Отидох, видях и пиша. И ми хареса. Ама много. Независимо, че влезеш ли
веднъж в Пловдивския #Капана, никак не ти се иска той да те пуска обратно в
ежедневните ти задължения. Времето там е спряло, а атмосферата намеква за
вечност, която съвпада изцяло с новото (старо) предназначение на тази старинна
част на града – креативно сборище на хора от различни творчески професии.
Ново е, защото Община Пловдив неотдавна взима решение да поднови това
позападнало в последно време място, като насърчи всячески собствениците да
предоставят характерните „дюкяни” на хора от различните жанрове на изкуството. Старо
пък е, защото Капана е бил средище на артистична енергия още от времето на Османската
империя.
.jpg)
С две думи – на дали ще ми се случи да посетя Пловдив оттук нататък, без да
си намеря повод да се отбия в Капана, за да изпия едно кафе, да разгледам
актуална изложба на фотографии, да си купя панерче (или чанта!) от рециклирана хартия, да послушам аудио-инсталация, да си купя плоча от магазинчето за
плочи(!) или просто, за да почерпя вдъхновение от специфичната атмосфера,
характерна само и единствено за творческите кварталчета по целия свят.
Всъщност ще направя това отново още на 20ти юни, когато започва
най-мащабното „ново” събитие в Капана – ONE DESIGN WEEK, чието откриване на практика се превръща в
конкретния повод за този трескав подем, за цялото пребоядисване, подготовка,
подредба, вълнения, ентусиазъм… Защото с началото на тази щура, изпълнена с
всякакви интересни перформанси седмица, артисти от цял свят ще имат
възможността да оставят късче от себе си чрез и през това, което ще направят
там...

.jpg)