Поуките от един политически билборд

Без да изпадам в разточителен анализ, бих искала да обърна внимание на този конкретен билборд, който комуникира кандидат за евро депутат.

Най-вече, бих искала да се спра на няколко ключови комуникационни грешки, които подсказват тотална липса на адекватно отношение към медийния контекст, в който се реализира разглежданата комуникация.

Нека в началото си припомним, че политическият дискурс изисква строги правила по отношение на цялостната визуална комуникация (шрифтове, подбор на цветове, дрескод). В тази връзка в настоящият билборд са допуснати няколко ключови грешки, които не успяха да ме оставят безучастна, независимо от желанието ми да не коментирам политическите медийни изяви тази година. И все пак:

            - планът на снимката на кандидата е "aмерикански", а би трябвало да е близък, с акцент върху лицето. В момента акцентът индиректно е поставен върху безупречната фигура на кандидата, но лицето, което всъщност комуникира искреност, откритост и сериозност – дълбочинни качества, които на практика имат значение в политическата комуникация, остава на заден план.

            - във връзка с казаното по-горе, дрескодът е абсолютно нарушен. Европейският парламент и политическата реторика, като цяло, е консервативна и тя има своите изисквания към участниците в нейния макро контекст. С други думи – секси костюм с дълбоко деколте не е най-добрият избор за дрескод. Същото се отнася и за цвета на костюма – предпочитаните за бизнес-етикета светли тонове са кремаво, екрю или светлата гама на синьото. Но не и бялото, независимо, че то е цвят, който се свързва народопсихологически с чистота и искреност;

            -изборът на шрифтове, и по-специално, тяхното разположение, наподобява шоу програма. Италик - шрифтовете и подборът на цветове, вероятно с цел акцентиране върху дадена част от името, е присъщо за шоу изпълнители, но не и за изискванията на политическата реторика.

            -конкретният билборд е изключително подходящ пример, що се отнася до това, че всяка комуникация трябва да е адаптирана за конкретните специфики на канала – с други думи- изборът на цветове (по-специално червеното) се оказват нечетивни на разстояние по-далечно от 2 метра от билборда. Обратно на това, билбордът е медия, която се „комуникира” от разстояние и във връзка с това, съответните червени надписи остават нечетивни.

            -не бих искала да коментирам изборът на слоган, защото рискувам да вляза в сериозна полемика, свързана с ключовите цели на посланието и с факта, че никой слоган не е самоцелен – той не съществува, защото трябва да съществува, а съществува, за да комуникира лесно, бързо и най-вече ефективно и запомнящо се, най-важната част от публичното послание на марката или личността, която се комуникира с него.

Политически PR без резервирано място в метрото

Това е един от онези примери, при които една снимка има много по-голяма сила от хиляди думи.

Оставам снимката, на която Дейвид Камерън - британският министър-председател, правостоящ чете небрежно вестник в метрото, както и коментарите след нея на вас...

Снимката е взета от FB страницата на изданието Waqt News.

PR-ът възможен, дори и без “новина”

Един репортаж от днешния „Преди обед” (Btv) ми направи особено силно впечатление. Темата му беше свързана с това как на актьора Деян Донков са му закопчали колата със скоба на гърба на Народния театър и колко озадачен е той от тази постъпка на „Паркинги и гаражи”. Препоръчвам го като успешен пример за медийно  „освежаване” на връзката между марката и известното лице, което я популяризира. Освен това е доста симпатичен пример и за това как липсата на истинска новина би могла да се неутрализира с измислена такава.

Резултатите от тази комуникационна дейност: 3 минутен репортаж по Btv с показване на колата от всички ъгли + множество споделяния на тази новина от други онлайн медии, между които и онлайн изданието на „24 часа”. Склонна съм да вярвам, че тази новина + снимки от колата и Донков ще намерят място и по жълтите вестници още идния четвъртък.

Материалът, за който аз говоря се намира между 11:46 минута и 14:22 в репортажа J

Очаквам коментари J

Коледни "чудеса" по летищата

Вчера няколко родни вестника супер впечатлени, разпространиха информация за коледната акция на авиокомпанията WestJet. Накратко – преди дни, повече от 250 пътници в полет до Калгари са имали възможността да застанат пред дигитален Дядо Коледа и да си пожелаят подарък. Повечето от тях обаче докато го правили, никак не очаквали, че в канадския град, на лентата за багажа, ще ги очакват и подаръците, които са си пожелали – от плосък телевизор и таблет, до чорапи и бельо.

Много кратка справка в Google, обаче показва, че независимо от мащаба на акцията, идеята по Коледа авиокомпаниите да правят „неочаквани” подаръци на своите пътници никак не е нова.

Така например, през 2010та холандският авиопревозвач KLM реализира подобна инициатива на международното летище в Амстердам. Тогава кампанията е насочена към клиентите им, които са и едновременно с това и потребители на социалните мрежи. С други думи, всеки, който се е отбелязал във Forsquare или дал достъп до данните си в социалните мрежи, без да знае участва в своеобразна „игра”, я в която екипа на компанията разглеждайки данните му, навиците и интересите му, му подготвя малък подарък – от шампанско и ръчни часовници, до книги и традиционни холандски стоки.

Друга доста по-интересна кампания, но в подобен сюжет, е реализирана миналия декември от Brussels Airlines. Тогава пък от компанията създават акция, специално насочена към клиентите им, които седят и си чакат багажа до лентата, веднага след полета. Уловката или „специалният момент” в нея, е свързан със „случайното” пускане по лентата на един красиво опакован голям коледен подарък, който сам да намери своя собственик – или онзи, който пръв се осмели да си го прибере. Вътре пък, в коледния подарък седят два билета до желана дестинация в Европа.

Public Affairs от шоколад

Изключително любопитен аспект на понятието Public Affairs.

С други думи, това е масовото разпространение на „новината”, че готвачът на Обама вече е готов с интерпретацията си на Белия Дом – но от шоколад. 

Видеото е разпространено из целия свят днес не от къде да е, а от пресслужбата на институцията…

Изключително ми е интересен и вашият коментар тук J

Етика и кризи

Медийната реалност отново доказва, че именно при кризи за етика трябва да се говори най-много. При „заплетени” обстоятелства, специалистите по комуникации като че ли са най-склонни да използват различни мерки, изхождайки по-скоро от максимата „целта оправдава средствата”. Дори и привидно ефективни, обаче, най-често подобни „професионални избори” не остават ненаказани и не след дълго самите те се превръщат в повод за нови кризи. Ситуацията става като че ли лавинообразна, а безпроблемното й преодоляване се превръща в изключително предизвикателство.

За да не залагаме сами „бомби”  на себе си в комуникацията си при кризи и да преминем максимално плавно през турбулентните времена, нека припомним какво препоръчват експертите по комуникации:

Независимо колко знаете за ситуацията, не си измисляйте. Не си съчинявайте и не се правете на по-компетентни, отколкото сте. Обществеността, клиентите ви и журналистите няма да ви оправдаят, ако разберат, че ги лъжете.

Независимо кой и какво ви разпитва, придържайте се към онова, което искате да кажете и което сте готови да кажете. Ни повече- ни по малко.

Не се крийте и не си изключвайте телефона. На всяко обаждане и на всеки въпрос трябва да се отговори. Дори и ако отговорът е: „Нямаме информация към момента, ще дадем повече след час”, на пример.

Не се опитвайте да угодничите на медиите. Не се опитвайте да изопачавате истината или да представяте фактите в драматично по-мек вариант, отколкото са. Рискът да ви уличат в укриване на истината, е голям.

Не се опитвайте да протакате, да забавяте и да „печелите време”. По време на кризи, печеленето на време става единствено и само посредством комуникация.

И най-важното: не всеки професионален комуникатор трябва да е задължително и специалист при кризи. Затова, ако смятате, че не можете да се справите сами, по-добре е просто да инвестирате в експертна помощ, отколкото да се нагърбите с непосилен товар, който ще усложни допълнително иначе нелеката ситуация. Пък и така вероятността да влезете „в устата на колегите”, медиите и цялата общественост – става значително по-малка. А това със сигурност е изключително важно за всяка кризисна ситуация.

Този текст е публикуван в брой 80/30 септември 2013 г. на браншовото издание на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). За повече интересни текстове на професионални теми, написани от колеги от комуникационния бранш, не се колебайте да следите онлайн изданието „ПРактики”, което излиза два пъти в месеца.

Информационното затъмнение в „Ораново” или какво НЕ се прави при кризи

Днешният инцидент в мина „Ораново” буквално ме потресе. Възмущението ми обаче никак не беше насочено към самата драма. Мина е, вероятно срутването на скални маси не е неочаквано, макар, че е меко казано – ужасно. По-ужасното е, че цял ден днес тази криза е буквална мистерия за обществеността. Медиите клечат пред мината цял ден и те, заедно с десетките близки и роднини на миньорите, седят в абсолютно неведение цял ден кой е жив, кой е пострадал, кои са жертвите, кои са липсващите… Независимо от всички официални лица, които влизат и излизат от администрацията на мината, никой не е сметнал за необходимо да излезе и да даде официална информация за случващото се. До следобеда самите собственици на мината отказваха коментар. Ето това, ако не е тотална мисинтерпретация на темата с комуникацията при кризи, здраве му кажи.

Вероятно малко си говорим за кризи. Вероятно липсват професионалисти. Вероятно доста хора просто нехаят за това, че живеем в 21. век и информационните затъмнения не са най-подходящото нещо, което могат да направят. Да оставим настрана всички майки, баби, съпруги и деца, които прекараха един супер емоционален ден пред централния портал на мина „Ораново”…

Както казах, възмутена съм. Затова, ще спра дотук с думите, които напират в мен и ще предложа две неща от себе си. Първо – един супер готин пример от преди няколко години, когато в мина в Чили имаше затрупани миньори, но комуникацията беше по учебник. И второ – ако администрацията на мина „Ораново” няма възможност да си наеме професионален специалист по комуникация в кризи, нека ми се обади на мен – готова съм да им съдействам доброволно. Просто защото подобни комуникационни безобразия не бива да съществуват.