сряда, 22 октомври 2014 г.

In memoriam: Оскар де ла Рента


Този път няма да говоря за роклите на Оскар де ла Рента. Не само защото, каквото и да се каже за тях винаги е бледо, в сравнение с това, което те представляват в действителност, но и защото този единствен път фокусът е друг.

Начинът, по който на сайта на дизайнера беше обявена неговата смърт вчера, силно ме впечатли.
Силен. Личен. Истински.



Оставям на вас да се опитате да „дешифрирате“ какво е написано в това лично писмо, подписано от дъщеря му и зет му. Дори и да не успеете, обаче, смисълът не се губи. Защото емоцията не се чете, а се усеща. 

петък, 26 септември 2014 г.

Реч на Виктория Бекъм като посланик на ООН

Честно казано за пръв път чувам Виктория Бекъм да говори. Или по-скоро – да казва, каквото и да е. Това, обаче, което слушам/гледам от официалното й представяне като Глобален посланик на ООН, определено ме впечатли – едновременно като реч и невербална комуникация.

Кратичко е – споделям го, защото има какво да се научи от него – конструиране на послания, отворен и искрен изказ, емоция, която е едновременно овладяна, но и сърдечна. Харесва ми.


Представянето можете да видите тук.

сряда, 24 септември 2014 г.

Реч на Леонардо ди Каприо пред ООН за климата

Отдавна не съм виждала/слушала толкова добре написана и произнесена реч. Няма да я анализирам. Само ще кажа - блестяща е!
Формулата е проста - проблем-решение-call for action. Поднесена с изключително добро представяне.
Продължителността й е само три минути. Три минути, които си заслужават!
Цялата реч тук:

понеделник, 14 юли 2014 г.

Футболният PR на Меркел



Ден след финала на световното, едни от най-разпространяваните и споделяни снимки в социалните мрежи, са селфитата на героите на вечерта – футболистите от Немския отбор. Почти на всяка подобна снимка обаче, дори на тази с купата, стои и Меркел. Не знам за вас, но за мен това е изключително добър PR, в посока „популяризиране на образа на модерния политик – жена” и разчупване на прекалено строгия стереотип, за който не веднъж Германският канцлер е упреквана. Разбира се, Меркел можеше да не е толкова делово облечена, но пък костюмът е в един от цветовете на Германското знаме, което го прави в голяма степен уместен...
Всичко останало говори само за себе си. Все пак, за социалните медии и успехът на посланията в тях най-важно е 1. емоцията, 2. искреността и 3. поводът. И трите присъстват в този PR акт на Канцлера.

четвъртък, 19 юни 2014 г.

#Creativity Above All


Когато някой си носи креативното в себе си, нищо не може да го спре. Нито бюджет, нито бюрократични предизвикателства. Идеята да се използва тревата като метафора за косъм не е нова (както можете да видите и в кампаниите на Gillette), но това скромно сандъче с трева, изплевена наполовина, няма как да не ни впечатли! J



сряда, 18 юни 2014 г.

Събитието, което ще промени Пловдив

Отидох, видях и пиша. И ми хареса. Ама много. Независимо, че влезеш ли веднъж в Пловдивския #Капана, никак не ти се иска той да те пуска обратно в ежедневните ти задължения. Времето там е спряло, а атмосферата намеква за вечност, която съвпада изцяло с новото (старо) предназначение на тази старинна част на града – креативно сборище на хора от различни творчески професии. 


Ново е, защото Община Пловдив неотдавна взима решение да поднови това позападнало в последно време място, като насърчи всячески собствениците да предоставят характерните „дюкяни” на хора от различните жанрове на изкуството. Старо пък е, защото Капана е бил средище на артистична енергия още от времето на Османската империя.
С изключителна организация и със сигурност в резултат на не-лека координация, резултатите вече са на лице. За да насърчи инициативата, Общината отделя от бюджета си, прави конкурс и предоставя безвъзмездно десет от ателиетата на хора от различни креативни индустрии, като с бюджета покрива разходите по наема, тъй като в Капана всички помещения са частна собственост. Успоредно на това, инвестира в модернизиране на инфраструктурата на района, както и в „обживяването” му и целенасоченото му превръщане в креативен център на града. Резултатът - в Капана в момента тече активна ремонтна дейност – както по „стягането” на отделните помещения, така и по външния облик на пространството, като се махат тротоарите и всичко се превръща в едно голямо и единно цяло със своя атмосфера и артистичен заряд, тесни дюкянджийски павирани улички, реставрирани къщни фасади, асми, които се вият по някои от тях и много, много арт инсталации – от вътре и от вън.
С две думи – на дали ще ми се случи да посетя Пловдив оттук нататък, без да си намеря повод да се отбия в Капана, за да изпия едно кафе, да разгледам актуална изложба на фотографии, да си купя панерче (или чанта!) от рециклирана хартия, да послушам аудио-инсталация, да си купя плоча от магазинчето за плочи(!) или просто, за да почерпя вдъхновение от специфичната атмосфера, характерна само и единствено за творческите кварталчета по целия свят.
Всъщност ще направя това отново още на 20ти юни, когато започва най-мащабното „ново” събитие в Капана – ONE DESIGN WEEK, чието откриване на практика се превръща в конкретния повод за този трескав подем, за цялото пребоядисване, подготовка, подредба, вълнения, ентусиазъм… Защото с началото на тази щура, изпълнена с всякакви интересни перформанси седмица, артисти от цял свят ще имат възможността да оставят късче от себе си чрез и през това, което ще направят там...
            И най-хубавото е, че когато всичко е готово, проектът ще се превърне в още един довод към цялостната аргументация за кандидатурата на Пловдив в Европейска столица на културата 2019, конкурсът, който поставя в изключителна надпревара Града под тепетата със София, Велико Търново и Варна. Не ме разбирайте погрешно – ясно е, че всеки един от тези градове има своите специфични и изключителни предимства. За нищо на света не бих искала да ги сравнявам, а още по-малко да определям аз кой и как има или няма качества да носи тази титла. Въпреки това, целенасочените усилия на Община Пловдив си заслужиха моите адмирации и смятам, че те трябва да бъдат наградени, защото доказват как едно мащабно събитие може да промени имиджа на цял град.

Горещо им стискам палци и … си пожелавам до нови срещи в #Капана и #pLOVEdiv

вторник, 17 юни 2014 г.

За PRът и блогърстването със стил


Няма да направя поредния впечатляващ материал за модното събитие La T D Style, организирано от фешън блога Style Inspiratrice. Няма да ви разкажа и за прекрасните дизайнерски тениски, които видях там, вдъхновени от темата за френския „Живот в розово”. И изобщо няма да ви кажа колко красиво беше декорирано всичко по време на събитието, изцяло в хармония с настроението – пристъпваш прага на галерията „Иван Асен” 22 и се пренасяш мигновено на някоя от малките арт улички около Нотр Дам.
Ще ви разкажа обаче за най-впечатляващата дама на събитието и негов ключов инициатор – PR специалистът и блогър Ванина Ханджийска, която за пореден път ме вдъхнови да напиша два реда за това колко е важно да познаваш смисъла от модерната комуникация, особено когато си отдаден и професионално на нея.
Ванина е енергична и креативна. Освен, че е автор на триезичен и изключително интелигентно списван фешън блог, в реалния живот тя е PR специалист с повече от осем години опит в сфертата на комуникациите, като голяма част от професионалния й път е свързан не с модния, а с финансовия сектор. В момента тя се занимава с вътрешните комуникации и PR  дейностите на една от големите застрахователни компании на българския пазар. 
И понеже не искам да разводнявам с много текст, ето как самата тя намери връзката за себе си между PR и блогването, с което се надявам да вдъхновим онези от вас, които още не са започнали да пишат блог, а се „канят” отдавна, най-после да седнат и да го направят. С чисто изследователска цел, ако не с друга ;)

Защо реши да стенеш блогър?
В.Х.: Случи се много спонтанно и непланирано. Всъщност, винаги съм обичала модата и съм се възхищавала на дизайнерите, които успяват да придадат форма на своето въображение и да ни накарат да мечтаем. От години следя това изкуство и една сутрин се събудих с идеята, че мога да направя блог, в който да споделя този интерес. След това нещата започнаха да се подреждат и всички натрупани знания, интереси, контакти и идеи, свързани с модата, придобиха конкретна форма и очертания.

Какво ти дава блогърстването?
В.Х.: Дава ми свобода за изява и изразяване, мотивира ме да отида още по-далеч, да видя нови неща, да потърся нови хора и идеи, които да покажа. Една от целите на Style inspiratrice е да покаже и по някакъв начин да допринесе за популяризирането на нови лица, нови места, оригинални подходи.

Как това да имаш собствен блог се отразява на професионалното ти отношение към новите медии?
В.Х.: Това са медии, които изискват почти непрестанно актуализиране на знанията и адаптиране на комуникационните подходи. Това, че имам собствен блог ми помага да разбирам по-добре тези медии, защото по някакъв начин живея в тях, да уча нови неща, да комуникирам по нов начин.
 


Menu(Do not Edit here)

Slider(Do not Edit Here!)