Краят на новогодишния SMS

Колкото и гръмко да звучи заглавието, фактите са си факти. В последните десетина години, явлението Новогодишен SMS преживя много – от колебливото скромно прохождане, през тотално-задължителен екзистенциален „пик” до – смея да твърдя – своя край, изразен в тоталната липса на интерес от страна на милионите български потребители на мобилни услуги към този вид услуга (разбира се, според самите телекомуникационни оператори, нещата не стоят така, но пък и според Btv, откакто ограничиха излъчването си, зрителите са се увеличили...).

Въпреки всичко днес си спомням дори с лека носталгия, как до преди няколко години да разпращаш съобщения на връх „дванадесетия час” беше нещо като задължителна необходимост. Допълнително романтична нотка придаваше колебливият обхват на мобилните оператори в интервала 00-03:00 часа на първия ден от Новата година, което пък превръщаше всеки пробил информационната бариера SMS в уникален, невероятен и непоправим такъв. Правеше го един вид – специален, независимо, че повечето съобщения бяха лишени от индивидуалност, лице и род, а универсалността на думите ги превръщаше в еднакво приемливи, независимо дали ставаше въпрос за разпращане на лели, баби или дори на шефове или подчинени.

Днес нещата далеч не стоят така. На Нова година обхват има и всеки, който иска да поздрави своите близки може да го стори с кратко обаждане. Това, разбира се, стеснява кръга на хората, но пък прави обаждането доста по-специално, а пожеланието – лично, независимо, че често си поздравяваме тривиалните здраве, любов и късмет.

Къде отиде дългият списък от „учтиви” SMS? Във Facebook, разбира се. Но не в лични съобщения, а в лични статуси. И независимо, че и аз направих така – написах в личен статус своето пожелание към себе си и към всички свои приятели там, признавам, имаше момент на Първи, когато напливът от съобщения ми залипсва. Знам, че никога вече няма да е същото, а и съзнавам, че няма реална нужда от това. И все пак – имаше някакво особено очарование в това да си пишем SMSи за Нова година. Със сигурност доста повече от това да си четем нюзфийда и да си представяме, че всеки един от приятелите ни, пишейки своя статус, има предвид точно и единствено нас.

Така или иначе – Новата година вече четири дни е факт и независимо дали със SMS или не, нека още веднъж си пожелаем здраве, любов и късмет. Защото на финала най-важното на пожеланието е превръщането му в мантра, която се сбъдва, независимо от формата, чрез който сме избрали да я материализираме, нали?

Плевнелиев и кризата БЕЗ контрол

Без да искам да преповтарям или анализирам броя на гафовете в първата новогодишна реч на Президента Плевнелиев, вдъхновена от нежеланието на екипа му да коментира този гаф, предлагам да си припомним какво казват специалистите по кризисни комуникации за реакции в подобни случаи. А то е:

Най-важното нещо, което екипът по комуникации трябва да направи при криза, е да НЕ отказва информация на медиите!

Ако не сте се насладили на речта на Президента, когато му е било времето, винаги можете да наваксате тук:

http://www.youtube.com/watch?v=BseOJITvMAM

И за десерт, предлагам да си припомним какво направи комуникационният екип на един друг Президент – този на Чили, по време на една друга криза – тази с миньорите от Сан Хосе. Това е един изключителен урок по кризисни комуникации, който никак не губи давност, независимо, че е от преди близо две години. Материалът можете да прочетете тук.

http://kremenageorgieva.blogspot.com/2012/01/blog-post_4363.html

Ако темата за кризисните комуникации ви е интересна, препоръчвам една изключително полезна книга "Кризата под контрол" (2009) с автор  д-р Валерия Пачева. 

Коледните картички и бизнес комуникацията

В последните няколко години, уж на шега, си събирам всички дигитални Коледни картички, които получавам. От глупави и безвкусни, до любопитни, интересни, смешни и впечатляващи – спектърът, в който могат да бъдат оценени е доста обширен. И въпреки, че е съвсем лесно да критикуваме картичките, които са ни изпратили, предлагам да погледнем от другата страна и да си припомним момента, в който отново е началото на декември и отново седим пред бялата страница в търсене на уникалното коледно послание. И независимо, дали тази година сме били вдъхновени и картичката се е появила без особени усилия, никой от нас не е застрахован от бъдещи коледно-творчески кризи на тази тема.

Ако мога да бъда откровена, основният извод, който бих могла да си направя след тазгодишното картичко-получаване е, че по-добре семпла, но авторска идея, отколкото Коледна щампа с (дори невидим) етикет: ”Free Christmas cards”. И то не заради това, че щампата е „безплатна”, а защото зад нея просто не седи никакво усилие. Вероятно това е много приемлив вариант за хора, които нямат възможност да си изработят картичката сами, но когато става въпрос за специалисти по комуникации, приемливите оправдания в тази посока, са доста оскъдни.

            Въпреки всичко, обаче, по-добре с картичка (независимо каква е тя), отколкото без такава. Защото, колкото и „рутинно”, „шаблонно” или „клиширано” да изглежда това усилие на мнозина от нас, трябва да си признаем, че има нещо наистина неповторимо в това бизнес пощата ти да бъде препълнена с добри пожелания.

Убедена съм, че именно картичките са едно от местата, където се ражда и живее Духът на Коледа!

Ето някои от одухотворените картички, които съм получавала по Коледа.

 

И за десерт – определено най-оригиналната измежду тях – видео-картичката, изготвена от екипа на All Channels Communication Group: 
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=2RZazrC-zII 

Благодаря на всички за картичките, които ми изпращате.
Нека пожеланията, написани от вас, ви се върнат с пълна сила!

От Кунева до Оби-Уан…

Едно предколедно видео обръщение разбуни духовете в българското онлайн пространсво. Коментарите под него, естествено варират от най-положителни до най-отрицателни. Без никакво желание да вземам страна в политическите настроения, които то подбужда, безсъмнено трябва да призная, че то определено изпълни целта си – да създаде информационен повод, който да осигури присъствие на Меглена Кунева във „времето за политика” по време на Коледните трапези.  Добре изчислено, поздравления за екипа, родил идеята!

Колко обаче добре е реализирана тя, е въпрос на съвсем друг анализ.

Според мен, този кадър, разкриващ подробности, свързани с колената на политическия лидер, е абсолютно събирателен за качеството на самото послание, което видообръщението носи.

И…още нещо, на което не мога да не обърна специално внимание за размисъл – финалът, при който е използвано вероятно едно от най-устойчивите семантични езикови клишета във филмовата история: „и нека силата е с нас…”. А колко е подходящо то за конкретната ситуация, оставам на вас да прецените.

Ето тук можете да намерите и цялото обръщение:

http://www.youtube.com/watch?v=2b4j5aAB2AQ

Пресконференцията на Путин: 5 часа ,100 въпроса и много издънки

Кликайки напред – назад из нет-а, се натъкнах на един доста интересен факт. При изписване в Google „Putin annual press conference” излизат безчет страници(!) с линкове към статии, главно от САЩ, с едно и също заглавие – “Putin defends himself in annual news conference”. За моя изненада, обаче, в голяма степен съдържанието на тези дописки, повечето от които съвсем схематични, никак не отговоря на заявеното в заглавието. Дали това е така заради желанието на американските медии, Руският президент наистина да се пооправдае за конкретни свои действия или не – не бих се ангажирала да коментирам. 

Факт е, обаче, че впечатляващият маратон, който задържа вниманието на 1200-та журналиста, събрани в залата, в продължение на четири часа и половина без никаква почивка, тази година премина през призмата на все по-стелещото се напоследък световно политическо явление – нищо-не-казването. Витиеватата реторика на Президента успя да излавира между стоте въпроса, чрез които световни журналисти се опитаха да „приклещят” руския политически лидер. 

Разбира се, добре аранжираното политическо събитие, не премина без издънки, независимо от опита и желанието на екипа на Президента. Ето някои от най-очевадните от тях: 

Очевадно толериране на свои журналисти. Най-яркият пример за това е размяната на фамилиарности между Путин и една от руските журналистки Мария Соловенко, към която той се обърна с „Маша”, а му отговори, наричайки го с галеното „Вова”. 

Пренебрегване на непознати представители на медиите. Независимо, че времето беше достатъчно много, за да може голяма част журналистите да зададат свои въпроси, усещането за театрална аранжировка по време на събитието беше доста осезаемо. До степен до която представители на медиите бяха принудени да размахват листи и лаптопи с нарисувани котенца, само и само да привлекат вниманието на Президента и той да им даде думата. Е, вниманието беше привлечено – но не това на Путин, а това на колегите им, които не останаха равнодушни и включиха това в своите материали. 

Пълнеж и общи приказки. Печеленето на време с теми и въпроси, които седят извън интереса на политическите журналисти, е вече наложил се стил на политическо говорене, който не подмина и това събитие. Обратно на очакванията на медиите, че по време на събитието ще извлекат новини, те бяха принудени да се задоволят с преповтаряне на вече познати мисли и становища. Това определено не ги направи много щастливи, но пък познанията на Путин, свързани с точната дата за края на света, обиколиха света за минути. 

Снимка: The Atlantic Mobile

Протестът на майките, PR и утрешният вестник

Една от новините в днешния playlist на медиите отразява протестите на майки, които настояват за по-добро отношение към жените по време на раждане (http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/maiki-nastoyaha-za-po-dobro-otnoshenie-ot-lekari-i-akusherki-pri-razhdane.html). Тази новина ми се стори истинско дежа-вю, защото няколко месеца по-рано, превеждайки кампаниите от тазгодишния Cannes Lions в категория PR – открих доста подобен проблем, превърнал се в успешна кампания на Amnesty International. За съжаление или не – сайтът на Лъвовете вече не дава достъп до информацията, около номинираните кампании, а и SIGNCAFE не успя да излезе с традиционен брой от Фестивала. В моя архив, обаче, както и в Youtube кампанията съществува, затова – с радост я споделям с вас.

И един последен коментар – никак, ама никак не е добре у нас да съществуват проблеми, характерни за страните от Третия свят, но ако излезем извън рамките на темата, няма как да не си признаем, че подобни примери и аналогии са поредно доказателство за това колко всъщност голям е PR и колко важна е тази технология при създаването на утрешния публичен (медиен) дневен ред…

Ето я и кампанията (в превод от ентрито на Amnesty International за Cannes Lions'2012):

                             

Cannes Lions PR: Bronze

Категория: Public Affairs
Име на проекта: 0 VIEWS

Име на клиента: AMNESTY INTERNATIONAL
Име на компанията: LOWE GINKGO Montevideo, URUGUAY

Кампанията:

Екипът на Amnesty International инициира кампания, чрез която да провокира вниманието на широката общественост към един изключително голям проблем, за който никой не говори – лекарското насилие, на което са подлагани голям процент от жените в Урогвай по време на раждане. За целта, от организацията създават клип, който показва ясно какво преживяват много от родилките в страната. При ъплоудването му в интернет обаче, броячът отчита 44 000  (това е средният годишен брой на родилки в Урогвай), като е направен така, че при всяко гледане, числото да се намалява. Целта е да достигне 0 – изразявайки метафорично целта на организаторите на кампанията: превръщайки го в публичен, проблемът просто да изчезне. За да се провокира вниманието на медиите, кампанията стартира на 25 ноември 2011 – Международният ден за борба с насилието над жени.

Резултатите:

Благодарение на тази кампания, за пръв път в историята на Урогвай, проблемът с лекарското насилие над родилки се превръща в тема на вестниците. Подета веднъж от тях, тя указва натиск върху правителството, което публично го заклеймява. В секцията „коментари” на сайта на кампанията, хора описват нови 384 подобни случая на насилие, които са събрани в „Книгата, която не биваше да съществува” и са предадени в Министерството на здравеопазването за разследване. Днес, година след кампанията, Парламентът разработва нов закон за репродуктивното здраве, в който се предвиждат санкции при груби нарушения или случаи на насилие над родилки. В рамките на 11 дни, видеото на кампанията е сред най-гледаните в Урогвай.

Ето и видеото към самата кампания:

http://www.youtube.com/watch?v=TRwUbN60gVM

Концертът на Лили Иванова: кратък урок по event management

Ден след грандиозния концерт на Лили Иванова, продължавам да разсъждавам върху механизмите, които доведоха до този изключителен резултат – повече от 15 000 души на концерта й в зала Арена Армеец. С риск да си навлека доста негативни коментари, предлагам да оставим настрана схващането, че Лили Иванова е музикален феномен, който сам по себе си е достатъчен, за да постигне този резултат. Колкото и така да е за мнозина (очевидно), нека не подценяваме един изключително важен факт – никога досега (или поне аз не си спомням) концерт на български изпълнител не е бил комуникиран толкова активно близо година преди датата.

По спомени, първите анонси, придружени с карета във вестниците, репортажи по бТВ и радиото, започнаха още в началото на годината. Тогава мнозина, с които коментирах, отбелязахме несравнимите достойнства на този професионален подход при организацията на това мегасъбитие и разбира се, инвестициите, направени за него. И така зачаках с интерес да видя какво ще се случи до ноември. Това, което видяхме беше като по учебник – ключовата комуникационна инициатива беше добре уговорено медийно партньорство с една от водещите медии, което обаче не ограничи изявите на изпълнителя по останалите телевизии, а подпомогна публичното представяне освен чрез класически репортажи и чрез един-два по-обширни такива, с риск да бъдат възприети дори и като безсмислени. (http://www.btv.bg/video/1615246565-bTV_Reporterite__Lili_Ivanova.html ).  

            За налагането на основното кратко и просто послание – че се очаква грандиозен концерт на Примата на българската музика, който трябва да бъде посетен задължително от всички, беше заложено на класическия и добре изпитан механизъм на убеждаващата комуникация – автоматичният. Бюджетът и дългото време в аванс, позволиха многократното повторение на ключовия апел, така че той да доведе до целта. Абсолютно категорично съм убедена, че ако кампанията не беше започнала близо година преди събитието, залата далеч нямаше да е толкова пълна.

            Достатъчното дълго време от старта до събитието, даде и още едно ключово предимство. Възможността много семейства да планират бюджетите си и да си купят билетите, когато им е най-удобно. А цените на последните никак не са били малки, което пък, въпреки риска, на финала се оказа още един плюс в организацията. Все пак, мегасъбитие за 5 лева няма, нали?

Снимки: http://www.vesti.bg/