Сайт на българско село учи как се „отстрелва” парашутист

Спомняте ли си случката от преди няколко месеца, свързана с едни „случайно” кацнали в нива в с. Коиловци супер оборудвани френски парашутисти, които не извадиха късмет на гостоприемен прием от страна на собствениците на същата нива и след кратка схватка бяха откарани в близката болница, откъдето по същия мистериозен начин, по който се появиха в България, изчезнаха… Е, този екшън „по истински случай”, местната управа решава да превърне в „градска” (в случая - „селска”) легенда, като я добави към местния фолклор. Целите – да се повиши интересът към селото, разбира се. Като цяло идеята е свежа, подходено е с доста чувство за хумор и всъщност – на финала тя се оказва никак не лоша, предвид факта, че с. Коиловци така или иначе не се гордее на голяма публична слава от какъвто и да е характер. По-интересното за мен, обаче, в цялата тази ситуация, е сайтът на селото (!) – http://www.koilovtsi.bg/ и това, че на първата му страница е интегрирана мини онлайн игра, която дава възможност на всеки посетител да си „отстреля” парашутист. Така „селската” легенда се оказва успешно вплетена в публичния образ на Коиловци и трайно превърната в информационен повод за популяризирането на селото му. Дали и колко ще спечели то от този комуникационен ход, ще се въздържа да прогнозирам, но дори самият факт, че пиша/четете тези редове, означава че целта на сайта, свързана с повишаване разпознаваемостта на селото, е постигната.

Коментар за новия сайт Jobtiger.tv

Във видеото, детайлите са ключови

Започвам с поздравление към колегите от Jobtiger за смелата постъпка да пуснат интерактивен видео-сайт. Определено има доста полезни неща, които могат да бъдат видени/чути на него, но като всяко ново начало – има и доста елементи, които трябва да бъдат изчистени във времето и които всеки, решил да се захване с „телевизионерство” (макар и в рамките на сайт или блог), трябва да има предвид. В противен случаи, рискуваме да наподобим максимално онова чукче от онзи виц и накрая щем-не щем да си признаем: „прилича на световните сайтове, ама няма нищо общо”.

http://jobtiger.tv/consultant/kak-da-upravlyavate-imidja-si-online

Ораторите в кратките филмчета

Те не случайно са „лицата” на сайта. Като преносители на идеята, ораторите се явяват фронтмените на нашия проект. Като такива, не бива да са просто „кои да е”. Не всеки, който е добър в писането или в практиката, е подходящ за видео изява. Нека си припомним, че телегеничността е съвкупност от качества – както вербални, така и невербални, които най-често са дарба, но дори и такава, трябва да се развиват и усъвършенстват. В тази връзка ключово е да не допускаме в лица на нашата кампания да се превръщат хора, с регионални говорни изменения, лоша дикция, нисък патос или говорни дефекти.

Невербална комуникация

Невербалната комуникация, както повечето специалисти по комуникация знаят добре, съставлява огромната част от комуникацията изобщо. Ще припомня само, че според изследванията, едва 7% от комуникацията се осланя на смисъла от казаното. В тази връзка, не бива да неглижираме нито един от елементите, които съставляват невербалната комуникация. Ще премина само накратко през тях, конкретно в контекста на разглежданите образователни клипчета:

Проксемиката е подразделение от НВК, което обръща сериозно внимание на разпределението на предметите в пространството и значението, което те получават в зависимост от конфигурацията им с останалите - съседни елементи. В тази връзка, изключително важен е декорът, на който са снимани видеата. Впечатление прави полу-празната библиотека, която служи за фон на по-голямата част от видеата на заглавната страница на сайта. Липсата на книги, както и недобрата подредба зад говорещите, навява на самоцел. Не е ясно защо е избран точно този фон и какво искат да ни кажат авторите с него.

Кинесиката се свързва с положението на тялото на говорещия. В част от клиповете се забелязва скованост на ораторите, липса на синхрон между вербална (думи) и невербална комуникация от тяхна страна (поза и жестове), което независимо дали е в резултат от притеснение или липса на опит, създава шумове при възприемане на посланието на оратора от аудиторията. С други думи – никак не е подходящо ораторът, който ни говори за „имидж”, да е поприседнал върху рафт от етажерка.

Вокалика. Със сигурност сте забелязали как звучат западни образователни видеа. Ораторите говорят енергично и въздействат с пъления диапазон от възможности, които има собствения им глас. Почти няма да чуете оратор, който говори плахо, мъмри си под носа или в чийто глас по какъвто и да е начин се долавя колебание, срам или притеснение. Подобни емоции трябва да бъдат притъпени, за сметка на убедителното, категорично ораторско говорене.

Външен вид и облекло. Не искам да звуча критично, но сайт, чиято аудитория е подчертано бизнес-ориентирана, никак не е редно да си позволява да представя на нейното внимание лица, които не са поднесени в съответния (според очакванията й), външен вид. Спортно-елегантният стил е изключително удобен и аз лично го предпочитам, но когато говорим за мениджъри и мениджърско поведение, той е уместен единствено и само за уикенда.

На финал, със сигурност ще искате да ме оборите, като кажете, че „съдържанието е най-важно”. Определено ще сте прави, но нека не забравяме, че първото впечатление се изгражда подсъзнателно (и невербално) през първите няколко минути от срещата и остава водещо за бъдещото развитие на комуникацията.

С други думи – старата поговорка „по дрехите посрещат, по ума изпращат”, що се отнася до визуалното възприемане, днес е по-категорична от всякога и ако не се съобразяваме с това - рискуваме, най-малкото - да ни одумват! :)