Етика и кризи

Медийната реалност отново доказва, че именно при кризи за етика трябва да се говори най-много. При „заплетени” обстоятелства, специалистите по комуникации като че ли са най-склонни да използват различни мерки, изхождайки по-скоро от максимата „целта оправдава средствата”. Дори и привидно ефективни, обаче, най-често подобни „професионални избори” не остават ненаказани и не след дълго самите те се превръщат в повод за нови кризи. Ситуацията става като че ли лавинообразна, а безпроблемното й преодоляване се превръща в изключително предизвикателство.

За да не залагаме сами „бомби”  на себе си в комуникацията си при кризи и да преминем максимално плавно през турбулентните времена, нека припомним какво препоръчват експертите по комуникации:

Независимо колко знаете за ситуацията, не си измисляйте. Не си съчинявайте и не се правете на по-компетентни, отколкото сте. Обществеността, клиентите ви и журналистите няма да ви оправдаят, ако разберат, че ги лъжете.

Независимо кой и какво ви разпитва, придържайте се към онова, което искате да кажете и което сте готови да кажете. Ни повече- ни по малко.

Не се крийте и не си изключвайте телефона. На всяко обаждане и на всеки въпрос трябва да се отговори. Дори и ако отговорът е: „Нямаме информация към момента, ще дадем повече след час”, на пример.

Не се опитвайте да угодничите на медиите. Не се опитвайте да изопачавате истината или да представяте фактите в драматично по-мек вариант, отколкото са. Рискът да ви уличат в укриване на истината, е голям.

Не се опитвайте да протакате, да забавяте и да „печелите време”. По време на кризи, печеленето на време става единствено и само посредством комуникация.

И най-важното: не всеки професионален комуникатор трябва да е задължително и специалист при кризи. Затова, ако смятате, че не можете да се справите сами, по-добре е просто да инвестирате в експертна помощ, отколкото да се нагърбите с непосилен товар, който ще усложни допълнително иначе нелеката ситуация. Пък и така вероятността да влезете „в устата на колегите”, медиите и цялата общественост – става значително по-малка. А това със сигурност е изключително важно за всяка кризисна ситуация.

Този текст е публикуван в брой 80/30 септември 2013 г. на браншовото издание на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). За повече интересни текстове на професионални теми, написани от колеги от комуникационния бранш, не се колебайте да следите онлайн изданието „ПРактики”, което излиза два пъти в месеца.

Информационното затъмнение в „Ораново” или какво НЕ се прави при кризи

Днешният инцидент в мина „Ораново” буквално ме потресе. Възмущението ми обаче никак не беше насочено към самата драма. Мина е, вероятно срутването на скални маси не е неочаквано, макар, че е меко казано – ужасно. По-ужасното е, че цял ден днес тази криза е буквална мистерия за обществеността. Медиите клечат пред мината цял ден и те, заедно с десетките близки и роднини на миньорите, седят в абсолютно неведение цял ден кой е жив, кой е пострадал, кои са жертвите, кои са липсващите… Независимо от всички официални лица, които влизат и излизат от администрацията на мината, никой не е сметнал за необходимо да излезе и да даде официална информация за случващото се. До следобеда самите собственици на мината отказваха коментар. Ето това, ако не е тотална мисинтерпретация на темата с комуникацията при кризи, здраве му кажи.

Вероятно малко си говорим за кризи. Вероятно липсват професионалисти. Вероятно доста хора просто нехаят за това, че живеем в 21. век и информационните затъмнения не са най-подходящото нещо, което могат да направят. Да оставим настрана всички майки, баби, съпруги и деца, които прекараха един супер емоционален ден пред централния портал на мина „Ораново”…

Както казах, възмутена съм. Затова, ще спра дотук с думите, които напират в мен и ще предложа две неща от себе си. Първо – един супер готин пример от преди няколко години, когато в мина в Чили имаше затрупани миньори, но комуникацията беше по учебник. И второ – ако администрацията на мина „Ораново” няма възможност да си наеме професионален специалист по комуникация в кризи, нека ми се обади на мен – готова съм да им съдействам доброволно. Просто защото подобни комуникационни безобразия не бива да съществуват.

Трите думи в кризисния PR: открити, смели, искрени

Последната седмица беше шеметна. Независимо дали се занимаваме с политика или не, неизменно ежедневието на голяма част от нас беше повлияно от кризата в държавата ни, която дойде и отново потвърди собствената си същност: криза е всичко случващо се, различно от обичайното. Извинете ме, ако вече ви е дотегнало, както от тази дума, сама по себе си, така и от политическия контекст, в който тя пребивава последните дни, но …по това, което виждаме около нас, вероятно няма да е излишно да си припомним някои железни комуникационни правила за реакция при кризи. Защото мълчанието, липсата на яснота или информация, както и императивният тон, не са най-доброто, което можем да направим, когато журналистите подпалят телефона ни. Както и да го изключим, разбира се ….

Цялата ми публикация, можете да прочетете тук.
Снимка: DarikNews, Варна



Към Facebook страницата на PR@Festivals - мястото на най-добрите комуникационни кампании.