Българските приказки за маркетинга събрани в книга

Преди десетина дни излезе онлайн една от най-любопитните специализирани книги, които съм чела наскоро – „100 български маркетинг приказки”. С нескрита гордост ще споделя, че аз имах възможност да я прочета топла-топла предпремиерно и когато получих копие от нея, първото нещо, което си помислих, още преди да я отворя и зачета, беше доволното: „Ето, качествените български е-книги стават все по-вече и повече!”


Истинското ми удовлетворение, обаче, дойде веднага след като преминах с нетърпение през съдържанието и започнах да чета текстовете. Тази малка наглед книжка постепенно се разкри пред мен като един завършен пъзел от идеи, know-how и съвети, които практически я превръщат в изключително полезен наръчник по маркетинг. И тъй като определението „полезен наръчник” рискува да я заклейми, поставяйки я до дългата поредицата „скучновати” професионални книги, веднага бързам да добавя две-три думи за темите и стила, които я открояват.


Тематично, тя обхваща изключително широк спектър от маркетингови теми – от това какъв трябва да е маркетинг специалистът, с който да работим и как да си напишем успешен маркетингов план, през изключително любопитните (поне за мен) летален маркетинг, маркетинг от уста на уста, ambush marketing, вирусен и buzz marketing.


Това съдържателно разнообразие е поднесено по изключително свеж, приятелски и без съмнение – четивен стил, който провокира читателя да прочете и тази приказка, и следващата, и по-следващата, и така … до самия край на всичките й малко над двеста страници.


Не на последно място, е-книгата „100 български маркетинг приказки” сама по себе си се превръща в доказателство на една от тезите, изведени в нея, която гласи, че книгата и е-книгата могат да вървят ръка за ръка и ще бъде така, докато читателите имат потребност от това.


В този ред на мисли, пожелавам на авторите да успеят да реализират този свой проект и на хартиен носител, за да можем всички, които все пак обичаме да си подреждаме книжки на рафтовете в личните библиотеки, да имаме възможност добавим и това удоволствие към останалите, които „100 български маркетинг приказки” ни поднася!


Ако съм ви заинтригувала поне малко със съдържанието на „100 български маркетинг приказки”, можете да си я изтеглите напълно безплатно оттук: http://marketingprikazki.bg/

Блогърите проговарят

Разкриха тайните на блогосферата

От няколко дни на пазара е дългоочакваният втори за 2012-та, юбилеен брой на сп. SIGNCAFE.

В PR раздела, водеща е темата със заглавие „Шестият елемент”. Ето малко подробности, свързани с нея:

„Една от най-скъпите коли в света носи името „Шестият елемент”. От дебюта си на изложението в Париж през 2010-та, всички автомобилни експерти са единодушни, че именно този модел е навярно „най-впечатляващият” създаван някога. Неслучайно, вдъхновени от шестия рожден ден на списание SIGNCAFE, решихме да посветим PR темата на този юбилеен брой на една от най-впечатляващите възможности, които, подобно на този автомобилен модел, застава на пътя на специалистите по комуникации с все по-нарастващо значение – БЛОГЪТ.

Признавам си, и аз, като голяма част от родните PR специалисти, в голяма степен подценявах тази медия. Не знаех много за нея, но и не срещах особена необходимост от това да науча каквото и да е в повече. Всичко, обаче се промени, когато се натъкнах на вероятно една от най-поучителните български онлайн книги, писани някога по темата – Blogopedia. Водена от собственото си любопитство, изтеглих я веднага (авторите й я разпространяват безплатно!) и – в голяма степен, на пук на себе си, започнах да я чета, търсейки отговор за това: „Какво пък толкова има в тези блогове?!”. Няма нужда да обяснявам какво аз намерих вътре и как се промени представата ми за цяла една неподозирана от мен, реалност. Без никакво колебание обаче, реших, че трябва да споделя наученото. Или – да помоля десет от авторите на Blogopedia, заедно да разкажат най- важното, което трябва да се знае за блоговете, специално за вас – читателите на SIGNCAFE. За моя най-голяма радост, всеки един от тях прие да се включи в този нестандартен проект на списанието ни с изключителна готовност. Резултатът – повече от десет страници полезни съвети, любопитни идеи и много „малки тайни” за това как да си направим и да поддържаме успешен блог. Насладете им се!”

Любими цитати от авторите на темата:

„Доста често се чувствам "ветеран" (разбирай - "уморен кон"), но всъщност съм блогър от някакви си четири години. Не е малко, но не е и чак толкова много... Пък и едва ли е чак толкова важно от колко време пишеш - а какво пишеш, нали така?!
Смисълът на блогирането - поне за мен лично - е в това, да чувстваш, че имаш нужда да кажеш нещо на света. Много хора са сърдити на целия този свят и не му говорят. Други пък са възпитани в някаква фалшива скромност - и нямат никакво намерение да занимават света със себе си. И от двата типа няма да излезе читав блогър... но не е невъзможно. Хората се променят.”

Пламен Петров е човекът, който в края на 2009-та решава да събере съмишленици и да създадат книгата за блогърстването – Blogopedia.

„Най-важното за един блог, без значение какъв е, е да се списва честно,
със страст. На второ място за успеха на блога са важни последователността и уникалността на споделяното.”

Жустин Томс е името, с което се свързват като че ли най-много проекти у нас – цели 9 книги, посветени на разучаване и овладяване на онлайн пространството.

“Като правило е добре при нов блог да се започне от безплатна споделенa платформа. Особено, когато ви липсва опит в създаването на сайтове и програмирането в интернет. Безплатните платформи предлагат много възможности, които лесно и бързо могат да се конфигурират. Така буквално за 5 минути може да си направите блог и да започнете да пишете статии.”

Боян Юруков е вече пет години сериозен блогър, който списва един личен и няколко други блога.

“Лоялните читатели са най-ценни както и лоялните клиенти. Истината е, че ако блогът няма фокус, нещо, което да го отличава от всички останали трудно ще успее да събере и лоялни читатели. Така че първата крачка към създаването на вярна аудитория е избора на фокус и придържането към него. Събирането на читатели не е работа за ден два и изисква постоянност от страна на пишещия.”

Деси Бошнакова е може би най-известният PR специалист- блогър у нас и със сигурност няма нужда от обширно представяне.

“Блоговете са един от най-ценните съвременни инструменти за комуникация, изграждане на репутация и влияние. Ако се използват добре, могат да бъдат изключително мощни. А ако се използват по неподходящ начин, могат да бъдат просто загуба на време или - по-лошо - да навредят по неприятен и разрушителен начин.”

Борил Богоев е горд притежател на Ph.D. по бизнес модели в интернет, онлайн предприемач, консултант и лектор.

„Ако водещият критерий (при създаване на блог) обаче е чистият егоцентризъм и желанието да погали егото си, пишейки нещо, без то да носи добавената стойност от споделената информация, никоя социална мрежа не може да му помогне блогът да стане популярен и посещаван. Честно казано не вярвам подобен блог да просъществува повече от година.”

Ивелина Атанасова е блогър, експерт по дигитален маркeтинг и консултант с опит в областта на бизнес стратегиите, комуникациите, онлайн рекламата и PR.

„Моят личен съвет е: ако сте обзети от гняв или друга силна емоция, изчакайте да ви мине. Пишете в блога си само, когато сте спокойни и така ще сте в състояние да обмислите случката от различни ъгли и да създадете по-стойностни текстове.” 

МайкРам е консултант по управление на проекти и кариерно развитие. Занимава се с маркетинг в социалните мрежи и изнася лекции по комуникационни умения и говорене пред публика.

„Повечето фирми си представят, че продажбите ще скочат бързо с помощта на блога и че блогът е един евтин и неизискващ усилие проект. Няма такова нещо. Блогът изисква време и компетентен човек или екип, който непрекъснато поства нови неща и има дар слово и чар да общува с посетителите на блога. Ако това им харесва, ако те си паснат с модератора на блога, посетителите ще станат ваши почитатели, а почитателите ще се превърнат във ваши лоялни клиенти.”

Поли Козарова е съ-автор на един от най-четените професионални блогове за комуникации -  Маркетинг Буркан. Тя е маркетинг експерт с над 15 годишен опит в маркетирането и продажбите в консултантски и IТ компании.

„Ако писането и поддържането на блог не ви носи радост, по-добре не го правете. Важи и за корпоративнтие блогове - намерете някой, който ще прави това с удоволствие.”

Събина Панайотова е блогър и фрилансър в областта на социалните медии. Казва, че етикетът, който най-добре я описва е "блогър", защото има мнение и обича да го изказва свободно.

"Мога спокойно да разгледам Facebook като микроблогинг платформа със строго изразен социален характер"

ДимитърНиколов е консултант по интернет маркетинг, специализиращ международен бизнес и мениджмънт в Гронинген, Холандия. 

Още веднъж - благодаря на всички, че се съгласиха да участват в този изключително интересен проект! 

Реч на Елиф Шафак, авторът на „Любов”

Как да направим речта си завладяваща?

            Проектът „Блогът на една книга” (http://blog-na-edna-kniga.blogspot.com/2012/02/2011.html) ме върна назад в спомена за „Любов” – последната художествена книга, която прочетох на един дъх. Въпреки първоначалният скептицизм, с който в известна степен подходих към нея, тя бързо ме завладя и се превърна категорично в книгите, за които обичам да говоря.

Далеч не сюжетът й обаче, е нещото, за което искам да разкажа сега. Това, което ме впечатли дори още повече от самата книга, е авторът й – туркинята Елиф Шафак, и по-специално нейната публична реч като гост-лектор на конференциите TED.

Уверена, космополитна и харизматична – така бих я окачествила аз в ролята й на оратор. Смислено, добре балансирано и динамично – такова пък е определението ми за самата реч на Шафрак пред събралата се аудитория. Определено всеки, на който му предстои публична изява от класическите 20тина минути, може да се поучи от това конкретно представяне на турската писателка.

Ето как бихме могли да откроим ключовите акценти на завладяващата публична реч, на базата на представянето на Елиф Шафак:

Добре структурирана теза, изнесена в уводната част на речта. Уводът на класическите речи се състои от няколко ключови изречения, с които трябва да грабнем вниманието на аудиторията си. Въпреки, че той не е задължителен елемент за речите, рядко можем да си позволим на практика реч без увод. Веднага след кратките встъпителни изречения, трябва да кажем и тезата си.

Обособяването на тезата не бива да се пренебрегва. Най-важното трябва да се концентрира в едно изречение. Колкото по-ясно, толкова по-добре. Понякога това изглежда „фасулска работа”, но често концентрирането на мисълта в едно единствено – точно и ясно изречение, далеч не е толкова лесно. Трябват репетиции. Тезата на Елиф Шафак беше обособена в общи линии така: „Всяка ограничение води до упадък”.

Изграждане на аргументативна част от минимум три основни аргумента в полза на тезата. Аргументите трябва да бъдат задължително измислени и отрепетирани преди събитието. Не бива да се разчита на „импровизации”, колкото и да се чувстваме навътре в темата. Не забравяйте, че единствено добрата подготовка ражда добри импровизации. Аргументацията на Елиф Шафак включва три момента - личното ограничение, социалното ограничение и политическото ограничение. Всеки един от тях е развит в подаргументация.

Позоваване на авторитети. Авторитетите обаче трябва да се подбират внимателно. Не бива да се забравя , че те трябва да са изцяло съобразени с очакванията, знанията и „харесванията” на аудиторията. В случая Шафак на няколко пъти използва цитати, които не са нито много дълги, нито много протяжни. Изключително добра идея е писател да цитира писатели – както прави в случая и тя.

Ако ще се разказват лични истории – внимавайте  с дължината на разказа. Всяка история не бива да е по-дълга от няколко изречения, иначе рискът да отегчим аудиторията е реален. Личните истории идентифицират оратора със самия разказ и скъсяват дистанцията между него и аудиторията му. Дали ще има или няма да има лична история в аргументацията на речта, зависи от нагласите на аудиторията. Проучете ги предварително.

Никакви вицове или „забавни случки”, ако не сме абсолютно убедени, че сме добри разказвачи. Иначе ще се постигне обратният ефект. Неизбежно е.

Финалът като кулминация на речта. За разлика от увода, заключиението е задължително. То трябва да преповтаря (но не дословно) тезата, изведена в началото. Емоционалността на този етап от речта също е задължителна. Епитетите се подбират, така че да градират изказа. Добре е речта да завършва с апел или призив към аудиторията. Турската писателка избира да завърши речта си с цитат – послание на древните суфисти (изборът не е случаен, суфистите и техните послания присъстват осезаемо в книгата й „Любов”, аудиторията със сигурност е запозната с това). Посланието кореспондира изцяло с казаното до тук, внася допълнителна емоционалност и призовава към размисъл.

Външният вид на оратора трябва да е абсолютно незабележим. Нищо по него не бива да прави впечатление, защото така вниманието на аудиторията  ще се насочи към тоалета, а не към думите на оратора. Неслучайно Елиф Шафак е облечена цялата в черно. Дрехите й се превръщат във фон, на който думите изпъкват без проблем.

Жестовете трябва да са обрани. Препоръчителни са отворените жестове в средния регистър (между хълбока и раменете) – това ще подчертае искреността на думите ви. Репетирайте жестикулациите си пред огледалото и внимавайте да не ги превърнете в своеобразно "тактуване" на думите. Отстрани изглежда много неестествено!

И може би най-важното от всичко: напишете си речта предварително и си я научете. Не я учете на изуст, но импровизирайте свободно върху нея. Разгледайте внимателно представянето на Елиф Шафак и бъдете сигурни, че дамата, колкото и естествена да ви се струва, никак не си съчинява нещата на момента. Не се запъва, не се чуди, а разказва – без паузи и каквито и да е междуметия.

Освен всичко останало – предварителната подготовка ще ви даде повече увереност и ще намали сценичната треска!

Ето тук можете да видите и самото представяне на Елиф Шафак пред TED:

http://www.ted.com/talks/elif_shafak_the_politics_of_fiction.html