За книгите, Facebook, Twitter и въображението

Елиф Шафак: едно пътешествие в дигиталната ера

Снощи на финала на Mtel Media Masters, турската писателка Елиф Шафак, „разходи” публиката на дълга разходка, в която въображение и технологии се срещнаха по завладяващо необясним начин.

Всичко започна със самотното й детство, разкъсвано между коренно различната любов на двете й най-близки жени – модерната, самостоятелна и решителна жена – майка й и традиционната, суеверна и много класически ориенталска дама – баба й.

Пътешествието продължи в улавяне на смисъла от четенето, изразено в шест последователни стъпала на себеизрастване. Шест стъпала, които ни водят назад, във вътрешното аз, за да можем да достигнем до най-трудната житейска цел – до себе си.

За финал писателката ни пренесе обратно в дигиталната ни реалност. В света, в който започваме деня с чаша кафе във Facebook, пишем имейли на айпада си, докато обядваме fast food и релаксираме, докато гледаме поредните новини по телевизията. „В този свят има място за книги. За мен книгите не са и не бива да бъдат разглеждани като контрапункт на дигиталните медии. Те могат да са част от този нов свят, в който живеем, защото дори в него, ние си оставаме хора и продължаваме да имаме нужда от въображение, от човещина”, обобщи на финала голямата Шафак. Нямаше как да не се съгласим с нея.

Срещата с Елиф Шафак беше меко казано впечатляваща. Дори за онези, които все още не са чели нито една от книгите й…това сподели моят кавалер, след като се „върнахме” от пътешествието. Вярвам му, въпреки, че съм подчертано пристрастна.

Всъщност, снощи беше една много добра вечер - както винаги! (тук може да си припомните представянето на Елиф Шафак на семинар от поредицата TED, а тук можете да прочетете цялата реч на писателката от Mtel Media Masters).

Блогърите проговарят

Разкриха тайните на блогосферата

От няколко дни на пазара е дългоочакваният втори за 2012-та, юбилеен брой на сп. SIGNCAFE.

В PR раздела, водеща е темата със заглавие „Шестият елемент”. Ето малко подробности, свързани с нея:

„Една от най-скъпите коли в света носи името „Шестият елемент”. От дебюта си на изложението в Париж през 2010-та, всички автомобилни експерти са единодушни, че именно този модел е навярно „най-впечатляващият” създаван някога. Неслучайно, вдъхновени от шестия рожден ден на списание SIGNCAFE, решихме да посветим PR темата на този юбилеен брой на една от най-впечатляващите възможности, които, подобно на този автомобилен модел, застава на пътя на специалистите по комуникации с все по-нарастващо значение – БЛОГЪТ.

Признавам си, и аз, като голяма част от родните PR специалисти, в голяма степен подценявах тази медия. Не знаех много за нея, но и не срещах особена необходимост от това да науча каквото и да е в повече. Всичко, обаче се промени, когато се натъкнах на вероятно една от най-поучителните български онлайн книги, писани някога по темата – Blogopedia. Водена от собственото си любопитство, изтеглих я веднага (авторите й я разпространяват безплатно!) и – в голяма степен, на пук на себе си, започнах да я чета, търсейки отговор за това: „Какво пък толкова има в тези блогове?!”. Няма нужда да обяснявам какво аз намерих вътре и как се промени представата ми за цяла една неподозирана от мен, реалност. Без никакво колебание обаче, реших, че трябва да споделя наученото. Или – да помоля десет от авторите на Blogopedia, заедно да разкажат най- важното, което трябва да се знае за блоговете, специално за вас – читателите на SIGNCAFE. За моя най-голяма радост, всеки един от тях прие да се включи в този нестандартен проект на списанието ни с изключителна готовност. Резултатът – повече от десет страници полезни съвети, любопитни идеи и много „малки тайни” за това как да си направим и да поддържаме успешен блог. Насладете им се!”

Любими цитати от авторите на темата:

„Доста често се чувствам "ветеран" (разбирай - "уморен кон"), но всъщност съм блогър от някакви си четири години. Не е малко, но не е и чак толкова много... Пък и едва ли е чак толкова важно от колко време пишеш - а какво пишеш, нали така?!
Смисълът на блогирането - поне за мен лично - е в това, да чувстваш, че имаш нужда да кажеш нещо на света. Много хора са сърдити на целия този свят и не му говорят. Други пък са възпитани в някаква фалшива скромност - и нямат никакво намерение да занимават света със себе си. И от двата типа няма да излезе читав блогър... но не е невъзможно. Хората се променят.”

Пламен Петров е човекът, който в края на 2009-та решава да събере съмишленици и да създадат книгата за блогърстването – Blogopedia.

„Най-важното за един блог, без значение какъв е, е да се списва честно,
със страст. На второ място за успеха на блога са важни последователността и уникалността на споделяното.”

Жустин Томс е името, с което се свързват като че ли най-много проекти у нас – цели 9 книги, посветени на разучаване и овладяване на онлайн пространството.

“Като правило е добре при нов блог да се започне от безплатна споделенa платформа. Особено, когато ви липсва опит в създаването на сайтове и програмирането в интернет. Безплатните платформи предлагат много възможности, които лесно и бързо могат да се конфигурират. Така буквално за 5 минути може да си направите блог и да започнете да пишете статии.”

Боян Юруков е вече пет години сериозен блогър, който списва един личен и няколко други блога.

“Лоялните читатели са най-ценни както и лоялните клиенти. Истината е, че ако блогът няма фокус, нещо, което да го отличава от всички останали трудно ще успее да събере и лоялни читатели. Така че първата крачка към създаването на вярна аудитория е избора на фокус и придържането към него. Събирането на читатели не е работа за ден два и изисква постоянност от страна на пишещия.”

Деси Бошнакова е може би най-известният PR специалист- блогър у нас и със сигурност няма нужда от обширно представяне.

“Блоговете са един от най-ценните съвременни инструменти за комуникация, изграждане на репутация и влияние. Ако се използват добре, могат да бъдат изключително мощни. А ако се използват по неподходящ начин, могат да бъдат просто загуба на време или - по-лошо - да навредят по неприятен и разрушителен начин.”

Борил Богоев е горд притежател на Ph.D. по бизнес модели в интернет, онлайн предприемач, консултант и лектор.

„Ако водещият критерий (при създаване на блог) обаче е чистият егоцентризъм и желанието да погали егото си, пишейки нещо, без то да носи добавената стойност от споделената информация, никоя социална мрежа не може да му помогне блогът да стане популярен и посещаван. Честно казано не вярвам подобен блог да просъществува повече от година.”

Ивелина Атанасова е блогър, експерт по дигитален маркeтинг и консултант с опит в областта на бизнес стратегиите, комуникациите, онлайн рекламата и PR.

„Моят личен съвет е: ако сте обзети от гняв или друга силна емоция, изчакайте да ви мине. Пишете в блога си само, когато сте спокойни и така ще сте в състояние да обмислите случката от различни ъгли и да създадете по-стойностни текстове.” 

МайкРам е консултант по управление на проекти и кариерно развитие. Занимава се с маркетинг в социалните мрежи и изнася лекции по комуникационни умения и говорене пред публика.

„Повечето фирми си представят, че продажбите ще скочат бързо с помощта на блога и че блогът е един евтин и неизискващ усилие проект. Няма такова нещо. Блогът изисква време и компетентен човек или екип, който непрекъснато поства нови неща и има дар слово и чар да общува с посетителите на блога. Ако това им харесва, ако те си паснат с модератора на блога, посетителите ще станат ваши почитатели, а почитателите ще се превърнат във ваши лоялни клиенти.”

Поли Козарова е съ-автор на един от най-четените професионални блогове за комуникации -  Маркетинг Буркан. Тя е маркетинг експерт с над 15 годишен опит в маркетирането и продажбите в консултантски и IТ компании.

„Ако писането и поддържането на блог не ви носи радост, по-добре не го правете. Важи и за корпоративнтие блогове - намерете някой, който ще прави това с удоволствие.”

Събина Панайотова е блогър и фрилансър в областта на социалните медии. Казва, че етикетът, който най-добре я описва е "блогър", защото има мнение и обича да го изказва свободно.

"Мога спокойно да разгледам Facebook като микроблогинг платформа със строго изразен социален характер"

ДимитърНиколов е консултант по интернет маркетинг, специализиращ международен бизнес и мениджмънт в Гронинген, Холандия. 

Още веднъж - благодаря на всички, че се съгласиха да участват в този изключително интересен проект! 

Събитие на дъното на океана

Да покориш дъното и... киносалоните

Вчера световните медии гръмнаха с новината, че американският режисьор Джеймс Камерън е „кацнал” на дъното на Марианската падина. Евала! Дълбок поклон пред смелостта, желанието и постоянството на този човек – все черти, доста редки в наше време. Особено редки пък, когато става въпрос за хора с изключителни възможности,  които имат избор да инвестират в каквото си искат или – разбира се, да не инвестират в нищо. Просто да си седят кротко под някоя палма, да съзерцават океана и да чакат просветлението да ги порази свисше.

            Тъй като няма нищо случайно на този свят, камо ли – когато става въпрос за реализирането на проект, чиято подготовка отнема седем години, след поредното видео от потапянето на авторската подводница, изведнъж „ми просветна” защо Камерън е избрал да се потопи точно вчера - 26 март. И въпреки, че този ден си беше на пръв поглед най-обикновен понеделник в края на март, то, спрямо световната премиера на Titanic 3D, обявена официално за 4 април, изборът на “момент за спускане” се явява никак не случаен. И много PR-ски (този път в най-положителния смисъл на тази дума).

Десетина дни преди филмовата премиера на мегапродукцията, емблематична за края на 90-те, екипът със сигурност имаше нужда от криейтив, който да върне интригата и вниманието на зрителите обратно към идеята за Титаник. Прогнозите, свързани с евентуалния интерес на зрителите към 3D варианта, никак не кореспондираха и наполовина с интереса, който този абсолютен хит предизвика по целия свят преди малко повече от 15 години. Много от хората, отишли да го гледат тогава по много пъти, днес са по-възрастни, по-мъдри, не знам дали по-малко романтични, но със сигурност по-трудно впечатлими откъм филмови ефекти. На фона на появилите се суперпродукции през последните години, технологичният „Титаник” от 1997-ма днес изглежда като обикновена мелодрама. И точно преди да се появи по кината възможността за ново 3D изживяване в ледените води на Океана, интересът към водната шир изведнъж стана по-актуален от всякога. Кадрите от новото океанско приключение на Камерън от вчера, сигурна съм, ще съпътстват новината за новия „Титаник” през цялата следваща седмица. И понеже всеки от нас е подвластен на огледалните неврони в мозъка си (по изследване на Линдстрьом, за когото ще ви разкажа към края на седмицата), със сигурност броят на хората, на които им се прииска да се „потопят” и да изживеят „досега на водата” ще се увеличи драстично, спрямо предварителните проучвания. И – ще се превърне в сигурен и много добър пример за комуникационна кампания, реализирана около много специално събитие, което цели да предизвика интерес към даден продукт, като се използват възможностите на Ефекта на доминото. И солиден бюджет, разбира се, но това е ... един съвсем отделен въпрос. Затова, още веднъж - Браво, Камерън!

Малко онлайн маркетинг с нулев бюджет

Новият PR е социалният скаут!

Тази предизвикателна сентенция излезе от устата на един от лекторите на семинара –„Интернет маркетинг с нулев бюджет” – Kaladan. Когато я чух, веднага ми прозвуча много интересно и провокативно – „новият PR е социалният скаут!”. И как иначе!

            Като оставим настрана натрупаната романтичната представа за хората, които от малки се научават да се справят сами във всякакви нестандартни ситуации,  със сигурност съвременния PR се доближава в голяма степен до скаутството. Подобно на тази зелено-оцеляваща организация, и в нашия бранш специалистите трябва да са „винаги на щрек” и „винаги да успяват да се справят във всякакви ситуации”. Освен това, в чантата на всеки уважаващ себе си Event manager със сигурност има поне един SURVIVAL KIT, в който са концентрирани всякакви неща – от отвертка и свински опашки, през чорапогащник и фон-дьо-тен.

            Какво обаче е PR-ското скаутство в социалните медии, е един съвсем друг въпрос. Докато очите на всичките в бизнеса са насочени към различните социални алтернативи, разликата между лични и професионални профили остава малко размита. Поддържането на професионални профили все още е на ниво „качване на безсмислени снимки” и преписване на „цитати или мъдри мисли”. Не, че има нещо лошо в това, разбира се, но както казаха и вчера на семинара – практически най-важното за нашето присъствие в социалните медии е, да бъдем полезни. В тази връзка, колкото по-дълбоко се потопим във възможностите на различните социални и онлайн платформи, толкова по-дълеч ще стигнем – колкото и банално да звучи. И винаги трябва да помним, че „съдържанието е всичко” (по Евгени Йорданов). Факт е, че картинките се шерват и лайкват повече във Facebook, но съдържанието остава онова, което вдъхновява, усмихва или впечатлява нашите ключови последователи. А какво са няколко „лайка” на фона на мнението на „твърдите” ни „приятели” или „симпатизанти”, с които имаме не толкова общи лични, но със сигурност общи професионални интереси. Неслучайно и самият Facebook индексира повече онова, което другите говорят за нас, поощрявайки репутационния индекс…

          

        Ето и няколко хитринки, които ще ни помогнат да станем още по-добри „социални скаути” – с нулев бюджет, разбира се:

1. Нека тази седмица отделим поне малко време, за да разгледаме социалните мрежи (колкото и банално да звучи това на пръв поглед). Нека излезем от Facebook и смело да се потопим в LinkedIn (където най-важно е да си съберем поне няколко recommendation-a), Twitter, Pinterest (който се използвал в 80% от жени), Forsquare и…Google+  (който между другото ще ни помогне да се оптимизираме по-добре при търсене в Google). Не казвам да станем супер активни навсякъде, но да познаваме особеностите на отделните платформи. В този ред на мисли, не е важно да се чекваме редовно дали, какво, кога и къде ядем, а да сме убедени, че ако трябва да правим интересна кампания, можем спокойно да използваме възможностите и на Forsquare…
2. Да приоритизираме бюджета си в следващите месеци и да си поставим за цел да се запишем поне на един курс за онлайн маркетинг – колкото и да си мислим, че всичко знаем дори за Facebook, само защото прекарваме доста време в него, винаги има много неща, които специалистите знаят по-добре от нас. Факт.
3. Да се включваме активно по професионални дискусии (в професионални групи). Разбира се – не задължително да сме „на всяка манджа – меродия”, но все пак присъствието ни не бива да е и „от дъжд на вятър”. Това ще ни подобри „социалната репутация”, убедени са експертите.
4. Да публикуваме статуси или материали във Facebook, като имаме предвид ключови думи, които агрегата обича. Това ще ни индексира по-добре. Много добра и задълбочена статия по въпроса има в блога на Иво Илиев тук.     
5. И…да не си забравяме чувството за хумор. Дори и когато някой нещо хейтва, трябва да не си го слагаме много присърце. В тази връзка – благодаря на Ален Попович за отвратителния MARMITE, който ни даде да опитаме вчера на семинара. Между впрочем, фирменият сайт и онлайн представянето на MARMITE си остава ненадминат пример за това как да се справяме с хейтърите и да ги превърнем безболезнено (и с чувство за хумор) във фенове. Вижте повече тук.

Толкова за социалното скаутство.

И още нещо за финал - ако винаги спирате водата, докато си миете зъбите – това няма да ви направи по-добър PR, но при всички положения ще ви направи по-добър човек! J

PR на St. Patrick’s Day

Два бранда в надпревара за „зеления” празник

Замириса на пролет и „зеленият” ирландски ден не закъсня да се появи в календара. Независимо, че този голям ирландски празник все още няма никакви традиции у нас, утре (17 март) двата най-големи местни бранда – GUINNESS и JAMESON и на родна почва ще дадат всичко от себе си, за да ни докажат, че определено си заслужава поне веднъж в годината да отдадем дължимото на бохемския патрон – свети Патрик.

            Тъй като от години лично адмирирам начина, по който ирландците са превърнали „споделянето на по чашка” в своя национална религия, определено ми е интересно какво правят брандовете в България, така че да привлекат вниманието и на най-големите скептици (за това какво са направили брандовете в Дъблин, можете да прочетете в един от любимите ми PR пътеписи тук).

            Изключително добро впечатление ми направи ненатрапчивата онлайн кампания на GUINNESS. В дните преди празника, официалният сайт Guinness.com прилича повече на микросайт, отколкото на скучен фирмен адрес. Влизаш и …веднага биваш приканен да се включиш в „националното тържество” с поне едно виртуално „Наздраве!”. Резултатът – няма как да не ти се прииска да се „преброиш” и ти, докато спонтанно започваш да изброяваш на ум всичките си достойни приятели, които също биха се изкефили да бъдат включени в бройката. Следва почти интуитивно споделяне в личния профил или на стените на верните другари, разбира се - във Facebook. Оттук се стига директно до приложението в социалната мрежа. За да те надъха още повече и да потвърди факта, че си на „прав” път, докато кликаш по стъпките на тъмната бира, там те посреща каунтър, който отброява колко много са станали феновете, които споделят огромната виртуална наздравица с GUINNESS по целия свят. Е, няма как да не кликнеш още веднъж на COUNT ME IN!

            Въпреки, че от JAMESON не са подходили толкова креативно в онлайн пространството, офлайн – обещават да се отчетат подобаващо. Миналата година не успях да отида на голямото зелено парти във Военния клуб, но отзивите след него бяха много позитивни. Тази година от екипа на бранда обещават още по-голямо парти. Това, което на мен лично не ми допада в предложението им е локацията, но… убедена съм, подобен „дребен” детайл няма да се отрази на общото настроение.

            Независимо дали в някоя ирландска кръчма, вкъщи или на партито на JAMESON, определено си заслужава да си кажем „Наздраве”, най-малко- за здравето на онези, които истински умеят да се веселят!

            Наздраве!

P.S. Дни след събитието излезе и това по-обширно представяне на ирландски брандове, които по свое му отбелязват Деня на св. Патрик. Него можете да прочетете тук.

Блатото „Държавни поръчки”

Патово положение и за PR, и за рекламата

Кризата подтикна целия  PR сектор да повиши вниманието си към държавните поръчки. Естествено – когато бюджетите на компаниите стават все по-стеснени, алтернативата да организираш „пресконференции” или „информационно обслужване” за десетки хиляди, няма как да не звучи особено атрактивна. Въпреки възможната идиличност на подобен сценарий, който да протече по класическите: „качествен брийф от страна на институцията, следван от креативен пич – от страна на агенциите и на финала – звън на лед в чашите за уиски, с които се отпразнува сделката”, нещата у нас никак не седят така розово. Най-често конкурсите се печелят от едни и същи хора, които естествено никак не са „никому” не познати и почти е невъзможно с чист креативизъм и творчески ентусиазъм да се спечели една или друга поръчка, дори и кандидатът да е представил най-нисък бюджет. Защото, за разлика от частните конкурси, при държавните „бюджетът” никак не е водещ за резултата от конкурса. За съжаление – не са водещи и „креативната идея” и „талантливият подход”. Водещи са единствено връзките. И въпреки, че големите „играчи” в PR бизнеса често предпочитат да помахват с ръка и да сменят темата, когато разговорът наклони в посока „държавни поръчки”, фактите са си факти.

Срещата на CHIVAS 12, посветена на “Рекламата” и проведена неотдавна, показа, че освен в PR, картинката и при усвояване на държавни поръчки в сектор „Реклама” е доста сходна. Вероятно, защото на финала на секторите „Връзки с обществеността” и „Реклама” седят едни и същи специалисти „Маркетинг и реклама”, от които зависи кой какво ще получи, кой какво ще даде и кой каква кампания, ще успее да изфабрикува. Ситуацията е повече от патова за сектора – едни и същи пари достигат до едни и същи хора, на които им липсва каквато и да е мотивация да правят креативни неща и, извинете ме за грубия израз, но най-често реализират кампании лишени от тотален смисъл, идея или въображение. Просто, защото  там някъде има едни пари, които трябва да се усвоят и те ЕДИНСТВЕНО и САМО трябва да се усвоят. Без значение по какъв начин. И проблемът, както казва във видеото от срещата (гледай тук: http://video.chivas12.bg/advertising/) и режисьорът Стоян Радев, не е в злините, които са направили онези, които са снимали един или друг глупав клип – държавна поръчка, а в пропуснатите възможности да се реализират добри неща с тези наистина големи бюджети.

Няма нужда да обясняваме кой за какво е виновен или да изследваме причините защо се е стигнало до тук. Факт е че тази ситуация ще продължи да битува, докато всички ние, участниците и в двата сектора, не й дадем масова гласност. Силно се надявам, че тази среща на CHIVAS, която на финала завършва с Меморандум, ще се превърне в първа крачка към масова кампания (надявам се подкрепена от браншовите организации), която да генерира buzz по темата и с упоритост, малко по малко, да успее да стигне до вниманието на когото трябва и тежкото и тромаво колело най-после да се задвижи. Със сигурност МНОГО недоволни от тази публичност ще има, защото интересите са огромни. И битката ще е ожесточена, но… нима възможността да правим добре платени креативни кампании не си заслужава усилието? Съмнявам се. 

Сериалът „Женени с деца в България”

Когато тийзърът се превръща в кампания

Вчера си говорихме с една приятелка и тя ме попита: „А, бе, какви са тези хора с кашони на главата?! Мернах ги в „Сделка или не” и не можах да разбера…” Тази реплика определено отприщи цял дълъг разговор за тийзърите и за това колко добра е идеята, на която е подчинен конкретния тийзър на новия сериал по NOVA.

            Когато говорим за това как медии си правят PR като използват техните собствени канали, често съм доста крайна, защото признайте, че ако и Вие сте в PR отдела на bTV и можете да използвате всичките рейтингови предавания, това да направите и котката си известна, никак не би било особено непосилна задача. Неизбежно е.

            В конкретния случай, обаче, който ме провокира да споделя мнение, тийзърът на сериала „Женени с деца в България” прави позиционирането на представата за сериала в различните предавания на NOVA доста по-различно от елементарната, но вече наложена и очевидно добре работеща схема за позициониране на медиен продукт– когато предстои старт на нов сериал, на пример, актьорите му „плъзват” уж случайно из всичките предавания на конкретната медия – до втръсване. И така се реализира целеният ефект на публичност. Без някакъв особен криейтив, единствено и само с щедро използване на ресурса на конкретната телевизия (медийна група). Обратно на това устойчиво клише, екипът на предстоящия сериал, демонстрира доста различен подход.

            Кашоните на главите на актьорите провокират въпроси към конкретния медиен продукт и оттам се повишава вниманието към него постъпателно - по ефекта на доминото. Въпросът „Кой се крие под кашоните?” набира все по-голяма сила, а интерпретациите по темата зависят единствено и само от въображението на зрителите, подклаждани умело от авторите на различните предавания и пречупени през различните стилове и формати на отделните предавания . Този подход бързо налага идеята като впечатляващ и в същото време – изключително прост тийзър, при който тя е толкова добра, че има потенциала да се развие в мащабна кампания.

            А вниманието към българското семейство Бънди или Бикови, естествено води след себе си серия от не толкова PR-ски въпросчета и най-вече – искрената надежда сценарият бъде също толкова „на ниво” колкото е кампанията, защото… както добре  знаем и най-добрата кампания не е в сила да продава дълго време продукт, който не се откроява с особени качества.