Концертите „Музиката на Америка”

PR или пропаганда?

Снощи фондация „Америка за България” реализира едно доста добро събитие – концерт от цикъла „Музиката на Америка” със самостоятелно име „Златният век на холивудската филмова музика”. Беше хубаво. Беше много хубаво и зала „България” беше претъпкана.

Докато се наслаждавах и аз на музикалните откъси от любими филми, се  замислих за това, което фондация „Америка за България” прави у нас. Замислих се и за това, че независимо колко вдъхновяващ е този концерт за повечето слушатели, няма да останат и такива, които  да не заклеймят събитието като „американска пропаганда”. Неизбежно е.

В този ред на мисли, намирам за уместно да си припомним още веднъж двата основни показателя, които различават PR и пропагандата: логическото доказателство и истината на предпоставките.

Ако в контекста на PR се реализира убеждение, което се осланя на логически изграден аргументативен процес, то при пропагандата подобно условие липсва. Убеждението в пропагандата, подобно на античната софистика, се реализира единствено и само, за постигне    на предварително зададените цели, без да се придържа към законите на логиката. Цялата аргументативна конструкция наподобява кула от карти, подмяната на тезиса е почти задължителна, а нарушаването на логическите процедури – приемливо. Разбира се – до време. Въпреки, че примерите, свързани с отделни общества или политически строеве, показват, че това „време” е едно наистина разтегливо понятие.

Въпросът с „истината” или „истинността на предпоставките”, които използваме в процеса на убеждаване на аудиторията ни, е изключително философски, макар и специалистите по PR да не се замислят често над това. Валидността, като критерий за истинност на използваните аргументи, обаче вълнува философите повече от две хилядолетия. И до ден днешен, именно той ги разделя на „философи-пуристи” и „релативисти”. Предвид факта, че PR се свързва изцяло с практиката, релативистичният подход се явява доста по-приемлив, а критерий за истинност са фактите, възприети като общовалидно истинни от аудиторията, за която са предназначени. Обратно на това, в арсенала на пропагандата истината се интерпретира единствено и само в контекста на „постигане на целите” и ако цената за това е подмяна на истинните твърдения с неистинни – и използването им се явява абсолютно допустимо.

В тази връзка,  няма нужда да сме мнителни и да си мислим, че всеки целенасочен акт, свързан с това да ни убедят, че конкретна култура, различна от нашата, е добра, е задължително пропаганден. Факт е, че всички събития, които фондация „Америка за България” подпомага (а те не са никак малко), освен конкретните си тактически цели, работят в посока постигане на стратегическа PR цел - поддържане на позитивни представи, свързани със САЩ и американската култура у нас. Въпреки това, обаче е и факт, че що се отнася до конкретното събитие – „Златният век на холивудската филмова музика”, Холивуд е меката на световното филмопроизводство – и по брой произведени филми, и по обем на продажбите и по известност на актьорите, и именно оттам (за добро или за лошо) идват повечето филми, на които лесно можем да сложим надпис „любими”.

Затова, нека без излишни предразсъдъци, да дадем шанс на всичко, което има потенциал да ни зарадва, независимо какво пише на етикета му за произход и… да не забравяме, че единствено достъпът до различна по произход информация, може да ни спаси от това да се превърнем в жертви на пропагандата J