
Сериозен
опит за внасяне на ред в хаоса с интерпретациите около Етиката в комуникациите,
е поставен през далечната 2000 г.,
когато Българското дружество за връзки с обществеността създава Кодекс на
професионалните стандарти на БДВО. Пет години по-късно, на базата на Кодексите
на четирите браншови организации у нас - БДВО, Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА), Асоциация ИМАГИНЕС и
членовете на Международната PR асоциация (IPRA) у нас, както и на Етичния протокол на Global Alliance и на други национални PR организации, е разработен Етичният кодекс
на PR специалистите в България. Документът е подписан
на 7 юли 2005 г., както от вече споменатите четири български PR обединения, така и от Асоциацията на специалистите по комуникации в
общините (АСКО) и от Дружество за връзки с обществеността към СБЖ. С една дума
– от повечето браншови организации на PR специалисти
у нас.
Въпреки
тази многословност обаче, и до момента Етичният кодекс не е задължителен за
практикуващите PR експерти, независимо дали членуват или не в някоя от
изредените задруги и вероятно в това се крие значителна част от отговора на
въпроса защо сме свидетели на меко казано „грозни” и оронващи имиджа на
професията практики, които въпреки критиките, продължават да съществуват и
днес.
Препоръчителният
характер на този документ към момента рядко го свежда по-далеч от интереса на
членуващите в отделните организации, съставили Кодекса. И то, по мои
наблюдения, не до всичките им членове. Не, че ако подобен документ има
задължителен характер това автоматично би значило рязък скок в професионалния
морал, но все си мисля, че публичната значимост на нашия бизнес категорично
изисква някои обществени ангажименти, в това число и сериозното съблюдаване на
етични професионални стандарти.
Като
оставим настрана всички процедурни въпроси, Етичният кодекс, макар и кратък,
съдържа доста типови ситуации, които всеки уважаващ себе си специалист по
комуникации, както и неговите клиенти, задължително или не- трябва да имат
предвид. Ако и на вас досега не ви е попадал този малък документ, предлагам
заедно да обърнем внимание на някои интересни моменти от него:
Основните
умения на PR специалистите са насочени към изграждане
и поддържане на взаимно разбиране, взаимно подпомагане и взаимноизгодно
сътрудничество между организацията и публиките й.
Успехът
на нашия клиент е важен, но не с цената на професионалния компромис.
Коректни
сме към нашите клиенти и работодатели. Не работим за конкурентни клиенти, без
изричното съгласие и на двете страни.
Подпомагаме
обмяната на идеи и факти и различни гледни точки и създаваме условия за
поддържане на дебати.
Стимулираме
свободния обмен на достоверна, точна и навременна информация.
В
духа на всички етични норми и установени ценности, документът извежда и
конкретни ангажименти, които всеки един PR специалист
трябва да поеме към професията си. Ето някои от водещите от тях:
PR специалистът трябва да изгражда доверие
чрез коректна и изчерпателна информация.
Той
(PR специалистът) трябва да защитава
достоверността и да гарантира прозрачността на информацията.
Той
трябва да не разпространява заблуждаваща или невярна информация.
PR специалистите трябва да работят за
прозрачен и социално-отговорен бизнес.
Те
трябва да създават реалистични очаквания за резултатите от комуникационните
усилия.
PR специалистите трябва да се конкурират на
базата опит, знания и умения.
Те
трябва да уважават авторството на идеи и концепции.
И за
финал - убедена съм, че колкото повече хора се запознаят този Кодекс, толкова
по-малко ще бъдат примерите за неетични PR практики у нас. Просто защото в професионалните комуникации,
както и в някои други особено приятни занимания, за максимална ефективност на
постигнатите резултати, трябват минимум двама участници…
Целия кодекс можете да прочетете тук.
Оригиналната публикация можете да прочетете тук:
Снимка: www.newtrend.bg
Към PR@Festivals - страницата на най-добрите комуникационни камапании.
Няма коментари:
Публикуване на коментар