Реч на Ципрас ден преди референдума

Споделям една типична надъхваща реч, която, независимо от развоя на събитията в Гърция, е достойна за задълбочен реторичен анализ.


Граждани на Гърция,

През последните шест месеца правителството води битка в условията на безпрецедентен икономически натиск, за да реализира мандата, който вие му дадохте на 25 януари. Мандат за преговори с нашите партньори, чиято цел е да сложим край на строгите икономии, да върнем просперитета и социалната справедливост в нашата страна. За постигане на устойчиво споразумение, което зачита, както демокрацията, така и европейските правила. Споразумение, което да доведе до окончателно излизане от кризата. В течение на преговорите неколкократно беше изискано от нас да приложим мерките от меморандума, договорен от предишните правителства, без значение, че този меморандум недвусмислено беше осъден от гръцкия народ в последните избори. Никога, дори за миг, не сме помисляли да се откажем. Или да предадем вашето доверие.

След пет месеца тежки преговори, нашите партньори изпратиха предложение-ултиматум на заседанието на Еврогрупата, което е насочено срещу гръцката демокрация и гръцкия народ. Ултиматум, който противоречи на основополагащите принципи и ценности на Европа. Ценностите на нашия общ европейски проект. На гръцкото правителство беше казано да приеме предложението, което ще донесе допълнителна, непоносима тежест на плещите на неговия народ. То ще подкопае възстановяването на икономиката и обществото като засили несигурността и изостри още повече социалното неравенство.
Предложенията на институциите включват мерки, които целят поредно дерегулиране на пазара на труда, орязване на пенсиите, още по-сериозно намаление на заплатите в публичния сектор, както и увеличаване на ДДС върху храните, ресторантьорството и туризма, премахване на данъчните облекчения за гръцките острови. Тези предложения, които пряко нарушават европейските социални достижения, базовото право на труд, равенство и достойнство, доказват, че някои партньори и членове на институциите нямат интерес да бъде постигнато жизнено и ползотворно споразумение за всички. По-скоро целят унижението на гръцкия народ. Пакетът илюстрира настойчивостта на МВФ да наложи груби, наказателни мерки за строги икономии. Сега е моментът водещите европейски сили да използват повода и да предприемат инициатива да бъде сложен окончателен край на кризата с гръцкия дълг. Криза, която засяга и другите европейски държави и, която заплашва бъдещето на европейската интеграция.

Жители на Гърция,

Изправени сме пред историческата отговорност да не позволим борбите и жертвите на гръцкия народ да останат напразни, да укрепим демокрацията и националния ни суверенитет. Тази отговорност ляга върху нас! Отговорност за бъдещето на страната ни. Това ни задължава да потърсим суверенната воля на гръцкия народ за отговор на ултиматума. По-рано тази вечер беше свикан кабинетът и аз предложих да бъде проведен референдум, за да се чуе гласът на хората. Прие се единодушно. Утре парламентът ще проведе извънредно заседание, за да ратифицира предложението на кабинета за провеждане на референдум следващата неделя, на 5 юли. Въпросът ще бъде дали да приемем или да отхвърлим мерките на международните финансови институции. Вече информирах френския президент, канцлера на Германия, както и президента на Европейската централна банка за моето решение.
Утре ще помоля писмено лидерите на ЕС и институциите за кратко удължаване на програмата, за да могат гръцките граждани да вземат решение без натиск и шантаж, така както е предвидено в Конституцията на страната ни, в духа на демократичната европейска традиция.
Граждани на Гърция, призовавам ви да решите – независимо и с достойнство, както повелява гръцката история, трябва ли да приемем изнудващия ултиматум, който настоява за стриктно и унизително прилагане на безкрайни икономии, без перспектива някога да се изправим на собствените си крака, социално и финансово.
Ние трябва да отговорим на авторитаризма и суровите мерки на икономии с демокрация – спокойно и решително. Гърция, люлката на демокрацията, трябва да изпрати ярко демократично послание на европейската и световната общност. Аз лично се ангажирам да зачета резултата от вашия демократичен избор, какъвто и да е той.
Напълно убеден съм, че вашият избор ще отчете историята на нашата страна и ще изпрати до целия свят послание за достойнство. В тези критични моменти, всички ние трябва да помним, че Европа е общ дом за всички европейски народи.Че в Европа няма собственици и гости. Гърция е и ще остане неразделна част от Европа, а Европа е неразделна част от Гърция.
Но Европа без демокрация ще бъде една Европа без идентичност и компас. Призовавам всички вас към национално единство, да запазим самообладание и да вземем достойно решение. За нас, за бъдещите ни поколения, за гръцката история. За суверенитета и достойнството на страната ни!

Снимката и речта са от lentata.com

In memoriam: Оскар де ла Рента

Този път няма да говоря за роклите на Оскар де ла Рента. Не само защото, каквото и да се каже за тях винаги е бледо, в сравнение с това, което те представляват в действителност, но и защото този единствен път фокусът е друг.

Начинът, по който на сайта на дизайнера беше обявена неговата смърт вчера, силно ме впечатли.
Силен. Личен. Истински.

http://www.oscardelarenta.com/

Оставям на вас да се опитате да „дешифрирате“ какво е написано в това лично писмо, подписано от дъщеря му и зет му. Дори и да не успеете, обаче, смисълът не се губи. Защото емоцията не се чете, а се усеща. 

Реч на Виктория Бекъм като посланик на ООН

Честно казано за пръв път чувам Виктория Бекъм да говори. Или по-скоро – да казва, каквото и да е. Това, обаче, което слушам/гледам от официалното й представяне като Глобален посланик на ООН, определено ме впечатли – едновременно като реч и невербална комуникация.

Кратичко е – споделям го, защото има какво да се научи от него – конструиране на послания, отворен и искрен изказ, емоция, която е едновременно овладяна, но и сърдечна. Харесва ми.

Представянето можете да видите тук.

Реч на Леонардо ди Каприо пред ООН за климата

Отдавна не съм виждала/слушала толкова добре написана и произнесена реч. Няма да я анализирам. Само ще кажа - блестяща е!

Формулата е проста - проблем-решение-call for action. Поднесена с изключително добро представяне.
Продължителността й е само три минути. Три минути, които си заслужават!
Цялата реч тук:

Футболният PR на Меркел

Ден след финала на световното, едни от най-разпространяваните и споделяни снимки в социалните мрежи, са селфитата на героите на вечерта – футболистите от Немския отбор. Почти на всяка подобна снимка обаче, дори на тази с купата, стои и Меркел. Не знам за вас, но за мен това е изключително добър PR, в посока „популяризиране на образа на модерния политик – жена” и разчупване на прекалено строгия стереотип, за който не веднъж Германският канцлер е упреквана. Разбира се, Меркел можеше да не е толкова делово облечена, но пък костюмът е в един от цветовете на Германското знаме, което го прави в голяма степен уместен...

Всичко останало говори само за себе си. Все пак, за социалните медии и успехът на посланията в тях най-важно е 1. емоцията, 2. искреността и 3. поводът. И трите присъстват в този PR акт на Канцлера.

#Creativity Above All

Когато някой си носи креативното в себе си, нищо не може да го спре. Нито бюджет, нито бюрократични предизвикателства. Идеята да се използва тревата като метафора за косъм не е нова (както можете да видите и в кампаниите на Gillette), но това скромно сандъче с трева, изплевена наполовина, няма как да не ни впечатли! J

Събитието, което ще промени Пловдив

Отидох, видях и пиша. И ми хареса. Ама много. Независимо, че влезеш ли веднъж в Пловдивския #Капана, никак не ти се иска той да те пуска обратно в ежедневните ти задължения. Времето там е спряло, а атмосферата намеква за вечност, която съвпада изцяло с новото (старо) предназначение на тази старинна част на града – креативно сборище на хора от различни творчески професии. 

Ново е, защото Община Пловдив неотдавна взима решение да поднови това позападнало в последно време място, като насърчи всячески собствениците да предоставят характерните „дюкяни” на хора от различните жанрове на изкуството. Старо пък е, защото Капана е бил средище на артистична енергия още от времето на Османската империя.

С изключителна организация и със сигурност в резултат на не-лека координация, резултатите вече са на лице. За да насърчи инициативата, Общината отделя от бюджета си, прави конкурс и предоставя безвъзмездно десет от ателиетата на хора от различни креативни индустрии, като с бюджета покрива разходите по наема, тъй като в Капана всички помещения са частна собственост. Успоредно на това, инвестира в модернизиране на инфраструктурата на района, както и в „обживяването” му и целенасоченото му превръщане в креативен център на града. Резултатът - в Капана в момента тече активна ремонтна дейност – както по „стягането” на отделните помещения, така и по външния облик на пространството, като се махат тротоарите и всичко се превръща в едно голямо и единно цяло със своя атмосфера и артистичен заряд, тесни дюкянджийски павирани улички, реставрирани къщни фасади, асми, които се вият по някои от тях и много, много арт инсталации – от вътре и от вън.

С две думи – на дали ще ми се случи да посетя Пловдив оттук нататък, без да си намеря повод да се отбия в Капана, за да изпия едно кафе, да разгледам актуална изложба на фотографии, да си купя панерче (или чанта!) от рециклирана хартия, да послушам аудио-инсталация, да си купя плоча от магазинчето за плочи(!) или просто, за да почерпя вдъхновение от специфичната атмосфера, характерна само и единствено за творческите кварталчета по целия свят.

Всъщност ще направя това отново още на 20ти юни, когато започва най-мащабното „ново” събитие в Капана – ONE DESIGN WEEK, чието откриване на практика се превръща в конкретния повод за този трескав подем, за цялото пребоядисване, подготовка, подредба, вълнения, ентусиазъм… Защото с началото на тази щура, изпълнена с всякакви интересни перформанси седмица, артисти от цял свят ще имат възможността да оставят късче от себе си чрез и през това, което ще направят там...

            И най-хубавото е, че когато всичко е готово, проектът ще се превърне в още един довод към цялостната аргументация за кандидатурата на Пловдив в Европейска столица на културата 2019, конкурсът, който поставя в изключителна надпревара Града под тепетата със София, Велико Търново и Варна. Не ме разбирайте погрешно – ясно е, че всеки един от тези градове има своите специфични и изключителни предимства. За нищо на света не бих искала да ги сравнявам, а още по-малко да определям аз кой и как има или няма качества да носи тази титла. Въпреки това, целенасочените усилия на Община Пловдив си заслужиха моите адмирации и смятам, че те трябва да бъдат наградени, защото доказват как едно мащабно събитие може да промени имиджа на цял град.

Горещо им стискам палци и … си пожелавам до нови срещи в #Капана и #pLOVEdiv!