Интервю с PR гуруто Алистър Кембъл

PR кризите не са за подценяване

С много изтънчена педантичност, Алистър Кембъл говори за кризите мъдро и задълбочено. Разказва за тях с нескрита емоция – като човек, който е натрупал знанията си не само от големите книги, но и от самия епицентър на не един или два световни конфликта. „Всяка криза рано или късно преминава”, мъдро заключава Кембъл, директор “Комуникации” на британския министър-председател Тони Блеър (1997-2003), в специалното си интервю за Кремена Георгиева и списание SIGNCAFE.

Как бихте определили една PR криза?

Това е събитие, различно от обичайните, което може да стане толкова интензивно и наситено, че заплашва да се стовари с цялата си мощ върху имиджа на отделен човек или организация.

Коя е най-голямата PR криза, с която сте се сблъсквали, по време на работата си с министър-председателя Тони Блеър?

Според мен, имаше 5 ситуации, които си бяха абсолютни кризи. Три от тях бяха свързани с международната политика, а две бяха вътрешнополитически. Трите международни определено бяха атентатът от 11 септември, и двете омиротворителни мисии в Ирак и Косово. Двете вътрешнополитически бяха избухването на огнище на болестта шап и протестите, свързани с цените на горивата. Много други събития често се доближаваха до определението „PR криза”, но тези бяха наистина най-силните. Всяко от тях изискваше специфично и много професионално отношение. Изискваше хладнокръвие и преди всичко: действия – правилни действия, точно в целта.

Какви мерки взехте, за да преодолеете кризите?

Всички те, както казах, бяха много различни. Въпреки това, за всяка една от тях най-важно беше, каквото и да става, ние да останем максимално добре разбрани от обществото. На всеки етап от решаването им, ние трябваше да даваме своевременна информация на обществото какво се случва в момента и какво сме решили да предприемем в кратко бъдеще. В тези ситуации хората имат нужда от информация от самия източник. Ако, обаче, в хода на решаването на проблема, се наложи да направиш промени, различни от това, което си обявил, трябва да реагираш бързо. Централизирай властта и стани неин лидер. Контролирай я. И, винаги помни, че кризата няма да продължи вечно, каквато и да е тя. Разбира се, някои са по-дълги от други. Имай предивид, че някой ще спечелиш, други не – в крайна сметка, обаче, някакъв вид „нормалност” рано или късно ще настъпи.

Какъв е личният Ви начин за справяне с кризите?

В контекста на PR, трябва да се има предвид, че ако кризата е истинска „криза”, медиите няма да спрат да я разнищват 24-7. Именно заради това, човек трябва да си изгради механизми, които да го държат настрана от афекта, така че да може да се вземе в ръце, да се мобилизира и да сложи кризата под контрол. Въпреки, че в момента може да ви звучи малко идеалистично, колкото и добър PR специалист да си, ако нямаш лични качества като твърдост на характера, безапелационност и хладнокръвие, няма как да се справяш с кризите успешно. Те просто ще те смажат. Аз винаги съм бил привърженик на това, че когато има такава ситуация, най-доброто е да се обяснява на хората, колкото се може повече. Всички малки тактически решения се оказват изключително важни по време на криза и хората имат нужда да знаят какво става.

Ако можем да изведем само едно нещо като най-важно за успешното справянето с PR кризите, кое би било то?

Пак ще повторя – всичко зависи от конкретната криза. Но, ако трябва да избереш само едно нещо и го определиш за най-важно, то може би е човекът, който застава най-отпред и повежда справянето с кризата. В държавата това най-вероятно би бил президентът или министър-председателят, докато в бизнеса не винаги нещата е необходимо да бъдат толкова очевидни или прозрачни. Въпреки това, обаче и в бизнеса личността, с която съответната криза ще се идентифицира, се превръща в най-важният човек. В лицето на кризата.

Какви, според Вас, ще бъдат PR кризите в бъдеще?

Това, което ще има най-силно влияние върху справянето с PR кризите за напред, ще са интернет и 24-часовите новинарски канали. Има и нещо друго. Крачката, с която се развиват медиите и тази на промените, като цяло, в бъдеще ще се разминават все повече и именно това ще се превърне в среда за създаване на кризи. Освен това, именно това развитие на медиите превръща всяка криза от локална в световна и това е нещо от изключително значение, което в никакъв случай не трябва да се подценява.

Алистър Кембъл е един от големите британски експерти по имидж мейкинг и кризисен мениджмънт. Оглавява Дирекция комуникации на Министър-председателя Тони Блеър през прериода 1997-2003. Автор е на няколко романа, най-известен от които е „The Blair Years”, създаден по собствените му дневници.

Зодия....Близнаци

Хоби... тичам, карам колело и гледам футбол – фен съм на Burnley FC.

Почивам си най-добре, когато....спя

Последната книга, която четох беше...Революционерите от Jack Rakove

Това, което ме вдъхновява да пиша е ... вдъхновявам се от всичко. За написването на дневниците ми ме вдъхновяваше политическият живот. За двата ми романа – личните ми преживявания, наблюдения и идеи, които понякога ме поразяват из невиделица.