сряда, 14 май 2014 г.

Поуките от един политически билборд


Без да изпадам в разточителен анализ, бих искала да обърна внимание на този конкретен билборд, който комуникира кандидат за евро депутат.
Най-вече, бих искала да се спра на няколко ключови комуникационни грешки, които подсказват тотална липса на адекватно отношение към медийния контекст, в който се реализира разглежданата комуникация.


Нека в началото си припомним, че политическият дискурс изисква строги правила по отношение на цялостната визуална комуникация (шрифтове, подбор на цветове, дрескод). В тази връзка в настоящият билборд са допуснати няколко ключови грешки, които не успяха да ме оставят безучастна, независимо от желанието ми да не коментирам политическите медийни изяви тази година. И все пак:

            - планът на снимката на кандидата е "aмерикански", а би трябвало да е близък, с акцент върху лицето. В момента акцентът индиректно е поставен върху безупречната фигура на кандидата, но лицето, което всъщност комуникира искреност, откритост и сериозност – дълбочинни качества, които на практика имат значение в политическата комуникация, остава на заден план.
            - във връзка с казаното по-горе, дрескодът е абсолютно нарушен. Европейският парламент и политическата реторика, като цяло, е консервативна и тя има своите изисквания към участниците в нейния макро контекст. С други думи – секси костюм с дълбоко деколте не е най-добрият избор за дрескод. Същото се отнася и за цвета на костюма – предпочитаните за бизнес-етикета светли тонове са кремаво, екрю или светлата гама на синьото. Но не и бялото, независимо, че то е цвят, който се свързва народопсихологически с чистота и искреност;
            -изборът на шрифтове, и по-специално, тяхното разположение, наподобява шоу програма. Италик - шрифтовете и подборът на цветове, вероятно с цел акцентиране върху дадена част от името, е присъщо за шоу изпълнители, но не и за изискванията на политическата реторика.
            -конкретният билборд е изключително подходящ пример, що се отнася до това, че всяка комуникация трябва да е адаптирана за конкретните специфики на канала – с други думи- изборът на цветове (по-специално червеното) се оказват нечетивни на разстояние по-далечно от 2 метра от билборда. Обратно на това, билбордът е медия, която се „комуникира” от разстояние и във връзка с това, съответните червени надписи остават нечетивни.
            -не бих искала да коментирам изборът на слоган, защото рискувам да вляза в сериозна полемика, свързана с ключовите цели на посланието и с факта, че никой слоган не е самоцелен – той не съществува, защото трябва да съществува, а съществува, за да комуникира лесно, бързо и най-вече ефективно и запомнящо се, най-важната част от публичното послание на марката или личността, която се комуникира с него.




5 коментара:

Valeria каза...

Наистина страховит билборд! Дори ми се струва, че чух и съответен клип по някое радио и се опулих =) Но аз пък мисля, че авторите са постигнали целта си - ако тези естетика, реторика и визия продават музика, водка и всичко друго, защо да не продават и политически убеждения?

Анонимен каза...

Ima li zadaljitelno iziskuemiq text za tova che kupuvaneto I prodavaneto na glasove e prestaplenie?!

Атанас Янев каза...

Е, поне има супер важният QR код :D

Евгения Банева каза...

Здравейте, Кремена!

Прочетох материала и Ви разбирам, че е привлякъл вниманието Ви, тъй като не е стандартния, който сме свикнали да виждаме. Относно дизайна и изработката, не бих искала да коментирам, защото не съм експерт в тази област, а работя с екип от хора, които така са преценили, а аз като професионалист, съм се доверила. Това е изключително важно за ефективната работа, която съм усвоила от бизнеса и смятам да приложа успешно и в политиката.

Имам един въпрос към Вас, обаче, във връзка с консерватизма... В контекста на европейския консерватизъм как ще разшифровате избора на консервативния европеец на конкурса на "Евровизия"? Как да го обясня на моите деца този консерватизъм!?

Същевременно миролюбивите европейци освиркваха двете певици от Русия. Те с какво са виновни за случващото се в Украйна?! А нали музиката е призвана да обединява, а не да разделя!

Явно европейския консерватизъм е еднопосочен - само ние "по-лошите" европейци, като в България, трябва да сме послушни и консервативни, да "слушкаме" по-умните европейци...

Е, аз отказвам да изглеждам като Ангела Меркел! Предпочитам Мишел Обама или Карла Бруни-Саркози!

Kremena Georgieva каза...

Здравейте Евгения,
Искам първо да ви поздравя с желанието да се включите открито в онлайн коментарите, свързани с Вас и Вашата кампания – това за мен определено е признак на модерно и адекватно разбиране на ролята и значението на социалните медии в истинското политическо говорене – онова, което засяга отделния човек.

Що се отнася до въпроса дали Европейският парламент е консервативен или не – категоричният ми отговор е „да”. Независимо кой, как и поради каква причина избира един или друг кандидат в класация, която независимо, че има претенциите да представлява музикалния избор на европейците, със сигурност няма нито мащаба, нито силата да представлява всеки един от нас. Аз също съм европеец, но Кончита далеч не е моят избор.

Въпреки това, когато говорим за политика, сигурна съм, че Вие знаете по-добре от мен, че външният вид е дотолкова важен, доколкото той трябва да не пречи и да не създава „шумове”, които биха попречили на ясното, точно и категорично възприемане на посланията на политика. Облеклото е единствено и само бял лист, върху който се изписват решенията, които политиците трябва да предложат на проблемите на хората. Защото политиците са политици, за да решават проблеми. И независимо как изглеждат - дали като Меркел, Тачер или Хилари Клинтън, ако те имат правилното решение на конкретен проблем, то това ги прави успешни политици.

Menu(Do not Edit here)

Follow by Email

Slider(Do not Edit Here!)