Идеалното събитие не е само организация. Трябва си и “малко” бъззз.

За идеалното събитие, разбира се, не е необходимо единствено и само отлична реализация. Трябва си и „малко” бъззз. В това за пореден път ни убеждават организаторите на Oscars’2013. Вместо да пуснат обикновено прессъобщение, което независимо какво е, по презумпция ще бъде увенчано с успех, организаторите традиционно инициират малка (в рамките на максимум 15 минути), но тържествена церемония. Залата, червеният килим, вечерното облекло, внимателно подбраните водещи, сценарият – всеки един елемент от тази мини-церемония комуникира лукс и класа. Най-вече - комуникира факта, че Оскарите, независимо от всички коментари, си остават най-голямата церемония във филмовия свят.

Наградените PR кампании от Cannes Lions 2012 събрани в PR@Festivals

С кампанията 'The Most Popular Song', отличена с Cannes Lions PR: Grand Prix  през 2012-та, стартира инициативата PR@Festivals, чрез която всяка седмица ще представям тук по една PR кампания от последното издание на най-големия европейски фестивал за креативност Cannes Lions. Към ентритата ще публикувам и ексклузивни интервюта с членове на журито, които взех специално за този проект и не са публикувани никъде другаде.

По традиция, организаторите на фестивала ограничават достъпа до отличените ентрита месец след събитието. Това превръща тази своеобразна колекция от преведени наградени ентрита в доста специална за мен и сигурна съм – интересна за всеки, който има интерес към креативността в PR.

                             

Cannes Lions PR: Grand Prix

Категория: Celebrity Endorsement
Име на проекта: The most popular song
Име на клиента: BANCO POPULAR DE PUERTO RICO
Име на компанията: JWT SAN JUAN, PUERTO RICO

Кампанията: От години в Пуерто Рико се наблюдава особено интересно социално-икономическо явление – изключително нисък е процентът на хората, които имат каквото и да е желание да се захванат с работа. В най-голяма степен това се дължи на факта, че 60% от населението без да работи, получава помощи от държавата, които се оказват съвсем достатъчни за водене на сносен начин на живот. До такава степен пуерториканците харесват това да не ходят на работа, че го възпяват в песен, която е абсолютен хит в страната. Обратно на тази икономическа ситуация, най-голямата банка в Пуерто Рико има нужда от това хората да работят и икономиката да се движи. В опит да промени поне малко гледната точка на пуерториканците и отношението им към този лежерен начин на живот, екипът стартира мащабна кампания. С помощта на музикалната банда El Gran Combo и в партньорство с най-големите медии, те представят пред широката общественост нова версия на известната дотогава песен „No Hago Más Ná”, която в превод означава „Не правя нищо”. Така на 16 август едновременно по всички национални телевизионни и радио станции, след вдъхновяващо обръщение от страна на членовете на бандата, зазвучава и познатата мелодия, но с друг текст, който носи съвсем различно послание. Новата песен за дни си проправя път към върховете на класациите  и се превръща в символ на банката, като успоредно с това повдига широка дискусия по проблемите с икономиката в страната.

Резултатите: Скоро, след като зазвучава в ефир, песента се налага като асоциация за банката, като особено интересното е, че това се случва, без никъде в думите на текста да фигурира името й. Това постижение осигурява стремителен ръст в позитивното отношение към финансовата институция, което нараства с 80%. След песента, банката организира и безплатен концерт на бандата El Gran Combo, на който присъстват на 60 000 зрители. Популярността на новото парче предизвиква коментари и активира организацията на Движение, в което за кратки срокове се включват над 100 члена – организации от частния и от публичния сектори и започват активна публична дейност във връзка с установяване на ползотворни отношения между работодатели и работници.

Краят на новогодишния SMS

Колкото и гръмко да звучи заглавието, фактите са си факти. В последните десетина години, явлението Новогодишен SMS преживя много – от колебливото скромно прохождане, през тотално-задължителен екзистенциален „пик” до – смея да твърдя – своя край, изразен в тоталната липса на интерес от страна на милионите български потребители на мобилни услуги към този вид услуга (разбира се, според самите телекомуникационни оператори, нещата не стоят така, но пък и според Btv, откакто ограничиха излъчването си, зрителите са се увеличили...).

Въпреки всичко днес си спомням дори с лека носталгия, как до преди няколко години да разпращаш съобщения на връх „дванадесетия час” беше нещо като задължителна необходимост. Допълнително романтична нотка придаваше колебливият обхват на мобилните оператори в интервала 00-03:00 часа на първия ден от Новата година, което пък превръщаше всеки пробил информационната бариера SMS в уникален, невероятен и непоправим такъв. Правеше го един вид – специален, независимо, че повечето съобщения бяха лишени от индивидуалност, лице и род, а универсалността на думите ги превръщаше в еднакво приемливи, независимо дали ставаше въпрос за разпращане на лели, баби или дори на шефове или подчинени.

Днес нещата далеч не стоят така. На Нова година обхват има и всеки, който иска да поздрави своите близки може да го стори с кратко обаждане. Това, разбира се, стеснява кръга на хората, но пък прави обаждането доста по-специално, а пожеланието – лично, независимо, че често си поздравяваме тривиалните здраве, любов и късмет.

Къде отиде дългият списък от „учтиви” SMS? Във Facebook, разбира се. Но не в лични съобщения, а в лични статуси. И независимо, че и аз направих така – написах в личен статус своето пожелание към себе си и към всички свои приятели там, признавам, имаше момент на Първи, когато напливът от съобщения ми залипсва. Знам, че никога вече няма да е същото, а и съзнавам, че няма реална нужда от това. И все пак – имаше някакво особено очарование в това да си пишем SMSи за Нова година. Със сигурност доста повече от това да си четем нюзфийда и да си представяме, че всеки един от приятелите ни, пишейки своя статус, има предвид точно и единствено нас.

Така или иначе – Новата година вече четири дни е факт и независимо дали със SMS или не, нека още веднъж си пожелаем здраве, любов и късмет. Защото на финала най-важното на пожеланието е превръщането му в мантра, която се сбъдва, независимо от формата, чрез който сме избрали да я материализираме, нали?

Плевнелиев и кризата БЕЗ контрол

Без да искам да преповтарям или анализирам броя на гафовете в първата новогодишна реч на Президента Плевнелиев, вдъхновена от нежеланието на екипа му да коментира този гаф, предлагам да си припомним какво казват специалистите по кризисни комуникации за реакции в подобни случаи. А то е:

Най-важното нещо, което екипът по комуникации трябва да направи при криза, е да НЕ отказва информация на медиите!

Ако не сте се насладили на речта на Президента, когато му е било времето, винаги можете да наваксате тук:

http://www.youtube.com/watch?v=BseOJITvMAM

И за десерт, предлагам да си припомним какво направи комуникационният екип на един друг Президент – този на Чили, по време на една друга криза – тази с миньорите от Сан Хосе. Това е един изключителен урок по кризисни комуникации, който никак не губи давност, независимо, че е от преди близо две години. Материалът можете да прочетете тук.

http://kremenageorgieva.blogspot.com/2012/01/blog-post_4363.html

Ако темата за кризисните комуникации ви е интересна, препоръчвам една изключително полезна книга "Кризата под контрол" (2009) с автор  д-р Валерия Пачева. 

Коледните картички и бизнес комуникацията

В последните няколко години, уж на шега, си събирам всички дигитални Коледни картички, които получавам. От глупави и безвкусни, до любопитни, интересни, смешни и впечатляващи – спектърът, в който могат да бъдат оценени е доста обширен. И въпреки, че е съвсем лесно да критикуваме картичките, които са ни изпратили, предлагам да погледнем от другата страна и да си припомним момента, в който отново е началото на декември и отново седим пред бялата страница в търсене на уникалното коледно послание. И независимо, дали тази година сме били вдъхновени и картичката се е появила без особени усилия, никой от нас не е застрахован от бъдещи коледно-творчески кризи на тази тема.

Ако мога да бъда откровена, основният извод, който бих могла да си направя след тазгодишното картичко-получаване е, че по-добре семпла, но авторска идея, отколкото Коледна щампа с (дори невидим) етикет: ”Free Christmas cards”. И то не заради това, че щампата е „безплатна”, а защото зад нея просто не седи никакво усилие. Вероятно това е много приемлив вариант за хора, които нямат възможност да си изработят картичката сами, но когато става въпрос за специалисти по комуникации, приемливите оправдания в тази посока, са доста оскъдни.

            Въпреки всичко, обаче, по-добре с картичка (независимо каква е тя), отколкото без такава. Защото, колкото и „рутинно”, „шаблонно” или „клиширано” да изглежда това усилие на мнозина от нас, трябва да си признаем, че има нещо наистина неповторимо в това бизнес пощата ти да бъде препълнена с добри пожелания.

Убедена съм, че именно картичките са едно от местата, където се ражда и живее Духът на Коледа!

Ето някои от одухотворените картички, които съм получавала по Коледа.

 

И за десерт – определено най-оригиналната измежду тях – видео-картичката, изготвена от екипа на All Channels Communication Group: 
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=2RZazrC-zII 

Благодаря на всички за картичките, които ми изпращате.
Нека пожеланията, написани от вас, ви се върнат с пълна сила!

От Кунева до Оби-Уан…

Едно предколедно видео обръщение разбуни духовете в българското онлайн пространсво. Коментарите под него, естествено варират от най-положителни до най-отрицателни. Без никакво желание да вземам страна в политическите настроения, които то подбужда, безсъмнено трябва да призная, че то определено изпълни целта си – да създаде информационен повод, който да осигури присъствие на Меглена Кунева във „времето за политика” по време на Коледните трапези.  Добре изчислено, поздравления за екипа, родил идеята!

Колко обаче добре е реализирана тя, е въпрос на съвсем друг анализ.

Според мен, този кадър, разкриващ подробности, свързани с колената на политическия лидер, е абсолютно събирателен за качеството на самото послание, което видообръщението носи.

И…още нещо, на което не мога да не обърна специално внимание за размисъл – финалът, при който е използвано вероятно едно от най-устойчивите семантични езикови клишета във филмовата история: „и нека силата е с нас…”. А колко е подходящо то за конкретната ситуация, оставам на вас да прецените.

Ето тук можете да намерите и цялото обръщение:

http://www.youtube.com/watch?v=2b4j5aAB2AQ

Пресконференцията на Путин: 5 часа ,100 въпроса и много издънки

Кликайки напред – назад из нет-а, се натъкнах на един доста интересен факт. При изписване в Google „Putin annual press conference” излизат безчет страници(!) с линкове към статии, главно от САЩ, с едно и също заглавие – “Putin defends himself in annual news conference”. За моя изненада, обаче, в голяма степен съдържанието на тези дописки, повечето от които съвсем схематични, никак не отговоря на заявеното в заглавието. Дали това е така заради желанието на американските медии, Руският президент наистина да се пооправдае за конкретни свои действия или не – не бих се ангажирала да коментирам. 

Факт е, обаче, че впечатляващият маратон, който задържа вниманието на 1200-та журналиста, събрани в залата, в продължение на четири часа и половина без никаква почивка, тази година премина през призмата на все по-стелещото се напоследък световно политическо явление – нищо-не-казването. Витиеватата реторика на Президента успя да излавира между стоте въпроса, чрез които световни журналисти се опитаха да „приклещят” руския политически лидер. 

Разбира се, добре аранжираното политическо събитие, не премина без издънки, независимо от опита и желанието на екипа на Президента. Ето някои от най-очевадните от тях: 

Очевадно толериране на свои журналисти. Най-яркият пример за това е размяната на фамилиарности между Путин и една от руските журналистки Мария Соловенко, към която той се обърна с „Маша”, а му отговори, наричайки го с галеното „Вова”. 

Пренебрегване на непознати представители на медиите. Независимо, че времето беше достатъчно много, за да може голяма част журналистите да зададат свои въпроси, усещането за театрална аранжировка по време на събитието беше доста осезаемо. До степен до която представители на медиите бяха принудени да размахват листи и лаптопи с нарисувани котенца, само и само да привлекат вниманието на Президента и той да им даде думата. Е, вниманието беше привлечено – но не това на Путин, а това на колегите им, които не останаха равнодушни и включиха това в своите материали. 

Пълнеж и общи приказки. Печеленето на време с теми и въпроси, които седят извън интереса на политическите журналисти, е вече наложил се стил на политическо говорене, който не подмина и това събитие. Обратно на очакванията на медиите, че по време на събитието ще извлекат новини, те бяха принудени да се задоволят с преповтаряне на вече познати мисли и становища. Това определено не ги направи много щастливи, но пък познанията на Путин, свързани с точната дата за края на света, обиколиха света за минути. 

Снимка: The Atlantic Mobile