През
последния месец ми се налага да върша определени неща в интервала 3-5 часа през
нощта и тъй като заниманията ми по това време изискват от мен поне да съм будна
(!), често прибягвам до телевизора за забавление. Докато пиша това, обаче си
давам сметка, че „телевизор” и „забавление” в контекста на този безумен часови
пояс, са две думи, които в името на истинността, няма как да сложа в едно
изречение. Програмата по това време е отчайваща, дори повторенията на
предавания са малко. От екрана се лее само и единствено боза, но не каква да е,
а пресечена – с дъх на латиноамерикански сапунки, подправена с турски сериали
на око и гарнирана – тук-там с някой роден шедьовър. С две думи – цъкането по
каналите през нощта е занимание, лишено от какъвто и да е смисъл – констатация,
която едва ли би изненадала някого.
Принципно, сама по себе си, не изненадва и
мен. Това, обаче, което на фона на цялата тази кафеникаво-блудкава течност,
успява почти всяка нощ да ме впечатли искрено, е наличието на рекламни блокове!
Без майтап! Повторенията на безумни предавания биват накъсвани от реклами,
които някой е програмирал, но още по-учудващо - друг е платил. И тези реклами
никак не се свеждат до уникалното творение – телешопинга. През последните дни
видях реклами на слънцезащитни кремове, напитки и какво ли още не. Все неща,
които на мен и на останалите неколцина изтрещели зрители в този безумен час, ще
ни бъдат от изключителна, неотложна и безкрайно необходима полза. Подозирам обаче,
че шефовете на отделите, платили за рекламата на тези брандове, не са между
гледащите телевизия през нощта, в противен случай няма да успея да намеря
логично обяснение за това тяхно решение да похарчат никак не малък бюджет за поява
в този „праймтайм”.
Всъщност,
споделих тези мои среднощни телевизионни преживявания, защото винаги, ама
винаги, като зрител, слушател и най-вече – потребител, съм се чудила кои са
тези хора, които плащат за солидната доза безумия, които преминават през
местата за реклама, независимо къде са ситуирани те. Защото, както казват
старите хора, не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава –
народна мъдрост, която за съжаление явно важи в пълна сила за голяма част от родното рекламното програмиране.
