Концертът на Лили Иванова: кратък урок по event management

Ден след грандиозния концерт на Лили Иванова, продължавам да разсъждавам върху механизмите, които доведоха до този изключителен резултат – повече от 15 000 души на концерта й в зала Арена Армеец. С риск да си навлека доста негативни коментари, предлагам да оставим настрана схващането, че Лили Иванова е музикален феномен, който сам по себе си е достатъчен, за да постигне този резултат. Колкото и така да е за мнозина (очевидно), нека не подценяваме един изключително важен факт – никога досега (или поне аз не си спомням) концерт на български изпълнител не е бил комуникиран толкова активно близо година преди датата.

По спомени, първите анонси, придружени с карета във вестниците, репортажи по бТВ и радиото, започнаха още в началото на годината. Тогава мнозина, с които коментирах, отбелязахме несравнимите достойнства на този професионален подход при организацията на това мегасъбитие и разбира се, инвестициите, направени за него. И така зачаках с интерес да видя какво ще се случи до ноември. Това, което видяхме беше като по учебник – ключовата комуникационна инициатива беше добре уговорено медийно партньорство с една от водещите медии, което обаче не ограничи изявите на изпълнителя по останалите телевизии, а подпомогна публичното представяне освен чрез класически репортажи и чрез един-два по-обширни такива, с риск да бъдат възприети дори и като безсмислени. (http://www.btv.bg/video/1615246565-bTV_Reporterite__Lili_Ivanova.html ).  

            За налагането на основното кратко и просто послание – че се очаква грандиозен концерт на Примата на българската музика, който трябва да бъде посетен задължително от всички, беше заложено на класическия и добре изпитан механизъм на убеждаващата комуникация – автоматичният. Бюджетът и дългото време в аванс, позволиха многократното повторение на ключовия апел, така че той да доведе до целта. Абсолютно категорично съм убедена, че ако кампанията не беше започнала близо година преди събитието, залата далеч нямаше да е толкова пълна.

            Достатъчното дълго време от старта до събитието, даде и още едно ключово предимство. Възможността много семейства да планират бюджетите си и да си купят билетите, когато им е най-удобно. А цените на последните никак не са били малки, което пък, въпреки риска, на финала се оказа още един плюс в организацията. Все пак, мегасъбитие за 5 лева няма, нали?

Снимки: http://www.vesti.bg/

Филмови PR легенди

PR феноменът STAR WARS

Каквото и да кажем за STAR WARS – ще е малко. Фен съм и това определено ме прави пристрастна. Въпреки това, няма как да не искам да отправя за пореден път адмирациите си към Лукас и компания, които преди повече от 30 години поставят началото на една истинска огромна индустрия.

Подобен проект, обаче, не се реализира от само себе си. Не става и „супер проект” от нищото. Оказа се, че Джордж Лукас, още при подписването на договора за изпълнение на първия си филм от поредицата – STAR WARS EPISODE IV, предвижда превръщането му  във „фен продукция”, като си осигурява свобода и автономност за реализиране на всякакви вторични проекти, свързани със сюжета на филма и лицата на героите, които да добавят допълнителна емоционална обвързаност между филма и феновете му. Тоест – още преди да е започнал да прави каквото и да е, свързано с филма, той има ясна визия, маркетингова стратегия и точно дефинирана аудитория – за него ключова публика са хората, фенове на темата „за звездите”, изключително популярна по това време. Към тях той трябва да подходи емоционално – друга по-ефективна форма на убеждаване няма.

След като първият филм излиза по киносалоните в САЩ, за една година се превръща в най-касовият филм в историята до този момент. Номиниран е за 11 награди Оскар, от които печели 7. Подобен е успехът, който „сполита” и всяка една от останалите пет серии, въпреки че трябва да признаем – твърдите фенове на суперпродукцията и до ден днешен не възприемат радушно „Новите серии”.

Какво превръща филма в легенда?

Това е може би въпросът, който си задава всеки, който „те първа” се запознава със STAR WARS (извинете ме за оригиналното изписване, но българският превод ми създава усещане за преднамерена инфантилност). Първата серия излиза през 1977 г., последната – макар и не нова, но модернизирана серия, излиза през 2011-та. Огромен период от време, в който се сменят поколения, а нагласите и очакванията на публиката стават все по-завишени, особено що се отнася за SCI-FI жанра. Натискът и изискванията са огромни, Лукас обаче е готов да посрещне всяка новост. Нямам намерения да правя исторически преглед на иновациите и гъвкавостта на режисьора. Само искам да подчертая, че иновативността, смелостта и стратегическото мислене са факторите, които продължават да пълнят салоните и днес. В тази връзка, изключително откритие за мен беше фактът, че Джордж Лукас, освен класическите „трейлъри” към своите филми, много преди да има социални мрежи и YouTube, приготвя Viral клипчета (със сигурност без да знае, че години по-късно те ще се казват така), които търпеливо „изчакват” своето време. Поредицата „Darth Vader in Love”, която се състои от 4 кратки части, е нищо различно от успешен пример за вирусен маркетинг днес. Малко хора знаят, че тези клипчета са заснети веднага, след като е завършена и първата серия от филма (тоест – през 1977-ма!) и това наистина е Darth Vader, декорът е оригиналният, а снимките са направени в едно от студията, в които е заснет част от филма в Лондон.
       Част първа.

 Част втора.

 Част трета.

 Част четири.

За всички фенове, представата за STAR WARS през годините е поддържана повече от успешно и чрез поредицата от добре изпипани фен продукции. Нещо повече – „Empire of Dreams”, документалният сборник от филми и клипове, посветени на шестте серии от сагата, е с времетраене от над 4 часа! Това, което мен лично най-силно ме впечатли е чисто PR-ският подход, който е приложен в един от елементите -  5-6 от най-известните режисьори на Холивуд, разказват как STAR WARS ги е впечатлила и как са били повлияни от отделните серии, за да създадат след това различните свои суперпродукции. Изключително впечатляващо! Без капка завист към Джордж Лукас, всеки един от тях засвидетелства легендарния произход на тази поредица.

http://www.youtube.com/watch?v=AGo7kYQC_mU

През годините STAR WARS се налага като културен модел. Броят на препратките и „случайните реплики”, които кореспондират с филмовата сага и могат да бъдат открити в други филми – от глуповатите сериалчета на FOX Life, до безспорни „класики в киното”, е изключителен. Неизброим е и броят на препратките в рекламата. Две от най-любимите ми рекламни клипчета (за навигационната система Tom-Tom):

 Tom-Tom с Yoda.

 Tom-Tom с Vader.

„Ала STAR WARS” се разви и титаничният рекламен сблъсък между Greenpeace и Volkswagen от последната една година – още едно доказателство, че метафората STAR WARS е устойчив мисловен модел и днес.

 Greenpeace, VW Dark side, част  1.

 Greenpeace, VW Dark side, част  2.

 Volkswagen Отвръща на удара. 

Изключително интересни и изцяло в PR контекста са и съпътстващите филма събития. Саундтракът на STAR WARS буквално „заживява собствен живот”. Той е замислен и реализиран като отделна огромна инвестиция, чиято възвръщаемост също кореспондира с неизброимото. Когато Джордж Лукас кани Джон Уилямс (един от най-награждаваните композитори на филмова музика с 5 „Оскара” и огромен брой „Грами” и „Златен глобус”) да напише музиката още на първия филм и да я запише с Лондонския симфоничен оркестър, на мнозина това се е видяло прекалено „претенциозен” ход. Днес обаче, именно тази първоначална инвестиция се превръща в едно от най-устойчивите комуникационни механизми, които поддържат идеята за STAR WARS жива. Нещо повече – привилегия е за всеки симфоничен оркестър по целия свят (в това число и на Софийския симфоничен оркестър), да разработи и изпълни пред публика саундтрака на STAR WARS. Концертите се превръщат в огромни събития, а присъствието на Vader или на някои от другите герои от филма, единствено и само допълват музикалното внушение.

В етапа на киното днес, в който филмите с ефекти сякаш задължително се заснемат на 3D (или IMAX), Лукас не пропусна „да отговори на удара”. Първата серия STAR WARS конвертирана на 3D в момента е и по българските кина. В следващите 1-2 години – предстоят и останалите. STAR WARS е „изтупан от прахта”, готов да се представи в пълния си блясък и на новите, претенциозни и технологично капризни тийнейджъри. Нещо повече – готов е да се превърне в „религия” и за тях. Като влиза в света им, в живота им и в игрите им - като им предоставя възможността сами да се потопят в света на STAR WARS с играта STAR WARS The Old Republic.

http://www.youtube.com/watch?v=z0RuR3FREFw

А всъщност…STAR WARS не е нищо друго освен „a love story”, във всеки един аспект на това иначе претенциозно словосъчетание. И на нас ни остава единствено и само да й се отдадем изцяло. Отново!

Концертите „Музиката на Америка”

PR или пропаганда?

Снощи фондация „Америка за България” реализира едно доста добро събитие – концерт от цикъла „Музиката на Америка” със самостоятелно име „Златният век на холивудската филмова музика”. Беше хубаво. Беше много хубаво и зала „България” беше претъпкана.

Докато се наслаждавах и аз на музикалните откъси от любими филми, се  замислих за това, което фондация „Америка за България” прави у нас. Замислих се и за това, че независимо колко вдъхновяващ е този концерт за повечето слушатели, няма да останат и такива, които  да не заклеймят събитието като „американска пропаганда”. Неизбежно е.

В този ред на мисли, намирам за уместно да си припомним още веднъж двата основни показателя, които различават PR и пропагандата: логическото доказателство и истината на предпоставките.

Ако в контекста на PR се реализира убеждение, което се осланя на логически изграден аргументативен процес, то при пропагандата подобно условие липсва. Убеждението в пропагандата, подобно на античната софистика, се реализира единствено и само, за постигне    на предварително зададените цели, без да се придържа към законите на логиката. Цялата аргументативна конструкция наподобява кула от карти, подмяната на тезиса е почти задължителна, а нарушаването на логическите процедури – приемливо. Разбира се – до време. Въпреки, че примерите, свързани с отделни общества или политически строеве, показват, че това „време” е едно наистина разтегливо понятие.

Въпросът с „истината” или „истинността на предпоставките”, които използваме в процеса на убеждаване на аудиторията ни, е изключително философски, макар и специалистите по PR да не се замислят често над това. Валидността, като критерий за истинност на използваните аргументи, обаче вълнува философите повече от две хилядолетия. И до ден днешен, именно той ги разделя на „философи-пуристи” и „релативисти”. Предвид факта, че PR се свързва изцяло с практиката, релативистичният подход се явява доста по-приемлив, а критерий за истинност са фактите, възприети като общовалидно истинни от аудиторията, за която са предназначени. Обратно на това, в арсенала на пропагандата истината се интерпретира единствено и само в контекста на „постигане на целите” и ако цената за това е подмяна на истинните твърдения с неистинни – и използването им се явява абсолютно допустимо.

В тази връзка,  няма нужда да сме мнителни и да си мислим, че всеки целенасочен акт, свързан с това да ни убедят, че конкретна култура, различна от нашата, е добра, е задължително пропаганден. Факт е, че всички събития, които фондация „Америка за България” подпомага (а те не са никак малко), освен конкретните си тактически цели, работят в посока постигане на стратегическа PR цел - поддържане на позитивни представи, свързани със САЩ и американската култура у нас. Въпреки това, обаче е и факт, че що се отнася до конкретното събитие – „Златният век на холивудската филмова музика”, Холивуд е меката на световното филмопроизводство – и по брой произведени филми, и по обем на продажбите и по известност на актьорите, и именно оттам (за добро или за лошо) идват повечето филми, на които лесно можем да сложим надпис „любими”.

Затова, нека без излишни предразсъдъци, да дадем шанс на всичко, което има потенциал да ни зарадва, независимо какво пише на етикета му за произход и… да не забравяме, че единствено достъпът до различна по произход информация, може да ни спаси от това да се превърнем в жертви на пропагандата J