Без провокации в официалната президентска реч на Обама

        Речта на Барак Обама при встъпването му в новия президентски мандат, противно на очакванията, не успя да се влезе в историята като нещо изключително.

Класическата форма, избрана за излагане на аргументацията, отново, както и при предходните му речи и най-силно – при онази, която той изнесе при обявяване на резултатите от изборите (позната още като „Речта на победителя”), беше спираловидно построена. Увод липсва. Хронологическият подбор на събитията и подредбата й в три последователни разгръщащи се аргументативни елемента, е ефективно решение именно за публични изяви с разнородна аудитория, които не налагат вникване в представената информация. Спираловидната конструкция се поддържа от петкратното повторение на основната теза в рамките на изказването, при което с всяко ново повторение, становището се разгръща чрез едно от ключовите послания от отминалата кампания. Така в откриващото становище, поместено в началото на речта, е включено най-широкото понятие от политическата идеология на Барак Обама – демокрацията. Последователно към изказа са внесени послания, свързани със „свободата”, „борбеността” и „действието”, за да завършат с открития призив, добре познат и от двете кандидат-президентски кампании, насочен към народа и към една обединена и про-активна „заедност”, която може да постигне всичко. Заедност, завещана от прадедите, която трябва да бъде поддържана и подхранвана, защото само и единствено чрез нея, Американският народ може да се пребори с проблемите си и да постигне своята Американска мечта (която е разгърната нашироко в „Речта на победителя”).

Речта е изключително емоционална – факт, който е продиктуван, както от самия повод, така и от цялостния стил на Президента, налаган и поддържан чрез всеки един от елементите, включени в кандидат-президентската кампания. Именно в резултат на тази търсена емоционалност, изказът е наситен с епитети (много повече са от глаголите), използват се примери от героичното минало, олицетворения, сравнения, метафори, повторения, психологически паузи. В аргументативната част, изцяло в стила на предходните речи, Барак Обама назовава „малкия човек”. С риск от клише, тук отново присъстват добре познатите типажи – войникът, учителката, децата.

Това, което отсъства в самата реч, е конкретната цел. Нещо голямо и завладяващото, което да бъде запомнено, повтаряно или пре-цитирано, което да се превърне в завет за последователите му. Измежду помпозното, на моменти - поетично говорене, все пак се открояват три проблема, които могат да се окачествят като заявка за бъдеща работа – 1. покриване на изискванията на съвременната икономика, 2. поощряване на свободния пазар и 3. грижа за малкия и „уязвимия”.

Финалът на речта не е помпозен. Той се явява поредното преповтаряне на ключовото становище – този път, акцентът е върху общността. В него се съдържа призив, дотолкова, доколкото всичко казано преди това би било единствено възможно, ако всички американски граждани се обединят в едно. Акцентът отново е поставен върху онази „заедност”, задължителна за политическото мислене и ценностната система, която Барак Обама и неговият екип демонстрират вече повече от четири години.

Да, това няма да е речта на Кенеди от 1961 г., със запомнящото се: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се замислете какво можете да направите вие за нея”. Няма и да е речта на Линкълн от 1865г. За сметка на това, тази реч е една истинска „Обамова” реч, в която той е точно толкова себе си, колкото е и във всеки един елемент от кампанията, която проведе преди изборите – искрен, близък до хората, видимо загрижен и абсолютно готов да бъде припознат като „бащата” на нацията – такъв, от какъвто нацията има нужда в момента, за да се справи с проблемите, пред които е изправена.