Колкото и гръмко да звучи заглавието, фактите са си факти.
В последните десетина години, явлението Новогодишен SMS преживя
много – от колебливото скромно прохождане, през тотално-задължителен
екзистенциален „пик” до – смея да твърдя – своя край, изразен в тоталната липса
на интерес от страна на милионите български потребители на мобилни услуги към
този вид услуга (разбира се, според самите телекомуникационни оператори, нещата не стоят така, но пък и според Btv, откакто ограничиха излъчването си, зрителите са се увеличили...).
Въпреки всичко днес си спомням дори с лека носталгия, как
до преди няколко години да разпращаш съобщения на връх „дванадесетия час” беше
нещо като задължителна необходимост. Допълнително романтична нотка придаваше
колебливият обхват на мобилните оператори в интервала 00-03:00 часа на първия
ден от Новата година, което пък превръщаше всеки пробил информационната бариера
SMS в
уникален, невероятен и непоправим такъв. Правеше го един вид – специален,
независимо, че повечето съобщения бяха лишени от индивидуалност, лице и род, а
универсалността на думите ги превръщаше в еднакво приемливи, независимо дали
ставаше въпрос за разпращане на лели, баби или дори на шефове или подчинени.
Днес нещата далеч не стоят така. На Нова година обхват има
и всеки, който иска да поздрави своите близки може да го стори с кратко
обаждане. Това, разбира се, стеснява кръга на хората, но пък прави обаждането
доста по-специално, а пожеланието – лично, независимо, че често си поздравяваме
тривиалните здраве, любов и късмет.
Къде отиде дългият списък от „учтиви” SMS? Във Facebook, разбира се. Но не в лични
съобщения, а в лични статуси. И независимо, че и аз направих така – написах в
личен статус своето пожелание към себе си и към всички свои приятели там,
признавам, имаше момент на Първи, когато напливът от съобщения ми залипсва.
Знам, че никога вече няма да е същото, а и съзнавам, че няма реална нужда от
това. И все пак – имаше някакво особено очарование в това да си пишем SMSи за Нова година. Със
сигурност доста повече от това да си четем нюзфийда и да си представяме, че
всеки един от приятелите ни, пишейки своя статус, има предвид точно и
единствено нас.
Така или иначе – Новата година вече четири дни е факт и независимо
дали със SMS или не, нека още веднъж си пожелаем здраве, любов и късмет. Защото
на финала най-важното на пожеланието е превръщането му в мантра, която се
сбъдва, независимо от формата, чрез който сме избрали да я материализираме,
нали?
