Ранди Гейдж: Успехът е заразен

Случайно се натъкнах на тази изключително вдъхновяваща реч на Ранди Гейдж на тема „обкръжение и просперитет” (10x to NovaVizia.net). В нея наричаният още „гуруто на бизнеса и успеха” разкрива в рамките на 5-6 минути привидно прости, но същевременно изключително дълбоки житейски (и разбира се, философски) истини от вида „с какъвто се събереш, такъв ставаш”.

Основната му теза се състои в това, че ключов фактор за нашия бизнес успех са  четирите човека, с които общуваме най-много. Ако те са визионери, мислят позитивно и търсят по всякакъв начин успеха (или вече са го постигнали), то неизменно общуването с тях ще повлияе позитивно и на нас. И обратното.

            По класически реторически принцип, той подкрепя тезата си с позоваване на авторитети като цитира книгата на д-р Брус Липтън „Биология на убежденията”, според когото: „Доходите ти ще бъдат винаги осреднена стойност на тези на петимата човека, с които прекарваш най-много време”. Това е и основният аргумент на Гейдж при структуриране на речта му. Към него той добавя ситуации от истинския живот и не на последно място – примери от собствения си живот – стилистически избор, който определено оживява изказа му и предотвратява монотонност.

         И въпреки, че дълбоко в себе си всичко звучи „много американско” и никак не толкова близко до народопсихологията на българина, определено минутите в компанията на Ранди са вдъхновяващи. Мисля си, че ако човек започва работната събота сутрин с хубаво кафе, гледайки точно тази вдъхновяваща реч, денят му ще мине по-философски лежерно.

            Лека събота на всички!

Бербатов, д-р Хаус и персоналният имидж

Снощи случайно попаднах на финалната новина от серията „Спортни”, веднага след новините по Нова. Заслушах се и … зяпнах екрана. За съжаление, онлайн емисията не е раздробена на отделни елементи и не мога да ви насоча към конкретното видео, което провокира особен интерес у мен, но за сметка на това, тя днес се е разпространила лавинообразно и вече може да се види и в онлайн и офлайн медиите (излиза като първа новина, когато в Google се напише „Димитър Бербатов”). А тя е, че Бербатов е нарисувал рисунка на любимия си тв герой – д-р Хаус и я е разпространил с гордост в социалните медии, където за отрицателно време събрал няколко хиляди "лайка"…

Уникално!

Привнесена към някои от основните правила за изграждане на персонален имидж, тази "невероятна" новина, спокойно може да бъде разгледана като case study за обозначаване „какво не бива да се допуска”, когато ситуацията с персоналния имидж е – нека кажем „лабилна”.

Ето какво се разчита от това иначе небрежно и може би – импулсивно публикуване в социалните мрежи. Най-скъпо платеният български футболист и един от най-скъпо платените футболисти в Европа, най-често оставен на скамейката на отбора, за който играе, скучае адски докато виси там, и затова намира утеха в рисуването. От тези рисунки е адски доволен и това вероятно ще е новото му амплоа, когато нещата с Манчестър приключат. Интересът му върху футбола не е особено голям и изчаква търпеливо времето му в отбора да изтече, като се преориентира върху нещо различно…

Много е възможно да ме обвините, че интерпретацията ми е доста „волна”, но, тя е една от хилядите възможни, възникнали в резултат на подобен неадекватен и нелогичен сигнал, изпратен от публичната личност към световната общественост. Защото Димитър Бербатов не е кой-да-е и неговата публичност предполага определена последователност в социалното му поведение (поведението му в социалните мрежи). Изпращането на каквито и да е знаци в тях, трябва да е абсолютно целенасочено и най-малкото „смислово определено”, защото в противен случай, особено пък когато имаме вариативен персонален имидж, всяка недомислица рискува да бъде изтълкувана погрешно и да генерира след себе си поредица от доста нежелани коментари, които със сигурност ще повлияят върху публичния му образ. Подобно на моята крайно негативна интерпретация, представена по-горе. Освен, разбира се, ако преследваната цел не е именно тази, но… дълбоко се съмнявам, че екипът на Димитър Бербатов гони умишленото му злепоставяне и представянето му в публична светлина, асоциативно свързана със „скука”, „излишно време за губене”, „незаинтересованост”, каквито са безспорно соматичните маркери, които кореспондират с „рисуване”, „драскане” или „скициране”, когато то не е водещата публична активност.

Когато мозъкът ни диктува какво да си купим

Защо често си поръчваме „като на онзи човек от съседната маса”? Какво ни кара да купуваме неща, които не са ни необходими? Защо в Mc Donalds мирише толкова осезаемо на пържени картофки? Какво ни кара да колекционираме разни непотребни наглед неща? Защо отново си купихме нещото, което се бяхме зарекли повече да не пазаруваме? 

На тези и още хиляди въпроси, датският маркетингов експерт Мартин Линдстрьом намира изключително любопитни отговори в книгата си „Биология на купуването” (2011). И то, не докато седи, забол нос в дебелите книги, а докато наблюдава директно човешкия мозък и това как различните неврони реагират на дразнения, свързани с купуването. В нея той описва нашироко резултатите от мащабни изследвания на човешкия мозък, които представят по един научен и същевременно изключително любопитен начин, доста интересни заключения. Свежият стил на автора, самоиронията и чувството му за хумор, пък превръщат книгата с оригиналното заглавие „Buy.ology” в едно истинско изживяване.

Ето някои любопитни заключения, извадени директно от самата книга. Преди да достигне до тях, обаче, изследователят не пропуска да подчертае, че „невромаркетингът не е за имплементирането на идеи в мозъка на хорaта или насилването им да купят нещо, което не искат да купят; той е за това да открие онова, което е вече в главата ни – нашата Покупкология”.

 „Или накратко, резултатите от сканирането показват, че предупрежденията върху цигарените кутии не само не възпират, ами чрез активиране на нуклеус акумбенса те като че ли всъщност окуражават пушача да запали. Нямахме друг избор, освен да си извадим заключението, че същите тези  предупредителни надписи, целящи да отказват хората от пушенето, да снижават раковата заболяемост и да спасяват животи, вместо това са станали направо блестящ маркетингов инструмент за тютюневата промишленост.”

„Резултатите показват, че ние не запомняме брандове, които не са интегрална част от сюжетната линия на програмата. Те стават бял шум, забравят се лесно и мигновено… С други думи специалистите по реклама и маркетинг, които ни бомбардират с бранд подир бранд, по-добре направо да драснат клечката на всичките милиони долари, които мислят да похарчат за рекламите си. Освен, ако въпросният бранд не играе основна роля в сюжетната линия, ние няма да го запомним и точка по въпроса.”

„Именно огледалните неврони ни определят като консуматори. Точно както мозъкът на жената я кара да изпита какво е да изглеждаш като оная секси манекенка, така и мозъкът на този мъж му казва как ще се чувства, ако живее според рокендролската си мечта.  И в двата случая огледалните им неврони надделяват над рационалното им мислене и ги карат подсъзнателно да имитират – и да си купят- това, което е пред очите им.”

„Ритуалите и суеверията упражняват силно влияние върху това как и какво купуваме. Неслучайно, през последните няколко години се наблюдава световна тенденция козметичната промишленост да прибягва до „научни” формили, за които се твърди, че миризмата се нагаждала към ДНК на потребителя на продукти. Като оставим настрана факта, че идеята парфюмът да отговаря на нечие ДНК е чиста лудост, това не е спряло нито една от тези компании да продължават да се опитват да убедят клиентите си, че подобни мистериозни формули съществуват.”

„От всичките ни сетива, обонянието е най-първично и най-дълбоко вкоренено. Така че една ли е изненадващо, че специалистите по маркетинг много бързо се усетиха да ароматизират продуктите. Когато говорим за храна, знаеш ли защо в почти всички големи супермаркети има и пекарна? Не само защото аромата на току-що опечен хляб ти казва, че той е пресен, но и защото мениджърите знаят, че когато ароматът на горещ хляб или поничка те удари в носа, ти моментално огладняваш толкова зверски, че си готов да зарежеш предварително приготвения си списък и да започнеш да трупаш в кошницата неща, които никога не си имал намерение да купуваш.”

С две думи – ако все още не сте имали възможността да вземете в ръце тази изключително интересна книга, просто не го отлагайте повече. Сигурна съм, че тя ще ви вдъхнови за много нови професионални открития!

"PR ПРиз" и борбата с безразличието

В случай, че някой не е разбрал, с пълна сила в момента тече процедурата за набиране на кандидатури за участие в PR конкурса с най-дълга традиция у нас – PR ПРиз. Периодът за подаване на кампании ще продължи до 20 април, когато всичките заявени ентрита ще бъдат събрани, за да бъдат предоставени на журито за оценка.

Процедурата е лесна, проста и не съдържа никакви неизвестни. Без може би едно – директен отговор на въпроса, свързан с реалната полза от участие на подобни мероприятия.

Като оставим настрана „маратонския” девиз, свързан със самото участие, какво друго би могло да ни стимулира да се включим? Скрит нарцисизъм, чисто желание за слава или първичната, дълбоко вкоренена и професионално мотивирана жажда за съревнование?

Независимо къде са корените на мотивацията, факт е, че добрите идеи имат нужда да бъдат споделени. А добрите кампании трябва да бъдат показвани. Това удължава живота им и мултиплицира ефекта от усилията ни, като го трансформира в професионална и социална репутация. Тя, на свой ред, никак не е за подценяване. Защото независимо, че действията на някои колеги пораждат подигравателни шушукания в бранша, свързани с прекалената им себеизява и самоизтъкване, факт е, че именно те са едни от най-разпознаваемите лица на българския PR. Колкото и да не ни е приятно да си го признаем…

Което, всъщност, е просто поредното доказателство в полза на тезата, че всеки един от PR практиците е посланик на собствената си професия и като такъв трябва да я представя активно пред всичките външни за нея публики. Участието на подобни професионални форуми, пък, е един от доказано ефективните възможности за изтъкване на реални професионални постижения и за добавяне на допълнителна стойност към имиджа на PR.

Говорихме си с колеги преди време и една от тях сподели: „Нямаме с какво да кандидатстваме в последните години. За да оцелеем, участваме по обществени поръчки, които са толкова тъпи, че ни е срам да участваме с тях на конкурси”. Вероятно тези думи са ви познати, а сценарият олицетворява и вашата офис-реалност. И все пак… дали пък за цяла година не сте направили нещо истински смислено? Нещо интересно и впечатляващо, което е държало съзнанието ви будно много нощи и за което сте разказвали на приятелите си?

И като заговорихме, за причините да НЕ се включим в подобно мероприятие, сред личните ми фаворити се нареждат онези, свързани с ”двата конкурса”, с „таксите за участие” и с „личните приоритети”. Към тях, разбира се, могат да се добавят още хиляди такива, основно, защото у нас продължаваме да се фокусираме върху оправданията за това „какво да не направим”, вместо за това „какво да направим”. Готови сме всеки път, когато изгубим и сме изненадани, когато спечелим. Пресмятаме разходите, отколкото да мислим за приходите…

Въпреки всичкия ни негативизъм обаче, през последната година определено имаше много добри български PR кампании. Аз лично, искам да ги видя наградени и искрено се надявам, че авторите им няма сами да поставят рамки на собствените си идеи, като ги лишат от възможността да се превърнат в case studies за следващите поколения български PR специалисти. 

Секс и машинации в политическия PR

Сенатор става жертва на своя PR

Ако още не сте гледали „Маската на властта" (или "Мартенски идеи" - всъщност този филм е познат с две имена в торент сайтовете...) (The Ides of March”), а предвещаващата дъждове и гръмотевици прогноза за времето, ви вдъхновява повече за филмче, отколкото за отпразнуване на цветни имени дни, този филм определено е една добра алтернатива.

За разлика от повечето „PRски” филми, които често са интересни единствено на хората, които се занимават с тази професия, поднесеното в този филм засяга една доста по-широка тематика. Внезапният обрат в събитията пък определено провокира размисъл, не само за лоялността, а и за границите на професионализма, страстта в работата и машинациите, не само в политиката.

Наред с всичко останало, Джордж Клуни винаги си заслужава гледането J

Приятна неделя на всички!

За книгите, Facebook, Twitter и въображението

Елиф Шафак: едно пътешествие в дигиталната ера

Снощи на финала на Mtel Media Masters, турската писателка Елиф Шафак, „разходи” публиката на дълга разходка, в която въображение и технологии се срещнаха по завладяващо необясним начин.

Всичко започна със самотното й детство, разкъсвано между коренно различната любов на двете й най-близки жени – модерната, самостоятелна и решителна жена – майка й и традиционната, суеверна и много класически ориенталска дама – баба й.

Пътешествието продължи в улавяне на смисъла от четенето, изразено в шест последователни стъпала на себеизрастване. Шест стъпала, които ни водят назад, във вътрешното аз, за да можем да достигнем до най-трудната житейска цел – до себе си.

За финал писателката ни пренесе обратно в дигиталната ни реалност. В света, в който започваме деня с чаша кафе във Facebook, пишем имейли на айпада си, докато обядваме fast food и релаксираме, докато гледаме поредните новини по телевизията. „В този свят има място за книги. За мен книгите не са и не бива да бъдат разглеждани като контрапункт на дигиталните медии. Те могат да са част от този нов свят, в който живеем, защото дори в него, ние си оставаме хора и продължаваме да имаме нужда от въображение, от човещина”, обобщи на финала голямата Шафак. Нямаше как да не се съгласим с нея.

Срещата с Елиф Шафак беше меко казано впечатляваща. Дори за онези, които все още не са чели нито една от книгите й…това сподели моят кавалер, след като се „върнахме” от пътешествието. Вярвам му, въпреки, че съм подчертано пристрастна.

Всъщност, снощи беше една много добра вечер - както винаги! (тук може да си припомните представянето на Елиф Шафак на семинар от поредицата TED, а тук можете да прочетете цялата реч на писателката от Mtel Media Masters).

Блогърите проговарят

Разкриха тайните на блогосферата

От няколко дни на пазара е дългоочакваният втори за 2012-та, юбилеен брой на сп. SIGNCAFE.

В PR раздела, водеща е темата със заглавие „Шестият елемент”. Ето малко подробности, свързани с нея:

„Една от най-скъпите коли в света носи името „Шестият елемент”. От дебюта си на изложението в Париж през 2010-та, всички автомобилни експерти са единодушни, че именно този модел е навярно „най-впечатляващият” създаван някога. Неслучайно, вдъхновени от шестия рожден ден на списание SIGNCAFE, решихме да посветим PR темата на този юбилеен брой на една от най-впечатляващите възможности, които, подобно на този автомобилен модел, застава на пътя на специалистите по комуникации с все по-нарастващо значение – БЛОГЪТ.

Признавам си, и аз, като голяма част от родните PR специалисти, в голяма степен подценявах тази медия. Не знаех много за нея, но и не срещах особена необходимост от това да науча каквото и да е в повече. Всичко, обаче се промени, когато се натъкнах на вероятно една от най-поучителните български онлайн книги, писани някога по темата – Blogopedia. Водена от собственото си любопитство, изтеглих я веднага (авторите й я разпространяват безплатно!) и – в голяма степен, на пук на себе си, започнах да я чета, търсейки отговор за това: „Какво пък толкова има в тези блогове?!”. Няма нужда да обяснявам какво аз намерих вътре и как се промени представата ми за цяла една неподозирана от мен, реалност. Без никакво колебание обаче, реших, че трябва да споделя наученото. Или – да помоля десет от авторите на Blogopedia, заедно да разкажат най- важното, което трябва да се знае за блоговете, специално за вас – читателите на SIGNCAFE. За моя най-голяма радост, всеки един от тях прие да се включи в този нестандартен проект на списанието ни с изключителна готовност. Резултатът – повече от десет страници полезни съвети, любопитни идеи и много „малки тайни” за това как да си направим и да поддържаме успешен блог. Насладете им се!”

Любими цитати от авторите на темата:

„Доста често се чувствам "ветеран" (разбирай - "уморен кон"), но всъщност съм блогър от някакви си четири години. Не е малко, но не е и чак толкова много... Пък и едва ли е чак толкова важно от колко време пишеш - а какво пишеш, нали така?!
Смисълът на блогирането - поне за мен лично - е в това, да чувстваш, че имаш нужда да кажеш нещо на света. Много хора са сърдити на целия този свят и не му говорят. Други пък са възпитани в някаква фалшива скромност - и нямат никакво намерение да занимават света със себе си. И от двата типа няма да излезе читав блогър... но не е невъзможно. Хората се променят.”

Пламен Петров е човекът, който в края на 2009-та решава да събере съмишленици и да създадат книгата за блогърстването – Blogopedia.

„Най-важното за един блог, без значение какъв е, е да се списва честно,
със страст. На второ място за успеха на блога са важни последователността и уникалността на споделяното.”

Жустин Томс е името, с което се свързват като че ли най-много проекти у нас – цели 9 книги, посветени на разучаване и овладяване на онлайн пространството.

“Като правило е добре при нов блог да се започне от безплатна споделенa платформа. Особено, когато ви липсва опит в създаването на сайтове и програмирането в интернет. Безплатните платформи предлагат много възможности, които лесно и бързо могат да се конфигурират. Така буквално за 5 минути може да си направите блог и да започнете да пишете статии.”

Боян Юруков е вече пет години сериозен блогър, който списва един личен и няколко други блога.

“Лоялните читатели са най-ценни както и лоялните клиенти. Истината е, че ако блогът няма фокус, нещо, което да го отличава от всички останали трудно ще успее да събере и лоялни читатели. Така че първата крачка към създаването на вярна аудитория е избора на фокус и придържането към него. Събирането на читатели не е работа за ден два и изисква постоянност от страна на пишещия.”

Деси Бошнакова е може би най-известният PR специалист- блогър у нас и със сигурност няма нужда от обширно представяне.

“Блоговете са един от най-ценните съвременни инструменти за комуникация, изграждане на репутация и влияние. Ако се използват добре, могат да бъдат изключително мощни. А ако се използват по неподходящ начин, могат да бъдат просто загуба на време или - по-лошо - да навредят по неприятен и разрушителен начин.”

Борил Богоев е горд притежател на Ph.D. по бизнес модели в интернет, онлайн предприемач, консултант и лектор.

„Ако водещият критерий (при създаване на блог) обаче е чистият егоцентризъм и желанието да погали егото си, пишейки нещо, без то да носи добавената стойност от споделената информация, никоя социална мрежа не може да му помогне блогът да стане популярен и посещаван. Честно казано не вярвам подобен блог да просъществува повече от година.”

Ивелина Атанасова е блогър, експерт по дигитален маркeтинг и консултант с опит в областта на бизнес стратегиите, комуникациите, онлайн рекламата и PR.

„Моят личен съвет е: ако сте обзети от гняв или друга силна емоция, изчакайте да ви мине. Пишете в блога си само, когато сте спокойни и така ще сте в състояние да обмислите случката от различни ъгли и да създадете по-стойностни текстове.” 

МайкРам е консултант по управление на проекти и кариерно развитие. Занимава се с маркетинг в социалните мрежи и изнася лекции по комуникационни умения и говорене пред публика.

„Повечето фирми си представят, че продажбите ще скочат бързо с помощта на блога и че блогът е един евтин и неизискващ усилие проект. Няма такова нещо. Блогът изисква време и компетентен човек или екип, който непрекъснато поства нови неща и има дар слово и чар да общува с посетителите на блога. Ако това им харесва, ако те си паснат с модератора на блога, посетителите ще станат ваши почитатели, а почитателите ще се превърнат във ваши лоялни клиенти.”

Поли Козарова е съ-автор на един от най-четените професионални блогове за комуникации -  Маркетинг Буркан. Тя е маркетинг експерт с над 15 годишен опит в маркетирането и продажбите в консултантски и IТ компании.

„Ако писането и поддържането на блог не ви носи радост, по-добре не го правете. Важи и за корпоративнтие блогове - намерете някой, който ще прави това с удоволствие.”

Събина Панайотова е блогър и фрилансър в областта на социалните медии. Казва, че етикетът, който най-добре я описва е "блогър", защото има мнение и обича да го изказва свободно.

"Мога спокойно да разгледам Facebook като микроблогинг платформа със строго изразен социален характер"

ДимитърНиколов е консултант по интернет маркетинг, специализиращ международен бизнес и мениджмънт в Гронинген, Холандия. 

Още веднъж - благодаря на всички, че се съгласиха да участват в този изключително интересен проект!