„Без страх” за говоренето пред публика

Ден след поредното силно българско издание на конференцията TEDx, без никакви колебания решихме да насочим прожектора директно към публичните изяви. В опит да намерим формулата за успеха им, прегледахме отново някои от „най-гледаните” представяния в този формат, запазили се като шедьоври на завладяващото съвременно ораторство. Списъкът с участниците, разбира се, е доста голям – Бил Гейтс, Елиф Шафак, Ал Гор, Стив Джобс, Боно… Кое обаче обединява всички тези хора, освен осемнадесетте минути време за изказване? И разбира се, има ли такова едно „едно”, което освен, че ги обединява по някакъв начин, може да се нарече и „разковничето” на наистина успешното говорене пред публика? С риск да събудим сериозна полемика по темата, нашият отговор е: „голямо „ДА”.


Цялата ми публикация можете да прочетете тук.
Снимка: www.newtrend.bg




Към PR@Festivals - страницата на най-добрите комуникационни камапании.

За книгите, Facebook, Twitter и въображението

Елиф Шафак: едно пътешествие в дигиталната ера

Снощи на финала на Mtel Media Masters, турската писателка Елиф Шафак, „разходи” публиката на дълга разходка, в която въображение и технологии се срещнаха по завладяващо необясним начин.

Всичко започна със самотното й детство, разкъсвано между коренно различната любов на двете й най-близки жени – модерната, самостоятелна и решителна жена – майка й и традиционната, суеверна и много класически ориенталска дама – баба й.

Пътешествието продължи в улавяне на смисъла от четенето, изразено в шест последователни стъпала на себеизрастване. Шест стъпала, които ни водят назад, във вътрешното аз, за да можем да достигнем до най-трудната житейска цел – до себе си.

За финал писателката ни пренесе обратно в дигиталната ни реалност. В света, в който започваме деня с чаша кафе във Facebook, пишем имейли на айпада си, докато обядваме fast food и релаксираме, докато гледаме поредните новини по телевизията. „В този свят има място за книги. За мен книгите не са и не бива да бъдат разглеждани като контрапункт на дигиталните медии. Те могат да са част от този нов свят, в който живеем, защото дори в него, ние си оставаме хора и продължаваме да имаме нужда от въображение, от човещина”, обобщи на финала голямата Шафак. Нямаше как да не се съгласим с нея.

Срещата с Елиф Шафак беше меко казано впечатляваща. Дори за онези, които все още не са чели нито една от книгите й…това сподели моят кавалер, след като се „върнахме” от пътешествието. Вярвам му, въпреки, че съм подчертано пристрастна.

Всъщност, снощи беше една много добра вечер - както винаги! (тук може да си припомните представянето на Елиф Шафак на семинар от поредицата TED, а тук можете да прочетете цялата реч на писателката от Mtel Media Masters).

Реч на Елиф Шафак, авторът на „Любов”

Как да направим речта си завладяваща?

            Проектът „Блогът на една книга” (http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2012/02/2011.html) ме върна назад в спомена за „Любов” – последната художествена книга, която прочетох на един дъх. Въпреки първоначалният скептицизм, с който в известна степен подходих към нея, тя бързо ме завладя и се превърна категорично в книгите, за които обичам да говоря.

Далеч не сюжетът й обаче, е нещото, за което искам да разкажа сега. Това, което ме впечатли дори още повече от самата книга, е авторът й – туркинята Елиф Шафак, и по-специално нейната публична реч като гост-лектор на конференциите TED.

Уверена, космополитна и харизматична – така бих я окачествила аз в ролята й на оратор. Смислено, добре балансирано и динамично – такова пък е определението ми за самата реч на Шафрак пред събралата се аудитория. Определено всеки, на който му предстои публична изява от класическите 20тина минути, може да се поучи от това конкретно представяне на турската писателка.

Ето как бихме могли да откроим ключовите акценти на завладяващата публична реч, на базата на представянето на Елиф Шафак:

Добре структурирана теза, изнесена в уводната част на речта. Уводът на класическите речи се състои от няколко ключови изречения, с които трябва да грабнем вниманието на аудиторията си. Въпреки, че той не е задължителен елемент за речите, рядко можем да си позволим на практика реч без увод. Веднага след кратките встъпителни изречения, трябва да кажем и тезата си.

Обособяването на тезата не бива да се пренебрегва. Най-важното трябва да се концентрира в едно изречение. Колкото по-ясно, толкова по-добре. Понякога това изглежда „фасулска работа”, но често концентрирането на мисълта в едно единствено – точно и ясно изречение, далеч не е толкова лесно. Трябват репетиции. Тезата на Елиф Шафак беше обособена в общи линии така: „Всяка ограничение води до упадък”.

Изграждане на аргументативна част от минимум три основни аргумента в полза на тезата. Аргументите трябва да бъдат задължително измислени и отрепетирани преди събитието. Не бива да се разчита на „импровизации”, колкото и да се чувстваме навътре в темата. Не забравяйте, че единствено добрата подготовка ражда добри импровизации. Аргументацията на Елиф Шафак включва три момента - личното ограничение, социалното ограничение и политическото ограничение. Всеки един от тях е развит в подаргументация.

Позоваване на авторитети. Авторитетите обаче трябва да се подбират внимателно. Не бива да се забравя , че те трябва да са изцяло съобразени с очакванията, знанията и „харесванията” на аудиторията. В случая Шафак на няколко пъти използва цитати, които не са нито много дълги, нито много протяжни. Изключително добра идея е писател да цитира писатели – както прави в случая и тя.

Ако ще се разказват лични истории – внимавайте  с дължината на разказа. Всяка история не бива да е по-дълга от няколко изречения, иначе рискът да отегчим аудиторията е реален. Личните истории идентифицират оратора със самия разказ и скъсяват дистанцията между него и аудиторията му. Дали ще има или няма да има лична история в аргументацията на речта, зависи от нагласите на аудиторията. Проучете ги предварително.

Никакви вицове или „забавни случки”, ако не сме абсолютно убедени, че сме добри разказвачи. Иначе ще се постигне обратният ефект. Неизбежно е.

Финалът като кулминация на речта. За разлика от увода, заключиението е задължително. То трябва да преповтаря (но не дословно) тезата, изведена в началото. Емоционалността на този етап от речта също е задължителна. Епитетите се подбират, така че да градират изказа. Добре е речта да завършва с апел или призив към аудиторията. Турската писателка избира да завърши речта си с цитат – послание на древните суфисти (изборът не е случаен, суфистите и техните послания присъстват осезаемо в книгата й „Любов”, аудиторията със сигурност е запозната с това). Посланието кореспондира изцяло с казаното до тук, внася допълнителна емоционалност и призовава към размисъл.

Външният вид на оратора трябва да е абсолютно незабележим. Нищо по него не бива да прави впечатление, защото така вниманието на аудиторията  ще се насочи към тоалета, а не към думите на оратора. Неслучайно Елиф Шафак е облечена цялата в черно. Дрехите й се превръщат във фон, на който думите изпъкват без проблем.

Жестовете трябва да са обрани. Препоръчителни са отворените жестове в средния регистър (между хълбока и раменете) – това ще подчертае искреността на думите ви. Репетирайте жестикулациите си пред огледалото и внимавайте да не ги превърнете в своеобразно "тактуване" на думите. Отстрани изглежда много неестествено!

И може би най-важното от всичко: напишете си речта предварително и си я научете. Не я учете на изуст, но импровизирайте свободно върху нея. Разгледайте внимателно представянето на Елиф Шафак и бъдете сигурни, че дамата, колкото и естествена да ви се струва, никак не си съчинява нещата на момента. Не се запъва, не се чуди, а разказва – без паузи и каквито и да е междуметия.

Освен всичко останало – предварителната подготовка ще ви даде повече увереност и ще намали сценичната треска!

Ето тук можете да видите и самото представяне на Елиф Шафак пред TED:

http://www.ted.com/talks/elif_shafak_the_politics_of_fiction.html