Българските фаворити 2012: Различната изложба

Една истинска провокация се оказва изключително нестандартната

изложба на картини, нарисувани от хора с психични заболявания. Инициативата е родена от желанието за приобщаване и подкрепа на тези хора у нас. Събитието е наградено с първо място в категория „Специално събитие” на PR ПРиз 2012.
Агенцията е Go Green Communications

С цялото ентри можете да се запознаете тук:http://prpriz.info/wp-content/uploads/2012/06/Go-Green-Communications-Exhibition.ppsx

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

Българските фаворити 2012: VIVACOM избори

„Няма по-голямо „реалити” от истинската действителност” – под този слоган се реализира една от най-успешните вътрешнокомуникационни кампании за миналата година. „Vivacom – Избори 2011” е изключително любопитен проект, в рамките на който колеги-гласуват-за-колеги. Но само за най-добрите и… без шуробаджанащина.

Кампанията е носител на първа награда на PR ПРиз 2012 в категория „PR проект за вътрешна комуникация” и на първо място на BAPRA Bright Awards 2012 в категория „Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел”.


Цялата кампания можете да намерите тук:
http://prpriz.info/wp-content/uploads/2012/06/VIVACOM-VIVA-Elections.pdf

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

Българските фаворити 2012: Аз съм с теб

Нека си припомним една българска кампания, насочена към повишаване на толерантността в семействата на дами, болни от рак на гърдата.

Кампанията е отличена с първо място на PR Приз 2012 в категория „Обществено значима PR кампания на организация от бизнес сектора” и с първа награда в категория „Комуникационна агенция на годината” на BAPRA Bright Awards.
Агенцията е "От-до консулт”

Цялата кампания можете да намерите тук:
http://prpriz.info/wp-content/uploads/2012/06/OT-DO-Consult-Az-sum-s-teb.pdf





Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

Г-жа Обама и утопичният свят на американското семейство

Кампанията за Президент на САЩ е в разгара си и всекидневно политическите щабове на основните опоненти внасят нова серия аргументи към цялостния комуникационен дискурс. В този контекст, пламенната двадесет и пет минутна реч на първата дама – Мишел Обама, изнесена вчера пред публика и медии, се превръща в крайъгълен камък в политическата кампания на нейния съпруг.

Въпреки че в политическото говорене, подобна ситуация – първата дама да излиза в публична защита на своя съпруг, не е типична, за Мишел Обама тази изява е логическо продължение на поредица от насочени целеви актове. Тя е естествено продължение на една втора политическа линия, изграждана и поддържана внимателно от екипа на Президента още от началото на неговия мандат. През четирите години управление на нейния съпруг, образът на Първата дама беше много внимателно позициониран и изграждан стратегически, до степен в която днес той се употребява от екипа като свързващо звено в публичната представа и разположението на Президента и неговия народ. Нещо повече – в кампания, изградена върху тясната връзка между лидер и последователи, ролята на Съпругата на Обама е ключова.

В качеството си на своеобразен гарант за изпълнение на основното послание от политическото говорене на кандидата на Демократите, което може да се обобщи с простото: „Аз съм като вас, аз съм един от вас”, Мишел Обама очаквано застава пред аудиторията. Нейната публична роля на съпруга и майка е хиперексплицирана до степен съпруга и майка на народа, на избирателите. В този контекст, изказването й е изградено изцяло върху емоционални апели, върху идеята за емоционалното говорене на майката. Личните истории, свързани със семействата им – нейното и на Президента, разказите за ключови в емоционално отношение житейски моменти от тях, ненатрапчивото, но осезаемо присъствие на фигурите на двете им деца, споменаването на родителите им – нейния баща, неговата майка и баба, назоваването на Президента на малко име – всичко това разгръща поредица от аргументи, подредени в добре балансирано концентрично изложение. Всеки нов аргумент внася серия от тройни подаргументи, които добавят допълнителна сила към основното становище, интерпретирано горе-долу така: „Ние се нуждаем от вас, защото ние сме част от вас и само заедно можем да върнем силата и блясъка на американската нация”.

Речта цели да докосне избирателите. Да ги увери още веднъж в автентичността на политическото говорене на Барак Обама, да ги направи съпричастни, да им даде личен пример и да гарантира изпълнение на поеманите от него обещания. Тя, дошлата от обикновено семейство с болен баща, среща него – момчето от колежа, което има само един чифт обувки, влюбват се и създават семейство, въпреки, че в началото всичко, което имат е „любов и дългове към банката”. Въпреки това, с упорит труд и много вяра в семейните ценности и трудолюбието, те успяват да постигнат Американската мечта и тъй като дълбоко вярват, че човек е щастлив не когато има единствено за себе си, а когато споделя с другите и им помага и те да изживеят същата тази Американска мечта, се захващат с политика. Нещо повече – днес, с опита, придобит от четирите години управление, те вече знаят какво още трябва да се направи и всичко, от което имат нужда е търпението, подкрепата и помощта на нацията, за да могат, въпреки тежките времена и предизвикателствата, да помогнат на Америка да продължи да се развива като държава и нация. Така – ни повече, ни по-малко, речта се превръща във вербализация на развиващия се образ на Първата дама. Изцяло в стила на Опра, с характерните хиперболизации и силни смислови акценти, изградени върху оксиморонната двойка – „трудности – победа”, Мишел Обама разкрива себе си и се налага като гарант за изпълнението на политиката на мъжа си – политика направена от и за хората.

Утопично и идеалистично – така звучи бъдещето в речта на Мишел Обама. И въпреки, че рационалният превод на речта не би приел съществуването на подобно публично становище, то това е единственото възможно бъдеще в настоящия ролеви модел. Майката закрилница иска най-доброто за децата си и прави всичко единствено и само заради тях. И Президентът – бащата на народа, който ще се погрижи за всички членове от семейството и най-вече за онези, които имат нужда от това.

Дали обаче речта и цялостната позиция на Първата дама в рамките на президентската кампания на нейния съпруг, е съобразена с нагласите и очакванията на аудиторията днес, остава въпрос от изключителна важност. Защото докато преди четири години, своеобразният месиански модел предричаше победа, то към момента ситуацията налага доста по-различна посока на политическо говорене. Много повече конкретика и по-малко общи приказки. Защото по видяното до момента, емоциоанлността, щедро демонстрирана в настоящата кампания на Обама, е посока, която днес, за разлика от преди четири години, отвежда екипа в плаващите пясъци на нарастващия избирателен скептицизъм, от които изплуването се оказва все по-трудна задача. Залогът е огромен, а на обратната страна на монетата седи конкретният и ясен изказ на опонента, точните и не винаги удобни публично зададени въпроси, фактите, данните и огромната, невиждана от сто години насам безработица в САЩ.

Цялата реч на Мишел Обама, може да се види тук: http://www.youtube.com/watch?v=ZTPdKUA9Ipg

PUSH-UP PR

Тази година PR кампаниите, шортлистнати на фестивала Cannes Lions 2012, определено ме впечатлиха. Моя коментар за тях, както и този на различни родни и международни PR специалисти, заедно с пълна селекция от наградени ентрита, ще можете да прочетете в броя на SIGNCAFE, който ще излезе през септември. Без да чакам да излезе броя, обаче, искам да споделя една от любимите ми кампании, отличени абсолютно заслужено със златен лъв, с оригинално заглавие - HEMA MEGA PUSH-UP BRA дело на холандската агенция DOOM&DICKSON Amsterdsm. Съвсем накратко, кампанията е следната: Екипът на марката сутиени HEMA пуска скандална фотосесия на един от push-up сутиените си, за лице на която е избран мъж. Акцентът е поставен върху това, че сутиенът е толкова добър, че дори и мъж може да изглежда с невероятен бюст единствено и само с помощта на сутиените на HEMA (Цялата кампания можете да видите тук: http://www.canneslions.com/work/2012/pr/entry.cfm?entryid=15514&award=99&order=0&direction=1).

Дръзка и в същото време изключително проста, тази кампания отговаря на задължителните две условия, които отличават наистина големите PR идеи от обикновените и посредственички такива. Смелостта и размахът на въображението пък са другото нещо, което винаги, ама винаги впечатлява – независимо дали нас, зрителите или тях – клиентите.

Уникална идея, насладете й се с удоволствие!

Ранди Гейдж: Успехът е заразен

Случайно се натъкнах на тази изключително вдъхновяваща реч на Ранди Гейдж на тема „обкръжение и просперитет” (10x to NovaVizia.net). В нея наричаният още „гуруто на бизнеса и успеха” разкрива в рамките на 5-6 минути привидно прости, но същевременно изключително дълбоки житейски (и разбира се, философски) истини от вида „с какъвто се събереш, такъв ставаш”.

Основната му теза се състои в това, че ключов фактор за нашия бизнес успех са  четирите човека, с които общуваме най-много. Ако те са визионери, мислят позитивно и търсят по всякакъв начин успеха (или вече са го постигнали), то неизменно общуването с тях ще повлияе позитивно и на нас. И обратното.

            По класически реторически принцип, той подкрепя тезата си с позоваване на авторитети като цитира книгата на д-р Брус Липтън „Биология на убежденията”, според когото: „Доходите ти ще бъдат винаги осреднена стойност на тези на петимата човека, с които прекарваш най-много време”. Това е и основният аргумент на Гейдж при структуриране на речта му. Към него той добавя ситуации от истинския живот и не на последно място – примери от собствения си живот – стилистически избор, който определено оживява изказа му и предотвратява монотонност.

         И въпреки, че дълбоко в себе си всичко звучи „много американско” и никак не толкова близко до народопсихологията на българина, определено минутите в компанията на Ранди са вдъхновяващи. Мисля си, че ако човек започва работната събота сутрин с хубаво кафе, гледайки точно тази вдъхновяваща реч, денят му ще мине по-философски лежерно.

            Лека събота на всички!

"PR ПРиз" и борбата с безразличието

В случай, че някой не е разбрал, с пълна сила в момента тече процедурата за набиране на кандидатури за участие в PR конкурса с най-дълга традиция у нас – PR ПРиз. Периодът за подаване на кампании ще продължи до 20 април, когато всичките заявени ентрита ще бъдат събрани, за да бъдат предоставени на журито за оценка.

Процедурата е лесна, проста и не съдържа никакви неизвестни. Без може би едно – директен отговор на въпроса, свързан с реалната полза от участие на подобни мероприятия.

Като оставим настрана „маратонския” девиз, свързан със самото участие, какво друго би могло да ни стимулира да се включим? Скрит нарцисизъм, чисто желание за слава или първичната, дълбоко вкоренена и професионално мотивирана жажда за съревнование?

Независимо къде са корените на мотивацията, факт е, че добрите идеи имат нужда да бъдат споделени. А добрите кампании трябва да бъдат показвани. Това удължава живота им и мултиплицира ефекта от усилията ни, като го трансформира в професионална и социална репутация. Тя, на свой ред, никак не е за подценяване. Защото независимо, че действията на някои колеги пораждат подигравателни шушукания в бранша, свързани с прекалената им себеизява и самоизтъкване, факт е, че именно те са едни от най-разпознаваемите лица на българския PR. Колкото и да не ни е приятно да си го признаем…

Което, всъщност, е просто поредното доказателство в полза на тезата, че всеки един от PR практиците е посланик на собствената си професия и като такъв трябва да я представя активно пред всичките външни за нея публики. Участието на подобни професионални форуми, пък, е един от доказано ефективните възможности за изтъкване на реални професионални постижения и за добавяне на допълнителна стойност към имиджа на PR.

Говорихме си с колеги преди време и една от тях сподели: „Нямаме с какво да кандидатстваме в последните години. За да оцелеем, участваме по обществени поръчки, които са толкова тъпи, че ни е срам да участваме с тях на конкурси”. Вероятно тези думи са ви познати, а сценарият олицетворява и вашата офис-реалност. И все пак… дали пък за цяла година не сте направили нещо истински смислено? Нещо интересно и впечатляващо, което е държало съзнанието ви будно много нощи и за което сте разказвали на приятелите си?

И като заговорихме, за причините да НЕ се включим в подобно мероприятие, сред личните ми фаворити се нареждат онези, свързани с ”двата конкурса”, с „таксите за участие” и с „личните приоритети”. Към тях, разбира се, могат да се добавят още хиляди такива, основно, защото у нас продължаваме да се фокусираме върху оправданията за това „какво да не направим”, вместо за това „какво да направим”. Готови сме всеки път, когато изгубим и сме изненадани, когато спечелим. Пресмятаме разходите, отколкото да мислим за приходите…

Въпреки всичкия ни негативизъм обаче, през последната година определено имаше много добри български PR кампании. Аз лично, искам да ги видя наградени и искрено се надявам, че авторите им няма сами да поставят рамки на собствените си идеи, като ги лишат от възможността да се превърнат в case studies за следващите поколения български PR специалисти. 

Блатото „Държавни поръчки”

Патово положение и за PR, и за рекламата

Кризата подтикна целия  PR сектор да повиши вниманието си към държавните поръчки. Естествено – когато бюджетите на компаниите стават все по-стеснени, алтернативата да организираш „пресконференции” или „информационно обслужване” за десетки хиляди, няма как да не звучи особено атрактивна. Въпреки възможната идиличност на подобен сценарий, който да протече по класическите: „качествен брийф от страна на институцията, следван от креативен пич – от страна на агенциите и на финала – звън на лед в чашите за уиски, с които се отпразнува сделката”, нещата у нас никак не седят така розово. Най-често конкурсите се печелят от едни и същи хора, които естествено никак не са „никому” не познати и почти е невъзможно с чист креативизъм и творчески ентусиазъм да се спечели една или друга поръчка, дори и кандидатът да е представил най-нисък бюджет. Защото, за разлика от частните конкурси, при държавните „бюджетът” никак не е водещ за резултата от конкурса. За съжаление – не са водещи и „креативната идея” и „талантливият подход”. Водещи са единствено връзките. И въпреки, че големите „играчи” в PR бизнеса често предпочитат да помахват с ръка и да сменят темата, когато разговорът наклони в посока „държавни поръчки”, фактите са си факти.

Срещата на CHIVAS 12, посветена на “Рекламата” и проведена неотдавна, показа, че освен в PR, картинката и при усвояване на държавни поръчки в сектор „Реклама” е доста сходна. Вероятно, защото на финала на секторите „Връзки с обществеността” и „Реклама” седят едни и същи специалисти „Маркетинг и реклама”, от които зависи кой какво ще получи, кой какво ще даде и кой каква кампания, ще успее да изфабрикува. Ситуацията е повече от патова за сектора – едни и същи пари достигат до едни и същи хора, на които им липсва каквато и да е мотивация да правят креативни неща и, извинете ме за грубия израз, но най-често реализират кампании лишени от тотален смисъл, идея или въображение. Просто, защото  там някъде има едни пари, които трябва да се усвоят и те ЕДИНСТВЕНО и САМО трябва да се усвоят. Без значение по какъв начин. И проблемът, както казва във видеото от срещата (гледай тук: http://video.chivas12.bg/advertising/) и режисьорът Стоян Радев, не е в злините, които са направили онези, които са снимали един или друг глупав клип – държавна поръчка, а в пропуснатите възможности да се реализират добри неща с тези наистина големи бюджети.

Няма нужда да обясняваме кой за какво е виновен или да изследваме причините защо се е стигнало до тук. Факт е че тази ситуация ще продължи да битува, докато всички ние, участниците и в двата сектора, не й дадем масова гласност. Силно се надявам, че тази среща на CHIVAS, която на финала завършва с Меморандум, ще се превърне в първа крачка към масова кампания (надявам се подкрепена от браншовите организации), която да генерира buzz по темата и с упоритост, малко по малко, да успее да стигне до вниманието на когото трябва и тежкото и тромаво колело най-после да се задвижи. Със сигурност МНОГО недоволни от тази публичност ще има, защото интересите са огромни. И битката ще е ожесточена, но… нима възможността да правим добре платени креативни кампании не си заслужава усилието? Съмнявам се. 

Сериалът „Женени с деца в България”

Когато тийзърът се превръща в кампания

Вчера си говорихме с една приятелка и тя ме попита: „А, бе, какви са тези хора с кашони на главата?! Мернах ги в „Сделка или не” и не можах да разбера…” Тази реплика определено отприщи цял дълъг разговор за тийзърите и за това колко добра е идеята, на която е подчинен конкретния тийзър на новия сериал по NOVA.

            Когато говорим за това как медии си правят PR като използват техните собствени канали, често съм доста крайна, защото признайте, че ако и Вие сте в PR отдела на bTV и можете да използвате всичките рейтингови предавания, това да направите и котката си известна, никак не би било особено непосилна задача. Неизбежно е.

            В конкретния случай, обаче, който ме провокира да споделя мнение, тийзърът на сериала „Женени с деца в България” прави позиционирането на представата за сериала в различните предавания на NOVA доста по-различно от елементарната, но вече наложена и очевидно добре работеща схема за позициониране на медиен продукт– когато предстои старт на нов сериал, на пример, актьорите му „плъзват” уж случайно из всичките предавания на конкретната медия – до втръсване. И така се реализира целеният ефект на публичност. Без някакъв особен криейтив, единствено и само с щедро използване на ресурса на конкретната телевизия (медийна група). Обратно на това устойчиво клише, екипът на предстоящия сериал, демонстрира доста различен подход.

            Кашоните на главите на актьорите провокират въпроси към конкретния медиен продукт и оттам се повишава вниманието към него постъпателно - по ефекта на доминото. Въпросът „Кой се крие под кашоните?” набира все по-голяма сила, а интерпретациите по темата зависят единствено и само от въображението на зрителите, подклаждани умело от авторите на различните предавания и пречупени през различните стилове и формати на отделните предавания . Този подход бързо налага идеята като впечатляващ и в същото време – изключително прост тийзър, при който тя е толкова добра, че има потенциала да се развие в мащабна кампания.

            А вниманието към българското семейство Бънди или Бикови, естествено води след себе си серия от не толкова PR-ски въпросчета и най-вече – искрената надежда сценарият бъде също толкова „на ниво” колкото е кампанията, защото… както добре  знаем и най-добрата кампания не е в сила да продава дълго време продукт, който не се откроява с особени качества.

BAPRA Bright Awards

Колко „BRIGHT” ще са кампаниите тази година?

Както вероятно вече сте разбрали – от днес стартира официалното набиране на кандидатури за третите български PR награди BAPRA BRIGHT AWARDS. Крайният срок за подаване на ентрита е 19 март.

            Поводът ме кара да помечтая. Да, определено да си помечтая, че тази година ще видим една изключително впечатляваща селекция от кампании, които – независимо от всички променливи, с които традиционно оправдаваме липсата на особена креативност и творчески ентусиазъм, ще ни вдъхновяват цяла година и с които ще надъхваме студентите.

            Да си помечтая, че през тази година, резултатът от надпреварата между наградите на BAPRA и тези на БДВО ще е единствено и само в полза на участниците в конкурсите. Ще се създаде изключително конкурентна среда, в която ще видим много нови лица, които ще ни покажат впечатляващо нов начин на мислене. Няма да има „лагери”, „отбори” или каквото и да е друго разделение между родния PR бизнес, който така или иначе не е кой знае колко голям.

            Да си помечтая, че сериозна част от наградените от българските конкурси, ще проявят самочувствие и ще решат да участват и на международни форуми. Че тази година няма да проявим регионален комплекс, а ще излезем гордо на международната PR сцена, където ще манифестираме идеите си. Защото ще имаме какво да манифестираме!

            Да си помечтая, че броят и качеството на наградените български кампании по международните форуми, ще е поне колкото на румънските, които през последните няколко години са наистина впечатляващи. Че ще видим по-добра кампания от тази, която спечели Grand Prix на Golden Drum’2011 (кампанията Vodafone Chivu). И на финала – нашите усмивки ще са още по-големи от техните (кампанията Little Voice, Big Sound)!

            Да си помечтая, че вече на всички окончателно ни е писнало да се оправдаваме с липсата на пари. Нима традиционно най-креативните кампании не са създадени за НПО-та без никакъв планиран бюджет за какъвто и да е PR?!

            Да си помечтая, че тази година BAPRA BRIGHT AWARDS, ще са наистина … ама наистина, наистина BRIGHT!

Интервю с Роналд Минчеф, президент на Edelman - Бразилия

Българската следа в КАН

Преди да се запозная с него, знаех единствено, че е Президент на Edelman за Бразилия и е един от седемнадесетте члена на PR журито на Cannes Lion’2011. Когато реших да се свържа с него, бях убедена, че предвид длъжността му, това никак няма да е лесна задача. Само един имейл, обаче беше достатъчен, за да разбера, че той е изключително въодушевен да си говори с мен, признавайки че самият той има българско потекло, с което е много горд! Или както самият Роналд Минчеф написа в първия си имейл до мен : „Със сигурност ще ми е интересно да отговоря на въпросите ви. Моят дядо е българин и за мен тази среща ще бъде много емоционална”. Ето как продължи и разговорът ни след това:

Вие имате български произход. Моля разкажете ни повече за връзката ви с България. Били ли сте тук и имате ли наблюдения, свързани с българския PR?

Моят дядо Емил Минчев, е от Пловдив. Семейството ми напуска България и заминава за Южна Америка през далечната 1923. Това, което аз знам, е че моят прадядо Валиско Минчев, е участвал в Балканската война и в Първата световна война. Опасенията за продължаващи войни по онова време, подтикват младият мъж да пожелае да създаде семейство на различно място. Това е една много сходна житейска история с тази на бразилския президент Дилма Русеф, която също е с български произход. Семейството ни е голямо, всички сме много сплотени и аз съм сигурен, че тази близост ни е наследена от българския ген.

За съжаление, досега никога не съм бил в България, но определено бих желал да дойда един ден, за да мога да се върна към корените си. Нямал съм възможност да проследя отблизо развитието на българския PR, но имам огромно желание за това и със сигурност ще започна – а SIGNCAFE е един добър старт в тази посока!

Какво стои зад това да сте Президент на Еделман за Бразилия? Кои са най-важните стъпки в кариерата Ви до момента като PR специалист?

Вече 20 години се занимавам професионално с PR. Кариерата ми започна в медиа мониторинга, където подготвях прес клипинги в BURSON-MARSTELLER. Там работих общо около 5 години в офисите им в Маями и Сао Пауло.

Вече 14 години съм част от екипа на Еделман в Бразилия – това е най-голямата консултантска агенция в страната. През годините моята работа се свързваше основно с корпоративните комуникации и кризисния PR. В тази връзка смело бих се определил като тесен специалист по кризисен PR. Разбира се, имал съм много запомнящи се кампании, за които съм работил, през всичките тези години, но ако трябва да определя едно единствено събитие, което да е повлияло най-силно на кариерата ми – то това със сигурност е самолетната катастрофа на Air France с полет от Рио де Жанейро до Париж през 2009. Самолетът падна в Атлантическия океан между Бразилия и Африка, с 228 пътници на борда от 31 различни националности. Около тази катастрофа имаше пет седмична интензивна комуникация с медиите, а аз работех с екип от 30 специалиста от четири града.

В ситуация като тази, човек си задава въпроса: „Какво изобщо може да бъде направено след подобна трагедия?”. Отговорът на този въпрос се състоеше в основното послание, което обединяваше всичките ни действия тогава - „ Да даваме колкото се може повече информация, колкото може по-бързо и по-точно”. С начина, по който се справихме с тази ситуация, аз и моят екип спечелихме „PR кампания на годината” в Бразилия, връчена от Бразилската национална PR асоциация. Основното ни предимство при спечелването на тази награда беше за пръв път в историята на страната използвахме дигиталните медии като канал за справяне в кризисни ситуации. Използвахме нашия уебсайт, сайтът на Air France, Twitter и други – използвахме ги едновременно, за да подновяваме информацията час след час.

Как бихте определил общото ниво на PR кампаниите на Cannes Lion тази година, в сравнение с това от миналата година? Защо?

За съжаление, не съм имал възможността да проследя отблизо предишните PR ентрита, кандидатстващи за PR Lions, но това, което мога да кажа за тези от 2011-та е, че в категориите, в които се изискваше широк обхват на таргетираните групи и много високи нива на употреба на онлайн и социални медии, конкуренцията беше най-ожесточена. Доста по-малко бяха ентритата в традиционните категории, които са иначе класически за PR – в това число public affairs, международни комуникации, кризисен PR, най-ефективна употреба на електронните медии.

При оценяването, ние търсихме кампании, които едновременно да бъдат запомнящи се, да са се откроили в медиите, да са провокирали достатъчно внимание, да са променили нагласи или навици. И всичко това, да бъде постигнато по нестандартен, креативен и творчески начин.

Имаше много кампании, в чиято същност беше неразривно вплетена рекламата – нещо като жизнено важно ДНК. Ние, обаче търсихме кампании, в които да има повече PR ДНК, факт, който обаче доведе до следване на стриктни правила при оценяването. Така, като цяло, тази година ние наградихме по-малко кампании, в сравнение с миналата, а на финал - основното ни послание към целия PR бизнес е: „Колеги, не се колебайте да ни изпращате вашите истински добри PR кампании!”.

А това, което аз лично бих казал на колегите от PR агенциите е: „Не се колебайте и изпращайте добрите си проекти за участие в Кан, защото само така можем да направим заедно този форум също толкова важен, колкото са THE SILVER ANVIL AWARDS, SABRE AWARDS, PR WEEK и други.”

 

Защо тази година Еделман не получи нито един лъв?

Нашата компания имаше две или три кампании, които бяха шортлистнати до финала, но за съжаление не успяхме да спечелим нито един лъв. Тук е добре да припомня, че в рамките на Cannes Lion, има PR категории едва от три години и ние все още се опитваме да напипаме най-правилния вид за поднасяне на кампаниите пред журито. Освен това, трябва да си призная, че ние в Еделман сме по-силни в това да защитаваме идеите си пред клиентите, отколкото да представяме себе си на различни професионални конкурси. Определено ще трябва да поработим, за да се представяме и там по-добре. Надявам се, че следващата година ще бъде нашата година и ще спечелим поне един лъв.

Кои са основните PR тенденции, които бихте могъл да откроите след края на Cannes Lion? (пълните описания на наградените кампании, можете да намерите в брой 8/2011 на сп. SIGNCAFE)

За мен най-интересното наблюдение е свързано с това, че маркетигновият микс става все по-интегриран – повече от когато и да е било преди това. Изглежда, че всички елементи в него се развиват във все по-тясна връзка по между си – и рекламата, и PR, и дигиталните комуникации, употребата на социалните мрежи, BTL. Определено имаше много интересни PR кампании, които прераствайки към всяка една от другите дисциплини и многократно увеличаваха ефективността си.

Каква ще бъде ролята на PR бизнеса в близко бъдеще?

Вярвам, че PR ще застане начело на комуникационното пространство и то именно чрез ефективно обвързване на публиките с идеята за бранда. Това ще се случи посредством различни канали и най-вече чрез овладяване на дигиталното пространство и споделяне на качествено съдържание. Факт е, че PR по своята същност и характеристики има най-добри шансове да оглави лидерската позиция в комуникационния микс, от всички нас, PR професионалистите зависи дали това наистина ще се случи!

Архив, сп. SIGNCAFE, 9/2011г.

Равносметка след наградите за креативност "Cannes LIons'2011"

Лъвовете в джунглата на PR

Двайсет и осемте най-внушителни PR лъва, отразяват всичко значимо, случило се в световната бизнес джунгла в последната 1 година. Финансови, социални, и обществени явления са запечатани в различните кампании без аналог. Чувствителността на креативните директори и проницателността на PR изпълнителите създават актуална, жива и силно осезаема картина, пресъздаваща най-важното за нашето време – без значение дали действието се развива в Индия, Япония или Полша.

Ето как ние бихме схематизирали тенденциите в PR, очертани от новите златни, сребърни и бронзови победители:

Digital PR. Това подразделение на PR технологията запазва водещата си позиция и през тази година. Днес обаче,  осмислянето му е по-ясно, от всякога. Социалните мрежи предоставят хиляди възможности за ефективна креативност, но само, ако към тях се подходи професионално – доказателство за това, че ефективен Digital PR не може да се прави от всеки PR специалист, който просто има профил във Facebook. В контекста на дигиталните комуникации, три са основните направления, които се открояват от тазгодишните победители:

*Ефективен PR без първоначални инвестиции. Без изобщо да подценяваме стойността на великите идеи, няма как да не отдадем адмирации към две впечатляващи кампании, реализирани без никакви бюджети – ‘DIGITAL DEATH’ и ‘A NEW WARRIOR’. Всяка една от двете е доказателство за това, че силните каузи, облечени в атрактивна опаковка, продължават да са интересни, както за медиите, така и за техните главни герои – известните на деня.

*Смелост и простор на идеите. Овладян до съвършенство, дигиталният PR предоставя възможности, които преминават отвъд рамките на познатото. Едновременното използване на различни приложения повишава атрактивността им и увеличава в пъти ефекта от кампаниите. След ентритата ‘SKANKPALY’ и ‘UNDERHERD IN NEW YORK’, осмислянето на социалните мрежи отива в изцяло нова плоскост.

*Традиционните медии са константа. Сутрешният вестник или вечерното толк-шоу нямат аналог в предпочитанията на хората от цял свят, затова те никак не бива да се пренебрегват от специалистите. Facebook и Twitter не се разглеждат като крайна цел, а като тактически подход към вниманието на традиционните медии. Изключително подходящ пример за това е ‘TRAMP A BENTZ’, при която ехото от шума, създаден в социалните медии, отеква директно в най-гледаните телевизионни програми.

Проактивност и усещане за момента. Кампаниите ’WATERMARK’ и ‘THE NEW AFLAC DUCK VOICE’ са емблематичен пример, че с проактивност, размах, професионализъм и самочувствие и най-тежката криза може да се окаже потенциален повод за добри бизнес реализации. Точната реакция „на момента” позволява на брандовете буквално да сграбчат медийното внимание към тях и от врагове, медиите се превръщат в съюзници за изпълнение на обща и голяма кауза.

Технологичният бум. Гъвкавостта на PR му позволява лесно и бързо да се адаптира към изискванията на различните епохи. Неслучайно днес той се чувства също толкова актуално, колкото й във времето на Бернайс. Разгледайте внимателно кампаниите ‘WATSON’ и ‘UNDERSTANDING MULTIPLE SCLEROSIS’. Компютърът с човешка душа Уотсън и свръхмодерната онлайн конзола за симулация на симптомите на множествената склероза, със сигурност ще ви вдъхновят за неподозирани, технологично ориентирани творчески подвизи.

Изкуството е вечно. Въпреки осезаемият превес на дигитално ориентираните кампании, PR винаги се е реализирал успешно в творчески концепции, базирани на художественото изкуство. Така е било преди, така е и днес. Дръзката инсталация, която показва ефектно подреден магазин за продажба на жени и тази, пресъздаваща тълпа от кукли в човешки размер, разположени в много посещавани молове, се превръщат в събития, към които медиите не остават равнодушни. Разгледайте ентритата ‘WOMEN FOR SALE’ и ‘FAKE IT ALL’ и за пореден път ще се убедите в способностите на провокативното изкуство като ефективен елемент от PR.

Дързост без предразсъдъци. Една от най-впечатляващите кампании тази година определено е ‘GET TESTED PROJECT’. Смелостта на организаторите  й и доблестта на участниците в нея, трудно намират аналог. Концепцията е ясна и проста - известни радиоводещи се тестват „на живо” за ХИВ/СПИН, обявявайки веднага резултатите в ефир. Остава да се замислим дали народопсихологическият дискурс, в рамките на който е реализирана, не подпомага допълнително за нейната ефективност.

Всички PR кампании, отличени на Cannes Lion’2011, може да намерите на страниците на хартиеното издание – брой 08/2011г.

Размисли за кампанията на bTV - "Да изчистим България за един ден"

ЛЕНИНСКИ съботник

И пак дойде пролетта, и всичко, свързано с птичките и пчеличките започна с пълна сила да вълнува съзнанието на средностатистическия „трудовак”, независимо, че сега е модерно той да се разхожда в мола, а не в парка и да се хваща за i-phona, а не за „зелено”. Така един пролетен ден, Btv се осмели да ни хвърли една (макар и гумена) ръкавица, провокирайки гражданското ни самосъзнание. „Да изчистим България за един ден” определено развълнува Facebook, ако трябва да се позовавам на публикация, преброила 2500 фена на стената на групата само за първия ден. „Суууупер!” – би възкликнал всеки, който прочете това. Но, моят съвет е, преди да го направи, да влезе в групата и да разгледа коментарите… Че инициативата е много добра, две мнения няма. Че, когато снегът се разтопи, всички боклуци лъсват и необходимостта от такова почистване се оказва крещяща – това също няма какво да го коментираме. И това, че повечето хора свързват „ходенето на теферич” с необходимостта да си зарежат празните двулитровки бира, там където са ги изпили, ще оставя умишлено без коментар.

Въпреки всички позитиви на една такава кампания, обаче, има някои неща, свързани с нея, които не бива да останат, както се казва, „несподелени”.

Първото е свързано с това, че името на групата не отговаря на конкретния „обхват на дейност” и това не без основание провокира гневни коментари. В тази връзка, няма как хората от провинцията да не се ядосат (или дори обидят), когато разберат, че независимо, че заглавието обхваща цялата страна, кампанията ще се реализира само в София. „Започваме със София, догодина ще продължим и по другите градове” – такова е обяснението на организаторите. Да, ама кога и в кои градове – никой не казва. В този случай – коментари като „Всичко много хубаво, аз съм съгласна, само че не знаех че София е България. В тая страна има и други градове.” – се оказват повече от основателни.            

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             Второто е свързано с организацията: „Доброволците, които искат да се включат в почистването в столицата, могат да се записват на телефон 9377 502”. Добре…обаче, кому е нужно да се затормозява по този начин процедурата? Поставянето на излишни пречки в организацията, довежда до спад в ентусиазма на участващите – и няма нужда да си специалист по организиране на събития, за да знаеш това. Друг е въпросът, че това може да е свързано с допълнителни организационни елементи – за тях обаче на този етап (седмица преди почистването и 5 855 фена в групата) информация няма.

Трето – на страницата на кампанията в интернет (www.btv.bg/da-izchistim) е публикуван списък с определен брой локации за почистване. Кой, защо и как е определил тези 17 (!) места – също е доста любопитно. Отново – ако приемем, че те са толкова,  защото точно там са предвидени допълнителни активности, които ще занимават доброволците, тогава – добре. Но, пък, ако е така- защо никъде не е посочено, че те са в известна степен пожелателни и извън тях, всеки би могъл да чисти, където му е приятно? А ако чистим някъде другаде, дали това ще означава че не сме част от кампанията?

И преди да си помислите, че аз съм поредният вечно недоволен българин (защото доста примери за подобни хора също можете да откриете, четейки коментарите на стената), ще отбележа, че аз и целият ни екип приветстваме кампанията и със сигурност ще се включим в почистването. Така, както, надявам се ще го направите и вие. Защото всяко едно от горепосочените рязко избледнява, когато залогът е „планина/парк/град, обилно нацъфтели в „пролетни” полиетиленови цветове”.

Архив, сп. SIGNCAFE, 4/2011г.

Креативната кампания за турнето на U2

U2 и техния нов PR 2.0 проект

Качествената музика е като въздуха – тя е необходимо, но недостатъчно условие, за да се създаде живот. Към нея трябва да се прибавят коктейл от качества, малко магия и не един „Голям взрив”, за да се роди звездата. И после идва въпросът – умираща комета или голямо слънце, отговорът на който отново е свързан с много нови качества, действия, срещи с Папата и Кралицата... И като стана дума за последните две, тук е моментът да споменем Боно и последния продукт на U2, който позволява на феновете им да се натагат на сайта през имейл, Twitter или Facebook, реализирайки един доста успешен пример за дигитална кампания. Или казано на кратко – GigaPixel FanCam e изключително просто разширение на сайта на групата, което позволява на всички, които са били на концерта в Кейп Таун на 16 февруари, да се намерят на уникалната панорамна снимка и да натагат себе си и приятелите си. След това, разбира се, да сложат снимката си с гордост във Facebook. Ето така - просто и лесно, екипът успява да задържи „истерията” на феновете, дълго след събитието. На финал, феновете питат в един глас – а дали и по другите спирки на турнето 360º ще имат възможността да се видят на подобна снимка? Предстои да видим.

http://www.u2.com/gigapixelfancam/

Архив, сп. SIGNCAFE, 3/2011г.