Cannes Lions PR/Bronze: Само за КРАЛСКИ фенове

Cannes Lions PR 2012: Silver
Категория: Best Use of Sponsorship
Име на проекта: RSCA HYMN
Име на клиента: BNP PARIBAS FORTIS
Име на компанията: PUBLICIS BRUSSELS, BELGIUM

Кампанията:

Белгийската банка BNP PARIBAS FORTIS е горд спонсор на Кралския спортен футболен отбор на Андерлехт в продължение на 30 години. За да отбележи тази годишнина, екипът на банката решава да направи нещо, което да бъде насочено изцяло към феновете на отбора. Така се ражда идеята за кампанията, чрез която да се създаде химн на отбора. Идеята обаче е текстът не просто да е написан от някой професионалист и разпространен сред феновете, а да бъде написан от самите тях. Инициативата започва с телевизионна и печатна реклама, която призовава всички фенове да се включат в създаването на текста, като на специално изработен сайт правят предложения, които биват публично оценявани и коментирани свободно от всички желаещи. На финала, от банката избират две версии за текст, като отново феновете гласуват коя от тях да се превърне в официалният химн на отбора. След това, отново онлайн, феновете са призовани да се снимат как репетират химна вкъщи пред компютрите си и да качват видеата в сайта, като най-атрактивните от тях са включени във видеоклипа на песента. На финала на кампанията, феновете са поканени да участват на „голямата премиера” на химна, която се състои преди футболната среща на Андерлехт с историческия му противник – футболния отбор „Стандарт”. 

Резултатите:

Над 120 000 фена се включват в писането на текста на песента. На официалната премиера на химна, над 25 000 гърла едновременно го запяват на стадиона преди дербито със „Стандарт”, като емоционалният заряд от изпълнението помага на играчите и те печелят срещата с невероятните 5-0. С помощта на феновете си, футболистите от Андерлехт извеждат отбора напред, превръщайки го в Национален шампион за 2011-та.

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals.
PR@Festivals във Facebook.

Когато имиджът и репутацията не са просто „кухи” думи

Едно мнение успя да се превърне в централна тема на разговори вече дни наред. Разбира се, причините това да се случи, се коренят в различни направления – от традиционния „глад” на медиите за какви ли не „чужбински” изказвания, през опита на някои хора да се възползват от възможност за малко публичност. Аспектът, обаче, на който аз искам да обърна внимание в рамките на същата тази тема, е визията на страната ни във Великобритания. Или по-точно - на факта, че щом едно конкретно мнение успява да провокира подобна лавина от коментари и в двете страни, то със сигурност става въпрос за негативен имидж и нестабилна репутация.

И така достигаме до въпроса с разликата между имиджа и репутацията – две понятия, които доста свободно се използват в общественото пространство, но чиято употреба далеч не винаги е съвсем правилна.

Объркването в употребата им възниква, в резултат на това, че ежедневно политици, медии и общественици използват думите “имидж” и “репутация” като синоними или взаимнозаменяеми. На практика, обаче, между тези две схващания има много сериозна и ясна разлика. Начинът, по който една марка изгражда позитивен имидж и този, по който развива силна репутация, представляват два различни и много специфични технологични процеса.

Нивото на клиентското внимание е разковничето при определяне на същностните разлики между тези две понятия.

Цялата ми публикация можете да прочетете тук. 

„Креативността е единственото възможно бъдеще за PR”, категоричен е японският член на журито на Лъвовете

Личният свят на всеки един от членовете на журито, безспорно оказва влияние при разпределението на наградите. В тази връзка за коментар на PR Cannes Lions’2012 потърсихме  специално за PR@Festivals един от най-авторитетните азиатски PR специалисти - Тадаши Инокучи. „Бъдещето на PR се свежда до една единствена дума и тя е: „креативност”, абсолютно категоричен е японският експерт. 

Тадаши Инокучи е PR специалист с над 20 години професионален опит. Носител е на няколко международни и японски награди по PR, между които Гранд При на Японската асоциация по PR и златно отличие на SABRE AWARDS. Ко-автор е на японската книга за стратегическа комуникация “Senryaku Koho”. Към момента оглавява PR отдела на една от водещите комуникационни агенции в Япония – Dentsu PR.

Как най-кратко можем да опишем фестивала в Кан тази година? 

По време на журирането ми, много силно ме впечатли фактът, че тази година отличията отидоха не при PR агенции, а при комуникационни или рекламни агенции. Това явление, според мен, повдига сериозен въпрос, свързан с необходимостта да се създават интегрирани кампании, в които да има и предварително планирани платени публикации. Сигурен съм, че темата за „креативността в PR” в следващите години все повече ще прелива към още по-смели идеи, които се реализират с помощта на всички възможности на новите медии. 

Има няколко японски кампании, наградени с различни награди. В тази връзка, може ли да се определи кое е специфичното за начина, по който правите PR в Япония и по какво той се отличава от този в Европа или САЩ? 

Смятам, че в Япония сме силни в дигиталния PR. Стараем се да бъдем много иновативни и да прилагаме всички модерни комуникационни възможности и предполагам, че това ни превръща в сериозен претендент за награда в тези категории. Въпреки спечелените отличия на Cannes Lions, ако трябва да сме честни, не бихме могли да кажем, че нашите кампании се отличават с нещо изключително. Напротив – бих казал, че японските кампании определено имат проблем с преодоляване на езиковата бариера. Нещо повече – разликата в културните модели между нас и Запада, води до сериозни затруднения при възприемането на кампаниите и те често остават недоразбрани. Бих дал пример – Playboy е еротично списание, чието съдържание  в страните от Европа и САЩ е изцяло еротично. В Япония, обаче, списанието е по-скоро лайфстайл. Тази разлика и неразбирането на спецификите на японската медийната среда от страна на журито, доведе до това, че когато в едно от японските ентрита, което разказваше за кампания на сладоледов продукт, беше отчетено присъствие на японски тийн-идол на корицата на Playboy, членовете му веднага го заклеймиха едва ли не като порнография. 

След края на Фестивала, как бихте определили основните PR тенденции тази година? 

Миналата година, за пръв път в PR агенцията Weber Shandwick беше открита длъжността Главен креативен директор (CCO - Chief Creative Officer). Според това, което видях, както от кандидатурите, така като оценка и коментар от международното жури, определено бих казал, че очаквам в най-близко бъдеще големите световни PR агенции също да открият подобни позиции, които да повеждат изцяло нови креативни звена, защото креативността става и ще става основен отличителен белег в бъдещето на PR. Освен това, говорейки за тенденции, мисля, че PR все повече ще включва и платени медии и все по-малко ще разчита на класическото „спечелване” на медийни обеми. 

Кои са Вашите кампании-фаворити за отличие и защо? 

На първо място поставям кампанията от Южна Африка - ”WIMPY BRAILLE BURGER”, която съвсем заслужено спечели злато. Освен, че тази кампания демонстрира една брилянтна проста идея, когато теглим чертата се оказва, че с едва 15 сандвича, тя достига до 800 000 души, което представлява около 2/3 от таргетираната аудитория. Това е невероятно постижение, що се отнася до измерване на ефективност и ROI. С две думи – подходът за достигане до таргетираната аудитория, демонстриран в тази кампания, е изключително впечатляващ. 

Втората ми кампания е еквадорската ”ALZHEIMER EXPERIENCE”, която беше отличена с бронз. При нея умело е използван похвата за разпространение на информация „от уста на уста”. Изпълнението също е много оригинално, въвличайки безапелационно представителите на таргетираната аудитория в самата кампания. 

Третата ми кампания, за съжаление не беше шортлистаната. Тя е от Малайзия и носи оригиналното заглавие: ”Polident golden glitter”. Това е кампания на марката за дентални протези Polident. Провокацията в нея се състои в това да се насърчат хората, които носят зъбни протези и принципно срещат психологически проблеми с това да си отварят широко устата, да започнат да го правят смело, без да се притесняват. Създадено е събитие – състезание по надпяване на аматьори на над 45 годишна възраст. И тъй като за онези „45+”, които носят зъбни протези, пеенето е никак не леко занимание, защото трябва да си отварят широко устата, отговорът на Polident e точен и ясен – участниците, които носят протезите на Polident нямат никакви притеснения, свързани със зъбите си. Този конкурс прераства в телевизионно реалити, чрез което напълно се разкрива посланието на бранда пред таргетираната аудитория. Според мен тук изборът на събитие кореспондира идеално с посланието на марката и го предава по един изключително оригинален начин. 

Какво научихте Вие от Cannes Lions’2012? 

С всяка изминала година критериите на форума се менят и се затягат дотолкова, че започва да ми се струва, че става все по-трудно да се впечатли журито и да се спечели награда. Все по-важни за високата оценка са простата идея и ясната концепция. Разбира се, към това задължително трябва да се прибави и способността на самите агенции да представят собствената си работа по особено атрактивен и точен начин. Освен това, обаче, все повече си мисля, че кампании, в които са засегнати глобални теми, получават доста високи оценки. Със сигурност мога да обобщя, кампании, които помагат за преодоляването на социални проблеми със сигурност ще продължат да бъдат толерирани от журито поне през следващите няколко години. 

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals
Заповядайте в групата на PR@Festivals във Facebook. 

Cannes Lions PR/Silver: Сайт за (не) запознанства

Cannes Lions PR 2012: Silver
Категория: Media, Arts and Entertainment
Име на проекта: MIS MATSCH
Име на клиента: GÖTEBORGSOPERAN
Име на компанията: FORSMAN & BODENFORS Gothenburg, SWEDEN

Кампанията:

Централна тема в един от най-известните в света мюзикъли „Уестсайдска история” е любовта, която се противопоставя на всички условности или с други думи – любовта, въпреки всичко. Статистиката показва, че в Швеция, 50% от населението се състои от необвързани хора, като повечето са на възраст между 18 и 30 години. Според изследванията, същите тези хора не са посещавали никога или пък са посещавали изключително рядко оперни спектакли. В резултат на данните, екипът, свързан с организация на „Уестсайдска история” в Швеция, стартира кампания, насочена изцяло към този интересен и любопитен таргет. Водени от основната тема в спектакъла, организаторите решават да създадат необичаен сайт за запознанства, в който след набор от въпроси, всеки може да открие човека, с който би си подхождал най-малко. Нещо повече – включилите се в кампанията са поканени заедно с половинката, с която най-малко си подхождат, да посетят спектакъла. За подпомагане популяризирането му и кампанията към него, организаторите използват в допълнение- печатна и аутдор реклама. Научили веднъж за кампанията, повечето вестници и блогове в страната я превръщат в една от най-актуалните си теми, като резултатът от всичко това е – „Уестсайдска история” се превръща в мюзикъла, продал най-много билети за последните 5 години с общо над 92% заети места в залата. 

Резултатите: 

Импресиите на сайта на кампанията са над 80 000, като над 5 000 души откриват в него своята противоположна половинка. Най-големите шведски вестници публикуват статии за него, което в крайна сметка се отразява и на продажбата на билети за мюзикъла, като дялът на таргетираната аудитория, която посещава постановката, възлиза на 62%.

Към останалите кампании, публикувани в PR@Festivals

Как да бъдем още по успешни в убеждаващата си комуникация

През последния месец, по време на информационната кампания около референдума, в медийното пространство се появиха различни примери за целенасочена комуникация. Някои от тях бяха ефективни и реализираха предварително зададените си цели (които в конкретния текст разграничаваме комуникационните цели от преките резултати от вота), други – разбира се, не успяха. Без намерение да изпадаме в детайлен анализ на това кой и какво (не) успя да реализира със своята целева комуникация, предлагаме няколко съвета за бърза и лесна организация на ефективни публични изяви.


Цялата ми публикация можете да прочетете тук

Evetnex Awards 2012 - събитието за събития ще отправи своята провокация през март

В началото на март ще се проведе второто издание на единствения конкурс за събития у нас – Eventex Awards. Пилотният брой премина, съпроводен от висок интерес, дълги коментари и много хрумки, които да бъдат реализирани в следващото издание. E, ето го и него. Какви са настроенията преди събитието, как организаторите планират този ивент и къде ще бъде скрита “уловката” тази година, разказва специално за PR@Festivals Ованес Ованесян – основател на  Eventex Awards.

Какво е новото, което ще ни изненада на тазгодишната церемония Eventex Awards, която ще се състои на 6 март?

За съжаление не мога да споделя програмата предварително. Миналата година организирахме конкурс и церемония по награждаването за пръв път и беше огромно предизвикателство за нас.  Въпреки, че имахме малки пропуски, се справихме страхотно. Вярвам, че тази година ще се справим още по-добре и програмата ще е още по-интересна. Церемонията ще се излъчва онлайн и всеки може да я гледа на сайта на събитието. Според мен обаче, си заслужава да присъствате на живо!

Какви са очакванията, свързани с броя и качеството на кандидатурите, които ще бъдат подадени през тази година? Нека припомним – крайният срок за участие е 30ти януари 2013?

Очакваме между 80 и 100 кандидатури тази година.  Кандидатурите, които са попълнени до момента, са публични и всеки може да ги разгледа на http://eventex.bg/awards/2012/uchastnitsi и сам да прецени на какво ниво са.

Крайният срок за регистрация е 30 януари, така че който желае да участва, може да се регистрира. Важно е да се отбележи, че всички събития с идеална цел могат да участват в конкурса напълно безплатно.

Моля, разкажете ни малко повече за журито!

Всеки един от журито е специалист в определена област. Един член от журито може да оцени кетъринга, друг техниката, трети декора, четвърти цялостната организация, пети маркетинга и т.н.. Смятам, че силата на голямото жури от около 30 човека е в крайната средна оценка, която е доста реалистична, защото всеки оценява според собствените си компетенции.

Как се готвите за негативните коментари, които неизбежно ще бъдат провокирани след втората по ред церемония за събития у нас?

Оценките на журито са публични и не се притесняваме от негативни коментари. Всеки е свободен да изрази мнението си. Ще се радвам негативните мнения да са под формата на препоръки. Така и ние бихме извлекли ползи от тях.

Кое е нещото, заради което всеки от бранша трябва да посети семинара, предхождащ церемонията – Eventex Seminar (който ще се състои в началото на февруари)?

Семинарът е единствен по рода си и се организира един път в годината от 2009 година насам. Той се е превърнал в ключов фактор за събитийния бранш в България. Атмосферата е уникална и аз лично имам специално  и пристрастно отношение към него. J

Винаги се опитваме да правим нещо интересно, така че считам, че и тази година ще успеем да сме различни и интересни, особено в програмата извън лекциите. Възможностите за нови контакти и утвърждаването на съществуващи с хора от бранша, са страхотни, а според мен това е едно от най-ценните неща на всяко бизнес събитие.

Кой от лекторите ви е най-интересен лично на вас и защо?

Мен лично най-много ме вълнува лекцията на Илона Станева, която е Маркетинг Директор на Fibank. Тя ще ни помогне да разберем как мислят спонсорите и кога казват „ДА”. За съжаление много често въобще не получаваме отговор от потенциални спонсори. Интересно ми е да знам как мислят те, каква е процедурата на взимане на решения, защо и кога отговарят, какво е най-важното за тях и т.н. Сигурен съм, че и много колеги от бранша имат подобни въпроси.

Всички кампании, отличени с награди на Eventex Awards 2011, можете да намерите тук.

Към всички кампании, публикувани в PR@Festivals

Без провокации в официалната президентска реч на Обама

        Речта на Барак Обама при встъпването му в новия президентски мандат, противно на очакванията, не успя да се влезе в историята като нещо изключително.

Класическата форма, избрана за излагане на аргументацията, отново, както и при предходните му речи и най-силно – при онази, която той изнесе при обявяване на резултатите от изборите (позната още като „Речта на победителя”), беше спираловидно построена. Увод липсва. Хронологическият подбор на събитията и подредбата й в три последователни разгръщащи се аргументативни елемента, е ефективно решение именно за публични изяви с разнородна аудитория, които не налагат вникване в представената информация. Спираловидната конструкция се поддържа от петкратното повторение на основната теза в рамките на изказването, при което с всяко ново повторение, становището се разгръща чрез едно от ключовите послания от отминалата кампания. Така в откриващото становище, поместено в началото на речта, е включено най-широкото понятие от политическата идеология на Барак Обама – демокрацията. Последователно към изказа са внесени послания, свързани със „свободата”, „борбеността” и „действието”, за да завършат с открития призив, добре познат и от двете кандидат-президентски кампании, насочен към народа и към една обединена и про-активна „заедност”, която може да постигне всичко. Заедност, завещана от прадедите, която трябва да бъде поддържана и подхранвана, защото само и единствено чрез нея, Американският народ може да се пребори с проблемите си и да постигне своята Американска мечта (която е разгърната нашироко в „Речта на победителя”).

Речта е изключително емоционална – факт, който е продиктуван, както от самия повод, така и от цялостния стил на Президента, налаган и поддържан чрез всеки един от елементите, включени в кандидат-президентската кампания. Именно в резултат на тази търсена емоционалност, изказът е наситен с епитети (много повече са от глаголите), използват се примери от героичното минало, олицетворения, сравнения, метафори, повторения, психологически паузи. В аргументативната част, изцяло в стила на предходните речи, Барак Обама назовава „малкия човек”. С риск от клише, тук отново присъстват добре познатите типажи – войникът, учителката, децата.

Това, което отсъства в самата реч, е конкретната цел. Нещо голямо и завладяващото, което да бъде запомнено, повтаряно или пре-цитирано, което да се превърне в завет за последователите му. Измежду помпозното, на моменти - поетично говорене, все пак се открояват три проблема, които могат да се окачествят като заявка за бъдеща работа – 1. покриване на изискванията на съвременната икономика, 2. поощряване на свободния пазар и 3. грижа за малкия и „уязвимия”.

Финалът на речта не е помпозен. Той се явява поредното преповтаряне на ключовото становище – този път, акцентът е върху общността. В него се съдържа призив, дотолкова, доколкото всичко казано преди това би било единствено възможно, ако всички американски граждани се обединят в едно. Акцентът отново е поставен върху онази „заедност”, задължителна за политическото мислене и ценностната система, която Барак Обама и неговият екип демонстрират вече повече от четири години.

Да, това няма да е речта на Кенеди от 1961 г., със запомнящото се: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се замислете какво можете да направите вие за нея”. Няма и да е речта на Линкълн от 1865г. За сметка на това, тази реч е една истинска „Обамова” реч, в която той е точно толкова себе си, колкото е и във всеки един елемент от кампанията, която проведе преди изборите – искрен, близък до хората, видимо загрижен и абсолютно готов да бъде припознат като „бащата” на нацията – такъв, от какъвто нацията има нужда в момента, за да се справи с проблемите, пред които е изправена.