негативизъм обаче, през последната година определено имаше много добри български PR кампании. Аз лично, искам да ги видя наградени и искрено се надявам, че авторите им няма сами да поставят рамки на собствените си идеи, като ги лишат от възможността да се превърнат в case studies за следващите поколения български PR специалисти. 

неделя, 8 април 2012 г.

Секс и машинации в политическия PR


Сенатор става жертва на своя PR

Ако още не сте гледали „Маската на властта" (или "Мартенски идеи" - всъщност този филм е познат с две имена в торент сайтовете...) (The Ides of March”), а предвещаващата дъждове и гръмотевици прогноза за времето, ви вдъхновява повече за филмче, отколкото за отпразнуване на цветни имени дни, този филм определено е една добра алтернатива.
За разлика от повечето „PRски” филми, които често са интересни единствено на хората, които се занимават с тази професия, поднесеното в този филм засяга една доста по-широка тематика. Внезапният обрат в събитията пък определено провокира размисъл, не само за лоялността, а и за границите на професионализма, страстта в работата и машинациите, не само в политиката.
Наред с всичко останало, Джордж Клуни винаги си заслужава гледането J
Приятна неделя на всички!


петък, 6 април 2012 г.

За книгите, Facebook, Twitter и въображението


Елиф Шафак: едно пътешествие в дигиталната ера


Снощи на финала на Mtel Media Masters, турската писателка Елиф Шафак, „разходи” публиката на дълга разходка, в която въображение и технологии се срещнаха по завладяващо необясним начин.
Всичко започна със самотното й детство, разкъсвано между коренно различната любов на двете й най-близки жени – модерната, самостоятелна и решителна жена – майка й и традиционната, суеверна и много класически ориенталска дама – баба й.
Пътешествието продължи в улавяне на смисъла от четенето, изразено в шест последователни стъпала на себеизрастване. Шест стъпала, които ни водят назад, във вътрешното аз, за да можем да достигнем до най-трудната житейска цел – до себе си.
За финал писателката ни пренесе обратно в дигиталната ни реалност. В света, в който започваме деня с чаша кафе във Facebook, пишем имейли на айпада си, докато обядваме fast food и релаксираме, докато гледаме поредните новини по телевизията. „В този свят има място за книги. За мен книгите не са и не бива да бъдат разглеждани като контрапункт на дигиталните медии. Те могат да са част от този нов свят, в който живеем, защото дори в него, ние си оставаме хора и продължаваме да имаме нужда от въображение, от човещина”, обобщи на финала голямата Шафак. Нямаше как да не се съгласим с нея.
Срещата с Елиф Шафак беше меко казано впечатляваща. Дори за онези, които все още не са чели нито една от книгите й…това сподели моят кавалер, след като се „върнахме” от пътешествието. Вярвам му, въпреки, че съм подчертано пристрастна.
Всъщност, снощи беше една много добра вечер - както винаги! (тук може да си припомните представянето на Елиф Шафак на семинар от поредицата TED, а тук можете да прочетете цялата реч на писателката от Mtel Media Masters).

сряда, 4 април 2012 г.

Блогърите проговарят


Разкриха тайните на блогосферата


От няколко дни на пазара е дългоочакваният втори за 2012-та, юбилеен брой на сп. SIGNCAFE.
В PR раздела, водеща е темата със заглавие „Шестият елемент”. Ето малко подробности, свързани с нея:


„Една от най-скъпите коли в света носи името „Шестият елемент”. От дебюта си на изложението в Париж през 2010-та, всички автомобилни експерти са единодушни, че именно този модел е навярно „най-впечатляващият” създаван някога. Неслучайно, вдъхновени от шестия рожден ден на списание SIGNCAFE, решихме да посветим PR темата на този юбилеен брой на една от най-впечатляващите възможности, които, подобно на този автомобилен модел, застава на пътя на специалистите по комуникации с все по-нарастващо значение – БЛОГЪТ.

Признавам си, и аз, като голяма част от родните PR специалисти, в голяма степен подценявах тази медия. Не знаех много за нея, но и не срещах особена необходимост от това да науча каквото и да е в повече. Всичко, обаче се промени, когато се натъкнах на вероятно една от най-поучителните български онлайн книги, писани някога по темата – Blogopedia. Водена от собственото си любопитство, изтеглих я веднага (авторите й я разпространяват безплатно!) и – в голяма степен, на пук на себе си, започнах да я чета, търсейки отговор за това: „Какво пък толкова има в тези блогове?!”. Няма нужда да обяснявам какво аз намерих вътре и как се промени представата ми за цяла една неподозирана от мен, реалност. Без никакво колебание обаче, реших, че трябва да споделя наученото. Или – да помоля десет от авторите на Blogopedia, заедно да разкажат най- важното, което трябва да се знае за блоговете, специално за вас – читателите на SIGNCAFE. За моя най-голяма радост, всеки един от тях прие да се включи в този нестандартен проект на списанието ни с изключителна готовност. Резултатът – повече от десет страници полезни съвети, любопитни идеи и много „малки тайни” за това как да си направим и да поддържаме успешен блог. Насладете им се!”

Любими цитати от авторите на темата:



„Доста често се чувствам "ветеран" (разбирай - "уморен кон"), но всъщност съм блогър от някакви си четири години. Не е малко, но не е и чак толкова много... Пък и едва ли е чак толкова важно от колко време пишеш - а какво пишеш, нали така?!
Смисълът на блогирането - поне за мен лично - е в това, да чувстваш, че имаш нужда да кажеш нещо на света. Много хора са сърдити на целия този свят и не му говорят. Други пък са възпитани в някаква фалшива скромност - и нямат никакво намерение да занимават света със себе си. И от двата типа няма да излезе читав блогър... но не е невъзможно. Хората се променят.”
Пламен Петров е човекът, който в края на 2009-та решава да събере съмишленици и да създадат книгата за блогърстването – Blogopedia.

Най-важното за един блог, без значение какъв е, е да се списва честно,
със страст.
На второ място за успеха на блога са важни последователността и уникалността на споделяното.”
Жустин Томс е името, с което се свързват като че ли най-много проекти у нас – цели 9 книги, посветени на разучаване и овладяване на онлайн пространството.


Като правило е добре при нов блог да се започне от безплатна споделенa платформа. Особено, когато ви липсва опит в създаването на сайтове и програмирането в интернет. Безплатните платформи предлагат много възможности, които лесно и бързо могат да се конфигурират. Така буквално за 5 минути може да си направите блог и да започнете да пишете статии.”
Боян Юруков е вече пет години сериозен блогър, който списва един личен и няколко други блога.


Лоялните читатели са най-ценни както и лоялните клиенти. Истината е, че ако блогът няма фокус, нещо, което да го отличава от всички останали трудно ще успее да събере и лоялни читатели. Така че първата крачка към създаването на вярна аудитория е избора на фокус и придържането към него. Събирането на читатели не е работа за ден два и изисква постоянност от страна на пишещия.
Деси Бошнакова е може би най-известният PR специалист- блогър у нас и със сигурност няма нужда от обширно представяне.


Блоговете са един от най-ценните съвременни инструменти за комуникация, изграждане на репутация и влияние. Ако се използват добре, могат да бъдат изключително мощни. А ако се използват по неподходящ начин, могат да бъдат просто загуба на време или - по-лошо - да навредят по неприятен и разрушителен начин.”
Борил Богоев е горд притежател на Ph.D. по бизнес модели в интернет, онлайн предприемач, консултант и лектор.



Ако водещият критерий (при създаване на блог) обаче е чистият егоцентризъм и желанието да погали егото си, пишейки нещо, без то да носи добавената стойност от споделената информация, никоя социална мрежа не може да му помогне блогът да стане популярен и посещаван. Честно казано не вярвам подобен блог да просъществува повече от година.”
Ивелина Атанасова е блогър, експерт по дигитален маркeтинг и консултант с опит в областта на бизнес стратегиите, комуникациите, онлайн рекламата и PR.



„Моят личен съвет е: ако сте обзети от гняв или друга силна емоция, изчакайте да ви мине. Пишете в блога си само, когато сте спокойни и така ще сте в състояние да обмислите случката от различни ъгли и да създадете по-стойностни текстове.” 
МайкРам е консултант по управление на проекти и кариерно развитие. Занимава се с маркетинг в социалните мрежи и изнася лекции по комуникационни умения и говорене пред публика.




„Повечето фирми си представят, че продажбите ще скочат бързо с помощта на блога и че блогът е един евтин и неизискващ усилие проект. Няма такова нещо. Блогът изисква време и компетентен човек или екип, който непрекъснато поства нови неща и има дар слово и чар да общува с посетителите на блога. Ако това им харесва, ако те си паснат с модератора на блога, посетителите ще станат ваши почитатели, а почитателите ще се превърнат във ваши лоялни клиенти.”
Поли Козарова е съ-автор на един от най-четените професионални блогове за комуникации -  Маркетинг Буркан. Тя е маркетинг експерт с над 15 годишен опит в маркетирането и продажбите в консултантски и IТ компании.


„Ако писането и поддържането на блог не ви носи радост, по-добре не го правете. Важи и за корпоративнтие блогове - намерете някой, който ще прави това с удоволствие.”
Събина Панайотова е блогър и фрилансър в областта на социалните медии. Казва, че етикетът, който най-добре я описва е "блогър", защото има мнение и обича да го изказва свободно.



"Мога спокойно да разгледам Facebook като микроблогинг платформа със строго изразен социален характер"
ДимитърНиколов е консултант по интернет маркетинг, специализиращ международен бизнес и мениджмънт в Гронинген, Холандия. 





Още веднъж - благодаря на всички, че се съгласиха да участват в този изключително интересен проект! 

Menu(Do not Edit here)

Follow by Email

Slider(Do not Edit Here!)