Зад кулисите с Обама и Путин

Последните дни "спонтанни" задкулисни снимки - първо на Путин и Медведев, а днес и на Обама (макар и в доста по-различен контекст), обиколиха социалните медии и предизвикаха серия от най-любопитни коментари. И ако при руските лидери (http://vbox7.com/play:f3b9644a4a&start=3 ) коментарите клоняха по-скоро към оценки от типа "ненужна показност", то при американския им колега те са доста по-позитивни (https://www.facebook.com/WhiteHouse/videos/10153740339834238/?fref=nf ).

Независимо от това кой какво казва обаче, безспорен факт е, че "небрежните" видеа набират все по-голяма и неоспорима публичност.

Facebook EdgeRank за начинаещи

За новите медии и за това как те променят изискванията към специалистите по комуникации сме си говорили не веднъж. Въпреки това, обаче, динамиката, с която се променят нещата в социалните мрежи повелява периодично да си ъпдейтваме темата, тъй като нищо в нея не е за постоянно. Едно от най-непостоянните неща, свързани с Facebook комуникацията и ефективното поддържане на корпоративни страници, се свързва с алгоритъма на социалната мрежа и с променливите, които влияят за оптимизиране на нашите публикации.И за да не стане прекалено сложно за SEO (оптимизация за търсещи машини) неспециалисти, за каквито е предназначен предимно този текст, с риск да разсмея гурутата в бранша, ще се опитам да преведа някои понятия и основни положения.

Да започнем с EdgeRank или формулата на Facebook за оптимизаране на публикации. Според нея, три са основните компоненти, които участват във формирането на “мечтаната оптимизация”:

Affinity (Ue),

Weight (We) и

Time (Te).

Цялата ми публикация можете да прочетете тук.

Facebook и голямата "метла" на Цук.

Не съм си представяла, че някога ще седна да пиша такова нещо. Нито – с такова заглавие. Но, втора вечер поред от Facebook ни свалят видеата, които екипът на PR@Festivals качва в най-новата ни нецензурирана рубрика ‘After Eleven’. Когато онази вечер свалиха забранения клип на Beyonce, към нейния парфюм, бях кажи речи – ок. Снощи обаче – свалиха и забранената реклама на PETA ‘Go Vegetarian’. Това е вече прекалено. Та нали социалната мрежа притежава всичко, което споделяме и принципно не се бърка в отношенията между хората?! Докато всеки споделя всякакви простотии, травестити, цигани и какви ли не откровено гнусни снимки на различни смазани от бой животни – сайтът явно е ок. Когато обаче, качваме изкуство, било то и в умаления му вариант – реклами, които са направени качествено, изглеждат добре, спазили сме всички стандарти за цитиране, изровили сме купчини от информация, за да намерим името на режисьора, агенцията и историята зад клипа – трябва да ни го махат. Малко е прекалено. Ама наистина. И, естествено, никой нищо не ти казва. Не можеш и да се оплачеш, защото да се оплачеш на Facebook за нещо, започва все повече да ми наподобява приказката за „арменския поп”…

И още нещо – според съветите, които от самия Facebook дават за оптимизация на видео публикациите, те посочват, че най-добре е съдържанието да е качено вътре в самата система, а не да се препраща към трети страни, в това число и YouTube. Е, питам се, как да стане това, щом явно седи някой с голямата метла и преценява сам дали това, което качваме е добре да седи на стената ни или не. И за кого е добро или не е добро, всъщност?!

Няма да се паля повече на тази тема. Само ще кажа, че не бива да забравяме, че всичко, което си държим по профилите или на страниците АМА НАИСТИНА си е собственост на Цукърбърг и човекът и неговият екип вероятно могат АМА НАИСТИНА да правят с него, каквото си искат и когато си искат. И понеже съм чувала, че доста хора си слагат в профилите снимки „за да си ги имат в архив”, е – искам да ви кажа, че подобен мотив е истински неуместен. По-добре да си намерите друг back-up, преди една сутрин да се събудите и да видите, че нещо може и да не е там, където сте си го оставили. Само защото снимката ви е счетена за неуместна от някого. Знае ли се…

Принт: paperblog.fr

Краят на новогодишния SMS

Колкото и гръмко да звучи заглавието, фактите са си факти. В последните десетина години, явлението Новогодишен SMS преживя много – от колебливото скромно прохождане, през тотално-задължителен екзистенциален „пик” до – смея да твърдя – своя край, изразен в тоталната липса на интерес от страна на милионите български потребители на мобилни услуги към този вид услуга (разбира се, според самите телекомуникационни оператори, нещата не стоят така, но пък и според Btv, откакто ограничиха излъчването си, зрителите са се увеличили...).

Въпреки всичко днес си спомням дори с лека носталгия, как до преди няколко години да разпращаш съобщения на връх „дванадесетия час” беше нещо като задължителна необходимост. Допълнително романтична нотка придаваше колебливият обхват на мобилните оператори в интервала 00-03:00 часа на първия ден от Новата година, което пък превръщаше всеки пробил информационната бариера SMS в уникален, невероятен и непоправим такъв. Правеше го един вид – специален, независимо, че повечето съобщения бяха лишени от индивидуалност, лице и род, а универсалността на думите ги превръщаше в еднакво приемливи, независимо дали ставаше въпрос за разпращане на лели, баби или дори на шефове или подчинени.

Днес нещата далеч не стоят така. На Нова година обхват има и всеки, който иска да поздрави своите близки може да го стори с кратко обаждане. Това, разбира се, стеснява кръга на хората, но пък прави обаждането доста по-специално, а пожеланието – лично, независимо, че често си поздравяваме тривиалните здраве, любов и късмет.

Къде отиде дългият списък от „учтиви” SMS? Във Facebook, разбира се. Но не в лични съобщения, а в лични статуси. И независимо, че и аз направих така – написах в личен статус своето пожелание към себе си и към всички свои приятели там, признавам, имаше момент на Първи, когато напливът от съобщения ми залипсва. Знам, че никога вече няма да е същото, а и съзнавам, че няма реална нужда от това. И все пак – имаше някакво особено очарование в това да си пишем SMSи за Нова година. Със сигурност доста повече от това да си четем нюзфийда и да си представяме, че всеки един от приятелите ни, пишейки своя статус, има предвид точно и единствено нас.

Така или иначе – Новата година вече четири дни е факт и независимо дали със SMS или не, нека още веднъж си пожелаем здраве, любов и късмет. Защото на финала най-важното на пожеланието е превръщането му в мантра, която се сбъдва, независимо от формата, чрез който сме избрали да я материализираме, нали?

Цукерберг, Иво Илиев и българската следа във Фейсбук

Преди дни бяха раздадени и първите у нас награди за фейсбук страница. Интересни личности и брандове отнесоха статуетки за различни онлайн заслуги. След финала на церемонията, освен статуетките за наградените, за всички, които се интересуват професионалано от комуникации, остават поуките. Ето какви са моите пет:

1. У нас има ентусиасти, които са готови да правят разни неща, за да може целият сектор да върви напред. Тук е мястото да благодарим на организаторите (виж. Иво Илиев) за възможността да наблюдаваме как различни родни брандове мерят сили в най-посещаваната социална мрежа. Остава да си пожелаем още повече участници за следващия сезон на класацията, защото тук Пуховата сентенция „Колкото повече, толкова повече”, важи с пълна сила.
2. Блогърите са интересно и задружно племе, което заслужава сериозни адмирации. Независимо, че българите се славим с единашката си природа, родните блогъри показват, че „сговорна дружина планина повдига”, когато има наистина смислена идея, която да ги вдъхнови. 
3. Свидетели сме на много добре поддържани и модерирани страници във фейсбук, които доказват, че социалните мрежи не са място за споделяне единствено на снимки, направени пред огледалото на лъскава тоалетна в гъзарско заведение.
4. Има смисъл да се ровим в социалните мрежи. Има смисъл и да се сприятеляваме с марки. Така демонстрираме своята лоялност към тях, усещаме се съпричастни и поддържаме активна зона на комфорт. Пък и … току виж сме спечелили нещо допълнително в отговор на своята лоялност!
5. Във фейсбук има групи, чийто членове си помагат. И тук не говоря за BG-mama. Ако още не сте член на професионални групи, никога не е късно да поправите грешката. Когато влезете там, обаче, бъдете готови не само да взимате, но и да давате, колкото и банално да звучи на пръв поглед това.
   
   

Това са моите пет. След като влезете и разгледате сайта на класацията - http://bgfacebook.com/, със сигурност ще се сдобиете и със свои. Независимо какви са те, обаче, сигурна съм, че и вие ще подкрепите мнението, че шампионите се раждат в състезания, а не докато си седят кротко в хола на дивана. Не, че във второто има нещо лошо, но за съжаление от тази позиция всички сме шампиони, без да можем да го докажем J

Успех на класацията и във втория й сезон, който, както Иво обеща, ще стартира още тази есен!

Бербатов, д-р Хаус и персоналният имидж

Снощи случайно попаднах на финалната новина от серията „Спортни”, веднага след новините по Нова. Заслушах се и … зяпнах екрана. За съжаление, онлайн емисията не е раздробена на отделни елементи и не мога да ви насоча към конкретното видео, което провокира особен интерес у мен, но за сметка на това, тя днес се е разпространила лавинообразно и вече може да се види и в онлайн и офлайн медиите (излиза като първа новина, когато в Google се напише „Димитър Бербатов”). А тя е, че Бербатов е нарисувал рисунка на любимия си тв герой – д-р Хаус и я е разпространил с гордост в социалните медии, където за отрицателно време събрал няколко хиляди "лайка"…

Уникално!

Привнесена към някои от основните правила за изграждане на персонален имидж, тази "невероятна" новина, спокойно може да бъде разгледана като case study за обозначаване „какво не бива да се допуска”, когато ситуацията с персоналния имидж е – нека кажем „лабилна”.

Ето какво се разчита от това иначе небрежно и може би – импулсивно публикуване в социалните мрежи. Най-скъпо платеният български футболист и един от най-скъпо платените футболисти в Европа, най-често оставен на скамейката на отбора, за който играе, скучае адски докато виси там, и затова намира утеха в рисуването. От тези рисунки е адски доволен и това вероятно ще е новото му амплоа, когато нещата с Манчестър приключат. Интересът му върху футбола не е особено голям и изчаква търпеливо времето му в отбора да изтече, като се преориентира върху нещо различно…

Много е възможно да ме обвините, че интерпретацията ми е доста „волна”, но, тя е една от хилядите възможни, възникнали в резултат на подобен неадекватен и нелогичен сигнал, изпратен от публичната личност към световната общественост. Защото Димитър Бербатов не е кой-да-е и неговата публичност предполага определена последователност в социалното му поведение (поведението му в социалните мрежи). Изпращането на каквито и да е знаци в тях, трябва да е абсолютно целенасочено и най-малкото „смислово определено”, защото в противен случай, особено пък когато имаме вариативен персонален имидж, всяка недомислица рискува да бъде изтълкувана погрешно и да генерира след себе си поредица от доста нежелани коментари, които със сигурност ще повлияят върху публичния му образ. Подобно на моята крайно негативна интерпретация, представена по-горе. Освен, разбира се, ако преследваната цел не е именно тази, но… дълбоко се съмнявам, че екипът на Димитър Бербатов гони умишленото му злепоставяне и представянето му в публична светлина, асоциативно свързана със „скука”, „излишно време за губене”, „незаинтересованост”, каквито са безспорно соматичните маркери, които кореспондират с „рисуване”, „драскане” или „скициране”, когато то не е водещата публична активност.

За книгите, Facebook, Twitter и въображението

Елиф Шафак: едно пътешествие в дигиталната ера

Снощи на финала на Mtel Media Masters, турската писателка Елиф Шафак, „разходи” публиката на дълга разходка, в която въображение и технологии се срещнаха по завладяващо необясним начин.

Всичко започна със самотното й детство, разкъсвано между коренно различната любов на двете й най-близки жени – модерната, самостоятелна и решителна жена – майка й и традиционната, суеверна и много класически ориенталска дама – баба й.

Пътешествието продължи в улавяне на смисъла от четенето, изразено в шест последователни стъпала на себеизрастване. Шест стъпала, които ни водят назад, във вътрешното аз, за да можем да достигнем до най-трудната житейска цел – до себе си.

За финал писателката ни пренесе обратно в дигиталната ни реалност. В света, в който започваме деня с чаша кафе във Facebook, пишем имейли на айпада си, докато обядваме fast food и релаксираме, докато гледаме поредните новини по телевизията. „В този свят има място за книги. За мен книгите не са и не бива да бъдат разглеждани като контрапункт на дигиталните медии. Те могат да са част от този нов свят, в който живеем, защото дори в него, ние си оставаме хора и продължаваме да имаме нужда от въображение, от човещина”, обобщи на финала голямата Шафак. Нямаше как да не се съгласим с нея.

Срещата с Елиф Шафак беше меко казано впечатляваща. Дори за онези, които все още не са чели нито една от книгите й…това сподели моят кавалер, след като се „върнахме” от пътешествието. Вярвам му, въпреки, че съм подчертано пристрастна.

Всъщност, снощи беше една много добра вечер - както винаги! (тук може да си припомните представянето на Елиф Шафак на семинар от поредицата TED, а тук можете да прочетете цялата реч на писателката от Mtel Media Masters).

Малко онлайн маркетинг с нулев бюджет

Новият PR е социалният скаут!

Тази предизвикателна сентенция излезе от устата на един от лекторите на семинара –„Интернет маркетинг с нулев бюджет” – Kaladan. Когато я чух, веднага ми прозвуча много интересно и провокативно – „новият PR е социалният скаут!”. И как иначе!

            Като оставим настрана натрупаната романтичната представа за хората, които от малки се научават да се справят сами във всякакви нестандартни ситуации,  със сигурност съвременния PR се доближава в голяма степен до скаутството. Подобно на тази зелено-оцеляваща организация, и в нашия бранш специалистите трябва да са „винаги на щрек” и „винаги да успяват да се справят във всякакви ситуации”. Освен това, в чантата на всеки уважаващ себе си Event manager със сигурност има поне един SURVIVAL KIT, в който са концентрирани всякакви неща – от отвертка и свински опашки, през чорапогащник и фон-дьо-тен.

            Какво обаче е PR-ското скаутство в социалните медии, е един съвсем друг въпрос. Докато очите на всичките в бизнеса са насочени към различните социални алтернативи, разликата между лични и професионални профили остава малко размита. Поддържането на професионални профили все още е на ниво „качване на безсмислени снимки” и преписване на „цитати или мъдри мисли”. Не, че има нещо лошо в това, разбира се, но както казаха и вчера на семинара – практически най-важното за нашето присъствие в социалните медии е, да бъдем полезни. В тази връзка, колкото по-дълбоко се потопим във възможностите на различните социални и онлайн платформи, толкова по-дълеч ще стигнем – колкото и банално да звучи. И винаги трябва да помним, че „съдържанието е всичко” (по Евгени Йорданов). Факт е, че картинките се шерват и лайкват повече във Facebook, но съдържанието остава онова, което вдъхновява, усмихва или впечатлява нашите ключови последователи. А какво са няколко „лайка” на фона на мнението на „твърдите” ни „приятели” или „симпатизанти”, с които имаме не толкова общи лични, но със сигурност общи професионални интереси. Неслучайно и самият Facebook индексира повече онова, което другите говорят за нас, поощрявайки репутационния индекс…

          

        Ето и няколко хитринки, които ще ни помогнат да станем още по-добри „социални скаути” – с нулев бюджет, разбира се:

1. Нека тази седмица отделим поне малко време, за да разгледаме социалните мрежи (колкото и банално да звучи това на пръв поглед). Нека излезем от Facebook и смело да се потопим в LinkedIn (където най-важно е да си съберем поне няколко recommendation-a), Twitter, Pinterest (който се използвал в 80% от жени), Forsquare и…Google+  (който между другото ще ни помогне да се оптимизираме по-добре при търсене в Google). Не казвам да станем супер активни навсякъде, но да познаваме особеностите на отделните платформи. В този ред на мисли, не е важно да се чекваме редовно дали, какво, кога и къде ядем, а да сме убедени, че ако трябва да правим интересна кампания, можем спокойно да използваме възможностите и на Forsquare…
2. Да приоритизираме бюджета си в следващите месеци и да си поставим за цел да се запишем поне на един курс за онлайн маркетинг – колкото и да си мислим, че всичко знаем дори за Facebook, само защото прекарваме доста време в него, винаги има много неща, които специалистите знаят по-добре от нас. Факт.
3. Да се включваме активно по професионални дискусии (в професионални групи). Разбира се – не задължително да сме „на всяка манджа – меродия”, но все пак присъствието ни не бива да е и „от дъжд на вятър”. Това ще ни подобри „социалната репутация”, убедени са експертите.
4. Да публикуваме статуси или материали във Facebook, като имаме предвид ключови думи, които агрегата обича. Това ще ни индексира по-добре. Много добра и задълбочена статия по въпроса има в блога на Иво Илиев тук.     
5. И…да не си забравяме чувството за хумор. Дори и когато някой нещо хейтва, трябва да не си го слагаме много присърце. В тази връзка – благодаря на Ален Попович за отвратителния MARMITE, който ни даде да опитаме вчера на семинара. Между впрочем, фирменият сайт и онлайн представянето на MARMITE си остава ненадминат пример за това как да се справяме с хейтърите и да ги превърнем безболезнено (и с чувство за хумор) във фенове. Вижте повече тук.

Толкова за социалното скаутство.

И още нещо за финал - ако винаги спирате водата, докато си миете зъбите – това няма да ви направи по-добър PR, но при всички положения ще ви направи по-добър човек! J