Фолклорна игра „на
асоциации”
Когато
седиш по „ен на брой” часа пред компютъра в трескаво търсене на някаква, макар
и мъничка, искрица вдъхновение, подозирам, че всяко „отчитане на дейност” е
похвално. Ако не за пред другите, поне за пред самия себе си. Въпреки това,
обаче, продължавам да не мога да разбера колко пък чак толкова „тегаво” трябва
да ти е, за да се съгласиш да опънеш билборд на заведение за суши на сцената на
един от най-големите международни фолклорни фестивали у нас – този в Перник.
Да, факт е, че сушито е част от японския фолклор и като такова би могло да
намери тематична връзка с надписа върху сцената…И все пак, не бива да
пропускаме, че професионалният избор на канали за комуникация не е игра „на
асоциации”, при която тръгваш от някъде, за да пристигнеш другаде и да спечелиш
точки. В случая, „точките” не знам колко са и какви са, но силно се надявам, че
въпреки тях, един ден ще се събудим и нито един от професионалните PR-и или PR-ки няма да
разреши съществуването на подобен кадър. Независимо по коя телевизия ще го
излъчат и колко пъти ще се появи в праймтайм.
Архив, сп. SIGNCAFE, 3/2011
1 коментар:
Аз винаги търся скрития смисъл в такива шедьоври и ето моята версия:
BeSo рекламира своето суши меню в друг град, за да скъси дистанцията си потенциалните клиенти и да ги открадне от Хепи суши!
Ако Хепи ще печелят с рекламна кампания на Мара от Пълна лудница, тогава BeSo отиват още една крачка напред. Те направо отиват в родния град на Мара, за да достигнат до клиентите си!
Яка стратегия.
Публикуване на коментар