Днешният инцидент в мина „Ораново” буквално ме потресе. Възмущението
ми обаче никак не беше насочено към самата драма. Мина е, вероятно срутването
на скални маси не е неочаквано, макар, че е меко казано – ужасно. По-ужасното
е, че цял ден днес тази криза е буквална мистерия за обществеността. Медиите
клечат пред мината цял ден и те, заедно с десетките близки и роднини на
миньорите, седят в абсолютно неведение цял ден кой е жив, кой е пострадал, кои
са жертвите, кои са липсващите… Независимо от всички официални лица, които влизат
и излизат от администрацията на мината, никой не е сметнал за необходимо да
излезе и да даде официална информация за случващото се. До следобеда самите
собственици на мината отказваха коментар. Ето това, ако не е тотална
мисинтерпретация на темата с комуникацията при кризи, здраве му кажи.
Вероятно малко си говорим за кризи. Вероятно липсват
професионалисти. Вероятно доста хора просто нехаят за това, че живеем в 21. век
и информационните затъмнения не са най-подходящото нещо, което могат да
направят. Да оставим настрана всички майки, баби, съпруги и деца, които
прекараха един супер емоционален ден пред централния портал на мина „Ораново”…
Както казах, възмутена съм. Затова, ще спра дотук с думите,
които напират в мен и ще предложа две неща от себе си. Първо – един супер готин
пример от преди няколко години, когато в мина в Чили имаше затрупани миньори,
но комуникацията беше по учебник. И второ – ако администрацията на мина „Ораново”
няма възможност да си наеме професионален специалист по комуникация в кризи,
нека ми се обади на мен – готова съм да им съдействам доброволно. Просто защото
подобни комуникационни безобразия не бива да съществуват.
