Отидох, видях и пиша. И ми хареса. Ама много. Независимо, че влезеш ли
веднъж в Пловдивския #Капана, никак не ти се иска той да те пуска обратно в
ежедневните ти задължения. Времето там е спряло, а атмосферата намеква за
вечност, която съвпада изцяло с новото (старо) предназначение на тази старинна
част на града – креативно сборище на хора от различни творчески професии.
Ново е, защото Община Пловдив неотдавна взима решение да поднови това
позападнало в последно време място, като насърчи всячески собствениците да
предоставят характерните „дюкяни” на хора от различните жанрове на изкуството. Старо
пък е, защото Капана е бил средище на артистична енергия още от времето на Османската
империя.
С изключителна организация и със сигурност в резултат на не-лека координация,
резултатите вече са на лице. За да насърчи инициативата, Общината отделя от
бюджета си, прави конкурс и предоставя безвъзмездно десет от ателиетата на хора
от различни креативни индустрии, като с бюджета покрива разходите по наема, тъй
като в Капана всички помещения са частна собственост. Успоредно на това,
инвестира в модернизиране на инфраструктурата на района, както и в
„обживяването” му и целенасоченото му превръщане в креативен център на града. Резултатът
- в Капана в момента тече активна ремонтна дейност – както по „стягането” на
отделните помещения, така и по външния облик на пространството, като се махат
тротоарите и всичко се превръща в едно голямо и единно цяло със своя атмосфера
и артистичен заряд, тесни дюкянджийски павирани улички, реставрирани къщни
фасади, асми, които се вият по някои от тях и много, много арт инсталации – от
вътре и от вън.
С две думи – на дали ще ми се случи да посетя Пловдив оттук нататък, без да
си намеря повод да се отбия в Капана, за да изпия едно кафе, да разгледам
актуална изложба на фотографии, да си купя панерче (или чанта!) от рециклирана хартия, да послушам аудио-инсталация, да си купя плоча от магазинчето за
плочи(!) или просто, за да почерпя вдъхновение от специфичната атмосфера,
характерна само и единствено за творческите кварталчета по целия свят.
Всъщност ще направя това отново още на 20ти юни, когато започва
най-мащабното „ново” събитие в Капана – ONE DESIGN WEEK, чието откриване на практика се превръща в
конкретния повод за този трескав подем, за цялото пребоядисване, подготовка,
подредба, вълнения, ентусиазъм… Защото с началото на тази щура, изпълнена с
всякакви интересни перформанси седмица, артисти от цял свят ще имат
възможността да оставят късче от себе си чрез и през това, което ще направят
там...
И най-хубавото е, че когато всичко е
готово, проектът ще се превърне в още един довод към цялостната аргументация за
кандидатурата на Пловдив в Европейска столица на културата 2019, конкурсът,
който поставя в изключителна надпревара Града под тепетата със София, Велико
Търново и Варна. Не ме разбирайте погрешно – ясно е, че всеки един от тези
градове има своите специфични и изключителни предимства. За нищо на света не
бих искала да ги сравнявам, а още по-малко да определям аз кой и как има или
няма качества да носи тази титла. Въпреки това, целенасочените усилия на Община
Пловдив си заслужиха моите адмирации и смятам, че те трябва да бъдат наградени,
защото доказват как едно мащабно събитие може да промени имиджа на цял град.
Няма коментари:
Публикуване на коментар