петък, 20 юли 2012 г.

Българските приказки за маркетинга събрани в книга




Преди десетина дни излезе онлайн една от най-любопитните специализирани книги, които съм чела наскоро – „100 български маркетинг приказки”. С нескрита гордост ще споделя, че аз имах възможност да я прочета топла-топла предпремиерно и когато получих копие от нея, първото нещо, което си помислих, още преди да я отворя и зачета, беше доволното: „Ето, качествените български е-книги стават все по-вече и повече!”


Истинското ми удовлетворение, обаче, дойде веднага след като преминах с нетърпение през съдържанието и започнах да чета текстовете. Тази малка наглед книжка постепенно се разкри пред мен като един завършен пъзел от идеи, know-how и съвети, които практически я превръщат в изключително полезен наръчник по маркетинг. И тъй като определението „полезен наръчник” рискува да я заклейми, поставяйки я до дългата поредицата „скучновати” професионални книги, веднага бързам да добавя две-три думи за темите и стила, които я открояват.


Тематично, тя обхваща изключително широк спектър от маркетингови теми – от това какъв трябва да е маркетинг специалистът, с който да работим и как да си напишем успешен маркетингов план, през изключително любопитните (поне за мен) летален маркетинг, маркетинг от уста на уста, ambush marketing, вирусен и buzz marketing.


Това съдържателно разнообразие е поднесено по изключително свеж, приятелски и без съмнение – четивен стил, който провокира читателя да прочете и тази приказка, и следващата, и по-следващата, и така … до самия край на всичките й малко над двеста страници.


Не на последно място, е-книгата „100 български маркетинг приказки” сама по себе си се превръща в доказателство на една от тезите, изведени в нея, която гласи, че книгата и е-книгата могат да вървят ръка за ръка и ще бъде така, докато читателите имат потребност от това.


В този ред на мисли, пожелавам на авторите да успеят да реализират този свой проект и на хартиен носител, за да можем всички, които все пак обичаме да си подреждаме книжки на рафтовете в личните библиотеки, да имаме възможност добавим и това удоволствие към останалите, които „100 български маркетинг приказки” ни поднася!


Ако съм ви заинтригувала поне малко със съдържанието на „100 български маркетинг приказки”, можете да си я изтеглите напълно безплатно оттук: http://marketingprikazki.bg/

петък, 13 юли 2012 г.

За PR агенциите, клиентите и хората


С нетърпение очаквах излизането на книгата на д-р Александър Христов „ПР Практика: Работа с агенция”, за да мога да споделя новината с вас. И тъй като имах възможността да я прочета още докато беше на PDF (за което много благодаря на автора), още ден след официалната премиера, мога да си споделя впечатлението от нея. Всъщност, ще споделя причините да инвестирате малка част от липсата си на свободно време с нея. А те са: подреденост, полезност, ефективност. С други думи подредеността в мислите на автора, която си личи съвсем ясно от написаното, се отразява пряко на полезността на информацията, описана в книгата. Това, на свой ред, естествено води до осмисляне на времето, прекарано с нея в ръка.

Далеч съм от мисълта да я преразказвам (но дори и да искам, не бих могла, с оглед на факта, че наръчниците са като речниците – ходи и ги преразказвай, да те видя!). Защото книгата на д-р Христов спокойно би могла да се определи като „наръчник”. И то не какъв да е, а наръчник за справяне в среда, която много често се описва с повдигане на рамене, клатене на глава и измърморване на полу-думите „мани-мани”. В книгата на д-р Христов, обаче, повдигане на рамене няма. Точно обратното – има точни и ясни съвети за подреждане на хаоса във взаимоотношенията между PR агенцията и нейните клиенти. А това я прави едно интересно и любопитно четиво дори и за професионалисти, усвоили до съвършенство изкуството на B2B общуването в контекста на комуникациите.

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Малка нощна “приказка” за рекламата


През последния месец ми се налага да върша определени неща в интервала 3-5 часа през нощта и тъй като заниманията ми по това време изискват от мен поне да съм будна (!), често прибягвам до телевизора за забавление. Докато пиша това, обаче си давам сметка, че „телевизор” и „забавление” в контекста на този безумен часови пояс, са две думи, които в името на истинността, няма как да сложа в едно изречение. Програмата по това време е отчайваща, дори повторенията на предавания са малко. От екрана се лее само и единствено боза, но не каква да е, а пресечена – с дъх на латиноамерикански сапунки, подправена с турски сериали на око и гарнирана – тук-там с някой роден шедьовър. С две думи – цъкането по каналите през нощта е занимание, лишено от какъвто и да е смисъл – констатация, която едва ли би изненадала някого. 
Принципно, сама по себе си, не изненадва и мен. Това, обаче, което на фона на цялата тази кафеникаво-блудкава течност, успява почти всяка нощ да ме впечатли искрено, е наличието на рекламни блокове! Без майтап! Повторенията на безумни предавания биват накъсвани от реклами, които някой е програмирал, но още по-учудващо - друг е платил. И тези реклами никак не се свеждат до уникалното творение – телешопинга. През последните дни видях реклами на слънцезащитни кремове, напитки и какво ли още не. Все неща, които на мен и на останалите неколцина изтрещели зрители в този безумен час, ще ни бъдат от изключителна, неотложна и безкрайно необходима полза. Подозирам обаче, че шефовете на отделите, платили за рекламата на тези брандове, не са между гледащите телевизия през нощта, в противен случай няма да успея да намеря логично обяснение за това тяхно решение да похарчат никак не малък бюджет за поява в този „праймтайм”.
Всъщност, споделих тези мои среднощни телевизионни преживявания, защото винаги, ама винаги, като зрител, слушател и най-вече – потребител, съм се чудила кои са тези хора, които плащат за солидната доза безумия, които преминават през местата за реклама, независимо къде са ситуирани те. Защото, както казват старите хора, не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава – народна мъдрост, която за съжаление явно важи в пълна сила за голяма част от родното рекламното програмиране. 

събота, 7 юли 2012 г.

Цукерберг, Иво Илиев и българската следа във Фейсбук




Преди дни бяха раздадени и първите у нас награди за фейсбук страница. Интересни личности и брандове отнесоха статуетки за различни онлайн заслуги. След финала на церемонията, освен статуетките за наградените, за всички, които се интересуват професионалано от комуникации, остават поуките. Ето какви са моите пет:
  1. У нас има ентусиасти, които са готови да правят разни неща, за да може целият сектор да върви напред. Тук е мястото да благодарим на организаторите (виж. Иво Илиев) за възможността да наблюдаваме как различни родни брандове мерят сили в най-посещаваната социална мрежа. Остава да си пожелаем още повече участници за следващия сезон на класацията, защото тук Пуховата сентенция „Колкото повече, толкова повече”, важи с пълна сила.
  2. Блогърите са интересно и задружно племе, което заслужава сериозни адмирации. Независимо, че българите се славим с единашката си природа, родните блогъри показват, че „сговорна дружина планина повдига”, когато има наистина смислена идея, която да ги вдъхнови. 
  3. Свидетели сме на много добре поддържани и модерирани страници във фейсбук, които доказват, че социалните мрежи не са място за споделяне единствено на снимки, направени пред огледалото на лъскава тоалетна в гъзарско заведение.
  4. Има смисъл да се ровим в социалните мрежи. Има смисъл и да се сприятеляваме с марки. Така демонстрираме своята лоялност към тях, усещаме се съпричастни и поддържаме активна зона на комфорт. Пък и … току виж сме спечелили нещо допълнително в отговор на своята лоялност!
  5. Във фейсбук има групи, чийто членове си помагат. И тук не говоря за BG-mama. Ако още не сте член на професионални групи, никога не е късно да поправите грешката. Когато влезете там, обаче, бъдете готови не само да взимате, но и да давате, колкото и банално да звучи на пръв поглед това.

Това са моите пет. След като влезете и разгледате сайта на класацията - http://bgfacebook.com/, със сигурност ще се сдобиете и със свои. Независимо какви са те, обаче, сигурна съм, че и вие ще подкрепите мнението, че шампионите се раждат в състезания, а не докато си седят кротко в хола на дивана. Не, че във второто има нещо лошо, но за съжаление от тази позиция всички сме шампиони, без да можем да го докажем J
Успех на класацията и във втория й сезон, който, както Иво обеща, ще стартира още тази есен!

Menu(Do not Edit here)

Follow by Email

Slider(Do not Edit Here!)