Българското „свободно слово” струва жълти стотинки
Гост-автор: Веселин Стаменов
Весо е издател на няколко печатни издания у нас. Стои и зад реализацията на два от най-успешните в момента регионални таблоида – “ТОП Преса” и „Градът” (излизат в Югозападна България). Автор е на седем книги, две от които – касови за 2009-та.
Време е в малкото свободни и чисти, от към корист и
комерсиализъм, места за творческа изява, да излезе на бял свят реалната
стойност на българското слово. Няма значение под каква форма то се лее пред
нашето съзнание, въпросът е с каква чистота е, с какви примеси е и изцяло какво
е неговото качество.
Замисляли ли сте се някога как се издържат медиите в
България? Хей така, на ужким, как се издържа четиридесет членен екип, как се
плащат луксозни офиси в центъра на София, как изобщо главният редактор на
медийния официоз живее като истински олигарх, издържан уж от тиража, читателите
и смешно свития рекламен пазар.
Много хора, предимно потребители на медийната “стока”, си
мислят, че всъщност на този пазар конвертируемото в него е словото. Не,
истината за извадената на тезгяха “стока” е свободата. Тази свобода, която уж
преди 21 години извоювахме с кървав преход и нежна революция. Уви, методите са
се променили, но не и статуквото. Да, в България няма свобода на словото. Има
свобода на наложеното слово. Това слово, което се купува с милиони левове
информационно обслужване от министерствата, това слово, което се купува с пране
на пари от фалирали медии, това слово, което властта налага, за да й се угодничи.
И ако някой си мисли, че има свобода на словото и израза в България, ще му
кажа: “Да, има го и по цената от жълтите стотинки ще го познаете!”
Скрито зад евтината прозорлива клюка, скрито зад шеметното
поднасяне на един стандартен факт, свободата на словото в България в момента
идва от жълтите страници. Прокарано тихомълком, за да не те смачка огромната
цензурираща машина, чистото слово успява да намери пътя към малкото останали –
търсещи го. Виждащият ще го види, в това
усилено вярвам и се боря. Другото просто е чист медиен театър, наложен от хора,
за които трудът е просто дело на други, а те са родени само да поемат лаврите.
За това не се изненадвайте, когато прочетете някъде до
някое лого “коректният вестник” например. Не се съмнявайте, този вестник не ви
лъже, той наистина е коректен към политическите и олигархическите кръгове,
които са го създали.
Тук е моментът да завърша оптимистично. Не се съмнявам, че
ще има хора, които ще ми зададат въпроса – има ли спасение от цялата тази схема
на медиен октопод?
Има и това е съзнанието на българина. Като стари “кримки” в
пропагандата, лидерите на медийните официози са убедени, че цял живот ще водят
хората за носа. Уви, обаче... ядец.
Тиражите показват, че българският медиен потребител е успял
да отсява качеството. Трудно вече може да бъде излъган. За това именно
официозите печатат 70 000 бройки, например, 65 000, от които обаче отиват брак.
Брак от миналото и жаждата за свобода. Така нужната ни свобода, за която
плащаме обидно срамното цена от жълти стотинки и правим усилие да я намерим.
