‘Game Change’ – един бърз предизборен урок по „SPIN”

Филмът за кандидат-президентската кампания „Маккейн – Пейлин” е абсолютно задължителен за всички, които се занимават с комуникации, независимо дали имат сериозни интереси в политическия „SPIN” или не. В него има много от всичко и най-вече – от представата за маргиналния политик, която аз лично бих нарекла „провинциален комплекс”.

На кратко: това е история за една дама, която получава уникална житейска и професионална възможност, но възможностите й, капацитетът и средата й се оказват по-силни от нея и я засмукват неизбежно в „центрофугата” на политическата самозабрава. Интересен е, провокативен и – за мен лично – изпълнен е с доста поуки, които, независимо от отдалечеността на социално –политическия контекст, важат с всичка сила и за нашата географска ширина. С други думи – ‘Game Change’ (2012) е една добра и най-вече – поучителна подготовка за предстоящите ни четири последователни изборни години. 

Секс и машинации в политическия PR

Сенатор става жертва на своя PR

Ако още не сте гледали „Маската на властта" (или "Мартенски идеи" - всъщност този филм е познат с две имена в торент сайтовете...) (The Ides of March”), а предвещаващата дъждове и гръмотевици прогноза за времето, ви вдъхновява повече за филмче, отколкото за отпразнуване на цветни имени дни, този филм определено е една добра алтернатива.

За разлика от повечето „PRски” филми, които често са интересни единствено на хората, които се занимават с тази професия, поднесеното в този филм засяга една доста по-широка тематика. Внезапният обрат в събитията пък определено провокира размисъл, не само за лоялността, а и за границите на професионализма, страстта в работата и машинациите, не само в политиката.

Наред с всичко останало, Джордж Клуни винаги си заслужава гледането J

Приятна неделя на всички!

Събитие на дъното на океана

Да покориш дъното и... киносалоните

Вчера световните медии гръмнаха с новината, че американският режисьор Джеймс Камерън е „кацнал” на дъното на Марианската падина. Евала! Дълбок поклон пред смелостта, желанието и постоянството на този човек – все черти, доста редки в наше време. Особено редки пък, когато става въпрос за хора с изключителни възможности,  които имат избор да инвестират в каквото си искат или – разбира се, да не инвестират в нищо. Просто да си седят кротко под някоя палма, да съзерцават океана и да чакат просветлението да ги порази свисше.

            Тъй като няма нищо случайно на този свят, камо ли – когато става въпрос за реализирането на проект, чиято подготовка отнема седем години, след поредното видео от потапянето на авторската подводница, изведнъж „ми просветна” защо Камерън е избрал да се потопи точно вчера - 26 март. И въпреки, че този ден си беше на пръв поглед най-обикновен понеделник в края на март, то, спрямо световната премиера на Titanic 3D, обявена официално за 4 април, изборът на “момент за спускане” се явява никак не случаен. И много PR-ски (този път в най-положителния смисъл на тази дума).

Десетина дни преди филмовата премиера на мегапродукцията, емблематична за края на 90-те, екипът със сигурност имаше нужда от криейтив, който да върне интригата и вниманието на зрителите обратно към идеята за Титаник. Прогнозите, свързани с евентуалния интерес на зрителите към 3D варианта, никак не кореспондираха и наполовина с интереса, който този абсолютен хит предизвика по целия свят преди малко повече от 15 години. Много от хората, отишли да го гледат тогава по много пъти, днес са по-възрастни, по-мъдри, не знам дали по-малко романтични, но със сигурност по-трудно впечатлими откъм филмови ефекти. На фона на появилите се суперпродукции през последните години, технологичният „Титаник” от 1997-ма днес изглежда като обикновена мелодрама. И точно преди да се появи по кината възможността за ново 3D изживяване в ледените води на Океана, интересът към водната шир изведнъж стана по-актуален от всякога. Кадрите от новото океанско приключение на Камерън от вчера, сигурна съм, ще съпътстват новината за новия „Титаник” през цялата следваща седмица. И понеже всеки от нас е подвластен на огледалните неврони в мозъка си (по изследване на Линдстрьом, за когото ще ви разкажа към края на седмицата), със сигурност броят на хората, на които им се прииска да се „потопят” и да изживеят „досега на водата” ще се увеличи драстично, спрямо предварителните проучвания. И – ще се превърне в сигурен и много добър пример за комуникационна кампания, реализирана около много специално събитие, което цели да предизвика интерес към даден продукт, като се използват възможностите на Ефекта на доминото. И солиден бюджет, разбира се, но това е ... един съвсем отделен въпрос. Затова, още веднъж - Браво, Камерън!

Oscars 2012

Клишета и баналности на Оскарите

Филмовите награди Оскар със сигурност развълнуваха деня на милиони по света. Като оставим настрана блясъкът от червения килим, който със сигурност ще захранва женските списания цяла година, както и спорът дали „Артистът” или „Изобретението на Хюго” повече заслужаваше да отнесе статуетката за „Най-добър филм”, предлагам да се фокусираме върху трийсетте секунди, в които всеки един, спечелил Оскар, получава думата…

„Благодаря на кучето!”

Разбира се, най-често срещаната дума в речите отново беше „Благодаря!”. Броят на благодарностите варираше от класическите едно-две, до цели 15(!) в речта на режисьора Мишел Хазанавичус. Ясно е, че речта сама по себе си е „благодарствена”, но поименното изброяване на участниците в даден филмов проект, както и на членовете на семействата на отличените, не добавя особено значение към минутите, които всеки един има на сцената на Академията. Освен това, сигурна съм, все някой е останал неназован и то не защото съответният отличен не оценява заслугите му, а просто защото под напора на емоциите, най-естественото нещо на света е паметта ти да ти изневери. Неслучайно специалистите по реторика съветват да се избягват поименни изброявания на поредица от хора. В този ред на мисли, не мога да се въздържа да не отбележа и артистичното-творческо откровение на френския режисьор: „Благодаря на кучето! Едва ли му пука и едва ли разбира какво казвам, на всичкото отгоре не игра добре, но му благодаря!”.

В контекста на благодарствените изказвания, обаче се отличи това на Мерил Стрийп. Въпреки, че на практика речта й се състоя от 3 еднотипни елемента – (1) благодари на мъжа си, (2) благодари на гримьора си и (3) на приятелите си, разположението на благодарствените слова, както и кратката емоционална мотивация към всяко едно от тях, внесоха искреност и одухотвореност в думите й.

Четене от листче

            Публичното говорене позволява при определени ситуации четене на предварително написани речи. Най-често това са положения, при които има позоваване на източници, спазване на точни цитати, споменаване на дати, цифри или данни. Четене по време на реч, която се предполага да е емоционална и искрена, още повече – когато цялата е с дължина от няколко изречения, никак не е препоръчително. Оценявам високо опита на Жан дьо Жарден да каже нещо „по-различно и по-специално” в рамките на публичното си изказване, но няма как да не определя избора му да чете думите си от листче, като „малко недоизпипан”. Тотално емоционалният финал на речта му, при който той дори премина на родния си език – френски и бурно възкликна няколко неподправени реплики, спасиха изказването му от стерилност. Този емоционален изблик на актьора раздели представянето му на две части – формална и неформална, които са тотално различни и на фона на това разделение, първата част показа неувереност, плахост и несигурност, докато втората го представи в един изцяло личен, искрен и истински конктекст. Фактът, че именно втората беше по-емоциалналната и въздействаща част от речта, беше това, което остави у публиката траен позитивен привкус и  усещане за искреност. Това е причината актьорът да ни стане и симпатичен.

Колин Фърт vs. Натали Портман

Въпреки, че са натоварени с доста по-различна функция и са в по-различен стил от речите на номинираните, изказванията на актьорите, които обявяват победителите, също представляват сериозен изследователски интерес. За да оповестят отличените в двете най-оспорвани категории – за „най-добра актриса” и „най-добър актьор”, на сцената излязоха миналогодишните носители на Оскар в двете категории Натали Портман и Колин Фърт. Интересното и при двете изказвания беше, че бяха построени еднотипно. Избраната от организаторите форма на изказа им беше „обръщение към конкретния номиниран” и кратка – в рамките на 2-3 изречения обосновка – представяне за него. Въпреки тази структурна рамка, обаче, те никак не прозвучаха еднакво. 

Докато изказването на Колин Фърт беше изпълнено с епитети, смели оценки, общи спомени между него и представяния актьор, то това на Портман би могло да се определи като доста „шаблонно” и „протоколно”. В него липсваше увереност при представянето на актьорите, липсваше размах в словата и определенията, беше доста сдържано откъм лична оценка и това неминуемо се отрази на ефективността на представянето. Защото ролята на водещия актьор в случая е чрез думите си да внесе допълнителна емоционалност, която с всяка следваща номинация да се повишава и накрая да ескалира при произнасянето на името-победител. При представянето на Колин Фърт, думите му постигнаха целта си. В представянето на Натали Портман – за съжаление, не успяха.

Ако все още не сте гледали церемонията, можете да гледате всякакви материали, свързани с нея, тук (преводът е малко лош, но пък информацията е синтезирана и сайтът предлага доста гледни точки) http://btvnews.bg/lifestyle/oscars2012/ .

Филмови PR легенди

PR феноменът STAR WARS

Каквото и да кажем за STAR WARS – ще е малко. Фен съм и това определено ме прави пристрастна. Въпреки това, няма как да не искам да отправя за пореден път адмирациите си към Лукас и компания, които преди повече от 30 години поставят началото на една истинска огромна индустрия.

Подобен проект, обаче, не се реализира от само себе си. Не става и „супер проект” от нищото. Оказа се, че Джордж Лукас, още при подписването на договора за изпълнение на първия си филм от поредицата – STAR WARS EPISODE IV, предвижда превръщането му  във „фен продукция”, като си осигурява свобода и автономност за реализиране на всякакви вторични проекти, свързани със сюжета на филма и лицата на героите, които да добавят допълнителна емоционална обвързаност между филма и феновете му. Тоест – още преди да е започнал да прави каквото и да е, свързано с филма, той има ясна визия, маркетингова стратегия и точно дефинирана аудитория – за него ключова публика са хората, фенове на темата „за звездите”, изключително популярна по това време. Към тях той трябва да подходи емоционално – друга по-ефективна форма на убеждаване няма.

След като първият филм излиза по киносалоните в САЩ, за една година се превръща в най-касовият филм в историята до този момент. Номиниран е за 11 награди Оскар, от които печели 7. Подобен е успехът, който „сполита” и всяка една от останалите пет серии, въпреки че трябва да признаем – твърдите фенове на суперпродукцията и до ден днешен не възприемат радушно „Новите серии”.

Какво превръща филма в легенда?

Това е може би въпросът, който си задава всеки, който „те първа” се запознава със STAR WARS (извинете ме за оригиналното изписване, но българският превод ми създава усещане за преднамерена инфантилност). Първата серия излиза през 1977 г., последната – макар и не нова, но модернизирана серия, излиза през 2011-та. Огромен период от време, в който се сменят поколения, а нагласите и очакванията на публиката стават все по-завишени, особено що се отнася за SCI-FI жанра. Натискът и изискванията са огромни, Лукас обаче е готов да посрещне всяка новост. Нямам намерения да правя исторически преглед на иновациите и гъвкавостта на режисьора. Само искам да подчертая, че иновативността, смелостта и стратегическото мислене са факторите, които продължават да пълнят салоните и днес. В тази връзка, изключително откритие за мен беше фактът, че Джордж Лукас, освен класическите „трейлъри” към своите филми, много преди да има социални мрежи и YouTube, приготвя Viral клипчета (със сигурност без да знае, че години по-късно те ще се казват така), които търпеливо „изчакват” своето време. Поредицата „Darth Vader in Love”, която се състои от 4 кратки части, е нищо различно от успешен пример за вирусен маркетинг днес. Малко хора знаят, че тези клипчета са заснети веднага, след като е завършена и първата серия от филма (тоест – през 1977-ма!) и това наистина е Darth Vader, декорът е оригиналният, а снимките са направени в едно от студията, в които е заснет част от филма в Лондон.
       Част първа.

 Част втора.

 Част трета.

 Част четири.

За всички фенове, представата за STAR WARS през годините е поддържана повече от успешно и чрез поредицата от добре изпипани фен продукции. Нещо повече – „Empire of Dreams”, документалният сборник от филми и клипове, посветени на шестте серии от сагата, е с времетраене от над 4 часа! Това, което мен лично най-силно ме впечатли е чисто PR-ският подход, който е приложен в един от елементите -  5-6 от най-известните режисьори на Холивуд, разказват как STAR WARS ги е впечатлила и как са били повлияни от отделните серии, за да създадат след това различните свои суперпродукции. Изключително впечатляващо! Без капка завист към Джордж Лукас, всеки един от тях засвидетелства легендарния произход на тази поредица.

http://www.youtube.com/watch?v=AGo7kYQC_mU

През годините STAR WARS се налага като културен модел. Броят на препратките и „случайните реплики”, които кореспондират с филмовата сага и могат да бъдат открити в други филми – от глуповатите сериалчета на FOX Life, до безспорни „класики в киното”, е изключителен. Неизброим е и броят на препратките в рекламата. Две от най-любимите ми рекламни клипчета (за навигационната система Tom-Tom):

 Tom-Tom с Yoda.

 Tom-Tom с Vader.

„Ала STAR WARS” се разви и титаничният рекламен сблъсък между Greenpeace и Volkswagen от последната една година – още едно доказателство, че метафората STAR WARS е устойчив мисловен модел и днес.

 Greenpeace, VW Dark side, част  1.

 Greenpeace, VW Dark side, част  2.

 Volkswagen Отвръща на удара. 

Изключително интересни и изцяло в PR контекста са и съпътстващите филма събития. Саундтракът на STAR WARS буквално „заживява собствен живот”. Той е замислен и реализиран като отделна огромна инвестиция, чиято възвръщаемост също кореспондира с неизброимото. Когато Джордж Лукас кани Джон Уилямс (един от най-награждаваните композитори на филмова музика с 5 „Оскара” и огромен брой „Грами” и „Златен глобус”) да напише музиката още на първия филм и да я запише с Лондонския симфоничен оркестър, на мнозина това се е видяло прекалено „претенциозен” ход. Днес обаче, именно тази първоначална инвестиция се превръща в едно от най-устойчивите комуникационни механизми, които поддържат идеята за STAR WARS жива. Нещо повече – привилегия е за всеки симфоничен оркестър по целия свят (в това число и на Софийския симфоничен оркестър), да разработи и изпълни пред публика саундтрака на STAR WARS. Концертите се превръщат в огромни събития, а присъствието на Vader или на някои от другите герои от филма, единствено и само допълват музикалното внушение.

В етапа на киното днес, в който филмите с ефекти сякаш задължително се заснемат на 3D (или IMAX), Лукас не пропусна „да отговори на удара”. Първата серия STAR WARS конвертирана на 3D в момента е и по българските кина. В следващите 1-2 години – предстоят и останалите. STAR WARS е „изтупан от прахта”, готов да се представи в пълния си блясък и на новите, претенциозни и технологично капризни тийнейджъри. Нещо повече – готов е да се превърне в „религия” и за тях. Като влиза в света им, в живота им и в игрите им - като им предоставя възможността сами да се потопят в света на STAR WARS с играта STAR WARS The Old Republic.

http://www.youtube.com/watch?v=z0RuR3FREFw

А всъщност…STAR WARS не е нищо друго освен „a love story”, във всеки един аспект на това иначе претенциозно словосъчетание. И на нас ни остава единствено и само да й се отдадем изцяло. Отново!

PR на “Мулен Руж”

   Когато PR не е просто 

обикновена длъжност

Ароматно следобедно кафе в ръка и документалния филм за „Мулен Руж” на Георги Тошев на екрана на компютъра -  препоръчвам подобна компания на всички, които си търсят работно вдъхновение в понеделник. Спряла съм се на точно този филм, поради две причини:

Първата и основна причина се нарича Фани Рабас - PR мениджърът на световно известното кабаре. Тя има сериозно присъствие във филма, което си заслужава да бъде анализирано от всеки един възможен ъгъл. Поведение, невербална комуникация, съдържание на думите й. Ако човек има време и желание да вникне между редовете, може да разбере много за ролята на PR специалиста в развлекателната институция, наречена „Молен Руж”. Поучително е.

Втората причина е доста по-прагматична. Историята за този театър, независимо дали сте го посещавали или не, със сигурност ще ви настрои на креативно-романтична вълна!

Можете да гледате филма онлайн оттук:

http://www.btv.bg/shows/nepoznatite/videos/video/1140714219-Mulen_Ruj_Kabareto_na_jivota.html