Протестът на майките, PR и утрешният вестник

Една от новините в днешния playlist на медиите отразява протестите на майки, които настояват за по-добро отношение към жените по време на раждане (http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/maiki-nastoyaha-za-po-dobro-otnoshenie-ot-lekari-i-akusherki-pri-razhdane.html). Тази новина ми се стори истинско дежа-вю, защото няколко месеца по-рано, превеждайки кампаниите от тазгодишния Cannes Lions в категория PR – открих доста подобен проблем, превърнал се в успешна кампания на Amnesty International. За съжаление или не – сайтът на Лъвовете вече не дава достъп до информацията, около номинираните кампании, а и SIGNCAFE не успя да излезе с традиционен брой от Фестивала. В моя архив, обаче, както и в Youtube кампанията съществува, затова – с радост я споделям с вас.

И един последен коментар – никак, ама никак не е добре у нас да съществуват проблеми, характерни за страните от Третия свят, но ако излезем извън рамките на темата, няма как да не си признаем, че подобни примери и аналогии са поредно доказателство за това колко всъщност голям е PR и колко важна е тази технология при създаването на утрешния публичен (медиен) дневен ред…

Ето я и кампанията (в превод от ентрито на Amnesty International за Cannes Lions'2012):

                             

Cannes Lions PR: Bronze

Категория: Public Affairs
Име на проекта: 0 VIEWS

Име на клиента: AMNESTY INTERNATIONAL
Име на компанията: LOWE GINKGO Montevideo, URUGUAY

Кампанията:

Екипът на Amnesty International инициира кампания, чрез която да провокира вниманието на широката общественост към един изключително голям проблем, за който никой не говори – лекарското насилие, на което са подлагани голям процент от жените в Урогвай по време на раждане. За целта, от организацията създават клип, който показва ясно какво преживяват много от родилките в страната. При ъплоудването му в интернет обаче, броячът отчита 44 000  (това е средният годишен брой на родилки в Урогвай), като е направен така, че при всяко гледане, числото да се намалява. Целта е да достигне 0 – изразявайки метафорично целта на организаторите на кампанията: превръщайки го в публичен, проблемът просто да изчезне. За да се провокира вниманието на медиите, кампанията стартира на 25 ноември 2011 – Международният ден за борба с насилието над жени.

Резултатите:

Благодарение на тази кампания, за пръв път в историята на Урогвай, проблемът с лекарското насилие над родилки се превръща в тема на вестниците. Подета веднъж от тях, тя указва натиск върху правителството, което публично го заклеймява. В секцията „коментари” на сайта на кампанията, хора описват нови 384 подобни случая на насилие, които са събрани в „Книгата, която не биваше да съществува” и са предадени в Министерството на здравеопазването за разследване. Днес, година след кампанията, Парламентът разработва нов закон за репродуктивното здраве, в който се предвиждат санкции при груби нарушения или случаи на насилие над родилки. В рамките на 11 дни, видеото на кампанията е сред най-гледаните в Урогвай.

Ето и видеото към самата кампания:

http://www.youtube.com/watch?v=TRwUbN60gVM

Банер за суши на сцената на фолклорния фестивал "Сурва"

Фолклорна игра „на асоциации”

Когато седиш по „ен на брой” часа пред компютъра в трескаво търсене на някаква, макар и мъничка, искрица вдъхновение, подозирам, че всяко „отчитане на дейност” е похвално. Ако не за пред другите, поне за пред самия себе си. Въпреки това, обаче, продължавам да не мога да разбера колко пък чак толкова „тегаво” трябва да ти е, за да се съгласиш да опънеш билборд на заведение за суши на сцената на един от най-големите международни фолклорни фестивали у нас – този в Перник. Да, факт е, че сушито е част от японския фолклор и като такова би могло да намери тематична връзка с надписа върху сцената…И все пак, не бива да пропускаме, че професионалният избор на канали за комуникация не е игра „на асоциации”, при която тръгваш от някъде, за да пристигнеш другаде и да спечелиш точки. В случая, „точките” не знам колко са и какви са, но силно се надявам, че въпреки тях, един ден ще се събудим и нито един от професионалните PR-и или PR-ки няма да разреши съществуването на подобен кадър. Независимо по коя телевизия ще го излъчат и колко пъти ще се появи в праймтайм. 

Архив, сп. SIGNCAFE, 3/2011