Малка нощна “приказка” за рекламата

През последния месец ми се налага да върша определени неща в интервала 3-5 часа през нощта и тъй като заниманията ми по това време изискват от мен поне да съм будна (!), често прибягвам до телевизора за забавление. Докато пиша това, обаче си давам сметка, че „телевизор” и „забавление” в контекста на този безумен часови пояс, са две думи, които в името на истинността, няма как да сложа в едно изречение. Програмата по това време е отчайваща, дори повторенията на предавания са малко. От екрана се лее само и единствено боза, но не каква да е, а пресечена – с дъх на латиноамерикански сапунки, подправена с турски сериали на око и гарнирана – тук-там с някой роден шедьовър. С две думи – цъкането по каналите през нощта е занимание, лишено от какъвто и да е смисъл – констатация, която едва ли би изненадала някого. 

Принципно, сама по себе си, не изненадва и мен. Това, обаче, което на фона на цялата тази кафеникаво-блудкава течност, успява почти всяка нощ да ме впечатли искрено, е наличието на рекламни блокове! Без майтап! Повторенията на безумни предавания биват накъсвани от реклами, които някой е програмирал, но още по-учудващо - друг е платил. И тези реклами никак не се свеждат до уникалното творение – телешопинга. През последните дни видях реклами на слънцезащитни кремове, напитки и какво ли още не. Все неща, които на мен и на останалите неколцина изтрещели зрители в този безумен час, ще ни бъдат от изключителна, неотложна и безкрайно необходима полза. Подозирам обаче, че шефовете на отделите, платили за рекламата на тези брандове, не са между гледащите телевизия през нощта, в противен случай няма да успея да намеря логично обяснение за това тяхно решение да похарчат никак не малък бюджет за поява в този „праймтайм”.

Всъщност, споделих тези мои среднощни телевизионни преживявания, защото винаги, ама винаги, като зрител, слушател и най-вече – потребител, съм се чудила кои са тези хора, които плащат за солидната доза безумия, които преминават през местата за реклама, независимо къде са ситуирани те. Защото, както казват старите хора, не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава – народна мъдрост, която за съжаление явно важи в пълна сила за голяма част от родното рекламното програмиране. 

Липса на живот в речта на Президента на 6 май

Прост изказ, сковано представяне и липса на предварителна подготовка – с това накратко може да се определи речта на Президента Плевнелиев по повод Деня на храбростта – 6 Май.

Бегъл реторически анализ, извършен според класическите за публичното говорене пет елемента, резултат от триединството „оратор-реч-аудитория” – инвенцио, диспозицио, елокуцио, акцио и мемориа, показва доста слаби резултати по отношение на написаното/изказаното в неговата тържествена реч.

От съдържателна гледна точка, представената в речта информация е “постна”, изпълнена с клишета. Много вяла е информацията, предоставена, за да „маркира” задължителната необходимост от ретроспекция и споменаване на важни събития или места.

По отношение на разположението на факти в аргументативния материал на речта, то отново бихме могли да кажем, че техният подбор е доста схематичен. Изпрани са две двойки по два аргумента свързани с миналото и настоящото на армията, но подборът им не е логически обособен. Зад него личи известна неубедителност и опит за поддържане на „задължителни елементи”, който не е втъкан в тялото на текста, а фрагментарно ориентиран, на моменти – накъсан.

Що се отнася до стила на речта – както беше споменато и по-горе, той е суховат, беден откъм глаголи, а зад него личи опит за буквализъм, за спазване на изискванията, за стандартност. Наблюдава се висока степен на клишираност, силна е употребата на „очаквани” за аудоторията думи и изрази като „празнувам тържествено”, „светъл християнски празник”, „свеждаме глави”, „дълбока признателност”, „да отдадем заслужената почит”, „ ден за почит и преклонение пред славното минало”. Чрез тяхната употреба, аудиторията получава усещането за поватряемост, за протоколност, в известна степен – за дежа вю. Липсва искреност, липсват думи и изрази, които да подчертаят личната връзка на оратора (Президента) с речта, от което изключително силно си проличава и липсата на авторство.

Когато говорим за „авторство” и публични речи, цялостното представяне на речта във формат „четене” стои изключително неприемливо. Обемът на речта, липсата на факти, дати или имена, както и поводът, не позволяват четене от листче. Поглеждането към предварително изготвения материал е приемливо, но само на места – в началото на абзаца, при изреждане на места или точни събития, при цитиране на думи. Начинът, по който оратора изчете написаното, изключително честите поглеждания (свързани с почти всяка втора дума) – ту в речта, ту в аудиторията, водят единствено да заключение свързано с липсата на предварителна подготовка и отделяне на време за репетиции.

            В потвърждение на казаното по-горе, ето и оригиналния текст към самата реч:

Уважаема госпожо председател на Народното събрание,
Уважаеми господин министър-председател,
Уважаема госпожо вицепрезидент,
Уважаеми министри, народни представители, Ваше високопреосвещенство,
Уважаеми генерали и адмирали, офицери, сержанти и старшини,
Уважаеми гвардейци, войници, матроси,
Драги ветерани, кавалери на Ордена за храброст,
Драги военноинвалиди и военни от запаса и резерва,
Уважаеми гости,
Драги сънародници,

Днес, на 6 май, отдавайки почит на свети Великомъченик Георги Победоносец, празнуваме отново тържествено Деня на храбростта и Празника на Българската армия. Особено се вълнувам, че за пръв път заставам пред стегнатия строй на участващите в парада и пред всички вас в качеството си на върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. 

На този светъл християнски празник всички ние се прекланяме пред нашите предци, защитили правото на българския народ за национално самоопределение, обединение и развитие.

Свеждаме глави в знак на дълбока признателност към хилядите достойни български воини, които записаха в нашата история безброй победоносни битки по бойните полета на няколко войни. 

В този ден трябва да си спомняме как блестящо бе защитен смелият акт на Съединението на българите при Гургулят, Сливница, Драгоман и Видин. Днешните поколения имат право да се гордеят с това, че българската войска е завоювала неувяхваща бойна слава при Люлебургаз, Чаталджа и Одрин в Балканската война, 100 години от която честваме тази година, при Дойран и Тутракан през Първата световна война. В последния период на Втората световна война с победите си при Крива паланка, Страцин, Драва и Мур Българската армия даде своя важен принос за победата на Антихитлеристката коалиция и допринесе за запазване на териториалната цялост на България. 

Свеждаме глави пред бойните светини, пред знамената на българската бойна слава, за да се преклоним пред паметта на хиляди наши сънародници, жертвали живота си за свободата, независимостта, обединението и възхода на България, поставили ги в защита, поставили ги и с цената на собствения си живот като най-висок и единствен приоритет. Да отдадем заслужена почит и на онези български воини, които, защитавайки името и честта на родината в мисии зад граница, дадоха здравето, а дори и живота си, изпълнявайки достойно своя дълг. Българският народ пази в своята историческа памет безчет подвизи и имена на герои. Хилядите войнишки паметници, възстановени и поддържани с всеотдайния труд на родолюбивото българско общество, изразяват нашата почит към храбрите български воини. Не сме забравили и паметниците, които се намират на територията на други държави. 

Нашият народ обича и уважава армията си, за което говори високото доверие, с което се ползват в обществото Въоръжените сили. Това се дължи най-вече на доблестния ежедневен труд, който полагат днешните български военнослужещи и цивилни служители. Когато са нужни навременни и ефективни действия за 
преодоляването на последствия от стихийни бедствия, аварии и катастрофи, както се случи при наводненията в Южна България тази година, военнослужещите са готови незабавно да се притекат на помощ на населението. 

Основен приоритет в дейността на Въоръжените сили си остава защитата на суверенитета и териториалната цялост на Република България. С удовлетворение можем да кажем, че армията изпълнява конституционните си и съюзнически задължения в колективната система за сигурност на НАТО и Европейския съюз. Чрез участие в различни по характер мисии и операции Въоръжените сили на Република България дават своя активен принос за отбраната и в подкрепа на международния мир и сигурност. Българските военнослужещи достойно, храбро и с чест изпълняват своите задължения на три континента. 

Уважаеми дами и господа, 

Бих искал от все сърце да благодарим на тези български мъже и жени в униформа за показния професионализъм, твърдост и всеотдайност, с които издигат авторитета на Родината по света. Днес е не само ден за почит и преклонение пред славното минало. На този ден сме длъжни да потвърдим, че нашите въоръжени сили и Българската армия изпълняват поставените им задачи въпреки трудностите. Длъжни сме с увереност да кажем, че вековната връзка между народ и армия е здрава и устойчива. 

Уважаеми генерали и адмирали, офицери, сержанти и старшини, войници и матроси, 

Още веднъж най-сърдечно ви приветствам с празника! Позволете ми от името на всички сънародници да ви пожелая много здраве, бодрост, трайни успехи и желязна твърдост при изпълнението на отговорните мисии по гарантирането на националната сигурност на нашето мило отечество и поетите съюзнически ангажименти. 

На добър час!

Сериалът „Женени с деца в България”

Когато тийзърът се превръща в кампания

Вчера си говорихме с една приятелка и тя ме попита: „А, бе, какви са тези хора с кашони на главата?! Мернах ги в „Сделка или не” и не можах да разбера…” Тази реплика определено отприщи цял дълъг разговор за тийзърите и за това колко добра е идеята, на която е подчинен конкретния тийзър на новия сериал по NOVA.

            Когато говорим за това как медии си правят PR като използват техните собствени канали, често съм доста крайна, защото признайте, че ако и Вие сте в PR отдела на bTV и можете да използвате всичките рейтингови предавания, това да направите и котката си известна, никак не би било особено непосилна задача. Неизбежно е.

            В конкретния случай, обаче, който ме провокира да споделя мнение, тийзърът на сериала „Женени с деца в България” прави позиционирането на представата за сериала в различните предавания на NOVA доста по-различно от елементарната, но вече наложена и очевидно добре работеща схема за позициониране на медиен продукт– когато предстои старт на нов сериал, на пример, актьорите му „плъзват” уж случайно из всичките предавания на конкретната медия – до втръсване. И така се реализира целеният ефект на публичност. Без някакъв особен криейтив, единствено и само с щедро използване на ресурса на конкретната телевизия (медийна група). Обратно на това устойчиво клише, екипът на предстоящия сериал, демонстрира доста различен подход.

            Кашоните на главите на актьорите провокират въпроси към конкретния медиен продукт и оттам се повишава вниманието към него постъпателно - по ефекта на доминото. Въпросът „Кой се крие под кашоните?” набира все по-голяма сила, а интерпретациите по темата зависят единствено и само от въображението на зрителите, подклаждани умело от авторите на различните предавания и пречупени през различните стилове и формати на отделните предавания . Този подход бързо налага идеята като впечатляващ и в същото време – изключително прост тийзър, при който тя е толкова добра, че има потенциала да се развие в мащабна кампания.

            А вниманието към българското семейство Бънди или Бикови, естествено води след себе си серия от не толкова PR-ски въпросчета и най-вече – искрената надежда сценарият бъде също толкова „на ниво” колкото е кампанията, защото… както добре  знаем и най-добрата кампания не е в сила да продава дълго време продукт, който не се откроява с особени качества.